Медийната грамотност: пълноценен живот, безопасни избори и ефективно гражданско участие

Зарина Василева Последна промяна на 26 февруари 2021 в 09:30 3200 0

Още през февруари 2020 година Световната здравна организация използва думата „инфодемия“, с която обозначи разпространението на фалшиви новини за коронавирусната пандемия. Кризата не само ускори преминаването към 100% цифрово бъдеще, но и отново напомни за огромния проблем с дезинформацията и необходимостта от отговорност за случващото се в дигиталния свят.

В своя резолюция Европейският парламент също заявява, че опитите за дезинформация относно COVID-19 представляват сериозен риск за системата на здравеопазването. Според евродепутатите медиите играят решаваща роля в предоставянето на точна информация и задълбочен анализ и са критичен антидот срещу фалшивите новини и дезинформацията.

Индексът за медийна грамотност за 2019 година в България показа изключително тревожни за страната ни данни: с нарастването на дезинформацията се забелязва и нарастване на недоверието в медиите, респективно до нарастване на фалшивите новини и дезинформацията. Според резултатите, високите нива на недоверие в учени и журналисти кореспондира с ниските оценки по медийна грамотност.

На този фон е напълно естествено да наречем жизненоважна дейността на създадената у нас Коалиция за медийна грамотност.

 Неин председател е Кристина Христова, която до септември 2018 г. е директор на Център за култура и дебат „Червената къща“. Кристина е един от учредителите и председател на Асоциация на европейските журналисти-България в периода ноември 2010-септември 2016.г. Дълги години е ръководител на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж.

Разбирането за медийна грамотност

Коалицията за медийна грамотност включва организации, изследователи, журналисти и обучители, работещи в областта на образованието, медиите и гражданското общество. 

Основното, което ни обединява е каузата, разбирането, че ако не действаме заедно, не можем да се справим с огромното предизвикателство, пред което е изправено обществото ни. Разбирането, че каузата ни засяга буквално всеки един човек, че засяга пряко всеки от нас, нашите деца, нашите родители. Осъзнаването, че това е приоритетен проблем от дневния ни ред като общество, споделя Кристина Христова.

Главната цел на коалицията е развитието на критичното мислене и творческите заложби, на първо място, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, но и на всички останали възрастови групи в България. Благодарение на разширяването и разнообразието на членовете, коалицията вече има капацитета да работи и със служители на държавна администрация, компании, местна администрация и възрастни хора на 65+. Фокусът върху последната целева група, Кристина обяснява така:

Рисковете при възрастните хора са много. Те са същите каквито и извън интернет, например като телефонните измами, но поради спецификата на средата, стават особено опасни. Възрастните хора са и много податливи на феномени като тролове, пропаганда и конспирации, тъй като те са политически активни и се интересуват от новините, свързани с обществото ни.

Най-често хората си мислят, че медийната грамотност е или само познаването на медиите или засяга само темата за фалшивите новини, а някои дори го свързват с грамотността да пишеш граматически правилно. В Коалиция за медийна грамотност сме приели рамката на Европейската комисия, според която медийната грамотност е широк набор от умения за пълноценно участие в дигиталния свят – уменията за търсене, оценяване и анализ на информация, за комуникация и сътрудничество, за решаване на проблеми, за създаване на съдържание, допълва Кристина.

Дезинформацията в контекста на политиката

В момента всички сме изправени пред войната на анонимните сайтове, на фалшивите профили, на платените тролове. Този феномен се засилва особено и поради преминаването на политическите кампании онлайн заради пандемията. За жалост, границата отдавна беше премината и политическите участници възприеха за допустимо да легитимират псевдожурналистиката, калните оръдия, оклеветяващите „статии“.

Легитимирането на подобни „медии“ както от управляващите, така и от опозицията, доведе не само до масовото им използване, но и до размножаването им. Никога досега не е имало такъв бум на псевдомедии, свързани с десетки фалшиви профили в социалните мрежи, които бълват нападки и клевети срещу политическите противници. В този хаос от нечестни методи, загубата на доверието в медиите като цяло е вече на лице. Това пък отваря все по-широко пътя за т.нар алтернативни източници на информация, гурута в социалните мрежи и самозвани експерти, споделя Кристина.

Според нея, пропагандата е една от лошите сестри на журналистиката, тя съществува откакто съществуват медиите като начин за комуникация между хората, а и от преди това.

Ако сега става все по-лесно да се разпространяват фалшиви новини и дезинформация поради удобството на социалните мрежи, то също така лесно става и те да бъдат разобличавани. Засега обаче резултатите от тази дейност са твърде ограничени, защото тя се извършва от шепа качествени журналисти и разследващи организации. Според мен както производството на информация в социалните мрежи е станало достъпно до всеки, така и проверката на фактите трябва да бъде умение, което да се създава във всеки. То трябва да бъде част от образователната система, защото в днешно време, не е важно да назубриш фактите от учебниците, а да се научиш как да ги проверяваш в океана от информация, категорична е Кристина.

Медийна грамотност и гражданско участие

Дигиталният пейзаж днес променя разбирането за гражданско участие. Традиционните показатели за ангажираност се размиват в контекста на онлайн застъпничество, социален протест, „харесване“, споделяне и пр. Социалните мрежи вече са доста далече от първоначалната идея за свързване и достъп до новини. Днес те са основно средство, чрез което се мобилизират ресурси, упражнява се натиск върху организации и държавни институции, споделят и се обсъждат проекти и възможности.

Социалните мрежи са средства за пряка комуникация по аналог на пряката демокрация. Цялата ни човешка еволюция е свързана с развитие на комуникацията, на бързината на общуване и придвижване. Въпросът е да се научим да ги управляваме добре, за да са ни полезни, а в основата на това седи медийната грамотност. Медийната грамотност е жизненоважна, защото тя ни дава възможност да изживяваме по-пълноценно и по-безопасно живота си, както в дигиталната среда, така и извън нея. Реално тя е набор от умения и за създаване на активно гражданско общество, убедена е Кристина.

Затова за четвърта поредна година Коалицията за медийна грамотност организира кампанията Дни на медийната грамотност, които обхващат онлайн обучения и курсове за ментори, учители и ученици, както и за възрастни хора в малките населени места

Според Кристина можем да помогнем на децата и по-възрастните си близки да изградят здравословен скептицизъм, като им покажем, че има различни източници на информация и гледни точки. Като им обясним какви са целите на дезинформацията, как да различават основните й характеристики. Като ги насочим да възприемат информацията, както приемат хранатa – че е важно да знаят от къде идва и кой седи зад нея, преди да я „погълнат“. Защото както храната може да навреди на тялото ни, така и дезинформацията може да навреди на живота ни чрез решенията, които взимаме.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Най-важното
Всички новини