Управление и политика

Антоний Гълъбов 08 август 2014 в 07:32 7989 5

Коментарите при назначаването на служебното правителство очертаха характера и основните насоки на предизборното противопоставяне. Действията на служебния кабинет ще бъдат използвани като отправната точка за партийно позициониране и аргументиране на предлаганите управленски проекти.

Управлението на непартийния кабинет Близнашки може да помогне на избирателите да се ориентират по-добре сред разрастващия се популистки шум. Служебното правителство трябва да се опита да стабилизира страната без да следва конкретна партийна програма. В този смисъл то е по-свободно в управленските си действия, но и ограничено от липсата на политическа легитимност, формирана чрез граждански вот в негова подкрепа.

Недоверието и презрението на гражданите към политиците е оправдано. Огромната част от хората, „занимаващи се с политика“ у нас, продължават да бъдат управленски некомпетентни и политически неграмотни.

През изминалите години, както обявяващи се за десни, така и онези, които твърдят, че са леви не успяха да формулират ясни разграничителни линии помежду си. Всичко това доведе до твърдения от типа на това, че няма ляво и дясно, че просто трябва да се управлява прагматично, или че идеологията няма значение в политиката. Прагматизмът също е идеология, както и твърдението, че вече няма ляво и дясно, а само някакъв въображаем център.

В съвременната политика няма леви и десни цели, проблеми или стратегически приоритети. Представата, че десните се занимават само с икономика, а левите със социална политика; че за десните по-важна е икономическата ефективност, а за левите - социалната справедливост, е модел, просъществувал до Втората световна война. Затова и партийните лозунги звучат толкова кухо и безсмислено. Особено когато онези, които ги повтарят до припадък, не разбират нито дума от онова, което обещават. Няма „лява България“, за която апелираше Михаил Миков от Бузлуджа.

Полето на истинския политически сблъсък е в подходите за решаване на един и същ проблем.

Проблемите пред българското общество са едни и същи, но техните възможни решения се различават. Лявото и дясното функционират не на равнището на формулиране на проблеми или на цели на развитието. Преодоляването на безработицата не е нито ляв, нито десен проблем; повишаването на благосъстоянието или противодействието на престъпността не са нито леви, нито десни проблеми. Но всеки от тези проблеми има свои леви или десни управленски решения. Левият подход се опитва да решава проблемите на големи групи от хора, ангажирайки в по-голяма степен държавата, докато десните решения преминават през разширяването на възможностите на отделния човек да постига целите си и да носи отговорност за своите избори.

Въпросът на политиката е: Как? Всички други решения следват от отговора на този въпрос.

Политическите партии, идвайки на власт, се опитват да реализират своите програми. Проблемът е в това, че тези програми нямат необходимите управленски качества. Затова почти веднага след изборите новите управляващи продължават да правят същото, което са правили и онези преди тях.

Всъщност, независимо от опитите за идеологически разграничения, управленският модел, в който се развива България, е един и същ. Той остава пост-тоталитарен, силно зависим от управленския манталитет на тоталитарния режим от съветски тип, с външни подобрения, които не успяват да променят същността му.

Но истинският проблем е в това, че този модел е неадекватен спрямо проблемите, които трябва да преодолява страната ни.

Целта на политиката в една демократична политическа система е само една – разширяване на обхвата на гражданското съгласие и подкрепа за реализирането на определени решения. Целта на всеки политик е да постигне мнозинство, което да подкрепи неговата управленска програма. Когато една политическа партия разчита да получи подкрепата на избирателите само заради тяхната носталгия по миналото или поради тяхната емоционална обвързаност, а не разполага с управленска програма, лъжата в политиката се възпроизвежда. Българските политици знаят твърде малко за държавата и много често не са управлявали нищо, освен собствения си автомобил, взет на лизинг от някоя подкрепяща ги компания.

Политическият дебат губи смисъла си, ако зад него не стои управленска компетентност. Но също така вярно е и това, че няма чист мениджмънт, който да е напълно независим от определени идеологически ориентири.

Управлението не е само чиста технология или процедура. Именно затова служебното правителство не е някакъв автопилот на държавата, който да се включи, докато пилотите се сменят. Самата представа, че администрацията може да работи сама, следвайки някакви абстрактни модели на управленска ефективност, е фалшива. Няма универсални решения, които работят еднакво добре във всички страни. Собственият ни опит би трябвало вече да ни е научил, че след години, в които изпълняваме някакви изисквания и „покриваме критерии“, не можем да се похвалим с ефективност и качество на управлението.

При ограничените си правомощия, по необходимост служебният кабинет ще трябва да се съсредоточи върху най-важната основа на изпълнителната власт, а именно балансa и разположението на административните структури спрямо делегираните им функции. „Административната машина“ на България е подредена зле, харчи твърде много, генерира системни рискове, свръх-централизирана е и в крайна сметка не гарантира качество на публичните услуги. Самият факт, че не знаем колко дълбоко затънахме този път, показва цялата несъстоятелност на досегашните опити за управление.

Кабинетът Близнашки ще бъде подложен на атака от всички страни. Мая Манолова вече заяви, че Президентът не можел да възлага задачи на назначения от него кабинет, защото не сме били президентска, а парламентарна република. Отвъд дълбоката несъстоятелност на подобно твърдение и агресивната предизборна реторика, няма съмнение, че БСП ще изгради съществена част от кампанията си върху защита на собствения си провален мандат и противопоставянето срещу Президента и обвинения в съглашателство с ГЕРБ и ДПС.

За част от десните политически формации кабинетът не е достатъчно „десен“, за да бъде подкрепен. Както винаги се случва у нас, липсата на управленски аргументи води до персонални атаки. Противопоставянето и конкуренцията между партии вдясно не се развива по линията на управленски проекти, а продължава да се върти в кръг около ненаучените уроци на „партийното строителство“. Дори и в това отношение моделът на комунистическите партии от бившия съветски блок продължава да тегне над новообразувани или преобразуващи се партийни организации. Няма нов модел на дясна политическа формация, която да е структурирана така, че да генерира десни политически решения в управлението на страната.

Популистките формации не са заинтересувани от преодоляване на недоразуменията между политика и управление. Точно обратното – те не разполагат с никакъв управленски капацитет и именно затова за тях повече отколкото за всички останали е важно създаването на представа за незабавно решаване на всички проблеми. Политическата криза задълбочава щетите на популистката ситуация. Това наистина ще бъде годината на популизма у нас и цялата предизборна кампания ще бъде доминирана от популистки призиви – патриотарски или социални.

Служебното правителство има шанса да формулира основните проблеми. Отговорност на политическите партии е да обяснят как тези проблеми могат да бъдат решени. Ако кабинетът Близнашки успее да свърши своята работа, българските избиратели ще имат по-добър шанс да направят своя информиран избор. Защото именно от участието на българските избиратели ще зависи дали ще излезем от омагьосания кръг на некомпетентност, корупция и демагогия, който изтощава и разхищава страната ни.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!