Близо ли е светът до сделка или до широкомащабна война?

Изведнъж се появиха положителни настроения относно шансовете за постигане на споразумение между Иран и САЩ

Все още не е ясно какво точно може да се постигне в следващите дни или часове, но е очевидно, че катарският посредник иска да събере двете страни - Иран и Америка - с цел да се преодолее застоят чрез пряка среща в Доха, след което да се сключи сделка с взаимни отстъпки.

Този общ рамков план за сделката, или идеята за сделка като алтернатива на опустошителна война, изглежда убедителна за всички страни, особено след писмото на Джей Ди Ванс до шефа по националната сигурност Мохсен Резаи – писмо, което не може да бъде отделено от процеса, започнат от Доха през последните седмици. Но уреждането на конфликт с такава острота и високи залози ще бъде обременено с много съображения и противоположни условия, някои от които са явно противоречиви; затова сделка може и да е възможна, но е доста трудна, като се предполага, разбира се, Техеран да се откаже от неприемливите искания и условия.

Обединението на фронтовете

Пример за това е настояването на Иран по въпроса за обединението на фронтовете (проксита в Ирак , Йемен и Ливан) и прекратяването на войните в региона, особено в Ливан. Разбира се, днес там няма война, но това може да се превърне в проблем, ако Нетаняху реши да предизвика кризисна ситуация или ако ливанските власти отхвърлят излизането на въпроса извън тяхната компетентност.

Друг голям въпрос е Ормузкият проток – САЩ може да се сблъскат със сериозни усложнения, ако приемат условията на Иран за контрол над този проток, като освен това въпросът засяга държавите в региона, а не отношенията между Иран и САЩ.

Тези два въпроса не засягат само двете страни, така че те да могат да вземат решение по тях; и дори ако Вашингтон иска сътрудничеството на съюзниците си, за да постигне целта си, той ще загуби много от своята достоверност, без да получи реална полза.

И отново, всичко това изисква преди всичко наличието на добра воля, а не просто губене на време или умишлено охлаждане на обстановката преди започването на войната – което също е възможно и вече се е случвало и преди.

Писмото до Мохсен Резаи

В този контекст вестник „Вашингтон пост“ публикува статия на коментатора Дейвид Игнатиус, в която той твърди, че Белият дом възлага последните си надежди на ирански твърдолинеен функционер, който е изградил политическата си кариера върху враждебност към САЩ и предизвикателства към тях.

Той посочи, че американският вицепрезидент Джей Ди Ванс е написал писмо до Мохсен Резаи, генерален секретар на Иранския национален съвет и бивш командир на Иранската революционна гвардия, в което изразява готовност да се срещне с него лично и да обсъдят окончателно уреждане на конфликта.

Игнатиус е бил запознат със съдържанието и целта на писмото от американски служител, осведомен за преговорите. Вестник „Уолстрийт джърнъл“ беше първият, който публикува информация за писмото на Ванс, като отбеляза, че то „се е фокусирало върху потвърждаването на приоритета на националните интереси – както американските, така и иранските – в преговорите“. Ванс подчертал, че основният интерес на САЩ „се състои в гарантирането, че Иран няма да придобие ядрено оръжие“. Вицепрезидентът е описал интересите на Иран като „възстановяване на икономиката, разрушена от войната и санкциите, и запазване на националния суверенитет“.

Контактът на Ванс отразява оценката на администрацията на Тръмп, че Разаи е основният контакт в Техеран и единственият човек, който има възможност да постигне консенсус по споразумение за прекратяване на ядрената програма.

Американските разузнавателни служби смятат, че Резаи поддържа редовни преговори с върховния лидер Моджтаба Хаменей и че двамата са общували през последните няколко дни, след като Резаи е получил писмото от Ванс. Американски представител заяви, че ако се състои среща, най-вероятните места за нея са Истанбул или Доха в Катар.

Шансовете за постигане на споразумение

Белият дом смята, че шансът за постигане на споразумение без връщане към война може да намалее в момент, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху твърди, че смяната на режима е единственият начин „да се премахне тази заплаха завинаги“. След неочаквано силното представяне на Нетаняху на изборите във вторник, той продължава да играе решаваща роля в Израел. Президентът Тръмп отбеляза желанието си за „прекратяване на конфликта“ в Иран, а Пентагонът работи по укрепването на силите си в региона. Ясно е обаче, че Тръмп и Ванс предпочитат мирно споразумение пред възобновяване на войната.

Американски анализатори потвърждават, че американските разузнавателни служби са стигнали до заключението, че Резаи е мозъкът на режима и се ползва с уважението на бившите си колеги от Революционната гвардия, като е укрепил властта си чрез преструктуриране на Върховния съвет за национална сигурност със свои хора. В това число се осъществява работа в тясно сътрудничество с длъжностните лица, отговарящи за иранската икономика, която страда сериозно от блокадата на пролива и строгите икономически санкции. Американските длъжностни лица смятат, че Резаи „се досеща за сериозността на ситуацията“.

Наближава решаващият обрат

Катар изигра ролята на основен посредник в конфликта, като неговите пратеници поддържаха редовни преговори с Резаи и други висши длъжностни лица. Твърди се, че иранските лидери са смятали прякото писмо на Ванс за знак на уважение, но досега няма никакви признаци за смекчаване на позицията им по ядрения въпрос, който е в центъра на конфликта.

Американски длъжностни лица, запознати с подробностите от преговорите, смятат, че войната с Иран наближава решаващ поврат и искат да изпратят послание към хардлайнерите в Техеран, че дипломатическите усилия на Ванс са сериозни.

Според иранските медии от речта, която беше прочетена пред военните командири, приписана на иранския върховен лидер Муджтаба Хаменей, могат да се изведат три основни ключови момента, а именно: липса на географски ограничения за иранския отговор, атака по материални и нематериални американски и израелски активи, както активиране и включване на проксите при започването на войната.

Географските ограничения

Разглеждането на термина „географски ограничения“ в речта на върховния лидер се свързва с многократно заявяваната от Иран позиция за разширяване на географския обхват на евентуалния му отговор. Това предполага, че иранските действия биха могли да достигнат дори до Европа. Възможната намеса на Иран в атаката срещу британската военновъздушна база „Фърфорд“ беше разгледана като изпълнение на тази заплаха за географско разширяване на ответните действия. Тя се отнася до всяка държава, която оказва военна или логистична подкрепа на САЩ, включително Германия.

В случай на ново избухване на конфликта, отговорът на Иран може да се разпростре до всяко място, до което могат да достигнат ракетите и дроновете ѝ, като базата „Инджирлик“ в Турция, както и Азербайджан, където, според доклад на CNN от миналия юни, израелски специални сили са установили тайна база на границата с Иран. Разбира се, географският обхват ще включва и държави, от които може да не излитат американски самолети, но въпреки това инфраструктурата им ще бъде подложена на бомбардировки под претекст, че там се намират американски интереси, като най-значимите от тях са, разбира се, държавите от Персийския залив, Йордания и може би Сирия. Не е изключено иранският отговор да се разшири и към европейски държави, в които има американски бази, най-вече Полша, която се намира в обсега на ирански ракети като „Сумар“ и - след някои модификации - вероятно и „Кайбър“.

Тези цели все още са теоретични, но идеята, че иранският отговор няма географски ограничения, е силно вероятна, особено ако режимът в Иран смята, че съществуването му е застрашено; в такъв случай той няма да вземе предвид никакви политически съображения, освен опита да оцелее чрез разпределяне на болката до крайната възможна степен.

Нематериални активи

Вторият ключов момент в речта на върховния лидер се отнася до атаките срещу материални и нематериални активи на САЩ. Това не е нещо ново и се повтаря във всяка иранска заплаха, както и е естествено за всяка война, тъй като атаките срещу активите на врага са основна част от военните действия. Но новото е изразът „материални и нематериални“, тъй като известните активи са всички военни ресурси – на сушата, във въздуха и по море, както и съпътстващите ги логистични ресурси, и могат да имат за цел икономически, жизненоважни и стратегически активи, като всички те, разбира се, са материални активи. Тогава кои са нематериалните?

Според контекста, в който се използва изразът, той означава всички нематериални ресурси, които придават на държавата стратегическа стойност или способност.
Тези ресурси могат да включват мрежи за командване и комуникации, цифрови системи и данни, способности за разузнаване и контрол, както и киберуслуги, на които се разчитат в Съединените щати или Израел. Някои от тези възможности може да имат физическа инфраструктура, като сървъри или наземни станции, но това, което ги прави „нематериални“, е тяхната цифрова или информационна функция. Това може да включва също така цифровите ресурси на икономиката, промишлеността, банките, обществените услуги и големите компании, като всички те представляват активи на държавата в цифровия свят, т.е. са нематериални.

