Могат ли партньорите да прехвърлят на Украйна самолети F-16; кога може да приключи войната, разпалена от Русия срещу Украйна, и от какво зависи това; от колко още ракетни установки HIMARS се нуждае Украйна; има ли Русия проблеми с оръжията; защо руските окупатори се нуждаят от Запорожската атомна електроцентрала и каква е ситуацията в южната и източната част на Украйна. Това са темите в интервю на известния журналист Дмитрий Гордон с военния експерт Олег Жданов.

- Олег Владимирович, здравейте.

- Здравейте, Димитрий.

- Как мислите, добра ли е ситуацията за нас в момента? Ако погледнете назад към това, което се случи вчера, и това, което предстои да се случи утре.

- Мисля, че да, можем да я наречем добра. Защото вчера бяхме притеснени и не знаехме къде ще спре фронтът, а за утре все още живеем с надежда. Както се казва, тя умира последна в човека. Живеем с надеждата, че ще се сдобием с оръжия и ще имаме възможност да започнем контраофанзива. И най-важното е, че ние сме в Украйна, под украински флаг, и говорим спокойно, а не се крием в горите в партизански отряд от репресиите на руските фашисти.

- Казахте за въоръжението. Това ли е целият проблем днес?

- Да. Това е най-големият ни проблем. Между другото, припомням думите на главнокомандващия, които след това бяха повторени от министъра на отбраната [Алексей] Резников - че разполагаме с човешки ресурси. Можем да привлечем още толкова хора, но с какво да ги въоръжим? Това е проблемът. Запасите ни свършиха някъде на третия, най-много на четвъртия месец. През май имахме огромен проблем: започнаха да ни липсват боеприпаси. По-точно, почти ни свършиха боеприпасите за артилерията. Между другото, знаете ли защо руските войски не могат да открият нашите складове никъде? Защото такива няма. Те просто не съществуват. Логистиката ни е изградена по такъв начин, че всичко да става на живо. Всичко, което влезе в Украйна, отива директно на фронтовата линия.

- Ще ви задам лош въпрос. Ако не бяха [президентът на САЩ Джо] Байдън и [британският премиер Борис] Джонсън, ако не бяха страните от НАТО, кога щеше да падне Украйна?

- Е, ако не бяха страните от НАТО, мисля, че щяхме да паднем вероятно до два-три месеца, не повече. Защо? Защото трябва да помните: оръжието за близък бой, което ни помогна много през първите месеци на войната, започна да пристига през декември. Ако го нямахме и него, то нямаше да можем да оцелеем повече от два месеца със собствени запаси.

- Можем ли следователно да заявим, че Украйна е жива, Украйна се сражава и Украйна побеждава благодарение на ВСУ и страните от НАТО?

- Да, благодарение на помощта на нашите партньори. Нека го кажем така: не бих се фокусирал върху НАТО. Защо? Защото НАТО като организация се дистанцира от този конфликт. А НАТО не участва особено в доставките на оръжие. Ако не се лъжа, НАТО ни предостави хуманитарна помощ под формата на, да речем, лекарства, някои технически съоръжения с непряко военно предназначение. А в самото начало на войната първата помощ от НАТО беше 50 тона гориво, което ни дадоха.

Така че изобщо не говоря за НАТО - по-добрата формулировка е "страни партньори". Обърнете внимание, че никъде няма да намерите акронима НАТО. Няма го в никакви документи, споразумения. Така че само благодарение на помощта на страните партньори днес живеем в държавата Украйна.

- Тоест - слава на ВСУ, слава на Байдън, слава на Джонсън, слава на народите на САЩ, Великобритания, Полша, балтийските държави и т.н.

- Искам само да ви поправя, че забравяте най-близките ни съседи, нашите източноевропейски партньори. И между другото спусъкът, който бих посочил започва с Великобритания. Тя е номер едно. След нея идва Полша.

- Така ли?

- Да, така. Съединените щати, особено в първите месеци на войната, винаги се нуждаеха от някакъв магически спусък, от стимул. И този спусък беше Борис Джонсън.

- Искам да поговорим за ситуацията на юг - Херсон, Николаев. Вярно ли е, че руснаците са на 20 километра от Николаев? А какво ще кажете за Херсон?

- Руснаците са на границата на Херсонска и Николаевска област. Не знам колко точно е разстоянието от границата на региона до самия областен център, така че няма да споря: 20, 30 или 10 километра. Но знам със сигурност, че са на границата. Те са ограничени от границите на областите. Възможно е те да се намират на 20 километра от Николаев.

Но вижте какво се случва там. Това отново е едно голямо разочарование по отношение на доставките на оръжие. Според мен така е устроено човешкото същество - създаваме си надежда, създаваме си илюзията, че всичко е наред, че утре ще получим оръжието и ще продължим напред. Но с оръжията е трудно... Очевидно Съединените щати имат свой собствен сценарий за тази война. А САЩ дават доста голямо количество някои видове оръжия. Ето и последния пакет - в него са почти 250 хил. тона снаряди. Това е голямо количество. Това означава, че артилерията може да стреля, да изпълнява бойни задачи без ограничения, на пълна мощност. Но самата тази артилерия не е достатъчна. Разбирате ли? Тя не покрива цялата фронтова линия. На хиляда километра от фронта има 250 оръдия - това е нищо, това е капка в морето. И всеки път надеждите ни се разбиват от факта, че оръжията се отлагат...

Между другото, вижге дори изявленията... Да кажем, тези на важен човек, който разполага с най-много информация. Говоря за генерал [Кирил] Буданов, ръководителя на [военното] разузнаване. Забележете: първо той каза "юли-август", а след това заговори за "втората половина на август". Сега той казва "август-септември ще е началото на фундаментален обрат". Последно говореше за "началото на активни действия на фронтовата линия". Нещо подобно. Всичко това говори за забавяне... Спомням си първите прогнози, когато през март успяхме да задържим настъплението край Киев. Тогава дори се осмелих да кажа, че може би до Деня на независимостта ще сложим край на тази кампания. "Сега ще ни дадат оръжия, а ние ще се обърнем тук и всичко ще бъде наред." Сега виждате как е - обсъждаме перспектива за пролет-лято 2023 г., а може би дори за следващата есен.

- Есента на 2023 г.! Това е кошмар.

- Да. За съжаление ситуацията е такава. Вземете най-оптимистичния вариант, най-прогресивния сценарий. На 1 октомври започва да работи лендлийзът. И въоръжението започва да пристига. Смятаме, че на 1 октомври ще започне превозът, защото финансите са осигурени - идва заповедта за превоз на оборудване и въоръжение. Днес има новина, че САЩ ще изпратят тези оръжейни пратки по море. Колко време ще отнеме транспортирането?

- Месец и половина.

- Е, може да е и малко по-бързо. Да сложим четири седмици. Това се отнася за товаренето и разтоварването. Това означава, че до края на октомври ще пристигнат първите големи доставки на оръжие. Още една седмица, за да стигне до Украйна. И тук сме затруднени от необходимостта от формирането на военни части. Трябва обучените на Запад кадри да се организират в нови бригадни комплекси. В най-добрия случай обучението на целия персонал ще отнеме около три седмици, ако познават оборудването. Така че общо взето ще са готови някъде около ноември. А тогава вече е студено, има слана и кал. Така че на практика това ще е зимна кампания.

И това, пак повтарям, е оптимистичният сценарий. Ако на 1 октомври парите само постъпят, а заводите пуснат машините да правят гаубици, тогава отиваме на пролетна кампания.

- Кажете ми колко украински войници и офицери, ако може да се говори за това, се обучават в момента във Великобритания и други страни?

- Между другото, няма точна цифра. Борис Джонсън обеща да обучи 10 хил. души. Това беше заявено лично от него. И това беше числото. В британската преса се появи информация за "няколко хиляди души". Доколкото разбирам, в момента там не се обучават 10 000 души, а толкова трябва да преминат през това обучение.

- Достатъчно ли е това?

- Ако погледнете на това от дългосрочна перспектива, числото е много добро. Всъщност 10 000 души са две пълнокръвни, напълно обучени бригади, които можем да получим. Около 1000-1500 души може да отиде в учебните центрове като инструктори и да предадат наученото в нашите учебни центрове.

- Говори се, че F-16 може да бъдат предадени на Украйна. Вярвате ли в това?

- Да, вярвам в това. Но това ще стане не по-рано от 2023 г. 

- Заради обучението.

- Да, това обучение се провежда, но все още не се знае какви машини ще получим. Появи се информация, че пилотите ни се обучават на А-10. Това са щурмови самолети, а не изтребители-бомбардировачи като F-16. По-точно, той се счита за многоцелеви самолет. Що се отнася до F-16, той е на стойност 100 милиона долара във военния бюджет на САЩ за 2023 г. А финансовата им година започва на 1 октомври. Тоест от 1 октомври ще финансираме обучението на пилоти на западни модели самолети за ВСУ. 

Минимум шест до девет месеца са необходими на един пилот, за да овладее тази машина, а тя не е като този ускорен курс за излитане и кацане. Не. Що се отнася до пилотирането, то е около шест до девет месеца непрекъснато, интензивно обучение. Така че, ако приемем 1 октомври като начало, това е някъде около лятото на 2023 г.

- Добър самолет ли е F-16?

- Да, добър е. Той е най-разпространеният в света. Той е най-произвежданият. Произведени са няколко десетки хиляди броя от тези машини. Малко са капризни - изискват перфектна повърхност на пистата. И трябва да се обслужват след всеки полет, за да се гарантира, че няма повреди.

По отношение на авиониката, на системите за управление на огъня, на огневите възможности вижте израелските военновъздушни сили. Те дават нагледен пример всяка седмица - спокойно летят и бомбардират всички цели, които искат, на територията на Сирия. Предимството е в точността на техния огън. А Руската федерация само веднъж се е опитала да включи комплекса С-300 там и да заплаши с нещо израелската авиация. Но мисля, че пилотите се усмихнаха и отлетяха след мисията.

- Значи наличието на F-16 в украинските въоръжени сили би означавало въздушно превъзходство?

- Да. F-16, дори F-15. Между другото, те са по-малко капризни от F-16, но не са много по-лоши. И дори обратното в някои параметри. Или F-18. Който и да е западен модел - към днешна дата ще бъде по-добър в технологично отношение. И ако пилотите са добре обучени, ще имаме превъзходство в небето по отношение на огневата мощ.

- Отново говорим за въоръжение, но да се върнем в Херсон и Николаев. Кажете ни, моля, колко още HIMARS-а са необходими на Украйна?

- Колкото е възможно.

- Колко?

- Имаме около 20. Бих казал, че 60 е необходимият минимум, за да се създаде огневи паритет.

Но ние с вас отново попадаме в илюзията да си създадем идол. HIMARS не е панацея. HIMARS е добра система с голям обсег на действие и висока точност, но HIMARS няма да се използва за водене на контрабатарейна война. Без артилерия няма къде да отидете. HIMARS няма да извади руските войски от позициите им така, както руските войски изваждат нашите днес. Но това става за сметка на масиран артилерийски огън, а ние се нуждаем от артилерия, която да контраатакува и да извежда руските войски от позициите им. Така че HIMARS не са единствените, това е проблемът.

- Кога ще можем да си върнем Херсон? И ще можем ли да си го върнем по принцип?

- По принцип можем. Избрахме най-дългия маршрут. Отново поради липсата на необходимото количество оръжия. В общи линии нашият генерален щаб надделя над руския. Ние провокирахме руските войски към масово разгръщане на войски. Най-голямата групировка е на десния бряг - около 25 000 войници. Те влязоха там и ние ги затворихме. Не разполагаме със сили и средства, за да напреднем.

По принцип това е най-дългият път, но той е и най-безопасният за нашите войници. Бавно и системно започваме да намаляваме бойните възможности на групировката на десния бряг. Между другото, първите резултати вече са видими, тъй като най-вероятно руското командване се е отказало от опитите за настъпление към Николаев и Вознесенск, а още повече към Кривой ръб. И най-вероятно те се преместват в глуха защита. А с въздушен и артилерийски огън от наша страна ще намалим бойната им способност, докато не избягат или не започнат да се предават.

- Можем ли да дадем времева рамка?

- Не, не можем да посочим срок. Защото това, Димитрий, зависи от милиони фактори. Зависи от това с колко лодки ще донесат боеприпаси през Днепър. Ако тези лодки са хиляда, те ще снабдят артилерията си. Понтонният ферибот, който се намира в района на Антоновския мост - трябва да го унищожим. В момента те стягат баржи и искат да направят нещо като понтонен мост по протежение на Антоновския мост. 

Така че е доста проблематично да се поддържа постоянен контрол на огъня, за да се предотврати снабдяването на тази група. Това изразходва много ресурси. Но трябва да постигнем целта си. Когато на войника в окопа започнат да му свършват боеприпасите, а на артилерията - снарядите в огневата позиция - тогава руснаците ще започнат да мислят какво да правят, накъде да бягат.

- Могат ли руснаците да превземат Николаев?

- В момента не бих говорил за настъпление в Южнобугско направление. Да, има такава възможност. Да, те все още провеждат периодични щурмови акции, но имайте предвид, че в някои райони те изпитват силата на нашата отбрана. Смятам, че дори в Генералния щаб на Русия разбират, че при вида на логистиката, която им създадохме, е невъзможно да се говори за каквото и да било настъпление.

Между другото, в момента се очертава много интересна ситуация от военна гледна точка. По всичко личи, че в района на Таганрог има военни ешелони. Напълно възможно е това да са частите на този 3-ти резервен танков корпус, който са формирали в Мулино. Казват, че са изтеглили около 10 хил. души вместо 15 хил., но все пак са се справили. И сега, ако те преминат през Крим на юг и югоизток в Украйна, въпросът е къде. Те няма да могат да преминат Днепър. Или това пресичане ще продължи поне шест месеца. Пренасянето на по един танк на понтони би било мазохистично. Могат да преместят тези войски в посока Запорожие или в посока Донецк. Но след това ще бъде такава обиколка: през Таганрог, Крим - и в посока Донецк. Нямаше ли да е по-лесно да се закарат войски в Донецк, за да ги изпратят там?

- Да, те могат да отидат директно от Таганрог до Донецк.

- Сега въпросът е: къде ще ги отведат? Искам да покажа идеята, че сега няма смисъл да водя тези войски на юг. Защото железопътната връзка е прекъсната от Джанкой до Мелитопол, което означава, че или колоната трябва да се движи на собствен ход, което е доста скъпо, или да се докарат гъсенични коловози. Те няма да насочат основните си усилия към Николаев, а към Славянск, който им е крайно важен. 

- Одеса не е ли в опасност?

- Не, Одеса не е застрашена. Притеснението за десант засега може да бъде премахнато от дневния ред. Докато имаме комплекс "Харпун" на бойно дежурство, а ние го имаме там, те няма да отидат в зоната на поражение на комплекса. Те много добре разбират, че ще ги потопим. Особено сега, когато Великобритания ни дава подводни дронове, за да гарантираме сигурността на корабоплаването в югозападната част на Черно море: а именно изпълнението на сделката за зърното. Между другото, по данни на нашето правителство първите един милион тона [селскостопански продукти] вече са напуснали страната. А с помощта на безпилотни летателни апарати вече ще можем да проследяваме дори подводници. Те не посочват вида на дрона. Сега е трудно да се каже какви са тактическите и техническите характеристики, но ако е предназначен за търсене на мини, със сигурност могат да откриват подводници. Така че руснаците не могат да се промъкнат незабелязано към Одеса. Затова за десант не може да става и дума. Що се отнася за придвижване по земя - току-що го обсъдихме с вас - тя е блокирана на десния бряг на Днепър.

- Говорейки за Запорожката АЕЦ, може ли да се каже, че руснаците в никакъв случай няма да задържат Запорожката АЕЦ, защото НАТО им е казала ясно: "Ако там се случи само някакъв инцидент, ще го считаме за нападение срещу блока на НАТО"?

- Ако инцидентът е свързан с изпускане на радиация. Само в този случай.

- Да.

- Не, руснаците ще я задържат. Единственото нещо, което има, е въпросът за активни военни действия около централата. Руснаците ще държат територия около станцията, за да не допуснат нейната загуба. Това означава, че те, може би, ще укрепят направлението Запорожие, да речем, преминавайки към отбрана. И ще се държат със зъби и нокти за посоката Кривой Рог - на север от Нова Каховка, но на десния бряг. Този плацдарм е за да се осигури станцията, така че ние, например, от Никопол да не можем да форсираме река Днепър. Мястото е доста тясно. И ще се опитат да го задържат колкото се може повече. Защо? Защото снабдяването на югоизточната част на страната без гарата би било много проблематично. Сега е топло, сега може да се играе с капацитета на реакторите, а колкото повече наближава зимата ще им трябва енергия за Крим. И трябва да построят подстанция, която ще позволи включването на Запорожката атомна електроцентрала към руската енергийна система. Те няма да превключат, без да изградят подстанция. Да се възстанови преносната линия до Крим, да се възстанови приемната подстанция в Джанкой. Мисля, че по някаква причина там се е взривил трансформатор в тази приемна подстанция. Разбирате ли? Това е нещо като игра на рулетка, но те се нуждаят от станцията в едно цяло.

- Да насочат електричеството към Русия?

- Да, те искат да насочат тока към Русия и окупираните територии. И както каза заместник министър-председателят на Русия: "Ако Украйна иска, ние ще й продаваме електроенергия". Те много добре разбират, че ще трябва да използват тези 6 GW електроенергия някъде.

- Да се върнем към Донбас. Окупаторите нямат значителен напредък в посока Донецк - в посока Славянск и Краматорск. Вече няколко месеца руснаците тъпчат на място. Какво ще се случи след това? В края на краищата, всъщност Путин първоначално влезе в Украйна, за да анексира Донбас. Изминаха шест месеца, а половината от територията на Донецка област все още е под украински контрол.

- Те ще се убиват близо до Бахмут и близо до Соледар. Това ще са най-горещите точки. По принцип те са най-горещите. И това е единственото направление, в което имат поне малък успех. Веднъж седмично те успяваха да изминат 1-2 км - поне до средата на август. А спомняте ли си доклада на британското разузнаване? Показаха, че за 30 дни те са напреднали до Бахмут с 10 км, а в района на Пески и Авдеевка - с 1-2 км за 35 дни. Но мога да ви кажа, че те ще си сложат костите там, ще си удрят главите в стената, но ще продължат да напредват. Защо? Тъй като от Изюм групата е отслабена поради факта, че железопътната линия, железопътният мост край Купянск е повреден.

Логистиката там е нарушена. Това е проблем. Освен това ние малко или много държим ситуацията от Изюм. По-нататък, на юг, към Славянск - там теренът е много лош, има много водни препятствия. Ето защо те се отказаха от опитите за нападение. Северск държим здраво. И дори спряха - през последната седмица нямаше никакви нападателни действия - само обстрел. И те разбраха, че по магистрала М-03 към Славянск през Бахмут и Соледар, между Бахмут и Соледар - това е единственият шанс да се превземе Славянск. Те не се нуждаят от Краматорск, а от Славянск. Няма да преживеят зимата без Славянск. Това е смисълът.

- Добре. Ако изхождаме от факта, че те ще се самоубиват там и ще си удрят главите в стената, какво можем да очакваме? Че ще завземат останалата част от Донбас?

- Не. Мисля, че днес те нямат сили за останалата част от Донбас. И дори ако този корпус дойде, и дори в състава му да има дори и с 15 хиляди, няма да се промени драматично ситуацията в това направление. Според мен сега имаме повече възможности за маневриране. 

Те разширяват географията си. Във флота набират моряци, които да подпишат договори и да отидат да се бият в Украйна. Опитват да се измъкнат, където могат. Но те успяват да наемат служители само за да компенсират загубите. Но възстановяването на загубите върви по-бавно от самите загуби.

Затова и съставът на руските войски на територията на Украйна постепенно, много бавно, но все пак намалява. Ето защо те ще изберат райони, в които не могат да спрат. Където, както правилно отбелязахте, е политическата цел, поставена от Путин, плюс икономическата необходимост да завземат определени обекти на територията на Донецка област. Тук ще се самоубият, тук ще хвърлят всичките си сили.

- Добре. Ще повторя въпроса. Те ще се самоубиват, ще хвърлят всичките си сили, ще удрят челата си в стената. Ще превземат ли Славянск, Краматорск и останалата част от Донбас?

- Не, не мисля, че ще го направят.

- Няма да го направят?

- Няма да го направят, не. Имаме всички шансове да задържим тези територии.

- Харков. Бруталният обстрел на този красив град продължава. Жителите на Харков са подложени на обстрел. Моля, кажете - могат ли руснаците да влязат в Харков?

- Не. Сега те не могат да влязат в града. В най-лошия случай, дори ако отбранителната ни линия се провали и те достигнат околовръстния път, както беше през февруари и март, няма да продължат напред. И там, по принцип, защитата ни е доста добра. Не мисля, че имат достатъчно сили, за да я счупят. Още повече че оттам са взели последния резерв: 144-та танкова дивизия на Западния военен окръг от 20-та армия. Изпратиха я на юг, тя си тръгна оттам. Сега там се сражават само батальонните и тактическите групи, които са били там по-рано.

- Могат ли въоръжените ни сили да изтласкат врага до границата или не в Харковска област?

- Не.

- Нямаме сили?

- Ами по същата причина, Димитрий. Не разполагаме с резерв... Войските, които се намират на фронтовата линия - те са изтощени, изискват ротация, изискват попълване на загубите, възстановяване на бойната ефективност. За да проведем настъпателни или контранастъпателни действия дори в един район, трябва да вкараме в борбата нови сили. Да не повдигаме въпроса за тези, които седят там в отбранителна позиция. Едва когато разполагаме с тези резерви, ще можем да говорим за това, че някъде можем да си върнем нещо. Това е нашият бич днес.

- Украйна може ли да бомбардира военни цели на територията на Белгородска област?

- С какво? Теоретично можем: Точка-У би достигнала. Авиацията - определено не.

- HIMARS.

- А, HIMARS - не, не можем да го достигнем там.

- 80 километра.

- Не. HIMARS не може да се доближи на повече от 10 километра от фронта: това би било опасно. Фронтовата линия е близо до Харков, минус 10 км. Според мен оттам не може да се удари Белгород. 

Но това отново е политическо решение. И както разбирам, не наше, а на колективния Запад - да не стреляме по руска територия. Вижте, Германия поставя строги условия да даде или не ракети, да даде или не снаряди с голям обсег. Основното искане е да не се стреля по руска територия.

- Ще ви задам още един лош, циничен въпрос. Но това е въпрос, който много хора в Украйна си задават днес. Защо руската армия безмилостно бомбардира Харков, а изобщо не бомбардира Киев?

- Ами трябва да летите до Киев, за да го бомбардирате. Кием е в дълбочина. Това е първата точка. Другото е, че в столицата има система за противовъздушна отбрана. Той трябва да бъде покрит, защото е голям транспортен възел. Има и още нещо - ако започнат да разрушават Киев, то пясъчната им кула ще се разпадне, идеологията на тази война ще се разпадне. Те искаха да приемат Киев като "майка на руските градове" и да пренапишат историята. Да си го закачат на ревера като родно място на тази "алма матер" на могъщата и велика руска империя. Ако разрушат града, какво ще остане от идеологията, която се опитват да наложат върху това, което имаме днес? Ето три причини, според мен, поради които Киев не е бомбардиран.

- Преди няколко седмици във Върховната рада в Киев се състоя тържествено заседание, на което присъстваха всички: президентът, премиерът, секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана, министри, депутати - цялото ръководство, целият политически елит на Украйна бяха събрани на едно място. Могат ли руснаците да използват "кинжали", "Искандери"? Могат да го направят. Но те все пак не го правят. Защо? Казаха ми, че НАТО ги е предупредила - по-специално американците и британците - че "ако се случи нещо подобно, само ще ни развържете ръцете". Какво мислите за това?

- Това е напълно възможно. За Руската федерация също има някои норми и правила за водене на война. По-вероятно е такова нещо да е било казано. Или пък разгледайте възпиращия фактор. Когато имаше Кримска платформа в Деня на независимостта (срещата на върха на Кримската платформа се проведе на 23 август), по принцип имаше ракетни удари, но бяха изстреляни само шест или осем ракети. Русия също така разбира, че ако удари Киев в Деня на независимостта, за нея ще се говори по цял свят като за страна-агресор.

- Интересува ли ги това?

- Ако престъпленията в други градове могат да бъдат скрити или да важи принципа "победителите не ги съдяте", тук ще бъде почти невъзможно да се обясни тяхното престъпление. Особено защото тук беше Анджей Дуда, дойдоха още политици.

Такова нещо не би останало ненаказано. Още повече че въоръжението на западните държави е напълно способно да направи, да речем, въздушна разходка до Москва и обратно. Смятам, че F-35 в режим "стелт" биха преминалипрез руското въздушно пространство, без да бъдат забелязани от руската система за противовъздушна отбрана.

- Смятате ли, че Путин е разбрал, че е сгрешил, или не?

- И защо смятате, че трябва да разбере, че е направил грешка? В неговия светоглед "операцията върви по план". Да, те коригираха плана си: отказаха се от блицкрига. Сега започват да режат главите на виновните там. Говоря условно.. Някой ще бъде уволнен, някой ще бъде смъмрен. Но въпреки това той прави всичко възможно, за да предизвика продължителна война, и разчита, че зимата ще е студена и Европа ще замръзне до смърт. А през пролетта всички с ледени висулки на носовете ще казват: "Владимир Владимирович, дайте ни газ, да се стоплим".

Затова не бих казал, че разбира. Той сменя генералите като носни кърпички, всяка седмица има нови назначения. Те вече стигат до командирите. И разбирам, че командирите на дивизии са следващите по ред. Така че в неговата илюзия "операцията" се е забавила, но върви по план.

- Кой печели повече от една продължителна война: Русия или Украйна?

- Продължителната война е от полза за Русия. Ние нямаме полза от продължителна война, защото зависим на 100% от нашите партньори за въоръжение. И второ - ние търпим загуби. Това е най-важното. Освен това в икономически и финансов план има намаляване на производството, намаляване на курса на националната валута. Но най-важното е, че губим хора. Да, те са много по-малко, отколкото при врага, но все пак са налице.

- Загубите ни са големи?

- Върховният главнокомандващ обяви, че Украйна е загубила около 9 хил. души за шест месеца война. Колкото и цинично да звучи от човешка гледна точка, за военните това са приемливи - дори бих казал малки загуби. Все още запазваме въоръжените си сили много добре по отношение на загубите. При интензивността на огъня и масирания огън, който Русия използва, бих казал, че все още се отбраняваме много добре.