„Ни лук ял, ни Локдаун мирисал“ – седеше и си мислеше Ставри Петров.

Сега сигурно ще ме попитате кой е Ставри Петров!

Не, че много ви интересува, но Ставри Петров беше поет на свободна практика. Той обикаляше градове, села и паланки и разиграваше навсякъде своят мега успешен спектакъл, носещ името „Ставри – поетът с луканката“.

Спектакълът беше много успешен, защото Ставри умееше да импровизира в рими, като едновременно с това нарязваше една луканка и я изяждаше пред публика.

Спектакълът беше огромен хит. В него Ставри успяваше да разнищи всички злободневни теми, похапвайки от апетитния колбас за радост на зрителите в Угърчин, Поручик Чунчево и Долно Уйно.

Така например когато стана ясно, че са излезли снимки от спалнята на премиера, Ставри спонтанно изрецитира пред вярната си публика:

„Тая спалня, тоз матрак
тая власт и тоз мерак
сяда премиера в трон
дебне президент със дрон

Бръмбар има във стената
подслушвател – в мусаката
пачки в шкафчето стърчат
кюлчета оттам висят
хапва някой сладолед
на леглото – пистолет“...

Този фристайл се превърна в истински хит.

Спектаклите на Ставри станаха толкова популярни, че в един момент рап групата „Fuck на куките в Банишора“ записа гангста рап парче по текста, което набързо направи над 400 гледания в Youtube.

Ставри седеше и гледаше през прозореца. Навън валеше сняг. Снегорини меланхолично пърпореха по улицата. Ставри запали цигара, наля си малко студено кафе от каничката и в главата му се роди нова рима.

„Нека вие, нека вАли
нека трупа на парцали
COVID, локдаун, сняг и мраз
хремав иде Дядо Мраз

киха, кашля, няма вкус
возил се на автобус
там без маска се качил
и добре се подредил“

В този момент телефонът на Ставри звънна. Беше непознат номер.

„Ало, слушам този глас
Ставри се наричам аз“

А отсреща се чу следното:

„Ха добре сте ни дошли
вий дължите ни пари
парно, ток и телефон
някъде около бон

ако не платите в срок
ний ще ви дадем урок
ще живеете във мрак
като сте такъв юнак“

Ставри се опита да каже нещо, но от другата страна рязко затвориха телефона и той не можа да продължи. Ядосан, че не е могъл да реагира, Ставри взе дистанционното и пусна новините.

„Днес е позитивен ден
скоро всички ще умрем
в този пандемичен ад
яжте много шоколад

По-добре да бъдем смели
що да не умрем дебели“ – говореше мрачен чичо с костюм, като чат-пат повдигаше маската на лицето си, а на маската пишеше „Маската е създадена, за да не видите колко съм грозен“.

Ставри понечи да запали нова цигара. С досада установи, че това е последната в кутията и трябва да слиза до магазина.

А в новините пуснаха запис на интервюто на премиера Борисов пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“:

„Аз живея в скромна къща
тъй самотно, нямам тъща
хапвам скромничка храница
хляб, саламче и горчица

помислите са ми чисти
вардя ви от комунисти
ала те са подли, зли
КГБ за мене бди

ей го, тръгнах за цигари
те пратИха Мата Хари
с кюлчета във деколтето
с пачки с евро в портмонето

снимки тя да сътвори
и да ме опозори“

Ставри запали последната цигара.

Беше ден първи на новия локдаун.

Навън дебнеше COVID-19. В домът му дебнеха ЧЕЗ, Топлофикация и НАП.

Снегът валеше ли валеше, а Ставри нямаше да може да работи до края на 2020 година.

В този момент телефонът му отново звънна. Беше Марагарин Чорбаров, негов колега – безработен и изключително бездарен писател – футурист от Симитли.

„Ставри, погледни нагоре
виж следите над простора
тоз кеймтрелс ще ни убие
Сорос днес ще ни затрие

Няма COVID, туй е грип
всеки ще получи чип
с него ще ни контролират
и химически кастрират

Иде нов световен ред
ний ще бъдем най-отпред
има изход сал един
от Мангъров аспирин“.

А междувременно снегът спря. На улицата два бързащи автомобила се удариха. КАТ обаче отказаха да дойдат, защото сред ударените нямало никой с COVID-19.

Ставри въздъхна. Преброи парите в портфейла си. Не бяха много.

„Нямам никакви цигари
що не дойде Мата Хари“ – помисли си Ставри.

След това сложи маската, на която пишеше „Маските са, за да има за какво да дуднете“. И обу старите си маратонки...