Историята, която показа на Америка какво е направила в Хирошима

Кристияна Атанасова Последна промяна на 31 август 2016 в 06:30 16697 0

На 31 август преди 70 години сп. "Ню Йоркър" публикува "Хирошима" от Джон Херси - статията, призната за един от най-добрите журналистически материали.

30 000 думи разкриват ужаса след ядрените оръжия.

В броя, след пищните обяви за диаманти, круизи и коли, има съобщение от редакторите: че той се посвещава на една-единствена статия, за "почти пълното заличаване на един град от атомна бомба". Някои хора все още не разбират разрушителната сила на това оръжие. Ще им е нужно време, за да осмислят ужасните последици от употребата му, пишат журналистите.

Преди 70 години историите не се разпространяват бързо, лавинообразно като днес. Но "Хирошима" постига точно това. За нея се говори, обсъжда се, слуша се, чете се от милиони по целия свят. Хората започват да разбират какво наистина се е случило на 6 август 1945 г.

През пролетта на 1946 г., сп. "Ню Йоркър" изпраща Джон Херси - военен кореспондент и награждаван автор, в Хирошима. Той трябвало да опише състоянието на града, да пише за рухналите сгради и за новите строежи. По пътя Херси прочита "Мостът на Сан Луис Рей" от Торнтън Уайлдър, вдъхновява се от историята за петимата, прекосили моста, преди да се срути, и решава, че няма да пише за сгради, а за хора.

В Хирошима намира шестима оцелели след бомбардировката и разказва историите им.

Редакторите на списанието Харолд Рос и Уилям Шон знаели, че ще издадат нещо изключително. Подготвили броя в пълна тайна. Никога преди това цял брой не е бил посвещаван на един материал. 24 часа преди излизането му копия пристигат в редакциите на големите вестници в САЩ.

Всички 300 000 копия са разпродадени веднага. Статията е препечатана от много други вестници и списания по целия свят. Клубът "Книга на месеца" дава безплатно специално издание на всички свои абонати, а президентът му казва, че на този етап не виждат нищо, което би могло да има по-голямо значение за човешката раса. Две седмици след отпечатването броят на "Ню Йоркър" втора ръка се продава на цена 120 пъти над коричната.

"Хирошима" дава думата на тези, които само година по-рано са приемани за смъртни врагове. В кошмарния пейзаж на полумъртвите, на изгорените тела, на отчаяните опити за грижа за оцелелите, на горещите ветрове Херси се среща с г-ца Сасаки, г-н Танимото, г-жа Накамура и децата ù, с отец Клейсорг и лекарите Фуджи и Сасаки. Шестимата са видели повече смърт, отколкото са предполагали, че е възможно.

Читатели пишат до "Ню Йоркър", че изпитват срам и ужас, че обикновени хора като тях - секретарки, майки и лекари, са изтърпели такъв терор.

Джон Херси не е първият, който пише за Хирошима, но другите текстове са виелица от цифри - толкова големи, че човек не може да ги разбере. Всички пишат за разрушения град, за облака с вид на гъба, за сенките от смъртта по стените и улиците, но никога не се доближават до тези, които са преживели ужаса - така, както прави Херси.

Въпреки опитите на правителството да прикрие или отрече това, за хората става все по-ясно, че това ново оръжие продължава да убива дълго след "безшумната светкавица". Херси разказва и за това на какво стават свидетели оцелелите. А то не е тайна за властта - от началото на надпреварата за ядрено въоръжаване, само три месеца след първите тестове, става ясно каква е истинската сила на новите оръжия. За нея пише Херси, а Айнщайн напълно открито го подкрепя. Това провокира министъра на отбраната на САЩ Хенри Стимсън да напише статия в отговор. В нея защитава тезата, че използването на атомна бомба е обосновано, без значение от последствията.

Новината за статията на Херси стига и до Великобритания, но текстът се оказва твърде дълъг за публикуване, а авторът не разрешава съкращения. И така, шест седмици след американското радио Би Би Си чете историята в продължение на четири поредни вечери по трета програма. Рейтингът на радиото тогава е толкова висок, че седмици по-късно Би Би Си пуска отново историята, за да може тя да достигне до колкото може повече читатели.

Името на станцията е „Light Programme“. Целта ù била да забавлява слушателите и да повиши интереса им към случващото се по света. Но не е имало забавление по време на двучасовото четене. Това е най-ужасяващото нещо, което някога е чувал по радиото Николас Халаман, критик от "Дейли Експрес".

Би Би Си канят Джон Херси на интервю, но той отказва - иска историята му да говори сама за себе си, без той да дава допълнителни обяснения.

Архивите на Би Би Си все още пазят запис от прочит на "Хирошима", направен през 1948 г.

До ноември "Хирошима" излиза на хартия. Преведена е на много езици, има я и на брайлова азбука. Командирът на армейските сили на САЩ в Далечния Изток ген. Дъглас Макартър забранява разпространяването на каквато и да било информация за последствията от бомбата. Забранени са и книгата "Хирошима", и броят на "Ню Йоркър", в който статията е публикувана. Чак през 1949 г. "Хирошима" най-накрая е преведена на японски от един от оцелелите герои от историята на Херси.

Самият той никога не забравя своите оцелели. През 1985 г., на 40-ата годишнина от бомбардировката, Херси се връща в Япония, където пише „Последиците“ - история, която разказва какво се е случило със същите шест човека през изминалите четири десетилетия. Двама от тях са починали, единият - от лъчева болест.

"Хирошима" от Джон Херси може да прочетете тук.

Джон Херси (1914-1993)

Роден в Китай, син на американски мисионери

Връща се в САЩ на 10-годишна възраст, по-късно следва в Йейлския университет

Започва да пише за "Time" през 1937 г., отразявайки случващото се в Европа и Азия по време на войната

Първият му роман "Камбана за Адано" (1944) печели награда "Пулицър"

"Хирошима" оглавява списъка на най-добрите северноамерикански журналистически материали за XX век

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !