Ромите помогнаха на Пловдив да стане Европейска столица на културата

Последна промяна на 09 октомври 2014 в 14:03 8494 4

Снимка Wikimedia.

Излезе докладът на международното жури, в който се описват мотивите за избиране на Пловдив за Европейска столица на културата 2019.

В него се посочват всички положителни, но и отрицателни страни на градовете, които се състезаваха, и се мотивира решението Пловдив да грабне приза. В доклада също така са включени и следващите стъпки, които  трябва да се извървят до 2019 година.

Пловдив е с едни гърди напред в сравнение с останалите градове, тъй като е успял да ангажира по успешен начин ромското си население, нещо, което София и Варна не са успели да направят ефективно. Общ минус на трите загубили града е размерът на бюджетите им, в които журито е видяло неясноти и необоснованост.

Най-важното от доклада може да видите по-долу:

Пловдив

На стратегическо ниво Пловдив се позиционира, както много други европейски градове в подобна ситуация, като град, който, от една страна, се стреми към (успешно) привличане на инвестиции, и същевременно страда от „изтичане на мозъци”. Културната стратегия е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор.
Предложената програма е интегрирана. Програмата е амбициозна, в нея има рискове, затова ще е необходимо добро управление.

Кандидатурата на Пловдив активно търси различни гледни точки от цяла Европа - подход, който журито приветства. Пример за това са плановете за сътрудничество с биеналета в Истанбул, Солун и Букурещ. Журито приветства многото проекти с училища и млади хора.

Журито се убеди, че в изработването на кандидатурата са участвали гражданите от различни сфери на обществения живот. На лице е силна ангажираност и участие на социалната, икономическата и културната тъкан на града в един добре балансиран възходящ и низходящ процес, който е от решаващо значение за измерението „град и граждани”.

Журито беше впечатлено от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. Подкрепата на общностните лидери в проекти, водени от творци, се вписва в критериите за ЕСК относно социалното развитие и културното многообразие.

„Европейското измерение” беше застъпено във всичките три направления от критериите. Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура, които се вписват в критерия за представяне на общите черти на европейските култури и на тяхното многообразие.

Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по-нататъшно развитие. По отношение на възможното европейското финансиране, бюджетът е консервативен на този етап. Журито оцени желанието надграждането на инициативата да продължи и след 2020. Кандидатурата предвижда подкрепа за растежа на творческите индустрии. Журито отбеляза своята загриженост по отношение на управленския капацитет, но оцени искреността на настоящия художествен директор, който ще се оттегли за етапа на изпълнението, тъй като той изисква различни умения.

Варна

Журито оцени високо дългосрочната програма за културното развитие в града и плановете чрез титлата Европейска столица на културата да се насърчи съществуващото културно предлагане със значително участие на чуждестранни артисти. Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията.

Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст. Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за съ-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Проектите за сътрудничество с пре-селектираните италиански градове, около темата „Месец на италианския град” бяха с ограничен обхват. Журито изрази притеснения относно това доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок. Журито изрази загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни институти. Журито счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно от проектите, насочени към критерия „Град и граждани”, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури.

София

Членовете на журито оцениха положително, че в културната стратегия на града приоритетно се акцентира върху развитието на възможности за независимия творчески сектор. Журито отбеляза амбициозните планове за проекти за културна инфраструктура, отново в полза на независимите творци и с очаквана подкрепа от европейските фондове. Програмата беше разгърната и същевременно конкретна, но според журито страдаше от липса на ясен фокус, който да обединява множеството концептуални направления в даден Европейски контекст. Добавената стойност от титлата ЕСК не беше лесно видима според журито, предвид успешното досегашно осъществяване на стратегията за независимия сектор. Журито не бе убедено, че София се опитва да се научи как да ”споделя културата” и изкуството като процес на съ-творчество.

Както при всички кандидатури, бяха включени посещения на творци и събития на европейски творчески мрежи. Въпреки това критерият за Европейско измерение обхваща повече от това, нямаше яснота в по-широкия Европейски контекст на базата на въпроси и теми. Убедително изключение бе проектът за създаване на център за превод на по-малко разпространените езици, който бе приветстван от журито.
Журито очакваше повече внимание върху културното развитие на гражданите от по-бедните квартали в града, което би съответствало на идентифицираните предизвикателства пред града.

Журито остана неудовлетворено от възприетия подход към проектите, свързани с ромската общност. Ромите не са „целева аудитория“, както е написано в апликационната книга, а значима част от българското общество и европейското културно многообразие. Журито имаше опасения относно размера на прогнозния бюджет, особено по отношение на сегашния бюджет за култура на града, използването на структурните фондове на ЕС за програмата не бе обяснено достатъчно ясно, както и доколко това финансиране е обезпечено.

Велико Търново

Поставената цел, градът да се утвърди като център за създаване на съвременно изкуство и за творческите индустрии, е амбициозна и е споделена цел за много европейски градове. Кандидатурата си поставя за цел да интегрира по-добре голямата студентска общност в гражданския живот, което е отново общоевропейска тема. Журито отбеляза направените стъпки към използването на ролята на културата за социалното развитие в проекти за панелните блокове, съвместно с европейски партньори.

Журито прецени, че макар градът да е идентифицирал предизвикателствата, които стоят пред него и ги е поставил в Европейски контекст, предложената програма не е достатъчно разгърната, за да ги преодолее. Предвид очевидното и богато културно наследство на града и поставената цел градът да се утвърди като център за съвременни изкуства и архитектура, очакванията на журито бяха за по-иновативен, по-смел и с повече предизвикателства проект.

Журито прецени, че Европейското измерение бе слабо изразено, както по отношение на участието на широк кръг от културни оператори и творци в Европа, така и по отношение на адресирането на общите европейски теми. Например проектът за свързване на старите европейски столици е интересна идея, но би следвало да е основан на съвременната ситуация и опит, а не на историческото минало. Предложените проекти с италианските градове-финалисти бяха ограничени по обхват на този етап.

По отношение на критерия „Град и граждани” журито не бе убедено доколко програмата е изпълнима на практика, както и относно участието на широк кръг граждани в подготовката на кандидатурата. Предложеният бюджет не отговаря на нивото на повечето ЕСК (много малък бюджет за откриването и закриването на програмата, в сравнение с някои по-несъществени проекти, като например „средновековен фолклорен фестивал”).

Решение на журито

Журито направи оценка, съгласно Решението, на програмите специално изработени за 2019 година.
Всеки член на журито направи оценка, според своето разбиране на критериите на четирите кандидатури, включваща апликационните книги, представянията и отговорите на въпросите, допълнени от информацията от посещенията в градовете.

Съгласно Процедурните правила се предвижда провеждане на тайно гласуване, като е необходимо обикновено мнозинство, в полза на един град, за да бъде той препоръчан за номинация за ЕСК. При гласуването 8 от 12-те члена са гласували за Пловдив.

В доклада се посочва, че съветът на ЕС се очаква да вземе решение кой български град да е столица на културата през 2019 г. чак през месец май 2015 г. Само след това препоръчаният град може да използва титлата „Европейска столица на културата 2019”.

След като бъде официално избран за ЕСК, градът влиза в „етап на мониторинг”. Комисията за мониторинг и консултации ще работи с града ЕСК, за да се гарантира качеството на марката ЕСК и за да осигури на града помощ и указания.

Пролетта на 2018г. журито ще реши дали да препоръча на Европейската Комисия да предостави на града паричната награда в памет на Мелина Меркури. Наградата е парична и към настоящия момент е 1,5 млн. евро и ако всички условия са изпълнени, сумата се предоставя три месеца преди началото на годината, в която градът ще е ЕСК.

В допълнение журито може да реши да посети града, за да провери на място постигнатия напредък. Журито дава множество препоръки на града победил, като очертава как трябва да протече развитието на инициативата в бъдеще.

Комисарят за образованието, културата, многоезичието, младежта - Андрула Василиу, е изпратила и писмо, което касае възникналите слухове, че Варна ще оспорва номинацията на Пловдив заради конфликт на интереси.

В него се посочва, че от 2012 г. компетентните звена във "Вашето министерство и в Европейската комисия работят в тясно сътрудничество по време на всички етапи от процедурата, за да гарантират нейното изпълнение, спазвайки правилата, установени от Решението".

"Европейската комисия не е идентифицирала никакви нередности в нито един от етапите на процедурата за избор. Въз основа на информацията, която ни предоставихте относно предполагаемите обвинения за връзка между служител на министерството и града-финалист, и съгласно гореизложеното, ние не считаме, че съществува причина това да създава конфликт на интереси, тъй като нито един служител на Министерството не е повлиял на препоръките на журито.", пише Василиу.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12.10 2014 в 13:41

ТЪПА ИСТОРИЯ! ВИНАГИ НЕПРАВИЛЕН ИЗБОР!СЛЕД ТОВА , ВЪРВИ И МОТИВИРАЙ МЛАДИТЕ ДА ОСТАВАТ В БГ..............

10.10 2014 в 21:28

Ами като циганите са най-големият културен поотенциал на Пловдив, да си правим сметка какъв е на другите в този град.
А и това, че бюджетът на Пловдив е реалистичен- ами това е град , в който от години нищо не става . Естествено ще е много по-малък от този на Варна, за София- да не говорим. То на софиянците и града , и бюджета на града им е около 7 пъти по-голям от този на Пловдив. Хората дори са се подценили, а и нашата Варна си има някакви туристи за разлика от този цигански катун!

09.10 2014 в 14:35

GFR-то, няма нужда да пишеш на развален български, за да се разбере, че си тъп. Най-после да произтече нещо хубаво от наличието на ромска общност в Пловдив. Но, както вече споменах, ти си твърде тъп, за да го разбереш.

09.10 2014 в 14:16

Ромити ши упраят раптатъ!
Куту доди иврейскътъ столицъ на кулутурътъ 2иДивитнайстъ шъ си имами вечи и комет-ромале!
Да давати и вий и Хоспод дъ имами и прецедент-ром и културин министар-ром, а министъра на палисаити можи и убикнувен сиганин дъ бъди.