Защо си заслужава да се завърнеш в България

Последна промяна на 06 май 2017 в 16:46 20560 6

От няколко дни студенти и завършващи ученици вече могат да кандидатстват за получаване на ментор в областта на политиката, бизнеса и финансите, благодарение на инициативата, носеща името Mentors.bg.

Проектът предлага напълно безплатно на 20 младежи да установят траен делови и приятелски контакт с 20 експерти в областите, от които се вълнуват. Всеки избран да участва в проекта участник ще получи по един ментор, с който в период от една година ще има осигурен контакт за професионални съвети и развитие. Сред менторите са бивши министри, настоящи евродепутати, директори на големи компании и банки.

Основатели на инициативата са студентите Димитър Стоянов (учещ финанси в университета Бокони, Италия) и Калоян Георгиев (учещ политически науки в Университет на Лондон), владеещи по три чужди езика и с професионален опит от няколко различни държави.

OFFNews се свърза с Калоян Георгиев, за да разберем повече за инициативата, защо двама студенти се захващат с подобен мащабен проект, какво е бъдещето на България в лицето на младите, мързи ли ги да работят и учат, струва ли си българите зад граница да се завърнат и предстои ли ни ново Възраждане.

Представете с няколко думи себе си и Mentors.bg.

Аз съм Калоян, студент по международни отношения в Лондон, трета година, сега завършвам. Димитър следва финанси в университета Бокони в Милано. И двамата сме обвити в международна атмосфера, той сега е на обмен в Мексико, преди това беше на стаж в Хонг Конг, аз освен в Лондон съм стажувал и в централата на ЮНЕСКО в Париж. Приятели сме още от гимназията и от тогава съвместяваме образованието с различни извънкласни дейности, били сме стажанти в 3 министерства в София, в неправителствения сектор, а зад гърба си имаме и няколко завършени проекта със сдружение за граждански инициативи.

Благодарение на всичките ни активности създадохме мрежа от контакти и сега се стремим да я направим достъпна до останалите младежи в България. Ще се съгласиш, че съществува убеждението, че някои успяват заради своите контакти и информация, недостъпни за мнозинството хора, вместо заради качествата си. Точно заради това създадохме програмата, за да покажем, че всеки, ако има желание, може да напредва.

Опитът ни сочи, че когато имаш шанса да комуникираш с експерти и успели професионалисти, това те вдъхновява да се раазвиваш и начертава пътя, по който да вървиш. Затова ние доброволно предоставяме своите контакти с министри, експерти и бизнесмени, изградени с години усилия, на другите, без да се налага да минават през тежкия подбор на стажовете в различните организации.

Някои хора ще погледнат името на Калфин, Ковачев, Вигенин и ще възроптаят срещу инициативата заради политическата обвързаност на тези лица. Политически обвързани ли сте и как подбрахте точно тези ментори?

Дебело държа да подчертая, че проектът не е политически обвързан и никой не стои зад него освен нас двамата с Димитър. Подбрахме менторите в 3 основни категории – политика, финанси и бизнес. Тези направления са ключови за развитието на България. Както си личи, не е наблегнато на нито една партия или движение, има и леви, и десни политици. Гледали сме менторите да са преди всичко експерти: Вигенин и Ковачев специализират във външна политика, Калфин сега е съветник на европейския комисар по бюджета и човешките ресурси.

Съществуват ли подобни инициативи в чужбина?

Разбира се, не сме открили топлата вода. Всеки по-напредничав университет в чужбина предлага нещо подобно, но те не действат на национално ниво обаче, както в нашия случай. Университетите работят в дадено направление, например финансови ментори във финансовите специалности. Ние предлагаме широк спектър от ментори и в никакъв случай не може да става въпрос за копиране.

Сами ли се финансирате?

Финансирането е изцяло наше и доброволно, мисля, че това е гарант за независимостта на инициативата и че ще остане незасегната от чужди интереси.

Как ще протича менторството?

Започваме с публичен коктейл през септември, на който ще присъстват всички ментори и участници. Предвидили сме минимум 3 точки на контакт между менторите и младежите, на които да могат да обменят вдъхновение, опит и идеи. Тези рамки са препоръчителни, разбира се, и може да се надградят спрямо времето и желанието на участващите. Много зависи и как ще реагират един на друг ментор и студент, дали ще си допаднат.

Нещо като с покемон: Калфин – избирам теб!

Даваме възможност на студентите да изявяват предпочитания за ментор. С конкретните ментори също така общо ще подбираме кандидатурите, за да сме сигурни, че отношенията им ще бъдат максимално полезни.

Ще се осигурява ли стаж на участниците, или ще получават само съвети и насоки от менторите?

Предпочитаме да не се бъркаме веднъж, щом сме установили контакта между двете страни. Динамиката зависи изцяло от тях, това не осигурява автоматично стаж или възможност за професионално развитие, ние осигуряваме достъпа на младежите, а какво ще постигнат, вече зависи от тях самите. От наша страна ще получат сертификат, отразяващ участието им, който да покажат на бъдещите си работодатели като доказателство, че са активни и с желание за развитие. Менторството е инструмент на човешките ресурси, прилаган от сериозни компании и познат на работодателите дори в България.

Ако аз съм студент или завърващ гимназия ученик без работа, с какво ще ми помогнат съветите на менторите? Не мога да си представя процеса, ако не съм ангажиран с конкретна работа, ще имам няколко въпроса и толкоз.

Черпенето на експертиза от дадения ментор не се ограничава в задаване на няколко въпроса, много зависи от програмата на дадения ментор. Вдъхновението за платформата дойде от това, че когато седиш на банката в университета, ти имаш една гледна точка върху нещата, когато се сблъскаш с търсенето на работа обаче, става съвсем различно. Ако младежите задават правилните въпроси, добавената стойност от комуникацията с ментора може да бъде изключително висока. Ето конкретно, да излезем от абстрактното, студентът може да научи тайни от кухнята, как се водят преговори в международни организации, какви са най-големите предизвикателства пред финансовия сектор в България и прочие. Винаги съществува възможността студентът да направи впечатление на ментора си и да си осигури стаж.

Дали съветите и разговорите с менторите ще бъдат искрени? Политиката е нещо много мръсно, бизнесът често пъти също борави с неетични прийоми, за да се развива успешно. Дали ще им кажат къде се бута подкуп, дали някой политик ще признае, че е имало натиск върху него? Подобни откровения ще направят самите ментори уязвими, няма как да си политик или безнесмен на високо равнище в България и да не си се сблъсквал с мръсотията или да не си се цапал сам.

Досега в подбора на менторите сме се водели от възможността те да са неопетнени, да няма официални съмнения към тях за участие в мръсна дейност. Убеждението, че всичко на високо равнище у нас е мръсно, според мен, е малко радикално, със сигурност има успели хора, разчитащи на качества и уменя, а не на подкупи и натиск. Затова се надявам между ментор и студент отношенията да са възможно най-искрени. Съзнавам, че теорията и практиката са две различни неща, дано менторите разкрият пред младежите част от капаните, които стоят пред тях в бизнеса, политиката или банковото дело. При формални разговори това надали ще стане, затова залагаме на приятелското развитие в отношенията. След края на програмата студентите ще могат да направят своите коментари, за да можем в бъдеще да наблегнем на определени аспекти. Проектът е пилотен и в момента експериментираме до голяма степен.

Защо млади момчета като вас, които учат в чужбина, стажуват, имат куп неща на главите си така или иначе, си губят времето, биха казали много души. Работа на студентите ли е да обучават други студенти?

Все някой трябва да го свърши, да се помъчи и да промени негативните настроения, че младите не се развиват заради добрите си умения, а заради нещо друго. Колкото до това, защо се захванахме, мисля, че и трите страни – ментори, участници и ние като основатели – печелим. Менторите откриват таланти, които да са им полезни в тяхната дейност, студентите получават достъп до високо квалифицирани експерти, а ние печелим чисто емоционално, защото имаме възможност да оставим следа в българското общество и да изпратим сигнал към други младежки инициативи. Ако Mentors.bg е успешна инициатива, може да предизвикаме положителна вълна сред младите и обществото в България.

Това е доста възрожденско отношение – млади и обучаващи се в чужбина българи да жертват време, усилия и пари, за да могат техните сънародници в България да се развиват добре. Напомня ми за Евлоги и Христо Георгиеви, но и за редица други възрожденци.

Подобно сравнение ни ласкае, въпреки че сме далече от това да се отъждествяваме с възрожденците. Нашите усилия са капка в морето, но се надяваме да е достатъчна, за да предизвика вълна. Редица научни изследвания показват, че ние сме в дъното на ЕС по професионално развитие след завършване на висше образование, надяваме се подобен род инициативи да покажат механизма за преодоляване на тази негативна тенденция. Аз обаче не бих диференцирал между студенти в България и чужбина, по никакъв начин не сме нещо повече от колегите ни в България. Платформата е отворена към българското студентство като цяло, независимо зад граница или не. Нашето физическо присъствие в чужбина може би не е най-важното.

Като си говорим за студенти и ученици, ми се струва, че огромна вина за собственото състояние на огромна част от младежите в България е техният мързел. Разбира се, има специалности, на които държавата и бизнесът просто не подсигуряват развитие – като физика и химия – но има редица професии и квалификации, с които е сравнително лесно да си намериш работа, но въпреки това самите кадри там са много неподготвени. Огромна част от юношите завършват училище и университет проформа, без да са подготвени за каквото и да е кариерно развитие, а след това се оплакват, че няма работа или им плащат малко. Да вземем за пример техникумите (но далеч не само), които осигуряват основни професии на обществото – положението там е трагично. И не говоря за материална база и пари, ами за самото ниво и отношение на завършващите. Една съществена част от младите у нас гледат с изключително пренебрежение на образованието и труда.

Това виждане се споделя от експерти, има анализи, които показват точно това, но се срещат изключения. Според мен, не би трябвало да виним хората на по 18-19 години, че всичко зависи от тях или че са мързеливи. Най-важният фактор е средата в едно общество. Всеки от нас е натоварен с ангажимента да направи обществената среда по-благоприятна за развитието на младите. Докато ние не изпълним нашия ангажимент, не можем да насочим критиката си към младите per se.

Тук е най-голямата ми радост, че инициативата изпраща сигнал. Личният пример, който менторите могат да дадат на студентите, вероятно е искрата, която да запали хъса им да вървят напред. Познавам много млади талантливи хора в областта на изкуството, предприемачеството и т.н., така че не съм съгласен с теб. Ще се радвам обаче групата на мързеливите да стане по-малка от тази на активните и да изведем обществото у нас на по-високо ниво.

Говорейки за средата, няма как да не отбележа, че сред същите тези млади хора се забелязват изключително ниски политическа и обществена активност и интерес. Болшинството от тях нито гласува, нито протестира, тоест – напълно се отказва от двата лоста за демократично самоуправление и промяна в държавата и съответно на своя живот. Да, рибата се вмирисва откъм главата, ти си прав, но натискът върху хората с власт трябва да идва от всички нас. Не може да чакаш на готово да ти връчат благоприятната среда за развитие, сам трябва да си я направиш, дори да си строшиш главата. Мисля, че ще се съгласиш с мен, че почти всички успели хора, които познаваме и можем да дадем за пример, са си скъсали задника. Аз година и половина работих на три места без стотинка заплащане. Благодарен съм на родителите ми, че имаха възможността да ме издържат през това време и съм наясно, че някои не могат да си го позволят, но колко от тези, които могат, всъщност ще го направят?

Проблемът с липсата на политическа ангажирност сред младежите е ключов, политиката е навсякъде около нас и тя наистина дава най-сериозните механизми за промяна. Както виждаме, участието на младежите в избори и политическата активност са ниски. Успехът е смесица от различни фактори, естествено, че има и личен елемент освен благоприятната среда, но в крайна сметка ти си имал възможността да стажуваш безплатно, но много други нямат, а държавата е изоставила ролята си да подкрепя хората в неравностойно положение. Наред с ширещата се бедност в България те са много и ние губим таланти постоянно заради това, че нямаме институции, които да подкрепят развитието на човешкия потенциал. Аз също съм работил досега в 5-6 стажантски програми безплатно, миналата година бях в централата на ЮНЕСКО в Париж, където е политика да не ти плащат за стаж. Два месеца в Париж на собствени разноски не е лесно, но си заслужаваше.

Именно това е мотивацията зад Mentors.bg - как да дадем на студентите ползите от една стажантска програма, без да се налага те да покриват разходите, за да живеят в друга държава и да работят безплатно. Искаме да намалим бремето, което идва от това да работиш безплатно.

В последно време се появяват инициативи, изтъкващи успелите млади хора и особено завръщащите се от чужбина – завършили, с кариера, но все пак върнали се в България, за да я развиват. Струва ли си да изоставиш кариера и живот в чужбина, за да се върнеш тук? "Прави си кефа", често пъти чувам, "остави я тази пропаднала държава, няма бъдеще тука".

Отнасям се с изключително голямо уважение към хората, които завършват в чужбина и после избират да се реализират в България. Аз също смятам да приложа наученото зад граница в родината си, защото в България имаме редкия шанс да живеем в страна, която се нуждае от усилията на всеки един от нас. Страната ни е на дъното на всички международни организации, в които членуваме, но това само значи, че хоризонтът за развитие пред нас е най-широк. Проблемът е, че през последните 27 години не сме се специализирали да сме добри в нищо, а напротив - рушим активно изграденото с десетилетия усилия. Освен това, друго е да си чужденец в развита страна, където си много малко звено в една огромна машина, дори на местните им е трудно да оставят отпечатък. Докато в България можеш да влияеш активно на процесите, които се случват, да ги предизвикваш. Потенциалът за развитие в това отношение у нас е огромен, докато в Англия, Франция и САЩ това е абсурдно да се случи. Третата причина за завръщане е чисто емоционална, разбира се.

България е като Дивия запад едно време – много необработени сектори, които ти дават големи възможности. В Германия и Франция са запълнени нишите вече, а тук не са.

Виждам възхищение и любопитство у англичаните спрямо България и възможностите за развитие у нас. Често ме питат дали е по-трудно отколкото при тях? Според мен, не е, защото на нас тепърва ни предстои да развием това, което те вече са направили, и за тях тази възможност не съществува. За съжаление, засега има ръст на броя на младежите, които всяка година отлитат за чужбина, дано да има и ръст на завръщащите се. Разбира се, това е дългосрочен процес, колкото повече се развие един специалист в чужбина, толкова повече ще допринесе, като се върне. Тези процеси трябва да се следят.

Държавата обаче трябва да започне да полага усилия в тази насока.

Щастлив съм да отбележа, че основен акцент на партиите в момента е демографската криза. Демографията не се занимава само с това колко деца се раждат, а как да управляваш човешкия потенциал в страната. Обществен натиск за такава политика също има, така че се надявам тя да не е само пожелателна. Ние, като гражданско общество, трябва да следим усилията на държавата. Може да се въведат данъчни облекчения и други подобни стимули за завръщащите се в България. Разбира се, не бива обаче да се дискриминира между млади професионалисти от България и тези от чужбина.

Мислел съм си, че има толкова обезлюдени села, градове, може да се дават и имоти, обработваеми земи, заеми, за да си стъпят на краката и да започват бизнес и кариера младите у нас. Така или иначе никой нищо не прави у всичко пустее.

Стратегиите са много, но е най-важно да се изпрати сигнал до българите в чужбина, че има воля за промяна. Но това ще стане с реформи в образованието и правосъдието. Те ще дадат възможност за икономически растеж, който да върне младите или да ги накара да остават у нас. Дори да му подариш къща в някое село, много трудно някой от Лондон ще иде там, защото няма къде да приложи качествата си. Тук държавата е основният фактор, бизнесът е ключов капацитет, но не единствен.

Това е така, но политическата реалност у нас е друга. Видяхме през последните близо 10 години откакто Борисов е на власт, че имаше възможност за обраозвателна и съдебна реформи, които бяха провалени нарочно и целенасочено. Малкото отговорни лица в парламента просто нямаха силите да осъществят тези реформи сами, или бяха предадени. Нулев е шансът в близките години настоящите политици да направят правилните реформи. Затова младите трябва да протестират, да водят съдебни дела, да гласуват, да се борят.

Политическата обстановка през последните години е сериозна тема за дискусия. Бих казал на младите, че винаги трябва да са критични към политиците и обещанията им, да гледат всичко под лупа. 27 години сме в преход вече и, според мен, краят му се вижда. В момента правим равносметка за членството ни в ЕС и тя не е добра, затова трябва да осъзнаем, че докато не се специализира България в дадена област, която да се превърне в искрата, запалила цялата обществена машина, няма да имаме успех. Управлението в последните 10 години и повече наистина не е задоволително, тепърва предстои да видим какво следва.

Не случайно споменах възрожденския дух, който проявявате, защото точно това се случва – възраждане на ценностите, активността, бизнеса и мисленото, а това идва от младите хора. Ти спомена, че сме в преход все още, проф. Искра Баева казва, че преходът свърши и се провали. Не сме комунизъм вече, а сме демокрация, просто страшно корумпирана. Ако мога да продължа нейните думи, предстои ни възраждане, което да дойде от младите, но е жизнено важно да не го изпуснем и него, както е изпуснат преходът.

Краят на прехода ще дойде със задоволителните резултати, според мен, той не е изгубен и ако дойде новата вълна на младите хора за духовен и материален напредък, нещата ще се подобрят. Процесът е стъпаловиден, преди 27 години установяваме демокрация и пазарна икономика, но това не значи, че всичко е приклюило и повече стъпала нагоре няма. Далеч съм от мисленето, че ще настигнем Франция и Англия, но трябва да си поставим реалистични цели. Влизането на България в ЕС беше такава, но след нея изгубихме националната си цел. В момента ни липсва национална цел, която да ни обединява. Това няма да стане само с усилията на младите, в глобализираното общество те имат различна визия от по-възрастните, но без подкрепата на цялото общество много трудно може да се постави такава цел и да се изпълни. Истина е обаче, че младите са моторът в този процес.

Ти, като се връщаш насам, готов ли си да работиш за 1000 лв., или за 600 лв.? Причината на повечето хора, напускащи България, е икономическа.

Заплащането на труда зависи от стойността му, в България продуктивността е ниска, затова и заплащането е ниско. Няма как на едно начално ниво да искаш повече заплащане, редно е да се докажеш, преди да предявяваш претенции. В някой момент ще се върна в България и ще започна както всички останали. С времето и стажът заплатата ти ще расте.

А ако не расте – готов ли си 10 години да работиш за 1000 лв. или по-малко?

Ако работата ме удовлетворява и се чувствам полезен, да, готов съм. Аз уча политика и е логично да работя в този сектор после, а работата в държавни институции и политическата сфера е с традиционно малко заплащане, ако си честен в труда си. Удовлетворението, че участваш в нещо по-голямо и важно, обаче е истински ценното, което може да компенсира ниското заплащане.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

52628

5

Red or Dead

07.05 2017 в 00:40

Професоре, сега се сетих, че някой колега беше написал за евентуалното правене на друг сайт от Йончев, ако това е факт може би е част от отговора на нещата за които иде реч....много ми е интересно ЗАЩО Йончев не напише поне 2 реда за бруталната и нагла гавра със всички нас и най-вече с него като собственик на сайта.....имам предвид факта с РЕЙТИНГА на 'педер@еЛенко' само за една нощ буквално пред очите на всички ни претърпя трансформация от 1700 на 10 200......въпреки многократното искане от мен и други колеги да бъде спазен правилника Йончев си мълчи.....Както и да е......с тези методи никой не е прокопсал, колкото и да си заравяш главата в пясъка винаги ще дойде пясъчната буря.....

52628

3

Red or Dead

06.05 2017 в 22:35

Така е Професоре, тенденцията вече е КРИСТАЛНО ясна.....ЦЕНЗУРАТА е точно същата като при....Йезуитите...просто се имитира свободно себе изразяване, но когато цензорът е Йезуит всичко се оказва шменти капели, вече започнаха да премахват коментари все едно не си ги писал, понеже тези които цензурирани все пак може да ги прочетеш;)
Премахнаха и постване на празен коментар .....като форма на протест.......изобщо вече си е точно както си требе в страна намираща се на......150 място по СВОБОДА на изразяването....
Явно на НЯКОЙ/И не им харесва това което коментират ПРОГРЕСИВНИТЕ сили във Форума, но все пак трябва да имитират свобода на изразяване....с две думи, или пишеш безсмислени бълвочи.......или биваш.....АНХИЛИРАН....тихо и толерантно, по европейски...
Ефектът вече го усещам в/у себе си......почти изгубих желание да пиша коментари.....след като НЕ МИ РАЗРЕШАВАТ да КАЖА ТОЧНО това което искам и трябва да се превърна в сива мишка.....няма да участвам в тази жалка дерьмокрация...

5178

2

SC

06.05 2017 в 18:10

За шоуто. Сеирът тук е нескончаем.
 
X