Ден 304: Доктрината Дън(р)о. Канадските дневници на Райна Александрова

Джеймс Мънро, 5-ият президент на САЩ (периода 1817-1825) дава името на "доктрината Мънро" - създадена и развита от неговият държавен секретар Джон Куинси Адамс (който впоследствие става 6-ия президент).

Какво представлява доктрината? Най-общо казано, това е политика на новата държава САЩ, която има за цел да възпира европейските страни от по-нататъшно колонизиране на Америка, по-специално Централна и Южна Америка, които се смятат към този момент за "сфера на влияние" на САЩ.

В този исторически момент, европейските страни, империи и колониални сили, разполагат с оръжие, армия, флот, които далеч превишават американските сили - а САЩ е страна, която съвсем наскоро сама се е отърсила от колониалната си зависимост. Тепърва ще се разширява, ще купува Луизиана от Франция и ще завладява територии на запад и юг, водейки войни с Мексико. На север много не успяват, там бъдещите канадци (британските лоялисти) малко нещо ги нагъват и даже стигат до Вашингтон и опожаряват Белия дом в устрема си(1814 г). Но за това - друг път.

Връщайки се към днешно време и по-точно - към ранните часове на вчерашния ден, доктрината "Мънро" беше приведена в действие от 47-ия президент на САЩ по един безапелационен начин, нападайки столицата на Венецуела - Каракас и отвличайки диктатора Николас Мадуро и жена му, за да бъдат съдени за наркотърговия в Нюйоркски съд, формално - по разпореждане на Пам Бонди, главен обвинител на САЩ.

На практика - това е дълго планирана акция на ЦРУ, осъществена с помощта на армията и, както упорито се говори - не без помощ отвътре, от прякото обкръжение на диктатора. Обявената за главата му награда от 50 милиона долара от американското правителство може да е помогнала там, макар официално това да се отрича.

Забележителното на тази светкавична операция е, че няма жертви от американска страна, което е безспорен успех, също и че не е имало почти никаква съпротива от страна на армията и дори охраната на Мадуро, направо са го пипнали по бели гащи, докато се е отправял към бункера си. Друго интресно - руското ПВО, щедро предоставено от Путя, не е засякло нищо или е засякло, но не е сработило. Говори се също за убити руснаци (спецназ или военни инструктори) на територията на президентската резиденция, но това
тепърва има да се потвърди или отрече.

Не е тайна, че Мадуро беше подпомаган с много оръжие, инструктори и руски професионални военни от Путин. Нахакаността му по отношение на американците се дължеше отчасти и на този публичен факт. С две думи, въпреки че американците докараха цял самолетоносач, той не вярваше, че ще имат смелостта да го нападнат.

След като изслушах пресконференцията на 47 (Доналд Тръмп, б. р.) по повод "най-великата операция" и като филтрирах суперлативите по негов адрес на Хегсет, Рубио и дори генерала, който е ръководил операцията, стана ясно, че на горките венецуелци им е много рано да се радват - защото това не е освобождение от диктатура, а просто налагане със сила на нов американски колониализъм - слагане ръка на петролните и другите природни ресурси на Венецуела, страната с най-голям петролен запас в света.

47, с присъщата си прямота и безцеремоност, окрилен от безнаказаността на победител, смотолеви, че сега властта е в ръцете на вицепрезидентката Делси Родригез - близка на Мадуро и дългогодишен член на управлението (последно е била министър на петролната промишленост), и също така - сестра на председателя на парламента. Ама какво да ви обяснявам за непотизма (шуробаджанащината, б. р.) в една комунистическа диктатура, която докара най-богатата на природни ресурси страна до просешка тояга.

Та Делси сега ръководи, а за промени по-надолу, в правителството, репресивния апарат, политическите затворници - дума не се издумва. Значи просто 47 си смени диктатора, но не и режима.

Запитан какво мисли за преход към демократично управление и даване възможност на венецуелската опозиция в лицето на Мария Корина Мачадо, същата, която взе Нобел за мир преди месец, 47 веднага отхвърли тази идея, защото по думите му, тя "няма авторитет в страната", което не знам как го е разбрал. Но пък и как да каже добра дума за жената, която му отмъкна Нобела под носа?! No chance in hell, както се казва.

Нещо повече, "сега НИЕ ще управлявамЕ Венецуела", каза 47. Демек, някой ако се е объркал, да разбере какво значи "доктрината Дън(р)о". Дъно.

Слушах тази вечер в новините един венецуелски емигрант от Торонто. Казва: "Ние сме 8 милиона извън страната, все избягали от режима на Мадуро. Една част от нас искат да се върнат и да живеят в родината. Мария Корина е тази, която трябва да спечели следващите избори, ние сме зад нея." Ама дали ще има демократични избори, не е ясно, пък и това не е част от доктрината Дън(р)о.

Как се приема този акт на отвличане на диктатор, с цел заграбване на природни ресурси, вътре в САЩ и международно? Да започнем от най-големите противници - демократите в парламента, левите правителства в Южна Америка, европейските демокрации, хората с чувство, че международния ред е нарушен, и че след 3-ти януари всеки може да прави като Тръмп и Путин - със сила да си взима каквото намери за добре и да го оправдава я с исторически несправедливости (путя), я с наркотици (Венецуела не произвежда дори 1% от наркотиците, които влизат в САЩ) или за по-просто - с доктрината Д(ъ)н(р)о - Дъно или "Дно" на руски - все тая. Все едно и също изглежда, все повече.

Та всички тия хора, дето викнаха против 47, имаха своите принципни и практически причини. Немалка част от подкрепящите пък - също. От вчера чета такъв възторг у някои български журналисти, падна Мадуро! Е, браво, ама мадурщината си е там и американците нямат намерение да я махат. Поне засега. Е добре де, и аз се радвам, че Мадуро го махнаха, ама никой в момента във Венецуела не се радва и на смее да излезе на улицата - само в чужбина се радваха половин ден и толкова.

Да дойдем и до Канада - тука чувствата са смесени, по-скоро отрицателни. Като знаеш, че си следващия... Мислех да кръстя този пост "обратно в окопите", ама някак се въздържах. Дано пък им провърви на венецуелците. Иначе със завземането отново на венецуелския петрол, който е същия "тежък" - от нефтоносни пясъци като канадския, рЕзко ще се окаже, че много от рафинериите в САЩ, построени навремето за този тип венецуелски петрол, вече нямат нужда от нашия. Или поне не в такива количества.

Тази тежка мисъл е налегнала половината страна и особено, предполагам, "сепаратистката" Даниел Смит, премиерката на Албърта. Та поне сепаратистите ще отрезнеят малко. И ще натиснат Карни да строим тръба и към Тихия океан, както им обеща. Ей им на доктрината Дън(р)о на сепаратистите.

Самият Карни доста се колеба вчера каква реакция да произведе публично, предвид всички тия смесени чувства - на възмущение пред американската безцеремонност и потъпкване на международното право и закона в САЩ - Конгресът "много говорел" и Тръмп дори не се допитал до тях, както е ред, да не става дума да одобрят тази война на пратика, което предизвика пълен потрес в самите щати, и после - канадския икономически интерес, после пък - да не вземат да ни нападнат и нас на път за Гренландия - точно вчера не беше лесно да си канадски министър-председател.

И все пак изкара нещо неутрално на вид, но и достатъчно твърдо, преразказвам по смисъл и накратко: "Мадуро никога не ни е бил любимец, отдавна го санкционираме. Браво, че го разкрахте. Сега обаче ще следим какво става с Венецуела и да не си мислите да оставите хората там да се мъчат, ще натискаме, докато им организирате свободни избори, иначе ..."

Та пак се проявихме като отрезвяващи съседи на партито оттатък границата. Няма място за доктрината Дън(р)о с цивилизовани съседи. Ама да видим дали някой ще чуе.
Сега по повод следващи нападения - жената на Стивън Милър (често казано, изненадах се, че бил женен), та жената публикувала една карта на Гренландия, оцветена с американското знаме, и написала отгоре "Soon." , демек "Скоро." Датският посланик го репостнал, като добавил бележка от свое име. Тоя пост предизвика много възмущение из мрежите и разкрива точно дълбоката арогантност и безнаказаност, която чувстват "победителите", които не ги били съдели, или поне така са чели.

Милър ненапразно е наричан Гьобелс, той е иделогът зад повечето безобразия от фашистки тип на това правителство, особено политиката спрямо емигрантите. Ако Кристи Ноем е чукът, той е ръката, която го държи.

Но да ги оставим да се радват на тази безнаказаност и устрема да "завземат" с военна сила нови територии и да заграбват ресурси като истинска съвременна империя. За наше щастие, и за тяхно съжаление, този свят на груба сила и правото на силния е отживелица. Ако и точно днес да не изглежда така - доктрината Дън(р)о изглежда много по-актуална към днешна дата, но не и към утрешна.

Днес четох за новия сателитен интернет с ниско разположени сателити(на около 1000 м), който Канада строи за отдалечените си северни територии и който ще пусне до края на годината. Всичко произведено тук. Противовес на доктрината Дън(р)о.

Освен новите търговски съюзи, които сключи през последната година, Канада преустройва въоръжението си и армията си. Без много шум, добавяйки квота за 300 000 доброволци - граждани, дори след пределната възраст за служба, които да се обучават на последните технологии - защото да водиш дрон, можеш и от дивана, без усилена физическа подготовка. Военното дело се променя пред очите ни. За 4 години война технологиите и начина на водене на война се промениха коренно. Дрон за 600 долара унищожава самолет за няколко десетки милиона е само един пример.

Същото е и в полето на енергията - следващите големи енергийни пробиви няма да включват фосилни горива, така любими на тръмповите спонсори - петролните компании. Доктрината Дън(р)о не включва това.

Така че вместо да се вайкаме за загубените петролни сделки, можем да мислим и правим нещо по-креативно в следващите 10 години. Трябва да се мисли в перспектива, а не с поглед вперен 200 години назад.

Засега подкрепяме Украйна и доколкото разбрах от последните новини, Карни заминава за Париж, за да предприемат най-после решителната стъпка - подписване на европейско споразумение за въвеждане на чуждестранен контингент в Украйна като гаранция за безпопасност. Мисля, че "венецуелската" акция ускори този процес и го направи необратим. Това е друг вторичен ефект от доктрината Дън(р)о.

А по повод Венецуела - дано да се освободят, но ако и това се издъни, ще отчетем, че 47 направи последен отчаян опит да отклони вниманието от файловете на Епстийн. За следващите три дни може би успя.

Слава на Украйна!

8647Taco!

Elbows up, up, up!

Следете новините ни в GoogleNews