Падеж

Антоний Гълъбов 24 юли 2014 в 17:27 7423 7

След четиристотин и двадесет дни най-после правителството "Орешарски" подаде оставка. За нейното приемане гласуваха 180 депутати, но това убедително мнозинство не отразява съгласие нито по отношение на оценката за управлението, нито относно цената на неговото наследство. Размера на щетите, които това управление нанесе, ще бъдат оценявани през следващите месеци, а някои от тях могат да останат скрити от общественото внимание още дълго време. Но падежът на дължимите суми по политическия дълг, натрупан от това правителство, ще настъпи преди да е завършила поредната ни нерадостна равносметка.

Правителството подмина поне три задължителни знака от типа: „Отбий встрани!”.

Първият от тях светна, когато правителството изгуби обществено доверие и си позволи не само да пренебрегне гражданските протести, но и да поведе психологическа война срещу тях. В края на юни 2013 година правителството изгуби съществена част от своята политическа легитимност, но не прие това като достатъчно основание за подаване на оставка.

Вторият предупредителен знак бе в края на 2013 година, когато кабинетът предложи, а съставното управляващото мнозинство прие бюджета за 2014 година. След като започна управлението си с актуализация на бюджета, правителството си позволи да заложи неизпълними показатели, водено от желанието да обслужи властовите амбиции на срасналите се с управляващите партии корпоративни интереси. Още тогава бе ясно, че този бюджет не може да бъде изпълнен без актуализация, но министрите заложиха на политическата наглост на своите възложители. В края на 2013 година правителството доказа, че не е в състояние да управлява ефективно страната. Но и това не се оказа достатъчно сериозен мотив за подаване на оставка.

Третият момент, в който кабинетът трябваше да подаде оставка, бе в първите дни след изборите за Европейски парламент - когато стана ясно, че губи парламентарна подкрепа. Маневрата на ДПС, която имаше за цел да позиционира Движението встрани от катастрофиралата БСП, не се оказа достатъчно силен фактор за промяна в поведението на кабинета Орешарски. Дори и след като БСП обвини правителството за собствения си провал, оттегли подкрепата си, а по-късно бламира проекта за актуализация на бюджета, кабинетът продължаваше да се рее в политическото пространство, опитвайки се да обслужи истинските си ментори.

Заради всичко това подадената оставка не е знак за политическа отговорност. Правителството продължи да управлява след като стана ясно, че не разполага с политическа легитимност, не може ефективно да управлява държавата и няма парламентарна подкрепа. Именно затова привидното мнозинство, което прие оставката му, не отразява обща политическа воля за възстановяване на демократичните принципи на управление в България.
Щетите от това управление могат да бъдат измервани по различен начин. Изглежда, че е по-добре да се започне с по-дългосрочните и системни пробиви, до които доведоха действията на правителството и управляващото мнозинство.

През тази година правителството и управляващото мнозинство от БСП, ДПС и Атака разколебаха евро-атлантическата ориентация на България. Това е едно от най-тежките поражения, чието преодоляване ще изисква усилията на повече от едно правителство през следващите години. Управляващите възобновиха почти всички приоритетни за Русия проекти, превръщайки страната ни в адвокат на руските позиции в Брюксел.

Промяната на геополитическата ориентация на България се отрази върху активизиране на политическия и икономически диалог със страни от руската зона на влияние и далечния Изток. За сметка на това правителството обозначи ярко своето отсъствие от европейския политически дебат, демонстративно изолирайки страната ни от европейския дневен ред.

Правителството забави недопустимо много, практически с повече от една година, подготовката и подписването на Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия за периода 2014 – 2020 година. В резултат от това 2014 година ще остане изгубена за новите европейски програми. Независимо от декларираните си намерения, правителството не предприе решителни мерки за преодоляване поне на част от критичните бележки по мониторинговия механизъм на Европейската комисия.

Управляващите насърчиха носталгичните очаквания под маската на политиката за „реиндустриализация”. С публични средства и за обща сметка правителството форсира пропагандните схеми на БСП като държавна политика. Настоявайки че държавната намеса в икономиката ще доведе до решаването на проблемите пред икономиката и в същото време ще подпомогне редица групи в неравностойно положение, кабинетът тласна България встрани от икономическата рационалност и принципите на добро управление. Насърчаването с пропагандни средства на противопоставяне между производители и търговци, между доставчици на услуги и потребители, генерира високи равнища на конфликт и допълнително обездвижи частната стопанска инициатива. Последиците от тази политика също ще трябва да бъдат преодолявани постепенно, в разстояние на целия следващ мандат.

Това правителство върна България във втората половина на 90-те години от гледна точка на прозрачност, публичност и отчетност на управлението. Кабинетът си позволи да определя кои неправителствени организации и медии имат право на достъп до информация и кои не. „Еспертно-политическото управление” потопи в дълбока сянка процеса на вземане на решения. В момента изглежда все по-трудно да бъдат оценени щетите от взетите и отхвърлени решения, така както все още не е ясно какво е състоянието на КТБ, която се превърна в своеобразна емблема на това управление.

Управлението на този парламент започна с промени в сектора за сигурност, преди още Народното събрание да беше конституирало всички свои органи. Ако съдим по законодателната програма на БСП, ДПС и Атака, тези промени бяха в основата на противоречивото съгласие, което крепи кабинета Орешарски само до преди няколко дни. Ако към това добавим административното намаляване на цената на тока с партийни и пропагандни цели, както и всички рокади в сферата на енергетиката, едва ли някой би имал основание да се съмнява в приоритетите на управлението – това са двете сфери, в които винаги руският интерес е бил най-ясно изразен.

В същото време здравеопазването и образованието бяха оставени встрани от приоритетите на правителството. След безогледния реваншизъм по отношение на кадрите на ГЕРБ в здравеопазването, след всички гръмки декларации за реформа в този сектор правителството отказа да предприеме каквито и да било мерки дори за частично ограничаване на щетите, които нанесе в тези сфери. Създаването на ново министерство на инвестиционното проектиране не постигна предварително зададените си цели, а регионалното развитие остана свързано с разпределението на 500 милиона лева по партиен признак.

Управлението на щетите оттук нататък изисква полагането на системни усилия за установяване на истинските размери на пораженията, нанесени от това управление през изминалата една година. Всичко това трябва да се случи в условията на остър дефицит на време. Обществените очаквания към служебното правителство са именно в тази посока. Има нужда от нов публичен одит на състоянието на държавата. Има нужда от прозрачност и публичност по отношение на приетите и отхвърлени предложения и проекти и решения. Трябва да разберем колко дълбоко затънахме, преди да успеем да консолидираме гражданска енергия за излизането ни от тресавището.

Падежът на новия ни политически дълг наближава, а той не може да бъде разсрочен с обяснения за провала на една или друга политическа партия, нито с обещания за тяхното преодоляване.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите