Ветеранът от ВСУ Микола Мелник: Трябва ни издръжливост като вашата на Шипка

Микола Мелник е ветеран от войната, носител на орден Богдан Хмелницки. Командир на рота в 47 Отделна механизирана бригада. Участвал в контранастъплението към Роботино през 2023 година.

С него разговаря кореспондентът на OFFNews в Украйна Горица Радева.

- Разкажете за себе си до войната.

- До коя от войните?

- До 2014 година.

- До 2014 г. бях помощник-депутат, работех във Върховната рада. Всичко беше наред, прекрасни перспективи. После дойде Майдана. После за кратко участвах в антитерористическата операция в Донбас. До 2016 г. се занимавах с доброволчество. В края на 2016-а, началото на 2017-а се присъединих към Доброволческия корпус „Десен сектор“. После от май 2020 до февруари 2022 г. се занимавах с юридическа практика като адвокат. През февруари 2022 се мобилизирах във Въоръжените сили на Украйна.

- Каква беше мотивацията Ви да се включите в антитерористичната операция в Донбас?

- Това е моята страна. Каква друга мотивация е нужна когато врагът е дошъл при тебе, в дома ти. Като доброволец бях доста по-добър, отколкото като войн. (Смее се.)

- Какво се промени в украинската армия до началото на пълномащабната война?

- Промени се технологично, освен това на старши длъжности започнаха да идват хора, които най-малкото разбират какво е това война… В 2014 година нашите командири бяха виждали войната само на хартия. И заради това имаше много големи грешки. Сега реално професионалното ниво на нашите офицери се вдигна, нивото на осъзнаване, разбирането пораснаха. Технологично нашата армия се разви. Но за съжаление, тези промени се случват много бавно.

- А какви са промените от началото на пълномащабната до сега?

- В началото нямахме техника, но благодарение на нашата воля и силен морален дух, ние напреднахме на много направления. После имаше период, когато бяхме наситени с техника, но не успяхме да я използваме достатъчно добре. Сега е период, когато нямаме достатъчно техника, губим в артилерия, в авиация, принципно във всичко, с изключение на високоточното оръжие, което ни дават от САЩ. И моралният дух на бойците също не се намира на най-доброто си ниво, защото системата за морално-психологично обезпечаване не работи. Затова, когато говорим за сравнения, по-добре е да вземаме отделни роти. Тогава ще бъде коректни сравненията. Войната е много широк въпрос, защото всяка година има свои особености.

- Как бихте коментирали промените в отношението на обществото към войната по времето на АТО, в началото на 2022-ра и сега?

- Украинското общество сега минава по същия път, през който ние минахме в периода 2014-2018 година. В началото всички искат да воюват. После следва разочарование от това, че няма големи резултати. После настъпва озлобеност. А след това държавата направлява тази озлобеност. Все още ние се намираме в състоянието на разочарование, което ще прерасне в озлобеност. Това е неизменно. Въпросът е накъде ще се насочи тази озлобеност – към врага, към руснаците, или вътре в украинското общество. Аз много се надявам, че властта разбира това.

- Какво е отношението Ви към украинските мъже, които бягат от мобилизация?

- Крайно негативно. Какво мога да кажа. Какво може да ми е отношението? Това са хора, които не трябва да имат право на нищо в тази държава. Трябва да се лишат от изборно право, за да не могат никога в живота си да решават каквото и да било в тази държава. Защото колкото и сега да разказват, че никой няма да се върне – ще се върнат. Ще се върнат и ще се опитват да наложат своята гледна точка, ще се опитват да разказват, че ние трябва да забравим за някои неща, че трябва да се обединяваме около голяма цел… Но с тези хора обща цел не може да има априори.

- Какво трябва да направи военно-политическото ръководство на страната, за да мотивира хората да защитават страната си?

- Това е комплексен въпрос, който трябва да мине през няколко етапа. Първо – силна пропаганда, мощна информационна политика да го наречем. Всички трябва да разберат, че украинското общество или воюва, или ще бъде унищожено. Много е просто. По друг начин няма да стане. Ние или ще проявим издръжливост, каквато през 1878 година е проявила българо-руската армия в боевете за Шипка, или просто ще бъдем унищожени. Това е първо. Второ, трябва да се промени системата за подготовка, с акцент на специализацията, и с много силен акцент на морално-психологичното обезпечаване. Трето – промяна в парадигмата на управление на армията, така че основната ценност да е войникът, а не посадка насред полето. Ако тези три неща се направят, ние имаме шанс да победим.

- Какво е отношението Ви към териториалните наборни центрове?

- Вършат си работата. Не им трябва да ги обичат. По принцип никой не обича този, който изпълнява закона, никога и в никоя държава. Това е нормално. Но тези, които се възползват и изкарват пари от процеса на мобилизацията нямат право на нищо. Тези, които вземат подкупи, за да не мобилизират, тези, които крият отклонистите, са по-лоши от самите тях. Защото държавата им е определила дадена функция, а те я изпълняват по време на война за собствено обогатяване. Аз лично искам да видя началникът на Одеския военкомат как бяга по минни полета, помагайки на Украйна да разминира пореден метър наша дадена от Бога земя.

- Защо контранастъплението от 2023-та година не постигна целите си? Разкажете за боевете при Роботино, в които сте участвали.

- Това е много сложен въпрос, по който трябва да говорим поне ден. Мога да кажа, че има грешки непосредствено в планирането, има лоша преценка на минните полета, някъде имаше и неадекватност на разпределението на количеството техника за разминиране. Абсолютно тотална загуба във въздуха. Също така състоянието на техниката, която получихме. Мога много дълго да разказвам как момчетата вършеха чудеса, ремонтирайки това, което са ни изпратили нашите американски партньори. Разберете правилно, когато в Украйна идват 330 Брадли, а 30 от тях просто не могат да се движат, това си е цял батальон. Фактически ние бяхме лишени от силата му. Аз мога много дълго да говоря за това, както и за боевете за Роботино.

- Много хора вярваха, че след това контранастъпление ще ходим на море в Крим…

- Планът беше нереалистичен. А имаше и изтичане на информация. Всички прекрасно виждаха, че още от април-май, всички публикуваха карти на контранастъплението, и в Туитър, и във Фейсбук, много военни експерти казваха „Ето точно тук ще нападнем“, на тях им помагаха нашите народни депутати, които ходиха по позициите и си правиха снимки, писаха „Вижте, ние вече сме на юг, скоро ще ударим“. Реално врагът знаеше къде ще ударим. Подготвиха се. Ние отидохме на най-добре укрепената линия от страна на противника. И унищожихме своите най-боеспособни подразделения. Това беше много смела, но глупава атака.

- Какъв е пътят на ветерана от момента на раняване, до възстановяването и връщането му в цивилния живот?

- След раняването, не е необходим на никого. Максимум на своите роднини и побратими. На държавата престава да бъде необходим, ако не може да се върне на фронта. Ако може да се върне, да, звънят му, правят максималното за да не се застоява в отпуска. Ако видят, че не може да продължи да воюва, интересът към него пада абсолютно до нула.

- Какво, според Вас, трябва да се промени в обществото по отношение на ветераните?

- Трябва комплексна работа. Първо, трябва да има държавни програми по интегрирането на ветераните, учебни програми за ветерани, за връщането им на работа. Това сега се прави по цивилни инициативи, инициативи на благотворителни фондове, инициативи на кой ли не, освен на държавата. Тоест, аз не виждам целенасочена работа от страна на нашата централна прекрасна власт, относно интеграцията на ветераните в украинското общество. Казват: „Да, те са наши герои. Те са воювали.“. А после какво? Героят се е върнал у дома, много често трябва да започне живота си отначало. И подкрепа в започването на този нов живот от страна на държавата, аз лично не съм видял. Тези икономически грантове, които се раздават са недостатъчни. Психологичната подкрепа – да разбереш кое къде – трудна работа. Достъпност до рехабилитация – почти на нула. Ако ветеранът не започне сам да се занимава със своите проблеми, то принципно никой няма да се заинтересува от тях. А има различни категории хора, такива, които вземат съдбата си в ръце и търсят, добиват, намират, и такива, на които трябва да им се дава ясна информация. Ако аз и моите приятели, не се бяхме заели с моето лечение, аз и до сега щях да лежа непонятно къде. Защото държавата не се интересува силно от това да лекува, да рехабилитира хората, да се изправят на крака.

- Според Вас обществото проявява ли достатъчно уважение към ветераните?

- Зависи какво разбираме под уважение към ветераните. Аз смятам, че не. Кажете, често ли виждате, че на паркомясто за ветерани, са паркирани обикновени коли?

- Да.

- Постоянно. А някой пука ли им гумите? Не. Значи това устройва всички. Даже не говоря за това, че паркоместата за хора с инвалидност са крайно малко. Това е първо. Второ. Създадени ли са някакви условия за работа на ветераните? Не. Има ли някакви данъчни облекчения, ако вземеш ветеран на работа? Не. Има ли настояване от страна на обществото за това? Не. Няма. Аз се движех с инвалидна количка по Киев и разбрах, че за това не е пригоден дори Хрещатик, централната улица на моята прекрасна, дадена от Бога страна. Точка. Пред нас има много работа.

- А какви ще бъдат най-големите проблеми пред обществото след войната?

- Много проблеми ще има. Първо, украинското общество ще започне да си изяснява кой е виновен за това, което се случва. Неизбежно е. Ще започне политическа борба, която цинично ще е изградена на темата за войната и жертвите. Украинското общество ще се поляризира много силно. Към това ще се добавят стотици хиляди ветерани, които ще изискват уважение и внимание към себе си от страна на държавата. А държавата няма да успее да се справи с това. Не защото ние сме лоши, а защото всеки държавен апарат има свой потенциал, а към момента такъв потенциал не виждам. Може и да бъркам. Много искам да бъркам. Затова след победата ни чакат тежки времена, но аз вярвам, че Украйна ще се справи с всичко, както се е справяла винаги.

- Какво бихте казали на българите, които все по-малко се интересуват от темата за войната?

- Ако не помагате на Украйна, тази война ще стане ваша. Всичко е много просто. Руснаците не уважават никого, освен себе си. Митът за това, че руснаците са братушки е създаден от българската комунистическа партия. Ако сега Украйна не издържи, всички тези проблеми ще станат ваши, на целия свят, на Полша, на Румъния, на България, рано или късно. Защото руснаците не воюват само с украинците, те воюват против всичко, което се нарича демокрация. Защото те не могат да преживеят това, че някой живее по-добре от тях. Да кажем така, засега руснаците се ограничават в България с това, че ходят по хотелите в Златни пясъци. А ако на всички им е любопитно да видят какво са етническите чистки, не помагайте на Украйна. После ще придобиете собствен опит.

- Какво трябва да направят страните съюзници на Украйна, за да се ускори победата?

- Оръжие, оръжие и още един път - оръжие. Ако съюзниците ни нямат сили да воюват заедно с нас, а се оказва, че нямат, то да ни дават оръжие. Украйна е щитът и мечът на Европа и цивилизования свят в последните 10 години. Но всеки воин се уморява, колкото и да е героичен и силен. А Украйна от гледна точка на държава не е най-силната, честно. Ние имаме хора, воини, които са готови един против 100 да воюват, но те свършват. Затова, ако нямат смелост да воюват заедно с нас, то да дадат оръжие.

- Какво трябва да направи украинското ръководство, за да се спечели войната?

- Вероятно все пак да проведе борба с корупцията. Аз не бих казал, че тя е кой знае колко повече, отколкото в Албания, например. Но по време на война, това е много чувствителна тема. И това е въпрос на оцеляване на държавата. Корупция има във всяка държава. Но въпросът е, че по време на война тя е недопустима.

- Как бихте коментирали сегашната ситуация на фронта в различните направления?

- По целия фронт ситуацията е тежка, но контролирана. С изключение на Покровското направление. Там ситуацията е близо до катастрофална. Защо казвам това? Защото, за голямо съжаление, ние не можем да стабилизираме там линията на фронта, а това може да доведе до това, да отстъпим от триъгълника Нетайлове, Карливка, Курахово. А това много силно ще измени ситуацията на фронта в цялост. Руснаците са съсредоточили там достатъчен брой войски. Когато казвам катастрофална, го казвам в тактически план, стратегически нищо лошо не се случва. Но руснаците имат пълно превъзходство в жива сила и техника, в авиация, в дроновете.

- Какво за Вас е победата?

- Опожарен Кремъл. Той просто трябва да бъде разрушен. Докато Кремъл не бъде унищожен, а Русия не се разпадне на много части, ние няма да живеем в мир. Много ми се иска, на моите деца не им е провървяло, но поне внуците ми да видят Украйна без война.

Следете новините ни в GoogleNews