Смълчаното мнозинство

Антоний Гълъбов Последна промяна на 17 април 2014 в 14:38 8986 13

Антоний Гълъбов

Патологичната наглост, с която управляващите се опитват да подменят реалността през последните седмици, надхвърля и най-мрачните прогнози. Две зони на напрежение генерират новите опити за тотален натиск срещу българското общество. Първата от тях се определя от новата фаза в развитието на Доктрината Путин. Втората има вътрешно значение, но остава свързана с имперските амбиции на путинова Русия.

Рисковете за България от развитието на стратегията за федерализиране на Украйна нарастват. Путин се стреми да предизвика трайна политическа нестабилност, която да бъде представена като „гражданска война”. Това е форма на тероризъм, която има за цел чрез диверсия и „партизанска война” да бъде дестабилизирана друга държава. Непосредствената цел на Русия е да компрометира изборите за президент на Украйна, които трябва да се проведат на 25 май. Залогът е огромен, тъй като ако Украйна успее да проведе легитимни избори, това ще ограничи съществено възможностите за руска намеса в управлението на страната.

Основният проблем пред нас е в липсата на единна позиция по отношение на случващото се в Украйна и действията на Русия. Рисковете за сигурността на страната ни нарастват не поради пряка заплаха за териториалната цялост и суверенитет на България, а заради неспособността на политическия ни елит да постигне принципно съгласие и да подкрепи единна позиция. Пропагандната формула за това как ще се отразят санкциите срещу Русия върху България дава резултати. Частичното изолиране на Русия, по което съюзниците ни успяха да постигнат съгласие, не би могло да представлява риск за България, само по себе си. В тази пропагандна формула се съдържа скритото твърдение за „руския отговор”, който ще „нанесе съкрушителен удар на Европа и САЩ”. Руският посланик у нас използва погрешната представа за оръжието, наречено бумеранг, за да потвърди тази заплаха. Бумерангът не удря онзи, който го е хвърлил, освен ако ловецът не знае как да използва оръжието.

Самият факт, че управляващите в България се опитват да ни причислят към жертвите на „бумеранга”, би трябвало да породи гражданска реакция. Зад подобно твърдение стои ясното разбиране за готовността на руската страна да наруши всички договори и да се опита на свой ред да „санкционира Запада”. Ако българският политически елит не беше до такава степен податлив на собствените си пост-съветски рефлекси, подобна заплаха би трябвало да се възприеме като акт на агресия. Русия очевидно наруши законите и принципите на международното право и това не се нуждае от нови доказателства. Дори и най-отявлените привърженици на Кремъл предпочитат да не коментират законността на „референдума” в Крим.

Руското влияние в България се преструктурира. Видимите фигури, овластени да представляват руските интереси у нас, се променят. С увеличаването на геополитическите залози българският обслужващ персонал бива подложен на нов подбор и оценка. При управлението на тройната коалиция част от елита на БСП водеше вътрешна война за благосклонността на Кремъл. Днес конфронтацията достигна до обособяването на АБВ и до ново задълбочаване на вътрешното противопоставяне в БСП. Дори и най-самоуверените партийни кадри усещат, че политическата система на България се променя. По-опитните между тях си дават сметка, че сегашното управление е последният им шанс за оцеляване. След края на този мандат (както и когато и да завърши той) първите пет-шест реда на следващия форум на БСП ще бъдат сменени. Срокът на годност на тази политическа формула изтича. Всички клишета за единната левица, включваща комунисти, социалисти и социалдемократи, обединени около БСП, изгубиха напълно смисъла си.

Страхът от бъдещето парализира всеки опит за реформа в БСП. Вместо това цялата пропагандна машина на бившите комунисти, по подобие на путинова Русия, е впрегната, за да наложи „партийната правда”. Пълната мобилизация на всички „остриета” на т.нар. левица има за цел удържането на властта на всяка цена. Тоталната пропагандна война, в която въвлече българското общество сегашното управление, няма прецедент в най-новата ни политическа история. Агресивните опити да бъде налагана политика, обслужваща изцяло корпоративните интереси на управляващите, руши самата основа на модерната държава и демокрацията в България. Всичко това деформира публичното пространство, в което българските граждани предстои да определят своите представители в Европейския парламент.

Срещу налагането на това управление с всички възможни средства няма смислена, консолидирана и компетентна политическа реакция. ГЕРБ се стреми да отбегне всяка тема, която би конфронтирала избирателите им по темата за Русия. Парламентарната опозиция предпочита да изпълнява рутинно задълженията си, без да поема излишни рискове. Извън парламента Реформаторският блок не успява да мобилизира политическа подкрепа около позициите, които декларира. Останалите политически партии, дори и когато критикуват управлението, всъщност се надяват да бъдат се превърнат в част от него. Липсата на смислен политически дебат насърчава радикалния социален популизъм и национал-популистките призиви, които по дефиниция у нас са про-руски ориентирани. Няма единна политическа реакция срещу опитите за овладяване на държавата.

