Войната между талибаните и Ислямска държава излиза извън Афганистан

Талибаните са новите управляващи в Афганистан. Техният най-голям проблем при управлението на страната вече не са местните бунтове, не са икономическите и хуманитарни последици от изолацията на страната, предизвикана от идването им на власт. Техният голям проблем са „Ислямска държава“. Войната между талибаните и Ислямска държава излиза извън Афганистан

Последното нападение, от 2 ноември, причини смъртта на 19 души и рани няколко десетки други, когато атентатори нападнаха болница в столицата Кабул. Сред загиналите е и висшият командир на талибаните Хамдола Мухлес - лицето му стана известно на западната публика, когато именно той обяви падането на Кабул през август, седейки в стола на президента на страната.

Атаката върху болницата последва клане на десетки в джамия миналия месец и самоубийствени атентати, при които загинаха повече от 100 души, включително 13 американски войници, докато се изтегляха в края на август.
Кампанията на ИД срещу талибаните овече заплашва да изнесе конфликта между двете организации извън пределите на Афганистан, като насилието предизвиква все по-явната намеса на Русия, Китай, Пакистан и Иран.

Кои са “Ислямска държава” в Афганистан?

Макар да е активна още от 2009 година, групировката стана известна на широката публика, след като провъзгласи своя “халифат” в Сирия през 2014 след офанзива едновременно срещу сирийските бунтовници и режима на Башар Асад. Това вдъхнови редица местни организации на други места, включително в историческия регион, известен като Хорасан, обхващащ части от съвременен Афганистан, Иран, Пакистан и Туркменистан. Местният клон на ИД получи името “Ислямска държава - Провинция Хорасан” (ИДПХ) и е описван като конгломерат от бивши джихадистки организации, в които влизат узбеки, уйгури и редица дезертьори от редиците на талибаните.

Според различни оценки на ООН, Русия и ЕС, ИДПХ разполага с между 500 и няколко хиляди бойци в Северен и Източен Афганистан, включително с клетки под носа на талибаните в самата столицата Кабул. Смята се, че от 2020 година насам групата се ръководи от Шахаб ал Мухаджир, за когото се знае малко. Има различни слухове, че е бил командир на Ал Кайда или е бивш член на т.нар. мрежа Хакани, една от най-мощните и кървави фракции в талибаните.

Не би било чудно ако лидерът на клона на ИД идва от редиците на движението, тъй като “Ислямска държава” успяха да привлекат редица бойци и командири на талибаните, след като те започнаха преговорния процес със САЩ. Най-радикалните групи критикуват талибаните, че са предали глобалния джихад със съгласието си да изпратят делегации в Анкара, Москва и Техеран, а също и заради отварянето на дипломатическо представителство в Катар. Всичко това противоречи на идеологията на организации като ИД, които не признават съвременните граници на държавите в Близкия изток и легитимността на регионалните правителства.
Колко голяма е заплахата от ИД в Афганистан?

Какво атакува ИД

“Ислямска държава” стои зад някои от най-смъртоносните атаки в Афганистан и региона през последните години. Хиляди са цивилните жертви при атаки върху светилища, болници, джамии, площади и пазари. Групировката напада изключително членове на различни ислямски секти, които смята за еретични. В тази графа попадат и шиитите, представители на втория по големина клон в исляма. Джамии и светилища, които биват посещавани от шиити, са сред основните цели на ИД не само в Афганистан, но и в други държави в Близкия изток, а страните, които подкрепят политики в полза на религиозния диалог, са силно критикувани от духовниците на ИД.

Една от причините за раздора между “Ислямска държава” и Ал Кайда, от които ИД се отцепват преди години, е някогашното партньорство между лидерите на Ал Кайда с правителството в Иран - най-голямата изцяло шиитска държава. По време на най-тежките години на сражения в Ирак след падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003, иранците подпомагат Ал Кайда в техните операции срещу американските сили и дори дават временно убежище на командири на организацията. Този разкол достига и Афганистан, където талибаните имат близки отношения с Ал Кайда, като някои от лидерите ѝ се завърнаха в страната след изтеглянето на САЩ и международните сили.

Афганистанският клон на “Ислямска държава” беше силно ударен през последните три години, както от талибаните, така и от водените от САЩ сили - включително от мащабен въздушен удар от администрацията на Доналд Тръмп. Загубата на влияние обаче не попречи на засилването на атаките, след като талибаните поеха властта в Кабул през август.

