Ден 32: Как да оцелеем (съботни размисли). Канадските дневници на Райна Александрова

Днес по случайност влязох в една група на българи в САЩ - каква промяна! Няма копейки, тръмпопочитателите - в рамките на санитарния минимум. А преди точно в тая група сакън да не се засмееш на някой пост за това колко бил велик Тръмп или какъв стратег е Путин.

Отрезвяването е много рязко, поне от тази гледна точка. Силно са намалели, ако и да не са се съвсем свили, очакванията за крещящо благоденствие и излишък от кеш като по времето на прездент Маккинли - това е преди повече от сто години, но Тръмп вярва, че пак може така. Маккинли е личният герой на Тръмп, по негови думи.

Сега проверих как е приключил мандата на този президент. Не е приключил добре, никак даже. Застреляли са го в началото на втория му мандат. Опс. Това не го знаех допреди малко. Лош пример.

Друг лош пример е въвеждането на мита в началото на Голямата депресия - със закона на Смуут-Холи, именно с цел да се пооправи положението, като се наложат мита на повече от 20 000 чуждестранни стоки. Резултатът го знаем всички. Но някой не е разбрал, защото пустата история на много хора не им е силна страна. На страшно много хора напоследък. Исках да кажа, на много хора, така че става страшно.

Исках да направя едно уточнение по повод тия хроники. Това не е блог за икономика. Нито политически блог. Не съм специалист, и не се старая да обяснявам в детайли явленията и процесите. За това си има специализирани канали, подкасти и предавания. Не съм изкушена изведнъж да стана експерт, както по времето на ковид се появиха рекорден брой вирусолози на глава от населението.

Аз само наблюдавам отстрани, отбелязвам в бясния поток от информация ежедневно детайли, които са ми направили впечатление. И да, и аз като вас се старая да не полудея.

Когато свалиха Тодор Живков, си мислех, че това ще е най-значимото събитие на живота ми, който тъкмо започваше. За много неща грешахме. И ще грешим, докато се опитваме да разберем. Във времена на трусове, човек трябва да има нещо достатъчно здраво, непоклатимо, на което да се опре.

В случая на Канада и търговските войни (в които и европейците вече са въвлечени), хората се опряха на здравия си разум, на моралните норми - кое е редно и кое - нередно, кое е честно и достойно и кое - страхливо и позорно, и нуждата да отстояват себе си и ценностите си, каквото и да им струва това.

Затова видяхме възрастни двойки, които си прекарват зимата във вилите си във Флорида, да си идват все още посред зима, бягащи като от чума (без някой да ги гони впрочем) и да заявяват, че там вече не стъпват и ще продават имоти (дори в свой ущърб).

Затова полетите до САЩ са спаднали с рекордните 70% само за последния месец. И резервациите за лятото са вече за другаде. И американските стоки се скапват по щандовете (видях оня ден ягоди 3 пъти по-евтини и никой не ги купуваше, презрели бяха вече). Масово се закриват акаунти за големите услуги като нетфликс, амазон.

И днес, когато кризата вече тресе света, буквално, ние продължаваме да четем етикети в магазините и да мислим как да се изолираме от "чумата" на безпардонния режим.

Вчера започнаха първите съкращения в автомобилните заводи на Стелантис в Онтарио. Близо 4 хиляди човека. Дъг Форд беше там, за да каже, че ще се борим.

Карни също се появи, за да обяви насрещни мита, както беше обещал, но само за автомобили, които не отговарят на безмитното споразумение (това, по което се работеше допреди два месеца), тоест за части за автомобили няма да го прилагаме. Квебек също няма да налага насрещни мита за алуминия.

В заключение, каза че очакват към 8 милиарда от тия мита, плюс 2 милиарда правителствен фонд, като всичко отива за помощ на автомобилостроенето, за преустройство и стимулиране на предприятията да не се местят в САЩ.

По телевизиите вървяха какви ли не идеи за спасяване на автомобилите, дори - всички да си купуваме само трите (или пет) вида, които се сглобяват в Канада и други такива неприложими, но симпатични идеи. Основното е ангажираността на цялото общество, изказваха се всякакви хора.

И докато у съседите почти буквално гори, ние сме заети да си даваме кураж, единственото, което можем сега да направим.
Цял ден слушам новини от борсите, от разни паникьосани инвеститори, журналисти, коментатори, дори си причиних тоя кретен Лътник с неговия речетатив за краставицата (доверете се на Тръмп, той знае какво прави), и в целия този бял шум, в тези писъци и вопли, прозираше отчаянието на хора, които са загубили нравствения си ориентир много преди това да се случи.

Икономически, всичко това може и да е обосновано. И сигурно е. Политически, всичко може да е изкуствено предизвикано или отдавна отлагано, или въобще дошло като резултат от серия грешки. Но това, което предшества всичко, за мене е загубата на морални ориентири.

Да си алчен, да искаш все повече и повече, да избираш тези, които ти го обещават, на каквато и да е цена, да виждаш, колко морално нечисти са, и все пак да си затвориш очите, защото ами хм те нека да са такива, ама да вършат работа - всички тия широко затворени очи водят до ей такива катаклизми.

Америка може би ще оцелее, не мога да прогнозирам. Но преди това трябва да намери сили и да се погледне отстрани. Няма да е лесно, но ще е много отрезвяващо. И тук не говоря за милионите, които са за или против, а за обществото като цяло и неговите морални ценности. Ако няма какво да ги обедини, разпадът е неизбежен.

Надявам се и вярвам, че все още не е късно.

Elbows up!

--------------

Нашият разговор с Райна Александрова можете да видите тук:

Следете новините ни в GoogleNews