Quantcast

Време пределно

Антоний Гълъбов Последна промяна на 20 март 2014 в 18:20 6279 28

Антоний Гълъбов

България няма позиция по руско-украинския конфликт. Подобна позиция би трябвало да включва ясна оценка за случващото се, анализ на рисковете и заплахите за собствените ни интереси и план за действие. Неспособността на Народното събрание да формира подобна позиция обезсмисля досегашните изявления на официални български представители. Досегашните изявления на външния министър или на българския министър-председател нямат политическа легитимност. След като парламентът не е в състояние да артикулира ясна позиция, всички останали изявления имат по-скоро протоколен характер. Това е ясен сигнал за политическа неадекватност, който увеличава обхвата на косвените щети за страната ни в тази ситуация.

Времето на общите фрази отмина. Никой не би могъл да приеме като надежден партньор една страна, чийто външен министър отговаря на въпроса за позицията на страната си с фраза като: „българската позиция е балансирана”. Но истинският проблем е много по-сериозен. Изправени сме пред геополитически процеси, които изискват решителен и компетентен отговор.

Западът допусна серия от политически грешки в отношението си към Русия. В самото начало на управлението на Путин западните анализатори се надяваха, че той ще оглави войната на държавата срещу олигарсите. Всъщност той превърна Кремъл в най-големия олигарх. Одържавената олигархия се разправи с онези, които отказаха да приемат новите правила и подчини ресурсите на останалите на една нова доктрина.

През изминалите години малка част от аналитичните центрове положиха допълнителни усилия за да изследват Доктрината Путин. По-голямата част от европейските политици приеха безкритично амбициите за възстановяване на блясъка на руския имперски модел. Зад декларациите за приемането на руската култура и изкуство като естествена част от европейското наследство, съществена част от европейските политици предпочетоха новия ред пред направлявания хаос на епохата Елцин. Отвъд идеологическите разделителни линии, след краха на социалистическия лагер, мнозина решиха, че могат да правят бизнес с Русия, без да се интересуват от цената, която ще им бъде предявена.

Доктрината Путин има за цел изграждането на мощна евразийска империя; на един влиятелен център, който да остави Европа в своята периферия. Русия на Путин никога не е имала намерение да задълбочава интеграцията си на запад. Европейските ценности са противопоказни за подобен тип властване. Доктрината Путин е азиатски модел на съвременна империя. Тя не може да бъде осмислена, а още по-малко – ангажирана в някакъв смислен диалог, без ясно разбиране за нейния характер и цели.

Евразийският проект на Русия на Путин се основава на наследството на Съветския съюз, подменяйки съветския комунизъм с идеологията на панславянството и амбициите за овладяване на източноправославното християнство. Възползвайки се изцяло от символиката на руската монархия, този модел съвместява азиатския характер на тиранията с варварски капитализъм, основан на принципите на олигархията. Възползвайки се от структурите на власт на някогашния съветски модел, доктрината Путин доведе до своя пълен абсурд перестройката. Нейната цел бе подмяната на икономическите принципи на развитие при запазване на доминиращата роля на комунистическата партия.

Колониалните амбиции на Русия, от времето на Съветска Русия до сега, се основават на трайно навлизане и присъствие в два сектора – енергетика и сигурност. И до сега руското влияние в Европа продължава да бъде все така видимо именно в тези два сектора. Доктрината Путин не би могла да се реализира, ако настъпи съществена промяна в обхвата на влияние на руските интереси в националната и европейска политика на енергетика и сигурност.

Подобни имперски амбиции не могат да се реализират изцяло на територията на Азия. В пряка конкуренция с Китай Русия на Путин няма почти никакви шансове. Независимо от факта, че огромната част от територията на Руската федерация е в Азия, тя не е достатъчна, за да осигури хегемонията на Москва. Именно затова, естествената насока на интересите на Русия е на север и запад, към усилване на натиска и гарантиране на присъствието на руските интереси в Югоизточна Европа.

Основният конкурент на Русия в евразийското пространство продължава да бъде Турция. През последните години, особено след началото на т.нар. Арабска пролет, мнозина наблюдатели подцениха значението на това съперничество. Активната намеса на Русия по отношение на Иран и Сирия постигна реални резултати. Западът не успя да изработи обща позиция, която да блокира намесата на Русия. Най-показателният пример за всичко това бе последната „победа на Путин”, който доведе до безнаказаното унищожаване на човешки живот с химически оръжия през 2013 година. След всичко това развитието на кризата в Украйна не би трябвало да изненадва никого.

Руската инвазия представлява пореден стрес-тест по отношение на европейската и българската политика. През 2008 година, когато Русия нахлу в Грузия, Европейският съюз реагира бързо и ефективно. Макар и неохотно, Русия бе принудена да направи отстъпки и да отложи плановете си. Днес това не е така. Европейският съюз все още не може да изработи обща позиция, но това е резултат от прекалената обвързаност спрямо руските геостратегически интереси. Изработването на национална позиция е в основата на европейското съгласие, защото формира общото поле на възможните решения. В този смисъл неспособността и нежеланието на България да заеме позиция спрямо руско-украинския конфликт отразява както степента на българската интеграция в Европа, така и дълбочината на зависимостта спрямо Русия.

Очакванията за настъпването на нова Студена война имат своите основания, но днес тя ще се „води” между повече от две суперсили. Общото с епохата на Студената война е в необходимостта да бъде частично изолирана Русия, поне докато продължава да се опитва да реализира своя имперски модел. Това би означавало изграждането на нов санитарен кордон, на нова зона на сигурност, която да действа възпиращо и поне отчасти да неутрализира потенциални и реални рискове пред сигурността на Европа. Ако това се случи, ако се спусне нова Желязна завеса, то ние няма да останем „отвъд” нея. Новата Желязна завеса ще се спусне върху нас. Перспективата България да се окаже част от подобна полу-преходна, санитарна зона, неутрализираща руските геостратегически амбиции, представлява истински нов сноп от рискове за нашето развитие.

Срещу подобен мащабен риск България има само един възможен избор. Ние трябва да направим всичко възможно за задълбочаване на европейската ни интеграция. Изборът между Европа и Азия вече е направен. Бъдещето на България не може да зависи от имперските амбиции на една азиатска тирания. Колкото по-рано и по-категорично страната ни успее да постигне и отстои подобно разбиране, толкова по-ефективно бихме могли да управляваме увеличаващите се пред страната ни рискове.

Дошло е време пределно. Доближаваме предел на двуличието и наглостта, чрез които съдбата на България се превръща в залог за политическо или корпоративно оцеляване. Европейският избор е винаги избор в полза на принципи и ценности, на норми и правила. Той не може да бъде подменян до безкрай чрез конформизма на временни интереси. Както и всеки друг, този избор също има своя цена. Но цената на онези „санкции срещу Русия”, с които ни заплашват, винаги ще бъде по-ниска от дългосрочната загуба на национална перспектива. Доближаваме онзи предел, отвъд който изборът може вече да се окаже извън нашите собствени възможности и желания.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.03 2014 в 20:37

Анализът е много точен. А на тези, които искат и анализ на американската политика /по-точно нейната империалистическа насоченост/ - това ми напомня израза "А вие защо биете негрите?"

22.03 2014 в 22:41

ДОБРЕ ДОШЪЛ, КРИМ!
Ами, здравейте, скъпи кримчани! Радваме се да ви видим. И в първите редове на нашето писмо да ви поздравим с това, че сте участвали в последния референдум в живота си. Повече такива „волеизявления” няма да имате. Повече няма да избирате – нищо и никога. Нищо и никога. Даже цвета на бордюрите в родния си двор. Запомнете това веднага.

Второ, можете да се сбогувате с телевизията си.

Довиждане, преки предавания, ток шоу и обсъждания. Здравей, мръсотия, трупове, дебили и урино-полови шеги. Само Кисельов (проправителствен руски журналист и ТВ водещ, директор на руската държавна информационна агенция „Русия днес” („Россия сегодня”), който на 17 март 2014 г. заяви в ефир, че „Русия може да превърне САЩ в радиоактивна пепел” – б. р.), само хардкор! Хайде на преките линии с Путин.

Трето, наборната армия. Това е изцяло отделна тема. За 23 години окупация вие разбира се вече сте забравили какво значи да взимат децата ви войници. Няма нищо. Ще си припомните. А особено ще си припомните, когато децата ви в нашата – сори, сега вече във вашата – армия започнат да умират от болести, от които никой в света не е умирал през последните 100 години. От пневмония например. След кримския климат да служиш чак в Кунашир (най-южният остров от Курилските острови, които са във владение на Русия, но се принадлежността им се оспорва от Япония – б. р.). А, да, и надписът „Кавказ-сила” изглежда добре на обръсната глава.

Между другото, запишете си веднага това адресче: http://mright.hro.org/

Това е Фонд „Право на майката”, който вече 20 г. се занимава с помощ за семействата на загинали военнослужещи. За мината година Фондът е помогнал на семействата на 2 465 загинали военнослужещи. От тях между другото 20% са самоубийства, 20% довеждане до самоубийство, 15% от заболяване и 5% от побой. Като цяло – „не плачи, моми-и-иченце!”

А, да, инвалидните пенсии на войнишките майки, отпускани като компенсация за загубата на главата на семейството, в Русия се равняват на 40 долара. Правилно чухте. И ще ви трябват години, за да ви я отпуснат. Добре дошли в нашата съдебна система.

Въобще, разговорът за съдебната система е дълъг, затова само ще ви напомня: разпалването на омраза, оскърблението на чувствата на вярващите, оправданието на тероризма, екстремистките изказвания, клеветата – всичко това са углавни престъпления.

Отричането на историята, блокирането на пътя на гражданите, несанкционираното събиране на повече от петима души, аморалното поведение – всичко това и още много, много други! – са административни престъпления.

Е, с нашите казаци вече сте се запознали, доколкото разбирам. Красавци са, нали? Е, нищо, нищо. Ама вие не сте видели поповете ни.

При нас, впрочем, понастоящем тече федерална програма за повишаване на духовността и за скрепяването на духовните връзки. Под лозунга „Да вмъкнем черква във всяка празнина”. Така че там, където сте си мислили, че до вас ще има детска градина или транспортен възел – ще си имате черква. Точно, както е сега при мен – под прозореца ми на празното място около Московското околовръстно шосе тъкмо вкарват една вместо пътен възел. Тук всяка сутрин има задръствания и хич не ни трябва пътен възел, трябва ни именно църква. Нищо, с времето и това ще разберете.

И да – отделният ред в квитанция при заплащането за храма – това вече е като пито-платено. Общината на Електростал (град в Русия, Московска област, с население ок. 150 000 д. – б.р.), автор на тази духовна иновация, ще ви научи.

Между другото, като заговорихме за квитанции – при нас върви реформа на жилищно-комуналното стопанство. Вече около 10 г. И току-толку започна нов етап. Така квитанцията за жилището ви скоро ще е около 5 000 рубли примерно.
Да, а облекченията! Монетизираха ли ви ги вече? Не са? Е… вече направо ви завиждам. Колко още чудни открития Ви очакват.
Освен това нашата дивизия „Дзержински” вече проведе учения на тема „разгонване на тълпи недоволни пенсионери” преди около пет години. Струва ми се, че те с радост ще предадат опита си на вашия „Беркут”.

Е, за такива дреболии като отнемането на най-апетитните парчета земя под дворците и извънградските домове, промяна на бизнеса – край! – събарянето и изгарянето на жилищни блокове при строителството на търговски центрове и пр. и пр., няма да говоря.

За данъчните, санитарно-епидемиологичната инспекция, пожарникарите, прокуратурата, следствения комитет, ФСБ-ейците, администрация и пр., също. Казват, че там се изхранвате от туризъм, нали? Е, нищо, нищо. При нас това се казва „да мачкаш бизнеса”. Нищо. Ще се приспособите.

По отношение на туризма. Там си имате частни хотелчета, нали? На първа линия на плажа, нали? В Крим? Е, не е беда, не е беда.

Като се замислиш – няма да имате вече частни хотелчета на първа линия. Но каква само ще бъде дачата на Ткачов (губернатор на Краснодарския край в Югозападна Русия, с малки прекъсвания от 2000 г. насам, кара пети мандат – б.р.)! Дачата на Шойгу (дългогодишен министър на извънредните ситуации, сега министър на отбраната – б.р.)! Дачите на всичките сенатори! Дачите на всичките депутати! Дачите на всичките ФСБ-ейци! След тях на цялото следствие и на цялата прокуратура! Какви яхти ще се паркират там при вас на частни кейове!

С какви огради ще затворят вашето море! Всички проклети бандеровци ще ви завидят. А на вас ви стига и градският плаж в Севастопол.

Между другото, препоръчвам ви също така да научите фразата „Много сте, а аз съм сама” за „Пощата на Русия”, обслужване на едно гише, Сбербанк, Пенсионен фонд, социално осигуряване – всичко това вече е ваше. Поздравявам ви.

А, да. По отношение на Сбербанк. Отново сериозно ви провървя – при нас върви поредният кръг пенсионна реформа. Как се изчисляваха тези пенсии преди – така и никой не разбираше, а сега вече съвсем никой не разбира – поне ще ги има ли, или няма да ги има.

Впрочем, научете още два термина. КТО – това е контратерористична операция, и „хексоген”. Това е важно. Това е наистина важно. И се постарайте отдалеч да избягвате места със струпвания на хора, гари, летища – особено гари и летища – автогари, пазари, концерти и т.н. На летището вече идвайте около три часа по-рано. С милицията по-добре не се шегувайте. Постарайте се да не носите брада. Изсветлете си косите. Джобовете си обръщайте и давайте да ви пребарват при поискване. От вкъщи никога, никога без документи не излизайте.

Е, не забравяйте и за санкциите от нашите международни приятели, т.е. сега вече врагове.
Вие сега сте – Русия.

Аркадий Бабченко, 22 Март 2014

22.03 2014 в 01:45

защо никой не вижда престъпленията на сащ по света и големия му мерак да унищожи русия, а се говори само против путин? автора на статията още си мисли, че в сирия асад е използвал газ против населението, а в оон се доказа, че това са били бунтовниците-ислямисти, пратени и платени от сащ. не се вижда и защо путин си взе крим - ако не беше преврата в киев, организиран и платен /5 млрд долара от сащ/ и възродил фашисти, които дойдоха на власт с оръжие, путин не би направил това. американците си точат зъбите за русия и нейните ресурси, а путин ще ги гледа и ще им се радва. е няма как да стане. и защо не се вижда кой унищожи нашата индустрия и ни превърна в консуматори на запада. западът има нужда от пазари, а не от конкуренция. украйна я чака още по-тъжна участ.

22.03 2014 в 00:47

Интересен анализ, авторът не харесва доктрината на Путин, но явно предпочита агресията на Обама и хеговите западни партньори. Не харесра агресията на имперските амбиции на Путин, но предпочита безнравствената агресия на американците за хегемония над петролните кладенци. Путин не е пожален, но нито дума за поетапното разпалбане на войни в полза на американскому народу... и унищожаване на културните им ценности... Обичам тази демокрация... Добре че е Путин, за да се възвърне равновесието в света.

22.03 2014 в 00:46

Господин Антоний,
Ти или си с дълбоко промит и изгладен мозък, или общата ти политическа култура е твърде недостатъчна за толкова простичък анализ.
Как може да очакваш Путин да продължи перестройката(!)?
Това би значело Русия да ближе задника на САЩ, както цяла европа го прави.
Путин точно с това е ценен за руската политика; той ответния удар на предателски замислената и започната перестройка.
И как не те е срам да говориш за Руска "инвазия" след Ирак, Афганистан, Либия и 63-те военни операции на САЩ в чужбина от 1990 година до днес?

22.03 2014 в 00:37

Има нещо много интересно в този анализ, никъде не се споменава американскката агресия и амбиции за световно господство. Авторът не приема Путин, но явно приема Обама с неговите амбиции да овладее всички петролни кладенци. Не харесва агресията на Путин, но откровенно харесва агресията на Запада. хе харесва руската култура и ценности, но предпочита посредственостт. така е по-лесно хората да бъдат манипулирани. Обичам тази демокрация... но моля Ви, четете история.

21.03 2014 в 23:40

"...До новата граница между Русия и Украйна набира сила противопоставяне с фашизираната киевска власт. Все по-забележим е пламъкът на народния гняв в Донбас, Харков и в другите източни райони на Украйна. Красавицата Одеса все по-явно демонстрира готовността си да поеме по пътя на Крим. Анализатори смятат, че към одесци може да се присъединят приднестровците. Тогава кримският път ще се окаже пряк път към Балканите.

В България идеята за влизане в СССР се е обсъждала още през 60-те години на миналия век. При сегашното икономическо състояние на страната руският фактор може да се окаже спасителен вариант за България. И съдбата на Крим ярко потвърждава това.

Референдумът в Крим несъмнено ще предизвика изблик на проруски настроения и в Сърбия. Там са много силни всеславянските обединителни тенденции при доминираща роля на Русия...."

21.03 2014 в 18:01

Русия е убежището за несправящите се с живота в съвременния свят.

Влече ги кочината - позната, "родна", "уютна".

++++++++++++ за автора на статията!

21.03 2014 в 14:56

ivo_isa, направо ме зарадва с твърдението, че путинката е поставен в ъгъла...