Клопката

Антоний Гълъбов 14 август 2014 в 12:25 10936 19

Рано е за политическа критика към служебното правителство. Това е кабинетът, на когото разчитаме за частична стабилизация и публичен одит на състоянието на България. В момента това е единственият възможен път към преодоляване на щетите и постепенно възстановяване на страната.

Кадровите назначения, сами по себе си, не могат да бъдат поле за смислен политически дебат. Персоналният подбор на министрите и техните заместници в служебния кабинет не отстъпва като качество на предишния служебен кабинет и със сигурност е по-добър от състава на правителството Орешарски. Повече от всякога, при днешното състояние на страната, важи правилото, че едно управление трябва да се преценява по неговите действия, а не според персоналния му състав.

Атаките срещу служебния кабинет са част от предизборната кампания на партиите, които подкрепяха предишното управление. Единствено и само за тях яростната критика срещу Президента и служебния кабинет би могла да донесе частични политически предимства. Преди всичко – ускоряване на процеса на политическа забрава за некомпетентността и щетите, които нанесе кабинета Орешарски. Именно затова БСП формира специална комисия, която да наблюдава действията на кабинета Близнашки, а Кристиян Вигенин заяви, че служебния кабинет ще бъде „кабинет на реванша“.

Другата партия, която разчита на подобна предизборна стратегия, е Атака – всъщност, това е всичко, на което партията на Сидеров може да разчита в момента, ако не броим тезата му, че всичко добро, спокойствието и благоденствието винаги идвало от Русия, а Западът ни носел само несигурност и зависимости.

ДПС предпочита да се дистанцира от подобен подход и да се съсредоточи върху предизборната си кампания, изчаквайки подходящи теми и поводи за критика.

Общата теза, която обединява БСП, Атака, ББЦ, РЗС и още няколко корпоративно зависими политически говорители е, че служебният кабинет ще продължи политиката на правителството Борисов и е форма за връщане на ГЕРБ във властта „през задния вход“. Спомагателната пропагандна конструкция включва тезата, че „протестът е на власт“, но тя само допълва предишната контра-протестна теза, че гражданските протести са били инспирирани и подкрепяни от ГЕРБ. Тази пропагандна тактика разчита изцяло на персонални критики срещу министрите от кабинета като „преграден огън“ срещу предстоящите разкрития за истинското състояние на страната след управлението на кабинета Орешарски. Тази кампания щеше да остане все така семпла и истерична, ако не бе успяла да заложи капан на Реформаторския блок и Десните, предизвиквайки поредна размяна на реплики с ГЕРБ.

Реформаторският блок и ГЕРБ са на път да повишат рязко ефективността на предизборната кампания на БСП. Седем седмици преди изборите, в навечерието на важен за бъдещето на Блока избор на председател, неумелият опит за противопоставяне срещу ГЕРБ може да доведе до трайна дезориентация в дясното политическо пространство. Преди всичко заради загуба на разпознаваемост и автентично политическо позициониране. Това не е проблем, свързан с отделни изказвания или липса на адекватна реакция. Пропуснати бяха много възможности за отчетливо разграничаване спрямо ГЕРБ и в същото време за изграждане на модел на ефективно взаимодействие по теми от общ политически интерес. Необходимо беше подписването на политическо споразумение за съвместни действия срещу управлението на БСП, ДПС и Атака, и то още в апогея на гражданските протести. Политическите отношения между субектите вдясно трябваше да бъдат подредени по разумен и отговорен начин. Вместо това през изминалите месеци, както ГЕРБ, така и РБ търпяха щети от липсата на яснота във взаимоотношенията им.

Политическият интерес на РБ и Десните, в по-голяма степен отколкото на ГЕРБ, е в подкрепа и насърчаване на усилията на служебния кабинет. В момента няма никакво значение дали един или друг председател на партия от Блока се чувства представен или не в състава на правителството Близнашки. Достатъчно е това, че в ядрото на правителството има силен екип от експерти, провеждали реформите, за които днес настоява Блокът. Сега е най-подходящото време за лансиране на управленските алтернативи, на политическата експертиза, с която винаги се е гордяла автентичната десница. Подкрепата за усилията на служебното правителство за установяване на щетите от предишното управление не може да има алтернатива в политическото поведение на десните партии. Всичко друго е капан, в който са на път да попаднат както РБ и Десните, така и избирателите, които разчитат на свое политическо представителство чрез тях.

Заявлението на Бойко Борисов, че ГЕРБ няма да реализират управленски мандат, ако не разполагат с пълно мнозинство в следващия парламент е част от собствената мобилизационна кампания на партията. Неубедителното присъствие на Блока ще преориентира избирателите към гласуване „на сигурно“, в подкрепа на кандидатите на ГЕРБ.

Декларациите за непреклонност и решителност в разграничаването спрямо ГЕРБ не гарантират безпрекословна подкрепа на нито един от председателите на партии в РБ. Десните избиратели, които са готови да подкрепят автентичната десница, нямат нужда от допълнителни обяснения за решението си по отношение на ГЕРБ, но искат да видят управленски капацитет в политическите намерения на Реформаторите. Те искат да чуят от лидерите си, че РБ ще се бори за участие във властта, за да реализира своята политическа програма.

В този смисъл размяната на реплики между РБ и ГЕРБ внася прекалено много информационен шум в кампанията, без да формира ясна позиция.

Разговорите за участие в управляваща коалиция не могат да бъдат водени абстрактно, ориентирани единствено спрямо моментните обществени нагласи или партийните етикети. Съгласие, а не консенсус, може и трябва да бъде постигано само около конкретни политики. Това не е куха фраза. Отстояването на този принцип при нормални политически консултации преминава през конкретни проекти, осигурени с необходимата експертиза. Всичко останало е политиканщина, за която почти никой вече не е готов да гласува. Очевидно, между ГЕРБ, от една страна, и РБ и Десните, от друга, съществуват дълбоки принципни различия, но те могат да загубят смисъла си в общата шумотевица, от която се нуждае БСП и нейните сателити в навечерието на изборите.

Повече от всякога тази ситуация налага ясно политическо позициониране. Това е и основното предизвикателство пред кампанията на десните политически формации. През изминалите години ГЕРБ успя трайно да се наложи като политическа партия на средните слоеве в българското общество. Това беше позицията, която СДС трябваше да се опита да заеме, ако не беше толкова ангажиран с противопоставянето си срещу ДСБ.

Досегашният опит показва, че бившите избиратели на СДС трайно се ориентираха към ГЕРБ. В тази ситуация, повече от всякога има нужда от умерена консервативна политика. Партиите вдясно, които успеят да формулират своите послания и политики към подобен умерен консерватизъм, биха могли да разчитат не само на отчетлива дистанция спрямо ГЕРБ, но и на сериозна електорална подкрепа. Либералните идеи продължават да бъдат все така важни, но във все по-малка степен могат да осигурят така необходимата разпознаваемост и политическа идентичност.

Изходът от капана, в който попаднаха десните партии, преминава през промяна в качеството на политическата им комуникация, и преди всичко – към изработването и лансирането на отчетливи консервативни тези. Всички останали експерименти задълбочават тягостното усещане за политически провинциализъм и загуба на чувство за реалност.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

 
X

Подкастът на OFFNews