101 мнения

Антоний Гълъбов Последна промяна на 25 юни 2015 в 20:48 6254 2

Главният прокурор на Републиката призова да има сто мнения по съдебната реформа*. Плурализъм по Мао наистина изглежда добра метафора за онова, което се случва в съдебната власт. Всъщност, колкото и мнения да са изказвани по отношение на реформата, проблемът остава в липсата на съгласие относно нейната цел. Отвъд идеологизираните клишета и повсеместното двуличие, целта на реформите би трябвало да е в гарантиране на върховенството на закона и равенството на гражданите пред него. Нищо друго, но и нищо по-малко.

Всички конкретни, структурни и функционални промени, които се правят в институциите на съдебната власт, би трябвало да способстват за преодоляване на масовото усещане за несправедливост в българското общество. Последните резултати от изследването на общественото мнение за отношението към институциите звучат наистина шокиращо – положително отношение към съда са изразили едва 8 % от анкетираните, а към прокуратурата – 6%! Това е най-ниското регистрирано позитивно отношение към съда и прокуратурата в България. Това е дъно, отвъд което самата представа за модерна държава губи смисъла си.

Малкото на брой истински реформи, които бяха направени през годините в институциите и организацията на съдебната власт у нас, не бяха подложени на задълбочен анализ. Мониторинговият механизъм на Европейската комисия изглеждаше достатъчен на всички като форма на контрол и отчетност за резултатите от предприетите действия. Извършени бяха реални реформи, но тяхната насока и последствия не се превърнаха в обект на цялостна последваща оценка. Всяка следваща идея за промени започваше от представата, че всички възприемат по еднакъв начин постигнатите резултати и би трябвало да приемат следващите проекти за промяна.

Въвеждането на триинстанционното съдебно производство, създаването на Инспекторат към ВСС и преди всичко – създаването на Административния съд, са реални реформи на съдебната власт. Всяка от тях предизвика определени промени, които останаха встрани от обществения дебат. Триинстанционното производство позволи на съдии на първа инстанция да прилагат закона по-свободно, разчитайки на по-висшата инстанция. Инспекторатът не определи отношенията си с инспектората в Министерството на правосъдието и създаде представата за паралелен контрол. Създаването на административните съдилища и Върховния административен съд, който единствен има право да съди изпълнителната власт, бе много сериозна реформа по посока на специализация на съдебната власт. И все пак първият избран за председател на ВАС, г-н Константин Пенчев, бе заместник-председател на парламентарната група на управляващата партия НДСВ и бивш адвокат.

Публичният дебат за необходимостта от промени в организацията на съдебната власт е доминиран от цинизъм и зле прикрити корпоративни интереси. Съпротивата срещу необходимостта от гарантиране на представителството във Висшия съдебен съвет, от разделението на две колегии на ВСС и увеличаване на правомощията на Инспектората, всъщност се основава на страх от загуба на възможности за влияние. По-голямата част от „аргументите” срещу промените в Конституцията всъщност са признание за зависимости, които винаги са бивали отричани. Липсата на позиция, която БСП се опитва да представи като основание за отказ от подкрепа за предлаганите промени в основния закон, очертава една от последните бойни линии в защита на системата, която й позволи да отбегне отговорността за собствените й действия.

Ръководството на БСП не е в състояние да обясни не само защо не подкрепя промените в Конституцията, но още повече – защо предпочита да се запази досегашното състояние. Това не е опозиционно поведение на уважаваща себе си политическа партия. Едва ли някой би оспорил факта, че промените в съдебната власт имат определящо значение за качеството на демокрацията в България. Ако БСП имаше каквато и да идея, извън паническия страх от промяна на статуквото, не би имало нищо по-естествено от това да предложи алтернативен проект за промяна на основния закон.

