Условията на задачата

До предсрочните парламентарни избори остават малко повече от 60 дни. До 5 октомври българските граждани трябва да решат поне две задачи – има ли смисъл да се гласува и ако да, то за коя политическа формация. Но условията на задачата все още не са ясни, а част от политическите партии са заинтересувани тя изобщо да не бъде решена.

42-то Обикновено Народно събрание се превръща в синоним на най-големия провал на парламентаризма в България. То започна работата си със скандал и приключва с катастрофа. Все още не е отминало достатъчно време, за да си дадем сметка до каква степен случилото се през тези малко повече от 14 месеца увреди публичния интерес и отдалечи страната ни от постигането на нейните цели. Щетите, които нанесе този мандат, имат стратегически последствия. Най-малкото защото България доказа, че дори и двадесет и пет години след началото на мутацията на тоталитарния режим е в състояние да деградира до такава степен самата представа за парламентарна демокрация.

Публичното пространство на спора за необходимостта от актуализация на държавния бюджет бе деформирано до неузнаваемост. Преди всичко, никога оптимизацията (например в администрацията) не е означавала единствено и само съкращаване, както и актуализацията на държавния бюджет не означава единствено и само увеличаване на дълга. При неоспоримо ниската събираемост на публичните вземания през първата половина на тази година няма нищо по-нормално от ограничаване на планираните разходи, а не увеличаване на разходите чрез нов дълг. Приходната част на бюджета за тази година бе увеличена напълно необосновано, за да бъдат покрити пропагандно формираните разходи. Още в края на миналата година бе ясно, че този бюджет е неизпълним.

Актуализацията на бюджета е неизбежна. Независимо от това, върху което се упражняват партийно предани икономисти. Данните показват, че до момента разходите се изпълняват спрямо прогнозата, а приходите са по-ниски дори от предишната година. Разликата между актуализацията сега и в края на октомври е само в размера на допълнителния дълг, който ще бъде необходим. Ако актуализацията бъде приета сега, възможно е тя да се окаже по-евтина, отколкото неизбежната промяна, с която ще трябва да започне работата си новото Народно събрание. Има разлика и в социалната цена на отложената актуализация. Със сигурност до късната есен на тази година тя ще нарасне.

Условието на задачата преминава през актуалното състояние на страната. Онези, които имат информация, не желаят да я оповестят, а всички останали могат само да се досещат докъде сме стигнали. Освен публично известните дългове на НЗОК, необходимите средства за осигуряване на Фонда за гарантиране на вземанията от банките и парите по спрените европейски проекти, колко други обществени системи са блокирали или са пред блокаж? Има ли средства за компенсиране на щетите от наводненията? Осигурени ли са пари за социалните плащания или отново те ще трябва да разчитат на нечия милост? Колко дълбоко потънахме този път? Вместо отговори чуваме самодоволното говорене на хора, които се гордеят с това, че отново са успели да станат лакеи на властимащите.

Ако българските граждани не знаят какво е истинското състояние на държавата, как ще успеят да се ориентират сред пороя от предстоящи популистки призиви? Тази година наистина ще се превърне в година на популизма в България и именно затова в предстоящата кампания ще слушаме всякакви дивотии на тема „светло бъдеще” и „чорбаджии-изедници”. Как мнозинството от българските граждани да определят своето решение, без да знаят каква част от онова, което им се обещава, е реална и колко далеко се е разпрострял облакът на популизма над главите им?

Тази част от условието на задачата трябва да ни осигури служебното правителство. То е не е някаква автоматична система за управление, то не е автопилот. Освен подготовката на изборите, именно то трябва да осигури необходимия минимум от информация за това какво ни предстои, колко дълги са краката на лъжата и колко бързо може да бяга. Това е сериозно изпитание за управленския капацитет на екипа, който предстои да назначи Президента. Никой не може да даде еднозначен отговор на въпроса колко ни струва до момента „спрения” Южен поток или при какви условия Русия ще приеме удължаване на живота на реакторите ни в „Козлодуй”. Липсата на обективна информация и политическа отговорност при представянето й може да се окаже по-лошо от истината, която все още управляващи не желаят да оповестят.

Важно е да си отговорим ясно на въпроса кой носи отговорност за сегашното състояние? Изглежда, че по някакви причини ГЕРБ се уплашиха да подкрепят до край актуализацията на бюджета, но чие беше това управление?Обслужването на чии интереси формира демонстративното самочувствие на наемниците, които играха ролята на министри в този кабинет?

Рискът да бъдат възприети като бъдещи партньори на ДПС е пренебрежимо малък за ГЕРБ. И двете политически формации знаят много добре, че подобно сътрудничество е невъзможно и още повече – би било разрушително за всяка от тях. Тогава защо ГЕРБ решиха, че е по-добре незабавно да напуснат парламента, отколкото да завършат приемането на актуализацията на бюджета?

Другата част от неравенството – БСП, изглежда още по-непредвидима и опасна. Партията изглежда готова на всичко, за да неутрализира поне отчасти щетите от това съвместно управление с ДПС и Атака. Именно с поведението на социалистите през следващите седмици са свързани най-сериозните политически рискове. От една страна, те нееднократно са доказвали, че са готови да заложат страната в името на собственото си оцеляване. От друга страна, част от техните кланове и властващи фамилии ще бъдат принудени да се оттеглят или поне съществено да ограничат амбициите си. Едновременно с това, в следващия парламент БСП ще бъде принудена да работи с поне една лява политическа формация и то от типа на АБВ.

Шанс да влязат в следващия състав на Народното събрание имат между шест и седем политически формации. Това е по-добре от гледна точка на политическото представителство (в сравнение с 42-то ОНС, в което имаше само четири групи), но определено ще затрудни вземането на решения и формирането на политическа подкрепа за определени действия. Мнозинство ще се формира трудно, а правителството ще бъде принудено да търси по-широка подкрепа, ако иска да постигне устойчиви резултати. Вероятността за еднопартийно управление намалява. Много по-вероятно е да се завърнем към модела на коалиционно управление, изключение от който беше мандата на кабинета Борисов.

По-голямата част от политическите партии ще разчитат на по-ниска избирателна активност при пълна мобилизация на собствените си избиратели и пазара за търговия с гласове. Независимо от това, част от политическите партии няма да успеят да преодолеят границата, а съществена част от депутатите ще бъдат сменени. Появата на „нови лица”, както и до сега, ще бъде по-скоро подозрителна. В най-добрия случай очакваната промяна ще се реализира във вид на поредица от „малки стъпки”. Няма предпоставки за постигане на по-високо равнище на прозрачност при финансирането на политическите партии и техните предизборни кампании. Поне не сега.

Казано накратко – няма основания за оптимизъм. Но, все пак, условията на задачата са такива и всеки от нас трябва да намери собственото си решение. Ако не одобрявате нито една политическа формация, има ли смисъл да гласувате? Ако симпатизирате на партия, за която социолози твърдят, че няма шанс да участва в следващия парламент, това достатъчно основание ли ще бъде да не гласувате за нея? Смятате ли, че ако не гласувате, всъщност друг ще избере вместо Вас? Как предпочитате да бъдат управлявани общите ни дела? И когато си отговорите на всички тези въпроси, остава още един – най-трудният.

И какво от това?

Още по темата

24/07/2014 Нашите автори

Падеж

17/07/2014 Нашите автори

Сухата река преля

10/07/2014 Нашите автори

Нетърпимост

03/07/2014 Нашите автори

Кой кого

Следете новините ни в GoogleNews