Днес ИД подновяват своята активност с акцент върху воденето на операции в градовете и предизвикване на насилие, което да удари имиджа на талибаните като защитници на населението. Неслучайно бойците на ИД атакуват често цивилни райони, като по този начин предизвикват страх, объркване и гняв. В същото време, тези действия са придружени от кампания на целенасочени убийства срещу видни членове на талибаните и техни командири. Това накара движението да създаде специална военна единица от специалните си сили, чиято единствена цел е преследването и премахването на симпатизанти, бойци и членове на “Ислямска държава”.

Защо талибаните и “Ислямска държава” воюват?

Много бойци на талибаните, вероятно няколкостотин до началото на 2021, преминаха към ИД. Членове на групировката идват и от други движения в региона, които официално са съюзници на Ал Кайда. След падането на Кабул и опитите на талибаните да намерят международно признание, напливът към ИД се увеличи заради недоволството в твърдото ядро на талибаните.

Въпреки че и талибаните, и ИД са крайни джихадистки сунитски бойни организации, те се различават по отношение на стратегията, тълкуването на религията и прилагането на принципите на войнстващия салафизъм. И двете организации имат многобройни симпатизанти и оспорват влияние от Южна Азия до Африка, като твърдят, че са истинските знаменосци на джихада.

След падането на Кабул, талибаните вдъхновиха организации от Централна Азия до Кавказ и дори части от Африка, където от 1990-те имат привърженици. Така например, една от най-мощните фракции в Нигерия, Боко Харам, има за модел талибаните, когато преди около три десетилетия се появява прототипа на сегашната групировка. ИД също имат сериозно присъствие в джихадистките среди, а крайните им, кървави операции в Близкия изток, привлякоха бойци от десетки държави.

Отношението към шиитите е също една от точките, по които талибаните и ИД се различават. След като поеха контрола върху Афганистан, талибаните обещаха на шиитите да бъдат защитени. “Ислямска държава” обаче продължава да напада шиитски общности, които са считани за “отстъпници”. Още нещо: талибаните, поне публично, опитват да управляват Афганистан без тълкуване на ислямското право, докато ИД има за цел установяване на “халифат”, управляват единствено чрез принципите на теокрацията.

За различията между талибаните и “Ислямска държава” има и исторически фактори. Талибаните често са разглеждани единствено през религиозната им доктрина, но движението им има много повече нюанси. Организацията идва на бял свят в лагерите на милионите афганистанци, избягали след нахлуването на СССР в Афганистан и последвалата война между 1979 и 1989. Вдъхновение за талибаните не е само религията, а също национализма и съпротивата срещу чуждите сили, опитващи да завземат страната им. Те виждат пущунския национализъм като достатъчен мотив, имайки предвид, че голяма част от симпатизантите им са именно пущуни.
Пущуните са близо 50 милиона, разделени предимно между Афганистан и Пакистан, макар да има малки поселения в Индия и Иран. Техните региони са насилствено раздробени след инвазията на Британската империя и през 19 век се установяват зоните, които и до днес са проблем както за самите пущуни, така и за правителствата в Кабул и Исламабад. Нахлуването на британците предизвиква силна съпротива и по-късното им изтласкване. Интересен факт е, че една голяма част бойците на талибаните днес, идват от същите кланове, които през 19-ти век се сражават срещу Британската империя. За талибаните е много по-важно да установят директен контрол върху Афганистан, но те не се интересуват - за разлика от “Ислямска държава” - от изнасяне на джихада извън границите на региона. И въпреки че поддържат близки отношения с Ал Кайда по време на първото си управление през 1990-те, за талибаните цел остава Афганистан.

Все пак, въпреки че различията са дълбоки, границата между групите на идеологическа основа е размита и бойците могат да сменят страните, когато възгледите и възможностите на техните командири се развиват - или се провалят. Така ИД привлича онези, които считат сегашното лидерство на талибаните е твърде умерено или склонно да се поддаде на международния натиск. Тъй като талибаните макар и привидно опитват да прилагат някои умерени реформи, има голяма вероятност ИД да капитализира потенциалното недоволство в редиците им.

Продължава на стр. 2

Следете новините ни в GoogleNews