Дигитални валути в огромен обем

Иран има дългогодишен опит в кибервойните както Съединените щати, така и с Израел – като е водил такива и е бил обект на такива. Според американски оценки той заобикаля санкциите чрез дигитални валути в огромни суми, което означава, че виртуалният свят е станал познато поле за иранците, но дали ще успеят този път? Това зависи от евентуалната война и случващото се в нея. Ирански анализатори считат, че причината за настоящата война е „независимостта“ на Иран от САЩ и Запада.
Това тълкуване е пряка пропаганда и прибързано обяснение, което пренебрегва редица факти. Ако Иран разполага с независима политика, която му е донесла враждебността на Запада, то в света има много други държави, които също водят независима политика и имат известни проблеми със Съединените щати, Израел и Запада, но се ползват с уважение, никой не им е навредил и те се радват на развита икономика и относително достоен стандарт на живот за своите народи. Примери за такива държави са Бразилия, Южна Африка, Казахстан, Турция и други, по-малко известни държави. Тези държави вземат решения независимо от Запада и Изтока, но никоя от тях не е навредила на съседите си, нито е изпращала генералите си да създават и ръководят милиции в други държави, нито са решили да „изнасят“ своите режими на другите със сила. В тези държави има режими, които уважават своите народи и не обесват опозиционерите по улиците на бесилки; те са способни да създадат ядрени проекти, но спазват международните закони и не практикуват тероризъм, нито подкрепят терористични организации за постигане на своите цели. Тези държави са се въздържали от всички тези престъпления и затова са уважавани, ценени и никой не им причинява зло, докато иранският режим е извършил всички тези грехове и затова страда от международна изолация, защото е такъв, а не защото е независим. 

Според настоящите ирански изчисления предстоящото военно сблъскване със САЩ вече не е просто вероятен сценарий, а се е превърнало в реалност, за която Техеран се подготвя, изхождайки от преценката, че президентът Тръмп може да реши да обяви война във всеки момент и че въпросът вече е свързан повече с момента на избухването на въоръжения конфликт, отколкото с неговата възможна реализация.

Целта е оцеляването на режима

От тази гледна точка изглежда, че иранското мислене е надхвърлило естеството на военния отговор и се е насочило към по-значим аспект: как да се преживее предстоящата война, без да се загубят основните елементи на държавната и системна сила? Стратегическият приоритет на Техеран е защитата на вътрешната стабилност на властта и предотвратяването на американските удари да предизвикат сътресения, които да застрашат да съществуването на режима, както и в запазването на максималното количество козове, начело с ядрената карта. По този начин избягването на стратегическо поражение става по-значимо от постигането на непосредствена военна победа.

От друга страна, очертанията на иранския отговор изглеждат в по-ясни, тъй като се основават на пренасянето на конфликта в по-широк географски мащаб и налагането на разходи, свързани със сигурността и икономическите разходи, които надхвърлят рамките на двете воюващи страни.

Основното противоречие е различната представа на двете страни за същността на конфликта. Вашингтон може да изхожда от планове за военна операция с ограничени цели и продължителност, докато Техеран може да смята, че разширяването на обхвата на въоръжения конфликт е необходимият подход, за да се предотврати поражение, което би застрашило позициите му и бъдещето на неговия режим.

Между американското желание да ограничи мащаба на войната и иранския опит да гарантира оцеляването си, независимо колко се разшири конфронтацията, регионът се изправя на ръба на евентуална война, в която не е избрал да бъде въвлечен, и може би няма да е в състояние да спре разрастването ѝ.

Проблемът не е само в това коя страна ще вземе решението за започване на конфликта, а в това коя страна ще успее да му сложи край. Предстоящата война може да покаже, че способността за разпалване на конфликта не означава способност за негово прекратяване, и че държавите, които не са участвали в вземането на решението за войната, в крайна сметка може да се окажат на по-голяма цена за последиците от нея.

Според настоящите ирански изчисления предстоящият военен сблъсък със САЩ вече не е просто вероятен сценарий, а реалност, за която Техеран се подготвя, изхождайки от преценката, че президентът Тръмп може да реши да обяви война във всеки момент и че въпросът вече е свързан повече с момента на избухването на въоръжения конфликт, отколкото с неговата възможна реализация.

От тази гледна точка изглежда, че иранското мислене е надхвърлило естеството на военния отговор и се е насочило към по-значим аспект: как да се преживее предстоящата война, без да се загубят основните елементи на държавната и системна сила? Стратегическият приоритет на Техеран се състои в защитата на вътрешната стабилност на властта и предотвратяването на американските удари да предизвикат сътресения, които да застрашат да съществуването на режима, както и в запазването на максималното количество козове, начело с ядрената карта. По този начин избягването на стратегическо поражение става по-значимо от постигането на непосредствена военна победа.

Иранския отговор

От друга страна, очертанията на иранския отговор изглеждат в по-сериозно отношение ясни, тъй като се основават на пренасянето на конфликта в по-широк географски мащаб и налагането на разходи, свързани със сигурността и икономическите разходи, които надхвърлят рамките на двете воюващи страни.

Основното противоречие е различната представа на двете страни за същността на конфликта. Вашингтон може да изхожда от планове за военна операция с ограничени цели и продължителност, докато Техеран може да смята, че разширяването на обхвата на въоръжения конфликт е необходимият подход, за да се предотврати поражение, което би застрашило позициите му и бъдещето на неговия режим.

