Евгений Дайнов: 10 опорни точки, които РБ трябва да забрави

Евгений Дайнов 25 юли 2014 в 14:28 26022 40

Евгений Дайнов
Евгений Дайнов

За да има смисъл от идващите избори, някой трябва да се открои на фона на договарящата се политическа гмеж БСП / ДПС / ГЕРБ / ББЦ / Атака и подобни. Очаква се тази роля да бъде изпълнявана от Реформаторския блок. 

Това очакване обаче може да се окаже чакане на Годо, ако РБ не престанат да се поддават на вехти мисли и настроения, някога формулирани от не докрай адекватни „сини” хора. Ако искат да скъсат със старата политика, РБ първо трябва да направят ревизия – и да докажат пред публиката, че са я направили – в собствения си наследен мисловен багаж.

Като начало, биха могли да си забранят да следват набор от кретенски „опорни точки”, които по наследство влачат в обоза си:

1. „Сега ние сме на власт – ние се возим на мерцедесите!” Това – от Александър Йорданов през 1992 година, в качеството му на председател на парламента. С което потвърди пред публиката сентенцията, че „СДС” означава „Стани Да Седна”, а не – една цяла нова България, по нищо неприличаща на старото НРБ.

2. „Лесно е: махаме комунистите отвсякъде, слагаме наши хора навсякъде и всичко се решава от само себе си, защото ние не сме комунисти”. Това – от кмета Панчо на Дупница, към 1998 година. А проблемите, разбира се, са на системите, а не на хората. „Кадрите” НЕ решават всичко. Вкарваш в една изкривена система нови хора – и резултатът не е очакваният. Ако не смениш системата, тя ти поглъща хората. Прави ги подобни на себе си. Както се и случи с по-голямата част от висшите седесари – реколта 1997.

3. „За да бием комунистите веднъж и завинаги, трябва да станем точно като тях”. Това бе често споделяна мъдрост из висшите ешелони на СДС към 1999-2000 година. А после: ма как стана така, че хората не ни искат? Ми така стана. За какъв дявол да сваляме едни комунисти, за да слагаме на тяхно място уж други, ама точно същите?

4. „Целта на всяка една партия е да участва във властта”. Това се бърбореше из СДС (и из отцепилите се, но успели да се напъхат в парламента, нови сини партийки), когато влиянието му беше стигнало към 8-9 процента. Идеята беше да се обоснове всякаква – каква да е – коалиция с когото и да е, стига да има министерски кресла. А истината, разбира се, е друга: целта на всяка партия е да убеди достатъчно хора да гласуват за нея, та да може, като управляваща, да приложи своите идеи за подобряване на общото благо. За целта трябва да победиш на избори. Ако не – киснеш си в опозиция и използваш времето да убедиш хората да те изберат следващия път.

5. „Изборите са 90% задкулисни договорки и 10% кампания”. Тази мъдрост започна да обикаля из РБ още с неговото формиране. И, разбира се, обезсмисля цялото упражнение. Защото, вместо да легитимира публичността на политиката, подкрепя идеологията на задкулисието от типа „коалицията Пеевски”. Което на свой ред обяснява нерегламентираните отношения с КТБ и ГЕРБ. Поемането по хлъзгавата пътечка първо се случва в главата.

6. „Предизборната кампания е винаги въпрос на пари”. Когато тази мъдрост се появи, беше израз на завист към „комунистите”, които – предполагаше се – плуват в басейни от пачки и затова печелят избори. Днес пак е израз на завист към различните олигархични формирования. Истината е, че в предизборната кампания парите помагат, но основното е друго: да имаш отчетливи идеи, стегната организация и доброволци по места. Колкото по-малко пари имаш, толкова по-отчетливи трябва да са ти идеите, по-стегната организацията и по-многобройни доброволците. Така че недостигът на пари всъщност ти помага да се развиеш като партия. А който седи, седнал върху ръчичките си, и мрънка, че няма пари за кампания – значи не му е работата да се занимава с политика.

7. „Кампанията се прави в София – там шефовете ще уредят нещата”. Това е мъдрост от СДС в областен град, в отговор на моя въпрос: „Абе, пичове, защо нищо не правите? Тече кампания...” Идеята, че кампанията е въпрос на „уреждане” в София, няма нужда, мисля, от коментар.

8. „Правим невидима кампания!” Този уникален кретенизъм изтече от предизборния щаб на СДС през 2005 година. Има ли нужда от коментар?

9. „Ако залеем Царя с лайна, хората ще се върнат при нас”. Тази премъдрост е от същата кампания. И, разбира се, е също кретенизъм, обосноваващ правенето на лесното – да наклепаш противника, колко е лош – а не на трудното: да убедиш хората, колко ти си добър. Не работи, защото онзи, който мята кофи с лайна върху другите, също се оплисква.

10. „Политиката винаги е компромис”. Това пък бълбука, откак на първите седесари някой се опита да преразкаже древни политологически книжки, писани в Америка през 1950-те години. Ползва се за оправдание на нерегламентирани отношения и като извинение за мързел. Истината, отново, е друга. Управлението - често, но не задължително, е компромис. Политиката е нещо различно – да застанеш с лицето си пред хората и по най-ясния, без компромиси, начин да ги убедиш, че предлагаш по решителен и безкомромисен със статуквото начин нещо ново и полезно.

В РБ, ако се замислят, могат да се сетят за поне още толкова претенциозно звучащи кретенизми, с които са закърмени. Да си направят пълен списък и церемониално да го изгорят. А после (нали са „десни”?) – да почетат малко Чърчил и Тачър. Или да хванат някой да им ги преразкаже...

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице