Из делниците на един луд (17-21 юли)

От стр. 1

Сряда, 19 юли

Валери Симеонов се покая публично след срещата на Борисов със синдикатите за идеята да се махат класовете за прослужено време: "Без някой да го е искал от мен, лично изказвам съжаление за отзвука, който предизвикаха думите ми. Преценявам, че беше грешка да казвам личното си мнение, защото то се прие като позиция на правителството и се наложи да се влиза в този неприятен обяснителен режим."

Ало, г-н премиер, аз сам, бе, сам…

Обърнете внимание - „без някой да го е искал“! Дето викахме през социализъма, напълно доброволно и по препоръка на народната милиция.

Дори казионната журналистика в лицето на Малария Велева коментира с възмущение: „Напереният до вчера Валери Симеонов изрече тези думи в МС с израз на ударено между очите куче. Тв камерите показаха уплашения му поглед и въртящите се от напрежение малки очички. Страховитият лидер на НФСБ изглеждаше смазан. И жалък!“

Опитомяването на патриотите се оказа по-лесно дори и от опитомяването на реформаторите. Мислех си, че ще се дърпат, ще се потръшкат малко, ще се съпротивляват поне за адет, а те се дадоха със зле прикрито нетърпение.

Прав е Цецерон да каже, че им е по-приятно да управляват с патриотите: „ГЕРБ се чувстват далеч по-комфортно да управляват заедно с Обединени патриоти, отколкото с бившите си партньори от РБ. В момента мога да кажа, че е по-работоспособна ситуацията…"

Не сме единодушен, ако бяхме на мястото на патриотите, дали щяхме да се гордеем или да се потиснем от хвалбите на Цветанов.

Вестник „Монитор“, флагманът на медийния империалист Пеевски, направил проверка на писоарите в сградата на общината в Шумен и установил, че те създават условия за ръстова дискриминация. В смисъл, че анатомично компактните индивиди не могат да достигнат ръба на цукалото. Щото при стандарт за височина 65 см., единият писоар бил турен на 77 см., а другият на 82 см. „Засегнати от този факт потребители, пише вестникът, сезираха за дискриминация обществения посредник Иван Капралов… На място се проведе експеримент, който показа, че използването на "прибора" е проблемно дори за лица с ръст над 160 см. Посетители с проблеми с простатата пък рискуват изобщо да не прехвърлят ръба.“

Краси, това е подло!

Краси е кореспондентът на вестника в Шумен Красимир Крумов. По посочения ръст съдя, че лично той е бил в ролята на експериментиращото лице. Не знаех, че има проблеми с простатата, но на тая възраст е нормално. И какво излиза? Че в случая се натъкваме на тежка злоупотреба със служебното положение за решаване на лични проблеми. На некой си му бил висок писоарът и прави национален проблем от това. И сега общината, под тоя мощен медиен натиск, ще свали писоарите и хората с нормален ръст ще трябва да приклякват, което е далеч по-трудно от надигането на пръсти. Или ще трябва да се разкрачват широко и да стават уязвими… И после Пеевски виновен за всичко.

Четвъртък, 20 юли

Много странно с тоя обвинителен акт за КТБ. В хилядите страници нито веднъж не се споменавало името на Делян Пеевски. А той е вторият важен герой в тази класическа трагедия в две части. В първата част Василев обича Пеевски, във втората част – Пеевски забива нож в гърба на Василев. Обаче Пеевски го няма и трагедията изглежда куца.

Какво ще кажете, ако от един роман, например „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл изчезне Скарлет О'Хара и Рет Бътлър почне да си говори сам: „Разрешете на мене - каза той, наведе се и откачи роклята й. - Не съм се и надявал, че ще ме познаете, мис О’Хара… Много любезно от ваша страна, че ме помните.“ Обаче нема кой да му отговори, нема кой да го попита: „Какво правите тъй далече от Чарлстън, мистър Бътлър?“

Или пък си представете Тейър в „Красавицата и звярът“ без Гита. И си ги говори той работите, дето ги говори, сам, като лудите:

- Какво чувстваш, скъпа?
…
- Не трябва да се страхуваш от това.
…
-Няма да ме разочароваш, скъпа. За Бога, как би могла?
…
И какво прави Тейър сам? (Тогава още не е имало надуваеми кукли.) Всички знаем какво може да прави сам мъж. Обаче то рядко се възпява в литературата.

Или в „Птиците умират сами“ на Колийн Маккълоу да изчезне Меги и отец Ралф да си говори на калимявката, всъщност, той е с кипа: „Меги, обичам те. Ти си моята роза, най-скъпият човешки образ и най-хубавата мисъл в живота ми…“

Не, не става така. За литературата трябват двама. Да се обичат, да се карат, да се разделят…

Между другото, в „Птиците умират сами“ съм срещал най-гадното описание на жена: „Мис Макейл с поразителното си тяло приличаше в лицето на кон, който гризе ябълка през телена ограда“.

И това жена го е писала. Мъж никога не може да бъде чак пък толкова злобен.

Защо, ма, Господи?!

Гледам карикатурата на Комарницки и направо не вярвам на очите си. Цацаров се подава от задника на Пеевски. Малий, немам думи… Ама те и не трябват. Тоя жанр, който между нас си можем да определим като „Брутал реализъм“, не се нуждае от думи.

Петък, 21 юли

И сега стигаме до третия край на суджука. Депутататът от ГЕРБ и Добрич Живко Мартинов рекетирал местен месен бизнесмен за 4 тона суджук и малко филенце в добавка. Отишъл при бизнесмена и му казал: Трябва да ми дадеш един тон луканка за премиера Борисов. И той му дал. Така де, кой не би повярвал, че премиерът е способен да изяде един тон луканка? Четири пъти ходил господин депутатът в името на премиера и месарят чак на четвъртия път се усъмнил, че премиерът може да изяде чак четири тона луканка… А премиерът дори не бил куснал от нея. Главният прокурор изрично уточни, че нито едно парче от тоя суджук не е стигнало до него.

Помните ли какво ви написах предишния път по повод на Лилето? Че Борисов много мрази хора, които не споделят с него. И, че обичал да казва: „Споделен грях – половин грях.“ А тоя цървул не само, че не споделил, ами не му дал и да се комка баре. Сега ще види кон боб яде ли.

Някои наблюдатели смятат, че историята със суджука е извадена, за да се омъгли допълнително срамната история с обвинението за фалита на КТБ. И не е като да нямат основание. В това отношение се правят и други опити. Като например хвърлянето на Бареков на кучетата. Тоя, оказва се, е бозал юнашки от банката. Като шеф на Тв 7 е получавал по 50 хил. лв. на ръка. Но от октомври 2013 г., когато напуснал телевизията и станал политик, платата му се е удвоила. Отделно е получавал по 600 хилки месечно за партията. И еднократно са му дадени 505 хил. евро (чисти и непроследими!), с които да си купи къщата, дето лъжеше, че не била негова. И отделно 1 млн. лв. премия.

Когато Лазов, тогава дясна ръка на Василев, поискал разяснения за тия нелогични плащания, Василев парафирал: „Засега плащаш!“ А премията – „когато аз преценя“.

Слушах адвокатите на Василев по телевизора. Обединиха се около възгледа, който и на нас многократно е хрумвал: „Очевидно в онова време Василев е имал изключителната способност да се обгражда с боклуци. И сега получава това, което сам си е надробил…"

Не може да се оспори, Василев има такъв усет към боклука, на който Вълкът и Иво Титана могат само да завиждат.

Но, както знаете, не е само Бареков, макар и да е ярък представител на вида. Морфологията на българския политически боклук е доста по-сложна. Хора от всички партии са вземали пари. Бареков, обиден, че едва ли не само той боклук, контрира в сайта си bnews.bg, че в последните дни преди да падне КТБ от там с торби с по над милион са излезли Каракачанов и Румен Петков. Имало ги в тефтерчето на Василев. Добрата новина е, че Василев си е водил бележки за всеки даден грош и рано или късно ще научим имената на всички. И на журналистите също. От прокуратурата съобщиха, че има разследване срещу Соня Кулкутклиева, която била получила 30-40 хил. лв. от КТБ, но забравила да ги декларира.

И като ги научим та какво?

Защо, ма, Господи, защо?! Не можеше ли поне Твоето правосъдие да е малко по-бързо?!

Явно не може…

To be continued

Следете новините ни в GoogleNews