Ден 452. D-day. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес отбелязваме 82-рата годишнина от десанта в Нормандия, който е събрал усилията на американски, канадски и британски войски и е повратно събитие във Втората световна война. От над 150 хиляди войници около 23 хиляди са канадците. Те акостират на Джуно бийч. Една част от тях загиват там. В този ден, наречен Ди-дей, падат 359 канадски войници от общо 4 427 загинали.

Канада по това време наброява само 11 милиона, а броят на участвалите канадци във Втората световна война е приблизително 1.1 милиона - това е десет процента от цялото население! Като се изключат пряко нападнатите страни, това е наистина впечатляващ процент участие на съюзници. Общо 45 хиляди губят живота си по бойните полета на Европа.

И до ден днешен Западна Европа - Франция, Белгия, Холандия особено - почитат специално падналите за тяхната свобода канадски, американски и британски войници. Огромното уважение на тези държави се изразява по различни начини, но то е останало трайно във времето и особено в последната година и половина се напомня постоянно - и при съвместното отбелязване на този ден винаги присъстват министър-председателят на Канада, френският президент (домакин на събитието), британският министър-председател, членове на кралското семейство и ох.. хм, евентуално американският президент. Не и сегашният.

Вместо това официалното лице, което представя САЩ тази година, е Пийт Хегсет, министър на отбраната или на войната, както обича да се титулува самият той. Още преди да кацне, местни френски активисти от близкото на събитието селце разпространили призив, в който му се казва хич да не си прави труда, ами да си обръща самолета и да си ходи, не щели те такъв войнолюбец и европомразец да им разваля пейзажа.

Е, Хегсет пък дошъл с всички салтанати, с все антуража и шест(?!) от децата си, което ме смути - в смисъл не знаех, че и той като Мъск... ама да са живи и здрави де, и дано да приличат на майките си! Та речта на Хегсет била пак в оня надут и безпардонен стил, с дежурния упрек що не се хвърлят съюзниците да изпълняват хрумванията на президента Му, и да скочат на Иран, че точно сега му е важно...

Не знам защо, но напоследък американците имат навика да развалят всяко събитие, на което ги поканят, макар и с половин уста. И не говоря за 47, той е ясен и вече текат залагания в коя минута ще заспи и колко точно ще дреме. А тези негови хранени хора - и Диджея, и Хегсет, и вся остальная, се държат по един и същи дръвнишки начин - ще задръстят тесните европейски улички с големите камионетки на сикрет сървис, ще си мъкнат семействата, децата и любовниците като на екскурзия, ще държат тъпанарски речи тип "ние сме много велики, направо се чудим как още говорим с вас" и съответно ще са в небрано, когато им отговорят със същата грубост, но по европейски - с финес - така че дори не се усещат как ги подиграват.

И сега ще канят на 250-ия рожден ден на САЩ всички тия държавни глави, на които открито се заканват и им държат тон. Ама то това тържество все по на зле отива. Няма кой да пее. Поканените певци един по един се отказват, щото общественият натиск, пък и съвестта им ги спират. Все пак, един ден това безумно управление ще си иде, а тия албуми как ще се продават...ако им излезе име на тръмпоугодници.

От друга страна, mise-en-scene, или декорът и изпълнението му, се оказаха даже по-зле, отколкото ви докладвах миналия път. Поправям се: сгреших фактологически, като ви казах, че в двора на Белия дом са издигнали въртележка/люлка. На такова ми заприлича на снимката.

Не било въртележка, а конструкция на шатра за пехливански борби! Кеч, по американски. Каква по-автентична традиция от тази, тачена от президента и целия антураж от слагачи и обикновени селяндури (виж по-горе). И понеже Рожденият ден, за който всъщност се прави целия тоя панаир, е след седмица, обзалагам се, че Шатрата ще е готова за тогава. И борбите в чест на Негова Златност. Има нещо вярно в това, че едно поколение не помни ли войната, се интересува само от празненства и как да си прекара интересно.

Не искам да си представям изражението на Макрон, като го набутат в това панаирджийско съоръжение, обиколен от ревяща тълпа. За Александър Стуб и останалите направо не ми се мисли. Фини, изискани, възпитани хора - вярно е, че за такава длъжност трябва да си малко и дърво, тоест да не се впечатляваш и възмущаваш очевидно и лесно. Ама дори европейската сдържаност е подложена на голямо изпитание тука.

Не знам как ще тече програмата, но има опасност при силно съкратената официална част, плюс сънливостта на президента напоследък, да се мине набързо към народните празненства в шатрата. Дано издържат на това издевателство европейците!

Александър Стуб, президентът на Финландия, оня ден казал, че ще е добре Канада да влезе в ЕС. Това от човека, който стоически игра голф с 47 няколко пъти миналото лято, че дано последният кандиса да не спира помощта за Украйна. Значи такъв сериозен човек ако ни кани, сигурно има некои съображения, за които тепърва ще научаваме.

Преди два дни, в пореден период на раздразнение, 47 ни вдигна траифите на алуминия от 25 на 50%. Не че нещо, просто ей така. Алуминият е основно износно перо на Квебек. И чета днес изказване на един от борда за търговия тука, който е и съветник на премиера по въпросите с тарифите в тази област, че очакванията тази мярка да ни удари силно още миналата година не се оправдали. В смисъл имало спад, но от началото на тази година със затварянето на Ормузкия проток се спрели и доставките на алуминий от други части на света и той страшно поскъпнал.

И сега американците като няма откъде, пак от нас купуват, ама на такива завишени цени, и като сложат тарифите, златен им излизал. А нашите пък с високите цени си избили миналогодишните загуби. Така става, като имаш икономически гений начело. На САЩ де, къде другаде е най-добрият в света слагач на тарифи в подходящия момент.

Сигурно и други хватки има, нали сега се гласят да подписват пак Тръговското Споразумение (нарочно с главна буква) и 47 се точи да изнудва и да извива ръце, сигурно ще рече айде свалям от 50 на 25 процента, целувайте ръка! Ама не е познал.

Нали съдът му отказа да вдига тарифи без повод както му хрумне, и той миналата година използва аргумента, че тука прехвърляме наркотици през границата и това му дава извънредни пълномощия да ни налага тарифи.

И като изхаби този нагласен повод, сега пък някой некадърен стажант изнамерил, че може да налага, ако не спазваме някое международно споразумение, примерно мерките срещу насилствен труд и детски труд. Това Канада и други страни са го подисали и ратифицирали много отдавна и имаме съответното законодателство, и даже контролни органи - ако стока идва от страна и регион с подозрения за такъв труд, тя просто не влиза в страната. На това се гледа сериозно.

Обаче 47 нали си търси повод - вика, че не сме спазвали и затуй ще ни налага още тарифи. Обаче като се разровиха журналистите, излезе, че САЩ са тези, които нямат изпълнения на тези условия - и като закондателство, и като контрол. Присмял се щърбел на хърбел малко се оказа работата.

Та - следим другата седмица как ще се развият нещата с шатрата за пехливани. Другото са дребни международни подробности. Войната с Иран, петролната криза, войната в Украйна - всичко това е досаден шум за краля, който иска да чуе фанфари за рождения си ден.

Останалото е мълчание.

Слава на Украйна!

Свобода за Иран от аятоласите!

2547Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews