Продължава от стр. 1

Подготвени ли са талибаните за битка с “Ислямска държава”?

Подкрепеното от САЩ правителство в Кабул получи стотици милиарди в подкрепа и помощ за установяване на сигурността, но поради редица причини то не успя да победи нито талибаните, нито ИД. Основната вина за това пада върху корупцията в цивилната администрация и огромните загуби в човешка сила и техника на армията - близо 70 000 войници загубиха живота си по време на сражения с талибаните през последните няколко години. Раздутата на хартия армия, всъщност беше осакатена от 2012-та насам и преди падането на столицата този август, военните възможности на афганистанското правителството бяха ограничени. Друг фактор е, че с изтеглянето си международните сили взеха със себе си и техниците и специалистите, нужни за поддръжката на апаратурата, в това число и хеликоптерите и част от самолетите на афганистанската армия. Голяма част от това оборудване попадна в ръцете на талибаните, но то е де факто неизползваемо.

Сега, когато талибаните се изправят срещу “Ислямска държава”, те имат малко външна помощ, идваща от други радикални групи, които са съюзници на Ал Кайда и почти нямат възможностите за събиране на разузнавателна информация, с които разполагаше правителството на Ашраф Гани.

Това не пречи обаче да воюват с ИД. Талибаните познават терена и своя враг, и миналия месец обявиха премахването на голяма клетка в самия Кабул. Талибаните също така разполагат с подкрепа от две групи, които имат дълъг опит с тактиката на ИД. Мрежата Хакани и Ал Кайда предоставят значителна помощ, включително с бойци, при операции срещу “Ислямска държава”. Според доклади, Хакани са получили важни места в правителството на талибаните, включително подсигуряването на отбраната и сигурността на Кабул. Хакани, имащи близки връзки с пакистанското разузнаване, разполагат с логистика, експертиза и огромна структура от симпатизанти, шпиони и финансисти.

Сблъсъкът между талибаните и ИД е възможност за други

Войната между талибаните и ИД вече се използва от регионални държави, които искат да подсигурят границите си и да разширят влиянието си. Една от тези страни е Русия. Москва се притеснява сериозно от възможността талибаните да разширят мрежата си в Централна Азия, което би повлияло на сигурността на местните руски съюзници и би компрометирало отбраната на границите на Руската федерация.

Една от опасностите е групировки, които са в съюз с талибаните, да опитат да инфилтрират страните от Централна Азия, водейки своите войни с регионалните лидери. Такъв пример е радикална организация от Таджикистан, която вече заплаши, че подготвя нападение от Афганистан във вътрешността на страната. През октомври таджикските власти предупредиха, че имат сигурни данни за подготовката на подобна атака. Според анализатори, Кремъл възнамерява да използва новите си отношения с талибаните, за да притисне движението да се откаже от връзки с групи, представящи опасност за руските съюзници в замяна на дипломатическа подкрепа и дори споделяне на частична разузнавателна информация, която би помогнала срещу “Ислямска държава”. До началото на ноември няма данни, че талибаните са се съгласили, но шансовете са големи, особено ако ИД ескалират операциите си.

Друга държава, имаща влияние след падането на Кабул, е Китай. Пекин смята, че трябва да поддържа връзки с талибаните, които да притисне да прекратят отношения с радикалните групи, имащи за цел воденето на война с Китай. Особено притеснение представляват уйгурските бойци от Туркестанската ислямска партия - крайно движение, обявило се срещу геноцидните действия на Китай срещу мюсюлманското население в западните си райони. Има информация, че талибаните вече са накарали част от тези бойци на се преместят далеч от китайската граница, вероятно срещу обещание за подкрепа от Китай.

Пакистан остава държавата с най-директни връзки в сегашното правителство в Кабул. Исламабад култивира сериозно влияние върху талибаните през годините, помагайки им да водят войната си срещу правителството в Кабул. Пакистанските лидери правят това от чисто практични съображения - те виждат възможност да контролират събитията в проблемния си съсед, като държат далеч радикалните бойци от територията си. Пакистан преживява тежка вълна от терористични атаки през 2000-те, при които загиват над 20 000 души и от тогава прави всичко възможно да намали риска от нападения върху свои граждани. Очевидните връзки с талибаните предизвикват критики от стария противник на Пакистан, Индия, а също и от пакистанските талибани, които се считат за далеч по-смъртоносни от афганистанския клон на организацията. “Ислямска държава” обаче е отделен проблем за Пакистан, който не могат да контролират за момента. Групировката извърши няколко атаки на пакистанска територия през последните две години, като част от тях бяха насочени срещу служители и интереси на Китай, основен инвеститор в Исламабад. Ето защо подкрепата за талибаните срещу ИД, включително с предоставяне на разузнавателни данни, е много възможен сценарий.

Сблъсъците между талибаните и ИД имат тежки последици не само за сигурността в региона, но и върху цивилното население. Хуманитарната криза, предизвикана след идването на власт на талибаните, може да се превърне в катастрофа още през тази зима и пролетта на 2022 година. Допълнителните цивилни жертви при терористични атаки и неспособността на талибаните да възпират кланетата, предизвиква негодувание сред населението. Нещо повече - част от специалните сили, които заработиха с талибаните след август, сега отиват към ИД, виждайки възможност в много по-стабилните структури на джихадистката група.

Всички тези събития биват използвани и за политически цели. По време на регионална срещу между Таджикистан, Русия, Иран, Китай и Пакистан в Техеран миналия месец, иранските представители директно обвиниха САЩ, че подпомагат ИД в Афганистан и дори нарекоха “Ислямска държава” “прокси на американците”. В това се вижда опит за капитализиране на влияние в Кабул и върху талибаните като цяло, тъй като иранците имат дългогодишни контакти със силите на движението в западната част на Афганистан. Иран вижда опасност в пренасяне на атаките на ИД от Афганистан през границата на своя територия - нещо, което не може да си позволи в момент, когато води скъпоструваща кампания в Сирия.