Продължава от стр. 1

Четвъртък, 12 октомври

На заседанието на МС Борисов искрено се учудил какво иска от него Нинова, защо се заяжда: „В това учение главна роля има върховният главнокомандващ президентът Радев? Защото Корнелия Нинова ме вика в парламента да обяснявам защо съм допуснал в Черно море военно учение, флотилии и т. н.?!“

Вижте, господин Борисов, убеден сме, че по един или друг повод един или друг от вашите сътрудници ви е разказвал отделни части от конституцията на републиката, но все пак е редно да седнете и да я прочетете цялата, както обещахте преди 15 г. Да, вярно, в конституцията има Чл. 100, който постановява, че „президентът е върховен главнокомандващ“. Но има и Чл. 105: „МС осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“ Което означава, че Каракачанов не ви е даден за украса. За украса е президентът, а вие с Каракачанов трябва да ръководите армията в мирно време, да ѝ определяте заплатите, да ѝ купувате оръжие и т.н.

За Спас от Кочериново не знам какво да кажа. От години намирал балъци да ги мами, а те си траели. Ако бяха обадили навреме, много от жертвите щяха да бъдат предпазени. Но нямаше да е по български. Та се сещам, че съм чел някъде за една любопитна история, случила се на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Един гявол, който явно добре познавал нашенската психика, опънал една палатка, седнал пред нея и почнал да събира по 5 гроша за разглеждане. Завила се чак опашка. Всеки излизал и само викал: “Мани, мани, такова чудо не бях виждал!” А вътре имало едно голямо лайно. Но кой българин ще се съгласи само той да се мине? Та всички го разгледали.

Не знам дали казусът е същият. На мен ми прилича. След случката със Спас, Виолета Симеонова написа във ФБ за една госпожа, преподавателка във Факултета по журналистика, бивш член на НСРТ, която я завлякла с 500 лв. Веднага се обадиха още десетина спонсори на госпожата. На всички им излизала с номера, че търси пари за болна дъщеря. И те давали – кой 300, кой 500, кой 2500 лв. И после чакали от умрял писмо. По груби изчисления колекторската дейност на госпожата засенчва Спас. Но не посмяха да ѝ кажат името. На уше ми съобщиха само инициалите – С.Б. На преподаватели в страницата на ФЖМК към СУ има само една доцентка с инициали С.Б. Можете да видите и състава на НСРТ през 1999 г. и специално квотата на президента. Но повече не мога да кажа, защото ще отнема удоволствието на потърпевшите сами да съобщят името ѝ и да предпазят колегите си от бъдещи изгаряния.

В рубриката „На днешния ден“ в „Стандарт“ чета, че на 12 октомври 1960 г. съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН.

Ще ми се да изясним този факт, който съвсем не е факт. Заради историческата истина, не заради Хрушчов. През есента на 1960 г. той е прекарал един месец в Ню Йорк и редовно е посещавал заседанията на ООН. Държал се е твърде невъзпитано, заплашвал, показвал юмруци, наричал ООН „безполезна говорилня“. Но когато филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинил СССР, че потиска народите от Източна Европа, започнал да блъска по банката с ръце, а после свалил обувката и почнал с нея. Така поне съобщават "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост". Но в протокола не е отбелязан подобен инцидент. В някои от информациите се твърди, че не било обувка, а сандал, светлокафяв. Сандал през октомври! Верно, че е казак, ама… Не е ясно също така от място на банката си ли е тропал, или на ораторската трибуна. Има няколко запазени снимки, но достоверността им е съмнителна. Една от тях показва Хрушчов на мястото му в пленарната зала, а пред него е прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пеняви на ораторския пулт с мистериозен предмет в ръката. Трета снимка показва същата сцена, но без обувка.

Писарушките се ласкаят, че едно нещо не се е случило, докато те не го опишат. Но истината е, че няма ли снимка, нещото си остава съмнително, колкото и да го описваш. И именно поради това през 2003 г. историкът Таубман писа в "Ню Йорк таймс": "По всяка вероятност това никога не се е случило."

И като споменахме „Стандарт“. Едно заглавие ни хвърли в размисъл: „Християни и мюсюлмани с общ корбан на Петковден“.
Корбан?! Това го е писал или много неук или много образован автор. Защото в българския език се пише курбан. Но пък в православното християнство се нарича корбан. Та не знам какво да мисля. В единия случай авторът е подценил грамотността на читателя, в другия случай силно я е надценил. Според мен, ако сте журналист или обикновен гражданин, пишете курбан. Пък, ако се запопите, може и корбан да пишете.

