Това е една от ония дреболии, които забравяме много бързо и се изтриват мигновено от всички хард дискове, затова ще ù посветя няколко изречения, за да не я забравя. В разгара на летния сезон една сутрин минах по една от оживените улици в Приморско. Върху асфалта лежеше смачкана котка. Някой я беше сгазил и изглеждаше твърде зле, карантии, кървища, мозъци и така нататък. Само на три метра от нея търговците вече отваряха магазинчетата и подреждаха сергиите си. Бързах за някъде и реших на връщане да мина оттам, да взема лопата и да махна останките от котката, за да не я настъпват хората, които отиват на плаж. Разбира се, веднага си помислих защо търговците наоколо не вземат да почистят, толкова ли не им прави впечатление. Добър ден, ще им каже някой клиент, може ли да премеря тези джапанки, нещо малко понамирисва тука, а, какво хубаво котенце, пухкаво и сладко, може ли да го погаля, ама защо е толкова лепкаво…
Но в бързоляка на деня забравих да се върна да почистя и така и нямаше да се отдам на тия размишления, ако не ми се беше наложило да мина втори път оттам, вечерта, няколко часа по-късно. Трупът беше хербаризиран. Стотици автомобилни гуми бяха разнесли котешкото ДНК по пътищата, животинчето се беше разтворило във въздуха, в прахоляка, по грайфери и подметки и беше станало част от Вселената. Но сухото вещество от организма му все още напомняше за него. Плоската котка вече не миришеше и беше почнала да се слива с асфалта, да полимеризира, явно този миг са чакали търговците наоколо, за да им се реши проблемът с мършата, ако изобщо са забелязали, че имат проблем, може и да не са, съмнявам се наистина. Тая мъртва котка е метафора на цялото ни съвременно състояние, на целия ни преход и на всичките ни национални и лични комплекси. Може да ни смърди, може да ни е грозно, може да ни се повръща от отвращение, но ще потърпим и с времето нещата ще отминат, ще се слеят и размажат, що сега да си разваляме спокойствието с някакво си почистване. Досрамя ме малко заради всичко това. Заради хората от другите страни, които цял ден са минавали покрай живописната гледка и са се чудели на тия българи наоколо - нямат ли метли и лопати.
Проблемът е в съзнанието. И не е вън от мен. Проблемът е и вътре у мен, и вътре у всеки от вас, не се мислете за изключение по никакъв начин.
Когато се натрупат много объркани и сбъркани съзнания на едно място, се получава критична маса и се стига до качествени изменения. Когато две селца като Китен и Приморско приютят около стотина хиляди туристи наведнъж, хайде осемдесет хиляди да са, това означава осемдесет хиляди естествени стомашно-чревни процеси ежедневно, осемдесет хиляди резултата от които се вливат в река Караагач, която се явява отдушник на напрежението от слабата пречиствателна станция, която не е предвидена за такива натоварвания. Осемдесетте хиляди органични отпадъка всеки ден също се натрупват количествено и водят до качествени изменения. Реката вече е мъртва. Не крякат жаби, костенурки е имало навярно много отдавна, змии също не виреят, реката е убита. А тази година реката изгуби и младото си поколение мигриращ кефал. Милиони кефалчета по десетина сантиметра, родени в реката, останаха без кислород заради метана, който се произвежда от фекалиите и обърнаха нагоре белите си коремчета. Видях ги ден преди да умрат, плитчините вряха и гъмжаха от риба. Видях ги и два дни по-късно, когато цялата повърхност на реката бе покрита от неподвижни рибешки тела. Някой по медиите спомена за химическа диверсия, за промишлено замърсяване или нещо подобно, но истината е само тази – диверсията е извършена от всички нас взети заедно в критична маса, когато всеки ден ядем и след това по естествен път всеки ден се освобождаваме от баластрата. Това осъзнавате ли го? Затова ми е мръсен езикът от самото начало, защото живеем мръсно. И затова заглавието е свързано със свинята, защото тя живее там, където ходи по голяма нужда – там спи, там яде. Ако си мислите, че сме нещо повече от нея, лъжете се. Мръсна околна среда – мръсни души, обратното на онова здрав дух в здраво тяло. Вонят душите наши.
Ние всички убихме рибата на Караагач. И това е още една велика смрадлива метафора за общата ни отговорност.
Ще ви кажа какво правя на практика аз лично със съзнанието, че така давам пример на децата си и на случайните хора, които ме забележат в тоя момент. Когато ми остане време за плаж Корал, се радваме семейно на все още чистата морска вода, устието на Караагач все още държи далече онова голямо кафяво цунами, което би ни заляло, ако се скъса дигата или ако някой терорист реши да покаже на хотелиери и бизнесмени какво точно произвеждат и колко е голям брутният им продукт – достатъчна е една копка с малко багерче. И когато приключим с плажа, взимам една найлонова торбичка и почвам да я тъпча с опаковки, пластмаса и стъкло, които намирам по пясъка. Това е моята малка лична отговорност към това местенце. Тръгваме си и с щерка ми сбираме боклучаци, фасове, бутилки и каквото друго не са се посвенили да изхвърлят с леко движение разните тъпанари, на които не им е останал грам свян и са изгубили всякакъв страх от Бога, съвестта им просто я няма. Стана ни традиция почистването.
Опитвам се да не го правя, защото състоянието на нервната ми система ми е по-важно от някакви си там нещастници, дето не знаят защо са се родили, но почти никога не успявам – да се чудя и мая кой и какъв е тоя, дето ще дойде в това райско местенце, ще си изпие двулитровата гуменка, ще си изпуши кутията цигари и ще хвърли всички останки на същото място?!? Това граничи с безумие. Това е симптом за психическо заболяване. Свидетелство за пълната ни деградация. Кефиш се на слънцето, водата, въздуха, а след това плюеш в тях. Ако нямаш съзнание за тоя грях, ако вършиш всичко това без никакво усещане за нередност, ти си жертва на шизофренията. Днешната съвременна шизофрения, която се разпространява епидемично. Личността ти се е раздвоила, понеже в момента на радостта ти си щастлив, а минути по-късно причиняваш нещастие на собствения си дом, като го омазваш със смрад и пвц.
Коренът на злото прораства и пие сокове точно от там – от безбожието. Свободната ни воля нещо беше излъгана, че има друго спасение освен Божието, че има човешко спасение... Свободата ни е задължително условие, без нея няма да сме ние. Сега искат да ни я отнемат абсолютно, за да живеем в сигурност и спокойствие. Ще ни докарат дотам да се откажем от нея доброволно, да делегираме свободата си на хора, които ще ни осигурят безопасност. Но човешкото спасение води единствено до повече мръсотия наоколо. Нищо друго.
