Новият материал - Разкази от Централата

Николай Фенерски 30 декември 2018 в 16:55 5642 3

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

– Колеги, на днешното заседание ви събрах, понеже спешно се налага да вземем решение по проблема, за който всички вече знаете. Наясно сте, че няма изненади, ние предвидихме тези събития от самото начало, бяха залегнали в плана, плюс-минус две години, знаехме какво да очакваме и назряването на нови протести по това време е съвсем разбираемо явление. А тези протести, вчерашните, са тестови. Същинските предстоят. Опитвахме се до съвсем скоро да създадем няколко нови политически проекта, но сами знаете резултатите. В момента статуквото не може да бъде спасено от нито една съществуваща партия. Патриотите бяха създадени, задействани, купени и дискредитирани. Дясното отдавна е мъртво, поддържат го само на командно дишане, но това е временно. А заедно с политиците се изчерпват и експлоатираните от тях идеи. Това са страничните нежелани ефекти. В момента не можем да предложим нищо на електората. Шоуто е зациклило. Плочата прескача, върти се една и съща мелодия до побъркване. Конвенционалното търпение на нашите демократични избиратели е изчерпано на 99,5 процента. Останалият половин процент ни дава буфер за още няколко месеца. След това обаче ще ни трябва нещо ударно. Нещо различно! Невиждано и нечувано! И постъпи една иновационна идея, а знаете, че иновациите са бъдещето. И винаги са постигали някакъв успех. Може да не е стопроцентов, но мисля, че поне ще закрепи статуквото за известен период, колкото да успеем да пренаредим фигурите и да сменим стратегията.

Накратко, от един наш млад агент постъпи предложение да бъде доставен тук на място и временно вербуван китайският учен Хъ Цзянкуей. Ако не се сещате кой е той – човекът, признал си за първи път в световните медии за създаването на клонинги. Произвел нов вид хора. Неуязвими на болести. Редактирали човешкия геном. После и от Харвард последваха признания. Изобщо, светът върви напред и не е добре да изоставаме. Ние с вас може и да сме родени от майка, но след още половин век предполагам, че вече ще се псуват на инкубатор. Та, по същество. Хъ, този чудесен жълт човек, ще ни помогне да създадем нов Премиер на Републиката. Ще ни го произведе за няколко месеца. Ще отговаря на всичките ни изисквания. Ще изглежда по-интелигентно, няма да „рита мачлета“, нито да нарича Бог „шефа“, в същото време ще бъде прост, щото такъв ни трябва, той да е прост и народът му да е прост, за да се разбират. Ще е прочел не само трите тома на „Винету“, но и книгите на Майн Рид. Също така ще е наясно с творчеството на Реймънд Чандлър и Марио Пузо, за да не стават резили. Ще съчетава несъчетаемото. Ще има харизма. Ще бъде забъркан като перфектен коктейл от тоя, китаеца, как му беше името. Ще ни го забърка като едно Куба Либре. Или като една Блъди Мери. Да не дава Господ!

– Бос – един от присъстващите висши оперативни служители вдигна ръка. − Новият не бива да е прекалено умен. Ще стане страшно, ако нещо не се спази пропорцията. Искам да кажа, тоя, китаецът, сигурен ли е, че ще го докара според БДС?

– Спокойно, Петров. Няма да може да прави разлика между „50 нюанса сиво“ и „18 процента сиво“.

– Струва ми се, че днес прочетох, че Хъ Цзянкуей бил изчезнал. И пише, че властите го били скрили или е арестуван, понеже не бил спазил някакви процедури. Май сме закъснели. Ето, намерих го в сайта. − Друг от агентите показваше на Главния дисплея на смъртфона си.

– Ех, тези медии. Прав е Нойзи, трябва да направят достъпа до Интернет 100 лева на месец. Какъв е тоя произвол! Андреев, докарай го!

Служителят, който стоеше до вратата на помещението в Щабквартирата на Тайните Служби, излезе и след минута влезе отново. А след себе си водеше един симпатичен китаец. Но те всички са симпатични. Един по-малко, няма и да забележат, че им липсва. Капка в морето. А на нас той ни е така потребен!