Не повече

- Слушай какво, момиче. Мъжете са камъни, всичките до един, без никакво изключение - казва ми тя. - От тебе зависи дали ще го носиш като тежест на шията и ще скочиш да се удавиш, или ще го хвърлиш в калта да стъпиш върху него, за да не си изцапаш обувките. – Тя е на средна възраст, прочула се е в цял Перник. Взима по 5 лева на съвет.

- Искам да напусна мъжа си – казвам аз. – Но той не е лош човек.

- Как не е лош човек, бе! Направо е гаден човек. Зарежи го. Мъже под път и над път, всеки гледа да те одере жива, после показва кожата ти на колегите и се хвали как си изревала два бидона сълзи за него. Не бил лош! Ми тогава защо си дошла при мене, защо ми даде тия пет лева?

- За съвет.

- Сега ще ти разкажа една история, пък решавай сама.

И аз, момиче, на времето бях пламнала като факла за един господин – търговче, продава ракия в Перник. Хвърля ми око, много си хубава, казва. Тия лафове на баба ми ги реди, имаме си огледала у нас, отвръщам му откровено. Ама вярно си хубава, що не ми вярваш? Какво желаеш?- интересувам се пряко аз и знам какво иска.

Имам сини сливи цял склон – нали разбираш, че съм умна жена. Купих едни баир, после втори и така всички сини сливи в мои ръце се съсредоточиха. Истината е в сините сливи, да знаеш, момиче – казвам ти го, не защото ми даде пет лева за съвет, а защото си ми симпатична. Сините сливи са ракия в бъдеще време.

Ти, вика ми търговчето, си много интелигентна. Да така е, съгласявам се, кажи колко кила искаш и за колко, защото нямам време да ми разправяш прочее измишльотини. Искам петстотин кила сливи. Колко даваш за едно кило, господине? А ти колко искаш? – пита пряко той.

Викам му:

- Първо ще ти дам да пиеш от моята ракия, една чаша само – съвсем без пари, после ти сам ще ми кажеш колко ще дадеш. Добре – той изпи чашата и очите му лъснаха като ножове, дето а-а -а и ще заколят някого. Забелязвам, изтъквам аз, че пиянството ти е лошо. В очите ти кръв, а в ръката ти още повече кръв. Плаче да се сбие с някого. Затова ела тука, търговче, имам втори начин да те проверя колко струваш. Но трябва да изпиеш още една чаша, понеже чак след втората ставам красива за такива като тебе.

Аз, изтъква търговчето, съм готов и четири чаши да изпия заради тебе.

Тогава няма да ми вършиш работа, споделям му откровено. Той изпи втората чаша.

- Разбери, момиче – обърна съвета си към мене жената, усмихната от земята до другата земя в космоса. - Само след втората чаша се ражда любовта. Без чаша той винаги ще ти намира кусури, я носът ти ще му се види дълъг, я краката криви, но след втората ракия носът е бисер, а краката са имане оттук до Радомир чак.

Не се случи кой знае каква любов, доста хора са пили по две чаши при мене – по ракията един мъж ще го познаеш. Чашата казва истината за сърцето. На тоя сърцето му беше ни добро, ни зло. Слушай, приказва ми той, ще ти дам колко кажеш за половин тон сливи, ще ти дам колко кажеш и без да купувам сливите, ама искам утре пак да изпия две чаши с тебе.

- Не - отвръщам му. - Не ми харесваш, господине, обявявам ти го открито. Петстотин кила сливи ми струват хиляда лева, но за тебе хиляда и триста. Нито си хубав, нито си умен. Отивай си.

- Как така да си отивам? Аз – казва - се влюбих в тебе. Твоето питие ми дава такива сили, щото не знам дали стъпвам по небето, или по пътя към завод „Стомана“.

- Добре тогава, брой ми парите за стоката- заявявам му.

- Нямам пари за стока.

- Защо тогава ме будалкаш, че и ракията ми пи?

- Щото те гледам – мънка търговчето.

- Ти нямаш вкус - отсичам аз.

Събрах му всичките пари. Лично го пребърках и последния лев от джоба му изтръгнах. Мъжът това заслужава – одери го, парите му вземи и го прати при някоя кротка госпожица да му пере чорапите и да го слуша как дърдори глупости.

Но моят съпруг е добър човек – измънках аз.

- Добър е, докато не намери някоя по-руса от тебе, момиче – прекъсна ме жената, която вече ми беше прибрала пет лева за празните си приказки. – Русата ще му вземе парите, ще го одере, ще изпие две чаши с него и ще ти го проводи да го водиш на лекар, защото го заблял черният и белият дроб едновременно. Да го изгладиш и да слушаш какви ги плещи. Че и сълзите му ще трябва да бършеш. Без тия на мене. Слушай по-нататък какво ще те съветвам:

Няма да си ходя, заявява ми търговчето. Ако не те гледам, ще се задуша. Ето, виж каква ракия правим в Перник, момиче - след чаша се влюбва, сред две се задушава без тебе. Но любовта иска живи хора, не мъртви, нали така?

Свих на купчинка панталоните, ризата и палтото му, изхвърлих ги навън и казвам:

- Аз не съм хотел. Чао.

Но на другия ден човекът пак дойде. Много си приятна, настоява. Ама много. Дай да пием още две чаши.

- Вече продадох стоката на друг – отрязах аз.

- Той пи ли с тебе? – едва диша човекът.

Ами пи, излъгах. Търговчето изведнъж заплака – от очите му сълзи на ниагарски водопади потекоха.

Търгувам сливи за идеална пернишка каменарка от пет години и доста пъти по две ракии съм пила с купувачи, но никой не е хлипал като този. Ракията ми силна, уж и аз силна, но ако щеш грим сложи, фон дьо тен метър намажи и се гипсирай от руж, все жена си оставаш - усещаш нещата. Човекът плаче.

- Ами аз без тебе какво да правя сега?- пита. -Аз, като не мога без тебе, къде да ида?

Имаш ли ти бизнес? разследвам аз. Нямам бизнес. Пари имаш ли? Нямам, ти всичките ми ги взема. Къща имаш ли? Нямам – признава. Майка ми живее в една боксониера. А ти какво имаш? Той казва:

– Само като те гледам, ни пари ми трябват, ни къща, ни стока, ни бизнес.

- Ти си луд, човеко - подчертавам аз.

- Ами луд съм.

- Ти за пет стотинки не ставаш.

- Ами не ставам - вика.

Какво да те правя? – питам го. Ми дай да пием две чаши ракия. Ми дай, съгласих се аз.

От сълзите ли, от глупостта му ли, очите му взеха да греят като слънце и полилей едновременно. Много си прекрасна, казва ми.

Пихме ракия, пак две чаши и оттогава, момиче, да знаеш – всички мъже са камъни и от тебе зависи дали ще го носиш на шията, ще го хвърлиш ли в калта да стъпиш върху него, или пък ще изпиеш две чашки ракия с този човек и като мене: три деца ще му родиш и всичките хубави, та хубави, греят.

И като се гледам в огледалото, си мисля – аз вярно съм симпатична, той правилно е забелязал.

Следователно, момиче, всички мъже са камъни, но само един между тях е скъпоценен. Той е твоят мъж.

Този човек няма особен вкус, той е див, не го бива да прави търговия, но си е твоят камък, момиче. Цената му не пада. Уж одъртява, а става по-скъп. Много си го пази. Направо мини през супера и купи пернишка ракия. Две чашки само. Не повече.

Разбра ли ми съвета, момиче?

Още по темата

18/09/2013

Нашите автори

По-дълго от вятъра

11/09/2013

Нашите автори

Шоколад

05/09/2013

Нашите автори

До небето

28/08/2013

Нашите автори

Сполай

Следете новините ни в GoogleNews