Падна Плевен! Ден велик!

Не исках да пиша този текст...

Не и на 2 март, часове преди националния ни празник.

Не исках и нямам сили да пиша подобни текстове, но няма как да не го направя.

Защото часове преди да почетем загиналите за свободата на България, град Плевен падна.

Ако не сте разбрали, в град Плевен, в Общинския съвет, съветниците приеха новия си бюджет.

Бюджет 2020.

В този бюджет има едно ключово решение - бюджета на Драматично–куклен театър "Иван Радоев" се... намалява със 70 000 лева, които, по преценка на общинските съветници, се пренасочват в перо "малки населени места".

Демек - във ваше село няма улично осветление. Вземаме от театъра и слагаме лампи.

А в съседното няма пейки на мегдана...

Правим една постановка по-малко в театъра и слагаме пейки на мегдана.

Ами да! Точно така! То и с театър, и без театър - все тая. Театърът нито се пие, нито се яде, нито може да бъде открит с рязане на ленти и рипане на ръченица под звуците на Славка Калчева.

Казвам ви, наистина не искам да пиша това, което пиша в момента.

Уморих се да разказвам една и съща история - защо е важно да се инвестира в културата и защо е важно да създаваме качествено изкуство. При това, най-вече в провинцията.

Уморих се да пиша един и същи текст и да чета едни и същи коментари под него. Коментари, появили се вследствие на същата тази държавна и общинска политика в последните 30 години - да се пести от култура, образование, наука, 'щото те - клетите, не се ядат, не се пият и от тях няма много далавера...

Уморих се да гледам как хора, които нямат идея какво е култура и изкуство, да вземат решения, които имат брутални последици върху бъдещето.

Така или иначе решението е факт. А Драматично-куклен театър "Иван Радоев" ще разполага със 70 000 лева по-малко през следващата година.

"А защо взехте от театъра ?

Защото преценихме, че там субсидията от това което додаваме, е повече, отколкото се връща като продукт.

Като какви експерти преценихте това? На какво основание? Това е субективно отношение.

Това е мое субективно мнение и аз затова го казвам. А като експерти, трябва доста документация да прочета, за да мога да ви отговоря на този въпрос. И комисията по култура. Аз внесох предложението, да. Моето субективно мнение е такова."

С тези думи съветникът от ГЕРБ доктор Георгиев аргументира решението пред сайта plevenpress.com.

Знаете ли, преди време Бертолд Брехт отбелязва, че би искал да постави пиесата "В очакване на Годо" от Бекет, но по друг начин.

Докато героите чакат Годо, отзад, зад тях, на голям екран вървят кадри.

Кадри от двете световни войни. Кадри от бунтове, глад, катаклизми. Кадри от всички световни проблеми, които героите пропускат, докато чакат тоя пусти Годо.

Накрая един от героите има монолог.

Той казва - "Спал ли съм, докато другите са страдали? Спя ли сега? Утре, когато ме питат какво съм правил, какво ще им отговоря? Че съм чакал Годо?"...

Имам чувството, че ние живеем точно в тази пиеса. Която днес се играе от Плевенския театър. А утре ще се играе от Кюстендилския, от Пловдивския, от Русенския, от който се сетите.

Ще седим, ще чакаме Годо, 'щото сме културни и възпитани. А едни, не особено културни и възпитани... да не кажа безскрупулни и безпросветни хора, ще режат парче по парче от културата, за да дадат я за празника на синята слива с гост Амет, я за мис "Павликени" с гост Ивана, я за откриване на празника "Мис бизнес Долно Камарци" под звуците на оркестър "Говедари", известни с произведението им "Културен кючек".

Какво, мислите, че преувеличавам? Да ви припомня ли Перник? Град, в който управляващите дадоха един чувал пари за предизборен концерт на Миле Китич, а после останаха без вода...

Плевен падна.

И това стана няколко часа преди онзи свят празник - трети март.

Денят на освобождението.

Е, честита ви свобода, скъпи плевенчани.

От свободата ви ще вземат малко - да кажем, около 15 процента - за да я пренасочат в някое друго перо.

Щото вие без свобода можете.

Ама, без турбо фолк управляващи - не можете...

Не исках да пиша този текст.

Омръзна ми от него.

Омръзна ми да живея в страна, в която вече няма какво да пазим...

Издигнахме огради, за да се пазим от бежанците.

А доброволно продадохме културата си отвътре...

За по-малко от 30 сребърника...

Или за около 70 000 лева...

Честит ви празник, скъпи плевенчани.

Плевен Падна!

А Годо - той дойде, но спаси само онези, които му бяха близки до сърцето...

Следете новините ни в GoogleNews