Ден 36: Неприятност в името на добра кауза. Канадските дневници на Райна Александрова

"Speak up, speak out, get in the way. Get in good trouble, necessary trouble, and help redeem the soul of America." John Lewis. "Говорете, издигнете глас, запречете пътя. Причинете си неприятност, необходима неприятност, и помогнете да изкупим душата на Америка" Джон Люис, американски активист от 60-те, борец против сегрегацията, впоследствие сенатор.

Днес цял ден слушам новини за надолнището, по което се хлъзга не, а направо тича Америка - и за това как Тръмп утрои (Triple down) митата за Китай, борсата продължи да пада, за безсрамните лъжи на екипа му как всичко е по план, поредната нагла пресконференция в Белия дом, изпълнена с лъжи, рекета към ЕС да купят енергия от САЩ за 350 милиарда (за да им опрости митата), и за екстрадираните в Ел Славадор, 75% от които се оказаха БЕЗ криминално досие - както в САЩ, така и в собствените си страни, и за кавгата между Мъск и главният "икономист" Наваро, в която Мъск го нарича "тъп като торба тухли", и за воплите откъм Уолстрийт, за "сенчестите" изслушвания в Сената (изслушвания, на които присъстват само демократи, защото републиканците не могат да понесат безобразията, които се изнасят там за управлението), и още, и още...

Може би утре ще намеря сили да пиша за част от тези неща, а може би междувременно ще е станало още по-зле и омерзението на днешния ден ще ми се струва поносимо. Не знам.
Но след всичко, вечерта си пуснах малко Стивън Колбер, да се посмея (това е хумористично шоу ).

Той беше поканил известният ни вече сенатор Кори Букър, този, който постави рекорд за най-дълга реч миналата седмица. Букър говори към 20 минути и завърши с една мини реч, която просто ме събуди и ме настрои на друга вълна, изтръгвайки ме от омерзението. Ето защо я превъртях няколко пъти, записах и преведох за вас, доколкото можах.

Стивън Колбер цитира изказването на Марк Карни, че Америка вече не е силата, която знаем, и макар това да е трагедия, трябва да приемем реалността. "Как да се върнем оттук, как да обърнем всичко, какво да направим? попита Колбер.

Ето какво каза Кори:

"Душата на нашата страна има нужда от изкупление. Но пътят към него е да започнем да изразяваме и въплъщаваме най-доброто от нашите ценности и добродетели. Аз казвам така за религията: преди да ми кажеш коя е твоята религия, покажи ми я в начина, по който се отнасяш с другите. Преди да ми кажеш колко много обичаш твоя Бог, покажи ми колко много обичаш Неговите деца. Преди да ми кажеш колко си ревностен за вярата си, покажи ми съчувствието, което имаш към другите. Това е религията (към водещия - "ние с тебе сме вярващи хора").

Но има и гражданско(светско) евангелие в тази страна, от което ние се нуждаем повече от всякога. В декларацията за Независимост, в самия ѝ край, го има това гениално изречение, което изразява нашата взаимна зависимост, в което се казва: ние трябва да се закълнем един пред друг, и да поверим един на друг нашият живот, нашият имот, и нашата свещена чест".

Това е гражданското евангелие, от което Америка се нуждае сега. От него се нуждае и Канада, и Нова Зеландия, и всички, целият свят. Но то няма да бъде истинско никъде, докато не стане истинско в нашите сърца. Не можеш да сочиш другите и да искаш от тях да показват този дух, това виждане, ако ти не го въплъщаваш.

Ето това съм научил в живота си - ако имаш куража да се изправиш, дори ако краката ти треперят, да извисиш глас, дори ако пресеква, така ще станеш вдъхновение на някой друг, а той на друг и на още други, докато надделеем над тъмнината в този свят. Бъди решен да си източник на светлина, както Джон Луис, който казваше, че е готов да си навлече неприятности заради добра кауза (good trouble) - и преди да си го разбрал, ти вече си изкупил душата на тази уморена нация."

#HandsOff

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews