От стр. 1

Четвъртък, 7 януари

Страшни неща стават в Америка. Феновете на Тръмп превзеха сградата на конгреса. Четирима загинали в сблъсъците с полицията.

Какъв позор, каква низост! Най-влиятелният човек в света, президентът на страната, еталон за съвременна демокрация, показа, че няма грам държавническо достойнство, нито пък чест човешка.

В „Надхитрени от случайността“ Насим Талеб пише: „Съществуват доказателства за една много интересна връзка между лидерството и една форма на психопатологията (социопатията), която насърчава хладнокръвния, самоуверен и дебелокож човек да събира около себе си последователи.”

Отнася се напълно към Тръмп. Отнася се напълно и към нашия социопат.

Барак Обама: "Историята ще помни днешното насилие, предизвикано от действащия президент, който продължава да лъже за резултатите от изборите, като момент на безчестие и срам за нацията ни. Но ние бихме лъгали себе си, ако твърдим, че сме изненадани."

Изненадани няма! Изисква се много малко фантазия, за да си представиш Тръмп като един закъснял Нерон, Тиберий, Калигула…

Както във всяко значимо събитие в човешката история, така и в щурма на Сената има българска следа. Български онлайн магазин “Калитко” предоставил на въстаниците безплатна луканка, лютеница, вафли и други български продукти.

Но явно българите са били само в обоза, защото, както забеляза Стефан Тафров, никъде из Капитолия не са открити графити "Само Локо". Дори обичайното "К.р" не е забелязано никъде по стените.

Гледам из медиите снимките от атаката на Сената и всичко ми се видя страшно познато. Заприлича ми на нещо вече видяно - атаката на българския парламент през 1997 г. Велко Вълканов, Бог да го прости, разказваше: "Почти всички от БСП бяхме вътре. Очаквахме да ни нападнат. Бяхме се барикадирали с маси и други мебели зад вътрешните врати. Аз се бях въоръжил с крак от стол..."

Към датата на въстанието бай Велко е без малко на 70 г., което го правеше доайен на защитниците на парламентарните Термопили. Интересна гледка! Колчем се сетя за това описание, все ме напушва смях. Представям си как бай Велко ломи един стол, подава единия крак на Танчето Дончева, друг на Румен Петков... Един задържа за себе си и заляга зад преобърната банка, където смело очаква нападението...

През това време отвън народният трибун Бакърджиев държи войнствени речи: "Няма да оставим властта в ръцете на един алкохолик..." Единствено Костов го няма в този сюблимен момент. Къде е бил, не е известно. В книгата си "Въпреки всичко" Желю Желев пише, че часове наред никакъв го нямало.

За да станеш голям държавник първо трабва да оцелеш, не ли? Точно това е правил Иван.

Както предвидихме, Борисов вие като флекс заради думите на Радев. Днес превзе с щурм пресконференцията на НОЩ. Неканен и като че ли и нежелан. Докторите гледаха като наср… Абе, смутиха се. Никой не го очакваше в центъра на София. Той обикновено обикаля селата.

Снимка Чавдар Николов, „Терминално“

„Каква връзка имам аз с Пеевски?“, възмути се Борисов.

Анджак попита, та да го обясня научно. Симбиотична, г-н премиер, връзката ви е симбиотична. Симбиозата е съвместно живеене на два или повече организма (симбионти). Когато тези организми извличат взаимна полза от съвместното си съществуване, се нарича мутуализъм. Ако само единият организъм е на далавера, тогава се нарича коменсализъм. Засега двата организма съществуват в мутуализъм. Но не изключвам възможността скоро единият организъм ще разбере, че връзката всъщност е била коменсализъм. ДПС е доказан паразит във всичките си връзки с други организми досега. Борисов ще се хапе по гъза...

Коменсализмът на лицето Пеевски (ДПС) има реални измерения – като се почне от Булгартабак и КТБ, мине се през милиардните обществени поръчки и се стигне до огромните кредити, отпуснати на фирми на Пеевски от ББР, банката, създадена да подпомага дребния и среден бизнес, но превърната на практика в касичка на дебелото момче. И т.н. и т.н. Борисов и Пеевски са се сраснали като сиамски близнаци – през министрите на лицето Пеевски в кабинета Борисов, през съдебната система, през орташкото им магаре Гешев, подкрепата на кабинета от медиите на Пеевски… При разделянето им само единият близнак ще оцелее, но едва ли ще е Борисов.

Сигурно се чудите защо казвам „лицето Пеевски“, при условие, че това, което виждате, не потвърждава такава хипотеза. Особено пък както са се сговорили карикатуристите да го рисуват като дзвер… Докторът, както знаете, е изгледист. А когато човек страда от тоя дефицит на коректност, няма как да не намира за много иронично да се вика лице на тоя… По-иронично може би ще бъде само, ако му се вика тяло или фигура…

Сега медийните ибрикчии на лицето пак ще топнат перата в катрана, задето съм обидил „нашия издател“. През 2019 г. някакъв млад дихател, пазарджишките интелектуалци ги наричат чекиджии с извинение, ме беше направил в „Монитор“ на бъзе и коприва. Бях написал един текст със заглавие „Всеки, който не е напуснал кочината, е подозрителен“, който завършваше така: „Чоран казва: „Всеки човек, който не умира от глад, е подозрителен.“ За умиращи от глад в медиите на дебелото момче не се е чуло. Напротив, добре си живеят. И дори и да имат морални терзания, умело ги потискат...“

И стана това, което поетите наричат метафорично граната в дворна тоалетна. (В мирно време се прави с няколко пакетчета бирена мая.)

Портрет на доктора като млад…

„Нещо като горделив пуяк, нещо като книжен лъв, нещо като просребрял мъж, който се има за момче и още се забавлява жестоко, когато ритне някое другарче по пищялките и хукне да бяга… В „Монитор“ го раздаваше „звезда“… един Ален Делон на средна възраст със сърце на руски бард и самочувствие на татарпазарджишки диван-чорбаджия…“

Тогава не им отговорих. На пасквил, написан в стил argumentum ad hominem, не може да се отговори. Освен това ми стана много смешно някакъв пикльо, който не е бил още дори блясък в очите на баща си, когато докторът е правил вестници, да ни нарича „пишман-журналист“.

Сега се чува, че лицето продавало „Телеграф“. Според Наско Чобанов сменял амплоато, щял да става оръжеен търговец.

Това, че Пеевски продава медиите си е добра новина. Но развратът, който насади в тях ще остане. Лазещите журналисти ще останат и ще продължат да разнасят проказата на поръчковата журналистика.

Затова ще повторя и ще потретя. Пеефски е метафората на злото. Той не пише собственоръчно гадостите. Само посочва с дебелото си пръстче жертвата и помиярите свършват мръсната работа, те измислят и написват гадостите за колегите си. 

Както и да е.

Между другото, казвали са ми и други, че приличам на Ален Делон. Не много, но достатъчно, за да го забележи непредубеденото око. За да добиете представа, ще кажа, че му приличам горе-долу колкото Дянков приличаше на Бад Пит.

Но беше тя... Сега, като го гледам, Ален Делон почва да прилича на мен. Sic transit gloria mundi…

Което ме подсеща да ви кажа какво ми е написала Алена в хороскопа за днес: „В този ден сте готови за трудови подвизи, очаквате приходи, но сте разсеяни заради започнали отношения с ваше ново завоевание. Предпазвайте се от разочарования. Късметът не е на ваша страна… Предупреждавам ви, че ако сте семейни но имате странична връзка ще ви хванат в изневяра.“

Боже, дето пеят Александър и Дац, „во четири зида, къде да идам?“, та камо ли завоевания да правя. Освен във Фейсбук да ги правя. Но там завоеванията са като захарния памук – лапнеш нещо, глътнеш нищо…

Турят ти сърчица, турят, пък като им напишеш „как си, ко праиш?“, бегат като опърлени. Та моля дамите, дето ми турят сърчица, да карат по-кротко. А на мъжете, дето ми слагат сърчица, не знам какво да кажа. Не, че не ми харесва, но малко ме плаши…

Петък, 8 януари

Тома Биков: „Готови сме за избори, кабинетът „Борисов 4“ е напълно реалистичен.“

Е, чак напълно не е. Но искам да кажа на тези, които си въобразяват, че след изборите политическата карта може да се промени кардинално, че тези надежди нямат политически основания.

За разумните и образовани българи Борисов е тотално компрометиран. Изтеклите записи, в чиято автентичност вече никой не се съмнява, показаха един завършен простак, един селски хитрец, който се прави на по-глупав отколкото е, един корумпиран политик, един циник и в буквалния и в преносния смисъл.

Но изборите си имат своите закони и те рядко се съобразяват с малцинството на разумните и образованите. Както казваше Борисов, „другите са важни“.

През десетте години на управлението си Борисов натрупа огромен финансов ресурс. Нямам съмнение, че би могъл да купи изборите само с джобните си. Парите от едно шкафче имам предвид.

Ей, прочетохте ли за оня китаец, дето му намерили пачки долари и кюлчета злато в шкафчето? Яко корумпе! Надиплил $215 хил. И сега ще го бесят, а може и да се го обесили вече. Китайците имат някои добри практики в правосъдието.

Отплеснах се.

Ако ми позволите да се изразя метафорично, парите са за изборите това, което е маслото за френската кухня. Трите тайни на успешните избори са, първо пари; второ пари; трето пак пари.

Като всяка метафора и тази накуцва. Парите все пак не решават всичко в изборите. Още през август обясних, че за оставането на власт на Борисов и ГЕРБ след един нов вот, освен парите, голямо значение ще имат два взаимосвързани фактора - мълчаливото мнозинство, хората, които не гласуват, и калинките на Борисов, администрацията – централна и по места. Това са стотици хиляди хора, които заедно със семействата и приятелите си, които с тяхна помощ са си облизали пръстите, вероятно надвишават милион. Имам наблюдения върху няколко случая как живее тази администрация. Ами добре живее и някак не според заплатата. Тези хора ще гласуват за собственото си добруване, нито за миг не се съмнявайте в това.

P.S. Най-горе съм написал света на дриска, вместо света на диска, както е в оригинала при Пратчет. Моля поправете си го на вашия екземпляр.

To be continued next Sunday