ДПС не се интересува от това дали членовете на ВСС ще отразяват волята на общите събрания на магистратите или дали ще съществуват самостоятелни колегии, които да оценяват качествата на прокурорите и съдиите. За Движението предложенията за промени в Конституцията са поредният залог за пазарлък. Всички разбират, че управляващата коалиция, дори и с всички компромиси, наложени от необходимостта да бъдат привлечени бившите депутати на ББЦ, не разполага с конституционно мнозинство. В същото време ДПС внимателно култивира обвиненията срещу ГЕРБ в негласни споразумения с Движението. Поне засега тази тактика им носи определени резултати. Ролята им се улеснява прекалено много от неадекватното поведение на РБ и ПФ. При тези условия ДПС предпочита да изчака, разбирайки добре, че разполага с по-голяма преговорна сила в консултациите за промяна на Конституцията.

За позицията на Атака едва ли има смисъл да се говори. Може би това е първата българска политическа партия след БКП, която е демонстрирала последователно подобно дълбоко и пълно неуважение към съдебната власт. Едва ли има значение позицията по промените в Конституцията на партия, която си позволи да организира част от най-недопустимите опити за намеса в независимостта на съда. Избраната от Атака тактика за налагане на руския дневен ред в България по естествен начин я отдалечава както от темата за правосъдието, така и от всичко свързано с върховенството на закона и равенството на българските граждани пред него.

Потискащото усещане за разрастваща се наглост има своите реални основания. Сред стоте абракадабри, посветени на темата „съдебна реформа”, все по-трудно си пробива път някакво рационално обяснение за необходимостта от промяна на правилата, по които се определят висшите представители на съдебната власт. Предлаганите промени в Конституцията няма да доведат непосредствено до подобряване на правораздаването, но ще създадат така необходимите предпоставки за постепенно консолидиране на съдебната власт. Нарастването на възможностите за самоуправление на магистратските общности е единственият демократичен път към преодоляване на наслагваните с десетилетия зависимости и повишаване на доверието и авторитета на магистратите в България.

Българските граждани заслужават уважаваща себе си и авторитетна съдебна власт. Хилядите почтени магистрати и служители в институциите на съдебната власт заслужават обществено уважение и реални перспективи за своето професионално развитие. Срещу всичко това стои единствено паническия ужас от промени, които биха могли да нарушат деликатните баланси на българската олигархия. Именно нейното мнение – сто и първото, се оказва по-влиятелно от всички останали. Едва ли все още някой се съмнява, че привидната неспособност да бъде гарантирана справедливост и върховенство на закона пряко отразява мощта на олигархичните зависимости.

Заради всичко, в предстоящия дебат за промените в Конституцията ще имаме възможността за пореден път да оценим в каква степен професионалните, юридическите и граждански аргументи имат шанс да надделеят над кръговата отбрана на корпоративните интереси, които успяха почти напълно да компрометират върховенството на закона и авторитета на съда в България.

_________________________________________________________________

*Днес главният прокурор Сотир Цацаров призова да има "100 мнения по Закона за съдебната власт" със следния цитат по Мао Дзедун: "Нека не възприемаме хода, че който не е с нас, е против нас. Нека да цъфтят 100 цветя"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.06 2015 в 16:26

"В същото време ДПС внимателно култивира обвиненията срещу ГЕРБ в негласни споразумения с Движението. Поне засега тази тактика им носи определени резултати. Ролята им се улеснява прекалено много от неадекватното поведение на РБ и ПФ."

Адмирации за куража!

26.06 2015 в 11:51

Рецепта как да забатачиш един успешен сайт:
1. Пускай колкото се може по-често Антоний Гълъбов.
2. Прибавяй от време на време Каролев.
3. Слагай и щипка Калин Манолов, защото е богата на съдържание на полезната за целта билка Айн Ранд
4. Не забравяй понякога Нойзи да казва на читателите колко са тъпи (без това не може да се мине).
5. Текстове на Деян Енев и Здравка Евтимова да се появяват колкото се може по-рядко, защото в тях има човечност, а тя трябва да се избягва задължително.
6. Бъди сервилен към властта, но не много явно, за да не те заподозрат.

Разбъркай и изчакай. Няма да се наложи да го правиш дълго. Добър апетит!