Петък, 13 октомври

Петък 13-ти! Голям праз! Хич не му се плаша. Даже му се радвам. Вие го гледате откъде 13-ти и затова ви плаши. Пък ние го гледаме откъде петък и му се радваме – 13-ти, ама петък! Тринайсети може да значи само, че седмицата няма да свърши по най-добрия начин, нещо ще се сговняви с извинение, но в никакъв случай не отменя факта, че свършва. Да свърши, па макар и на 13, е по-добре отколкото да почне, пък ако ще да е и на 16. Така де, не е ли така? Нека да е петък, пък на другото ще му се намери колая. Сред нас има една шепа тамплиери, тях ли ще мислим!

Възрастен мъж колабира, докато чака ред на опашка за патешки фенери в Стара Загора. Пенсията се подредила още в 7, ако че магазинът отварял чак в 9. Фенерите ги пускали веднъж седмично и понеже имало много желаещи, та свършвали бързо. Пенсиите вземали по 2-3 – кой за куче, кой за котки… (Намигам.) И за който закъснее няма. Та дали от умора или от радост, че се е вредил, дедото се строполил току на касата. Но продавачката, на която вероятно не ѝ било сефте, реагирала като парамедик на секундата и това спасило живота на пенсията.

Да пукнете дано! Да пукнете вие, измислени политици, пишман държавници и крадливи олигарси! Дано ви приседне, дано!

Извинявам се, че почнах да кълна като стара циганка. Много възпитан сме станал напоследък…

Като бях малък, примерно в първи клас, подслушах разговор между майка и татко. Майка се оплакваше, че ме чула да псувам грозно. Пък баща ми ѝ рече: Мъж е, ще псува! Ти какво искаш, да кълне ли? Казвам ви го това, за да прецените каква е файдата от много четене и култивиране. Вместо да им тегля една пазарджишка! А в Пазарджик какви добри има…

Изнежихме се, много се изнежихме и от там ни идват голяма част от проблемите.

Георги Георгиев от „Боец“ написа: „Тази година след продължителни протести мафията отпусна 300 хил. лв. на врачанската болница, за да не фалира. Тези пари не решават никакви проблеми, просто милостиня. Тази година без никакви протести мафията отпусна 1 300 000 лева за охрана на Пеевски. Подарък от Буда за господаря му. През последните десет години ЛУКоил има над 60 млрд. лв. приходи и не са платили нито един лев данъци. От тази година няма да плащам на мафията. На крадци и престъпници не давам нито лев.“

И аз вървим към подобно решение. И така го мисля, и инак и все не мога да разбера за чий ми е на мен тая държава? Какво ми дава? И защо да съм ѝ длъжен?! Няколко пъти съм оставал без работа, но никога не съм се регистрирал на борсата, винаги съм се оправял сам. През живота си нямам нито ден платен болничен. Джипито си не съм виждал никога, отивам на частно и си плащам. И се самоосигурявам, да ме питаш за чий… Ако случайно остарея. От 1996 г., когато напуснах СУ, не съм бил на държавна работа. Градски транспорт не ползвам, пътувам с колело. На градска баня не съм ходил от 1972 г. На българското море също. Понякога се изкушавам от някой български автор, но не много често…

И си плащам като поп всички данъци и такси и ДДС-та, защото си мислех, че държавата трябва да се грижи за тези, които не могат да се грижат вече за себе си, да помага на старите, бедните, болните… Явно много грешно съм го мислил.

Оня ден шефката на "Паркиране и мобилност" към ЦГМ Румяна Милова вика, че от 1 януари до 31 август в сметката на дружеството са влезли 8 768 413.40 лв. от платеното паркиране в зелената и синята зона. А с „озеленяването“ на "Лозенец" и "Средец" се очаквало приходите да нараснат с още 4 630 937 лв. Обаче те нямало да са чиста печалба, щото ЦМГ направил инвестиции 2 538 077 лв. за „маркировка и сигнализация на новите паркоместа“. Колеги веднага пресметнаха, че масрафите по очертаването на едно паркомясто излизат 540 лв.

Не ни остава друго обяснение, освен че паркоместата са рисувани от изявени художници, кубисти от ранга на Делоне, Дюшан и Пикасо. Което ни се струва неоправдано разхищение, предвид на напълно реалистичната възможност двама цигани с един мастар да очертаят до 50 паркоместа на ден.

Помнете ми думата! Ще мине време и ще разберете, че епохата Софиянски далеч не е била най-лошото, което се е случило на София. Зад благата усмивка на Фандъкова се прикрива най-грозното ограбване на София и софиянци!

To be continued

Още по темата

09/10/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (2-6 октомври)

02/10/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (25-29 септември)