Морфов на/д/ амбразурата

Последна промяна на 08 януари 2015 в 17:09 7049 4

Снимка bTV

Когато забележи, че към него се приближава добитък, голямото изкуство се покрива с трева.
Иван Динков

Поредна балканска логорея връхлетя обърканите ни души. Поводът – решението на Александър Морфов да оглави Народния театър и последвалото назначение. 

Какви ли не люде продължават да се упражняват на гърба на успелия, значим и предизвикателен български творец. Правят гротескови опити да го качат на пиедестал, все едно дали нагоре или надолу с главата. Да го декорират по свой вкус, да му вменят собствените си искрени и недотам морални заклинания. Да го превърнат във фетиш. И после да изсипят срещу този пореден безумен паметник на българското скудоумно лицемерие вихрушката на балканската идиотщина.

Иначе казано – опитват се да качат Александър Морфов на амбразурата. Едни наистина са загрижени за смисъла на нещата, носят позабравените доспехи на гражданския патос, на вярата и надеждата в личния пример. Други се опитват да присветнат в собствените си очи, като изглеждат развълнувани, органично възбудени, само и само за миг да бъдат забелязани в образувалото се обществено енергийно поле. На трети сега им се е паднало, имат да разчистват стари сметки от тефтера на завистта, двуличието и най-вече липсата на собствена гражданска сила, иначе казано – мъжество.

Само че Александър Морфов отдавна е над амбразурата.

Както като творец, който успешно реализира проектите си по престижните сцени на земната шир, така и като човек с характер. Като личност, която изригва и впечатлява, излъчва, предизвиква реакции, размисли, спорове. Като „шут”, на когото понякога му писва. Не прави това особено често. Защото си има по-важна работа, отколкото да „тече” по медиите, независимо от тяхната охота. Защото си има хигиена. Въобще всичко си има – ето кое толкова дразни лицемерните блюстители на морала днес. Ето защо те настояват да им даде обяснение за промяната на решението си.

Разбира се, че той трябва да даде обяснение – най-напред на себе си, след това на феновете си, а и на цялата културна общност. И не само за прегръдката с довчера отричаните от него управници, започнала с негова молба за назначение. Също за времето на своето директорство в началото на века, както и защо именно от това време голяма част от играещите актьори на Народния театър са на хонорар, а не в трупата, поради което неколкократно е увеличаван бюджетът на театъра. Също и за пристрастието към едни актьори за сметка на други, както и предпочитанията към определен тип театър. Редица притеснения трябва да бъдат разсеяни от режисьор - директор.

Но, повтарям, отправени по подобаващия начин, а не инфантилни приказки: "Морфов наскоро се изцепи, че при този министър и това правителство няма да се върне в Народния, ама се върна, моля ви се, при това като директор; нещо друго трябваше да направи, само не и това, моля ви се; по-добре да беше наблюдавал от далеч смехотворните опити на разни мишоци, които, аха-аха, да заемат поста в суматохата; какво като е Народния, и там, моля ви се, хора работят, като нас, даже, ама хайде да не си отваряме устата; затова, моля ви се, е по-добре този, да, същият – Сашо Морфов, да беше си траял от далеч, даже от още по-далеч/нямаме нищо против и да е от по-високо, само и само да си трае, докато Народния се профанира и разсипе докрай".

Не съм от ревностните последователи на Александър Морфов. Някои от спектаклите му дори ми идват в повече със своята клоунадност и в по-малко от онова, пропуснато заради нея. Смятам присъствието му в националния ни афиш обаче за наша, българска гордост. Също и че сегашната му функция на временно изпълняващ длъжността директор е важна за стабилизирането на националната театрална институция. Друг е въпросът кой ще е новият постоянен директор и това ще покаже един бъдещ конкурс.

Подобно на Морфов съм убеден и публично защитавам позицията, че правителство, водено от Борисов, както и подобен министър на културата са културен шок. И доколкото следя, режисьорът още не се е отрекъл от думите си. Ако направи това или го покаже с поведението си, тогава, без съмнение, ще загуби себе си. Без всякакво съмнение. Фактът, че това управление на министерството, въпреки всичко, преглътна номинацията му, засега можем да отчетем като победа на твореца. Вярно, сделката е сложна, според някои сделка с дявола, но изглежда в реалността по-често срещаме дяволи, отколкото ангели.

Не се и съмнявам, че всички са наясно. Не Александър Морфов има нужда да управлява театъра, напротив, веднъж се опари и едва ли решението му е било лесно – вече стана дума за това. На този етап театърът има нужда от авторитета на режисьора, независимо от основателните съмнения в достатъчни управленски качества.

Горните редове са за режисьора и директора Александър Морфов, но и за собственото ни самоуважение, за достойнството на българската културна общност. Не смея дори да си помисля за онези мрачни времена на разлагащ застой и смазваща цензура от преди 1989 година. Но за да не се повторят те, за да не се покрива голямото изкуство с трева, когато срещу него тичат носорозите на Йонеско, не трябва да си траем и дирим сметка на другите. Трябва да участваме. Включително като подкрепяме подобни решения на личности в областта на културата, колкото и понякога непоследователни или противоречиви да са те.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.01 2015 в 17:31

Накратко: от 9 кладенеца вода...
За да се стигне до титаничната мисъл:
Цитирам "На този етап театърът има нужда от авторитета на режисьора, независимо от основателните съмнения в достатъчни управленски качества."
...
Ако управленските качества са под съмнение, защо се хваща на хорото като директор!? Театърът би могъл да ползва авторитета на режисьора ако последния просто работи като режисьор.

09.01 2015 в 14:11

Много смислен текст. Това е голямата дилема на битието ни сега. Лесното е да останем "чисти", да не се допираме до неща, от които лъха чалга и простотия, да си гледаме професията и семейството, да си плюем... Ама не става. На мен ми писна да гледам около себе си мрачни, тъжни, задръстени от битието хора. Срам ме е от децата ми и от младите хора изобщо като ги гледам как се щурат между мрачни пенсионери... Мисля, че всеки трябва да се захваща с голямото отдръстване, иначе сме загинали...

08.01 2015 в 20:20

Всъщност цялата трагикомедия е плод на едно провинциално ЕГО. Егото на Сашо е по високо от Айфеловата кула. С няколкото си глашатайни позорища от Ленинград до Куманово и куклено-водевилната си анемия, той отрови вкуса на зрители и творци за десетилетия напред. Сега разбира се ще се надява да се изкачи и по йерархичната политическа стълба до ....върха. Бойко или Сашо все тая. Единият е чел само една книга, другият се държи все едно я е писал.

08.01 2015 в 18:18

След изреченото от Морфов за управлението в България по-достойно беше вече да е отскочил в някоя кръчма в Букурещ, да е подбрал подходящи съратници и вече да се
бори за свободата на отечеството си.
В тази борба директорството но Нарадния театър е последната подробност.