Българското общество отново изпадна в състояние на ступор. Както и при самата медицинска диагноза, кататонията изразходва всички сили на организма, блокирайки способността му да се движи и да реагира на случващото се. Гражданското общество претърпя тежкия шок на неуспешното си противопоставяне срещу властта. Този пост-протестен травматизъм блокира способността за гражданско действие. След като повече от триста дни хиляди хора се противопоставяха на управлението без видим резултат, мнозинството се смълча срещу агресията на властта. Гравитацията на безкрайните зависимости, в които е оплетено всекидневието ни, надделя над гражданската енергия за промяна. Активното гражданско противопоставяне срещу окупацията на държавата отстъпи в рамките на Интернет-комуникацията и традиционното шушукане по ъглите на кафенета и кръчми.

В българското общество няма никакви илюзии относно границите, които е готово да премине едно агресивно управление. Българските граждани безпогрешно различават невидимата заплаха, съдържаща се в агресивната про-правителствена пропаганда. Впримчени в ролята си на поданици, те бяха приучени, че държавата е властта, упражнявана от някакви властни кръгове; че тя винаги е заплаха за всекидневните планове на хората. Преобладаващата част от българските граждани са убедени, че държавата не им принадлежи; че не разполагат с никакви средства да повлияят върху управлението на общите ни дела. А това е най-благоприятната среда за развитие на „безликата тирания”, която лорд Дарендорф определяше като същност на съвременния социален конфликт.

Смълчаното мнозинство не подкрепя управлението, но и не смее да му се опълчи. Всекидневната отрова на пропагандата обезкуражава почти всеки опит за заемане на позиция или за противопоставяне. Тоталната деградация на политическия живот у нас предизвиква вече само отвращение. И все пак смълчаното мнозинство има своите средства за реакция. Част от българската политическа култура е отбягването на конфликта и отлагането на реакцията му във времето. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че това мнозинство очаква изборите за Европейски парламент, за да даде своя отговор. Той няма да е нито единен, нито ще зададе нова посока, но най-вероятно ще ускори края на зловещия политически фарс, в който се опитаха да вкарат България.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.04 2014 в 09:21

Интересна статия, на ясно съм с това ,което иска Путин и нашето място ми е ясно! , няма две мнения. Защо някой не публикува статия-анализ, какво искат американците и какво търсят в Украйна, е ли това, коет виждаме в Украйна аналогично на това, което видяхме в Сирия, Египет ит.н.

17.04 2014 в 21:31

Със или Без Русия, За или Против, Верни или Неверни на нашите "Съюзници", има една тъжна тенденция , която ако се осъществи всичко остава безсмислено....... Още две десетилетия Неолиберална Демократична политика в България, ще стопи остатъците от жалката Държавност и Народност останала на Балканите...... И биде народ Български , ;(

17.04 2014 в 17:14

Изключително точен,както винаги.Но е жалко ,че обществото ни е болно,неизлечимо болно от червена мъгла в мозъка.24 години вярват на ченгесарската пропаганда и не могат да оздравеят!

17.04 2014 в 17:12

Г-н Гълъбов все по-точно обяснява, а все по-грозна става картината.
Абсолютно сигурен съм, че всеки свободомислещ мисли и усеща нещата по този начин.
От тука се появява въпросът: няма ли поне 50 човека в тая държава, с достъп до всички медии, които да вдигнат шум.
Защо "независимите" телевизии, примерно, не споменават за положението(което наистина става страшно)?
Само с писане в мрежата нищо не става. Троловете наводниха до степен - нормален човек дори да не му се пише мнение покрай тях.
Не разбират ли, че парите, които в момента постигат с трафик и реклами, ще секнат тотално, когато по един или друг начин спре натиска?

Акъла не ми го побира как обикновенните червеногъзляци обричат собствените си деца на мракобесието от преди 1989....

17.04 2014 в 17:10

"... Част от българската политическа култура е отбягването на конфликта и отлагането на реакцията му във времето."

Искрено се надявам да е така.

17.04 2014 в 16:47

Червените тролове бързо изскочиха да плюят.

17.04 2014 в 16:23

Ех,колко вярно и точно,затова троловете се разбесняха!

17.04 2014 в 15:31

Мил човек, малко дразни с високомерния си анализ....видиш ли Той не е част от: -Преобладаващата част от българските граждани,
може би заради "личното му" познанство с лорд Дарендорф...колегата е прав, трудно се дочита до края..
Бих помолил да не ми го налагате за четене в любимия ФОРУМ
..То пък кой ли ме кара да чета...как ми липсва VITAN