Етнос, националност, гражданство

Последна промяна на 21 декември 2016 в 10:13 6563 0

Ако светът беше нормално място, онзи ден нямаше да ми срежат двете предни гуми на стария нисан. Бях си ги купил през пролетта, бяха нови, сега вече за нищо не стават.

Мога да се обзаложа, че човекът, който ми ги е срязал, не е от цигански произход и е псувал много циганина от Добрич, който рита жени в гръб. Тоест, той смята себе си за нормален човек. За по-добър човек от оня. Но не е нормален, никой нормален не реже чужди гуми. Нито е по-добър от изрода в Берлин. Замислих се дали да не го открия кой е и да си му отмъстя, знам много начини да плати повече, отколкото аз за гумите. Споделих го с един приятел. Той ми вика точно това ли ще възприемеш от тоя? Точно това ли ще ти предаде той на теб? С това ли ще те зарази? Със злото? Ще го мултиплицираш това зло. Трудно ми е да мисля по този християнски начин, честно ви казвам. Но се опитвам.

Хиляди други биха ме посъветвали да си отмъстя – защото този тъпанар няма да разбере от друго, освен от още по-голямо зло, което да му се стовари. Но и аз проведох с главата си едни размишления. Страх ли ме е да му отмъстя? Не, не изпитвам страх. Мързи ли ме? Не, имам хъса да го направя. Тогава кое ме спира? И го разбрах – вътрешното ми усещане, че не бива да отмъщавам. Душата на човек е християнка, дори той да не го разбира. Ще подам жалба в полицията, това ще го направя, защото може и други да се оплачат и полицията да го хване. Но няма да слизам при него и да си разменяме злини.

Целият свят е една циганска работа. Ако възприемем онзи идиом, според който циганската работа е „убава“, ама „циганска“. Терористичните актове, убийството на руския посланик, усукванията на Хилари относно резултатите от изборите са много цигански работи – извършени не от цигани. А по-голямо циганчосване от бойкоборисовото не съм виждал. Не съм защитник на циганите. Дори сред тях има добри хора. Да турям цял етнос под общ знаменател обаче ми е непривично и нетипично. Много бедни и необразовани цигани съм виждал, нали преподавах на такива по български език няколко години. И гледаш го, по душа нормален, добър чиляк, свестен, на мравката път сторва, обаче ако трябва да яде, тръгва по контейнерите да бере желязо, вместо да се изучи и да си намери работа като всички нас. Или реже незаконно дърветата на Странджа. И онзи процент от тях, който присъства сред всеки етнос, (расистките теории за превъзходството на бели над черни не са ми по вкуса) почва да краде, за да живее. Расистите викат що българите не крадат, за да живеят? Правят го, много българи го правят. Колко българи режеха незаконно дърветата из цяла България? В момента обаче в малките населени места циганите са по-голямата част от населението и е логично повечето престъпници да са мангусти. В големите градове повечето престъпници са бели боклуци. Всички ние сме чувствителни на тема селска престъпност, защото изпитваме лична вина за занемаряването на селото. Селото умря. Изпитваме силна лична вина за изоставянето на старите си родители там или дори само на селските си къщи.

Никого не защитавам. Ако имахме свястна държава, мангустите щяха да са зад решетките и да копаят канавки. Вместо това държавата ги държи отвън, за да обират социалното недоволство, да попиват гнева ни и да смятаме, че трябва да бъдат лишени от живот. Имам колеги учители, не казвам от кое училище, (вече смених 4 в своите лични миграционни процеси в рамките на България), та казвам, че имам колеги, според които Хитлер не е довършил делото си докрай. Повтарят го често. Обикновено го казват в някой дъждовен ден, когато циганчетата идват мокри на училище и навсякъде се разнася една особена миризма на некъпани мокри тела. Мога да понеса и миризмата. И гадната им турска музика мога да пропусна покрай ушите си, ако това им бяха кусурите. Но от толкова години с тях им научих и празниците. Имат си празник на кражбата – една вечер от годината те крадат от свои приятели разни неща, от къщата на момичето, което харесват, след което си им връщат предметите срещу откуп почерпка. Фестивал на кражбата един вид. Това вече е свръх моите възприятия. Но свръх тях е и нарязването на новите ми гуми на автомобила. Тази стара българска традиция. Тя ме ощетява по същия начин, материалните загуби не са по-малки от кражбата на гумите ми например. Така че не смея да твърдя кой етнос е по-лош. И никога няма да го направя – да заявя, че една раса или един етнос превъзхожда друг.

Ние не приобщаваме циганите. Не ги учим като „уязвима група“ как трябва да постъпват, за да оцеляват по нормалния начин. За сметка на това функциите по приобщаването им изземват такива пропаднали организации като разни секти. Един циганин веднъж почна да ми бръщолеви несвързано и после ме убеждава, че говорел бил „ангелски езици“, вие представяте ли си докъде стига промивката в сектите?! Защо се стига дотам? Защото няма държава, която да се заеме сериозно с проблема, те това е, нищо друго. На временните политици неграмотното състояние на този етнос му е много изгодно по избори. Ние живеем в ненормално общество, което е умишлено построено така, че циганите да се маргинализират все повече, а директното назоваване на проблемите да се отнася до Комисията за защита от дискриминация. Мен ме привикваха вече, след като в едни текстове бях цитирал една молитва към Богородица от 4 век. Точно заради думите от молитвата, които се бяха сторили на някого обидни и призоваващи към омраза.

Да се разберем. Първо сме хора. Всички – цигани, турци, българи. Човешки същества. След това принадлежим към етнос, нация (народ... коя от двете думи стана по-мръсна се чудя), гражданство. Имаме различни варианти и комбинации по тези три показателя. Има българи, които вече не са част от българския народ – в БЮРМ примерно има много такива. Първо са им сменили гражданството, по-късно и другите две. Помаците от своя страна са български граждани и българи по етнос, но едва ли се смятат за българи по националност. Ако някой е израснал в България, учил е в български университет, от малък знае български език, дори по етнос да е циганин или турчин, той е част от българския народ, следователно има българска националност. Етнически циганин или етнически турчин с българско национално самосъзнание – не е странно и не е екзотично, има много такива сред нас, имам такива приятели. Сега мнозина хвалят възродителния процес на Живков, така било трябвало, да им сменяли имената, за да стават българи. То ако така ставаше. Зорлем гюзюлък. Като онова за Хитлер. Всяко насилствено действие спрямо група хора, всяко злобно говорене спрямо група хора води само и единствено до мултиплициране на злото. Затова не понасям тълпите, щото действат като „група хора“. Те са фалшиви. Вътре в тълпите почти зад всяко сърце се крие по един човек. Почти – заради психо-патиите, които са неотменима константа от душевноболни за всеки етнос на планетата.

Гражданството е само един документ. Той не ти придава национално самосъзнание, усещане за народност, гордото чувство за част от народ. (Тая дума „народ“ се обезсмисли в епохата на информационализма, превръща се в езиков атавизъм, но заради инерцията и упоритостта на някои български граждани все още официално не е излязла от употреба и злоупотреба.) И понеже днес много страдаме от факта, че като народ не можем да протестираме срещу гадовете, както го правят гърци, унгарци, поляци, нито да се обединим, нито да имаме мъдростта да бъдем сбор от личности, а не тълпа, се обединяваме в отрицанието и омразата. Не мразя. Нито оня нещастник от Берлин, когото сега го чакат няколко години рахатлък в немски пансионат. Нито дори оня тъпанар, дето ми сряза гумите. Вярвам в нещо друго, не в омразата.