Между американското желание да ограничи мащаба на войната и иранския опит да гарантира оцеляването си, независимо колко се разшири конфронтацията, регионът се изправя на ръба на евентуална война, в която не е избрал да бъде въвлечен, и може би няма да е в състояние да спре разрастването ѝ.

Проблемът не е само в това коя страна ще вземе решението за започване на конфликта, а в това коя страна ще успее да му сложи край. Предстоящата война може да покаже, че способността за разпалване на конфликта не означава способност за негово прекратяване, и че държавите, които не са участвали във вземането на решението за войната, в крайна сметка може да се окажат на по-големи, даже огромни загуби - човешки, икономически и военни!

Прогнозите на Тъкър Карлсън 

Следователно прогнозите на Тъкър Карлсън относно ядрената бомба бяха хипотеза, която някои превърнаха в информация. Недоразумение или желание за сензация могат да доведат до това, но най-същественото тук е, че сценарият с ядрената бомба не е напълно нереалистичен. Ако се случи, това няма да стане чрез САЩ, а чрез Израел, който може да го оправдае със самоотбрана срещу екзистенциална заплаха от страна на Иран.

Това, което може да попречи на тази вероятност, е тревогата на Израел от края на стратегията за сдържане чрез съмнение и потвърждаването, че притежава ядрена бомба – нещо, което страната винаги е избягвала да отрича или потвърждава. Ако реакторът в Димона бъде пряко атакуван или голям брой израелци загинат при ирански бомбардировки, Нетаняху може да намери в това претекст за използване на ядрени удари. Експертът по военни въпроси Рияд Капуджи в интервю за телевизия „Ал-Арабия“ отбелязва, че Тръмп няма да  прибегне до нанасяне на ядрени удари срещу Иран, тъй като САЩ разполагат с ядрени бойни глави, които са 24 пъти по-мощни от бомбата, хвърлена върху Хирошима... а самолетите B-2 и B-52 са предназначени за пренасяне на тежки и ядрени бомби.

Упорството на Катар

На катарския посредник трябва да се признае упорството му да се опитва да постигне сделка до последната минута. Много вероятно е той да е получил обнадеждаващи сигнали както от американската, така и от иранската страна. Изглежда, че тази подкрепа все още се ограничава до призиви за продължаване на усилията, предаване на послания и предлагане на решения, без двете страни да са готови да направят отстъпки, които да позволят истинско проникване, предотвратяващо войната.

Тази пасивност от страна на Вашингтон и Техеран няма да доведе усилията на Катар до никъде, макар че изглежда, че и двете страни използват преговорния процес, за да постигнат резултати, които да предотвратят предстоящата война и да възстановят изгубения мир. Важното е, че тези моменти са исторически и след като цялата тази шумотевица приключи, ще се говори много за това кой е разпалил конфликта, кой е довел до него, кой се е опитал да премахне огъня му и кой е изгорял в него, или е платил висока цена, без да носи никаква отговорност или вина.

Нарастват признаците за предстоящ удар срещу Иран. Американската армия прехвърля друга част от батареята „Patriot“ в Израел. И най вече 10 транспортни самолета кацат във военни бази в южната част на страната.

Урок по отмъщение

Остава да отбележим, че Иран залага на това да свали политически президента Доналд Тръмп на изборите и иска да се представи като тази страна, която го е свалила. Ако Иран продължи с претенциите и блокиращите си позиции, президентът Тръмп може да отговори с военни действия веднага след междинните избори. Президентът Тръмп може да прибегне до военни операции, за да даде урок по отмъщение на Революционната гвардия и управляващите в Техеран. Иран настоява да получи замразените си средства в Катар, както и да запази контрола си над протока Ормуз.

Това, което американският вицепрезидент Джей Ди Ванс предлага на иранците, служи на неговите политически амбиции, тъй като той се смята за неизбежния кандидат за президентския пост в бъдеще. Постигането на пробив с Иран от страна на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс ще бъде важно постижение за него, особено като се има предвид, че междинните избори представляват възможност за политическо изявяване. Но той се сблъсква с иранската преговорна изкусност, докато се опитва да използва политика на стимулиране, за да подтикне Техеран към отстъпки в ядрената област.

Вашингтон е готов да отстъпи от някои от предишните си изисквания и условия по ядрената програма, но не се отказва от основните принципи, свързани с иранската ядрена програма. Иран няма да се съгласи на завръщането на международните инспектори, ако мисията им включва изненадващи посещения в ядрените му съоръжения. Налице е явен конфликт между американската и иранската позиция. Ако Ислямската република Иран продължи да се придържа към позициите си, Тръмп може да бъде принуден да предприеме военни операции, включително отмъщение за провала на преговорите от страна на иранците. 

Следете новините ни в :