- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един току-що генериран документ. Поглежда го и: – Опръскан пейзаж? – пита светлината на хранилището и когато й отвръщам, че Усмивката е обработил въпросната хартия, тя прави плавно с ръка знак „куку“. „Плавно” в никакъв случай не означава изящно, защото си фрасва китката на ксерокса. – Я оттичай да ми доведеш Усмивката.
Тичам към Усмивката, но още не направила и една крачка, Сашката ме призовава обратно:
– Нали не очакваш от мен, че ще му дам да ме води за носа?
Въобще не очаквам, че Сашката ще даде на когото и да било да я води за носа и й го казвам.
- Асьо ще му прати Ес Ем Ес в краен случай - заявява Сашката. За сведение: - Асьо е нейният съпруг. Тя го обича.
- Да, в краен случай – съгласявам се светкавично аз. Сашката е част от нервната система на нашата висшестояща Света Мелина и вибрира в хармония с нея; Сашката по принцип е първа писта на всички, които го заслужават и ни ръководят в комисията. Тя също така е светлина и слух на нашия Главен мениджър.
– Асьо трябва да внимава – подхващам аз.
Под категоричното давление на Асьо семейството купи кола с десен волан. Евтина като кутия с пуканки излезе тая кола, само защото Асьо е много умел преговарящ - от хиляда и деветстотин лева смъкна цената на петстотин и петдесет лева и мръсният перничанин, който им я продаде, си изяде да не казваме какво от яд, но все пак им предостави автомобила.
- Асьо е много чувствителен и изживява дълбоко нещата – тюхка се Сашката.
След като купиха колата, съединителят се скапа на осмия ден; Сашката имаше идея да ходи да бие наглия перничанин, от когото бяха придобили возилото, обаче подлецът си беше обрал крушите и цялата ни комисия месеци наред живя с трагедията на съсипания съединител. Тогава Усмивката се изправи като скала пред Сашката и заяви:
- Слушай какво, ще ти дам телефона на Петьо от Драгичево. Той ще ти стегне съединителя, та ще дрънка автомобилът.
Автомобилът наистина започна да дрънка, откакто Петьо му стегна съединителя, и оттогава всяка записка, в която има пръст Усмивката, е мотана от Сашката три дни и три нощи, докато не пристигне Усмивката, зачервен, с тежки капки пот на врата.
- Така не може! – пухти Усмивката. - В тая работа има принципи!
- Колега, тия принципи аз съм ги формулирала по нареждане на нашия най-висш централен офис. Аз съм човекът, на когото е възложено да усъвършенства въпросните принципи, ако последното е необходимо – Сашката приказва с вдигнат показалец. - Аз нося отговорност, колега – не става ясно точно за какво носи отговорност Сашката, но самата мисъл за отговорност опича ума на Усмивката и той не гъква повече.
- Веселинов, ти си дезориентиран. Ако не се коригираш, ще сигнализирам ти знаеш къде – заключава Сашката и го отписва сам да си сърба батака, който е надробил с този омазан открай докрай документ. Усмивката не смее да обели зъб, известно му е чия първа писта е Сашката – да не споменаваме тук както Главния мениджър, така и Светицата Мелина, неговата заместница. Но Усмивката не може по никакъв начин да си коригира батака, затова ми казва:
- Тодорке, я ела.
Аз си правя оглушки и се моля той да докопа някоя друга колежка, като например Славея, обаче Славея никой не може да я докопа. Тя е пето поколение софиянка, потомка на древен род и хайде да не казваме кой е баща й. На нея Усмивката не ще каже: - „Колежке, я ела ми оправи батака”, а ще отиде с каничка кафе, ще я напръска с лимонада – „да напръскаш някого с лимонада” в нашите среди означава да плонжираш, да му намажеш филията с масло, или казано за дървета като мен, които не са издънки на никакви родове и не са пето поколение - да се подмажеш да човека. Усмивката намазва на Славея няколко филии, отбелязвайки:
– Колежке, ще имаме ли удоволствието да се насладим на чаша кафе заедно?
- Ще имаме - отговаря Славея и имат удоволствието, а аз тичам да оправя батака на Усмивката.
Той така е омотал документа, че не става ясно това документ ли е, или хороскоп.
- Виж, Сашка – показвам й аз записката, изпълнена с батаци от първата сричка до последната запетая по простата причина, че в края на документа няма точка.
- Бе какво ще му гледам на тоя! Той така ме претакова със съединителя, че… бедна ти е фантазията.
- Бедна е – въздъхвам унило.
- Тодорке, слушай сега – обяснява тя и без никаква подготовка ме убива с повторен преразказ за автомобила с десния волан. – Усмихнатото мекотело отново се стреми да ми подложи динена кора, но разбира се, това няма да се случи. – Всички опитват трика с кората на динята при Сашката, но удрят на камък, разбира се, защото Асьо е много интелигентен, тя също е много интелигентна; никой не може да й се качи на врата и да се подрусва отгоре на това. Откакто признах пред Сашката, че фантазията ми е бедна, мнението й за мен се повиши.
- Най-после един честен човек в тая комисия – казва тя всеки път като мина покрай нея. Хич не е хубаво да си честен обаче – във всички шкафове са ми хърлузнали хартии. Разберат ли, че си честен, спукано ти е хранилището от документи, с които трябва да се запознаеш.
На мястото в моя офис, където държах минералната вода, сега има три чувала с хартия. Хранилището на Сашката е светилище, където само колежката Нети със силиконовите структури има право да оставя документи за прочит. Поради тази причина Сашката не може я понася. Сашката има предимно ребра и веднага ми поставя въпроса ребром:
– Тодорке, ти си малодушна като амеба – изрича замислено тя. Надявам се да не ми възложи нова задача, но когато човек много се надява, после си скубе косата: - Съобщи на Нети със Структурите да избягва частта от коридора, в която се движа аз. Но аз не съобщих нищо на Нети, изповядах се пред Сашка, че съм се уплашила и нищо не съм съобщила, вследствие на което се ползвам с реномето на изключително честен и мекотел човек.
- Усмивката е тения, вярвай ми – доверява ми Сашка. – Благодарение на него автомобилът ни е унищожен.
- Унищожен и още как – потвърдих аз.
Най-сигурната пътека към сърцето на Сашката е да повтаряш думите й, като ги подчертаваш дебело чрез „и още как” и „мамка му!“ Няма как да объркаш ваксата. Повтаряш и се чувстваш сигурен. Тя решава, че си сърцераздирателно интелигентен. За мене вече го реши и аз се ползвам с репутацията на много сърцераздирателен, интелигентен и честен човек, мачкан като червей от нечовешкото отношение на Нети със Структурите. Която е кръгла нула, като изключим двете й Структури, ясно кои. Но те пък са тъпкани хайде да не казваме с какъв силикон.
- Ти, колежке – подхваща Сашката, когато не пие кафе и когато не се разхожда около белоцветните вишни със Светицата Мелина в задния двор на комисията. – Ти колежке, не знаеш какво става с онова вятърничаво деденце Силянов. Все още…
Самият факт, че използва ветрове, деденца и прочее синоними редом с името на Главния мениджър, е по-красноречив от слънчево затъмнение. Но аз се правя на дезориентиран специалист и не реагирам на затъмнението. Нищо не се знае: след като Сашката ми каже, че съм сърцераздирателна, честна и малодушна, ще отиде при Главния мениджър или при Светицата и ще сподели какви съм ги мътила. Как съм казала, че мениджърът е деде, свързано с вятърничава метеорология. Главният много обича някой да мъти за него отрицателни внушения. Сашката само чака някой да каже за някого, че е отрицателен, и цялата служба го научава за девет секунди. На Сашкината дискретност може да се разчита толкова, колкото на слънчевото затъмнение – веднъж на сто и двайсет и седем години.
- Ма ти нещо не се интересуваш от Силянов, значи ли това, че проявяваш безразличие към лидера? – пита тя с натежал от съмнение език.
Да проявявам безразличие е далеч по за предпочитане, отколкото ако го оплюя открито, затова мънкам, че проявявам безразличие.
- Той си е обръснал мустаците и главата, не че имаше кой знае какво да обръсва - подчертава Сашката.
С мустаци или без мустаци главният мениджър си е наш ключов висшестоящ, а аз съм тинята под обувките му, казах горестно аз, но Сашката само въздъхна, че с това малодушие по-добре да ходя да се гръмна пред кабинета на Светицата Мелина. Мелина се била хванала на бас с Главния мениджър Силянов, че няма да издържа неговите революционни управленчески методи и ще са гръмна със саксията с нейните теменужки по главата. Между впрочем, според Сашката, аз съм била виновна за изгниването на Светицините теменужки и затова по-добре или вярно да се гръмна, или да плонжирам пред Светицата. От Светицата без никакви мостове и десанти Сашката ме хвърли отново към интересната тема за главния мениджър.
- Освен че си е обръснал косата, която въобще я няма без друго на злополучната му глава, малоумникът се е развел!
Дори разведен, началникът е гигант, а аз съм петно от кафе върху реверите на сакото му, отбелязвам аз, макар че вече съм си помислила онова, което трябва – Нети със Структурите! Гигантът се е развел, демек е свободен и скоро Структурите ще го очароват окончателно. Той ще се ожени за нея. Тя ще се издигне в рая. Тогава такова триене на сол върху редица глави ще падне – особено върху твоята, Тодорке! Жална ти майка.
- Нети със Структурите! – прошепва Сашката.
- Нети със Структурите – прошепвам аз.
- Някои хора тук са много двулични – Сашката използва метафоричната хватка на Светицата и аз недоумявам. Аз ли съм двулична или само другите хора? – Нети е ограничена. Той няма да се ожени за нея. Това е кристално ясно.
- Той няма да се ожени за нея и още как – повтарям стратегически и същевременно малодушно аз.
Нети със Структурите се е мярнала в далечината на коридора и изведнъж Сашката прави великолепен плонж в нейна посока.
- Нети! Нетина! – пее Сашката, забравила съсипания съединител на колата с десен волан – Нети, пие ли ти се кафе? Ще ти направя, мила. С каймак, гъст като поглед на влюбен…
Но на Нети със Структурите никак не й се пие кафе, защото Усмивката, юристката и специалистът по патентно право вече са й направили.
Този факт обаче не представлява никаква пречка. Сашката ме зарязва да се оправям с батака в омазания документ на Усмивката и след малко я виждам, нарамила една торба с хартии за коригиране. Нети със Структурите върви до нея, пиейки ново кафе с много каймак, гъст хайде да не уточняваме като какво. - В кабинета ми има още документи – припомня си Нети със Структурите. - Смятам, че трябва да ги подложим на внимателен прочит.
- Лично аз ще поема ангажимента за това, мила – уверява я Сашката. – Ще ги подложа на особено внимателен прочит. Всичките! В хранилището те, душичките, ще бъдат на сигурно място. За мен е чест да ги съхранявам, а след това ще се грижа за тях като за собствените си дъщери.
- О! - възкликва Нети и структурите й развълнувано се поклащат.
- Всичко ще бъде наред, мила. Аз ти го гарантирам. Хранилището е светилище за мен и твоите документи за прочит ще бъдат моят първи приоритет – заявява Сашката, което ме кара да вярвам, че главният мениджър все пак е заявил сериозни намерения към Структурите след светлия си развод.
А може би Сашката само превантивно маже филийка с масло на Нетина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Сарафов припомня стари награди от САЩ, отиде на визита по покана на ФБР
Сарафов припомня стари награди от САЩ, отиде на визита по покана на ФБР
Хиляди българи загубиха парите си в пирамидата BETL
Министерството на финансите: Дългът на България ще надхвърли 81 милиарда лева през 2028 г.