Павло Смирнов е украински военен. Чинът му е полковник. Днес живее в Одеса. Той е един от първите доброволци, които отиват във военкомата след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. В момента е ветеран от войната и работи като юрист. С Павло разговаря кореспондентът на OFFNews в Украйна Горица Радева. Той говори както за подлостта на руснаците, така и за огромния брой грешки, която самата Украйна е допуснала, за да се стигне до кръвопролитната война.

- Здравейте! Представете се на нашата аудитория.

- Здравейте! Аз съм Павло Смирнов, роден съм в град Ростов на Дон, сегашна Руска федерация. В началото служих в съветската армия, после, от 1991-ва до 2004 г. в украинската. Част от тази служба прослужих в органите на военната прокуратура на Украйна. От 26 февруари 2022 г. до 2 януари 2023 г. бях в състава на една от пехотните бригади на Украйна. Военното ми звание е полковник, но служих като капитан – няколко степени по-ниска, защото разбирах, че имам опит и знания, които са полезни за артилерията. Аз съм завършил Одеското артилерийско командно училище. 

Причината е, че офицери артилеристи не достигаха, даже тези, които бяха след военна катедра и имаха звания подполковник, капитан, нямаха необходимия опит. Те не са служили в съветската армия. А истината е, че в съветската армия учеха много добре да воюваш. Много, много добре. Това беше през 1988 г. Аз вече съм направо древен, имах възможност да пообщувам с офицери, които бяха наблюдатели от страните в НАТО, с един американски майор. После вече беше "перестройка" и ни разрешиха много неща да споделяме. Той общува с нас, видя как моята батарея тренира, в какви условия, какво умеем, какво не умеем и каза следното: „Сега разбирам защо съветската военна сила е била опасност. С вас би било много трудно да се воюва“. По никакъв начин не се опитвам да възвеличавам Съветския съюз, но оттогава започнах да разбирам много неща. Осъзнах, че Съветският съюз наистина е бил такава заплаха за световното общество. И сега Русия се опитва по някакъв начин да се върне към това положение, но в неговия най-лош вариант. Тя е същата заплаха за световния ред, каквато е била преди, когато моят дядо е воювал срещу нея.

- Някога мислили ли сте, че ще ви се наложи да воювате?

- Не, никога не съм мислил, че ще се наложи да воювам. Моят баща е военен, аз съм от такова семейство – военно. Той е воювал в Афганистан. Аз не съм воювал там, но много мои приятели и познати са изпълнявали там определени боеви задачи. Всички те и през 80-те години говориха, и сега казват: „Ние на практика не знаехме какво правихме там. Воювахме с народа“.

Сега Русия се опитва да постави на колене украинския народ, при все че руснаците не разбират кои са те самите. Там в резултат на пропагандата, която върви по руската телевизия, хората се вкарани в изкривена реалност. Те считат себе си за наследници на Руската империя, наследници на Съветския съюз, и незнайно защо, смятат, че Украйна е тяхна територия. Извинете, но това не е така. Още повече, фактът си е факт, че исторически Киев, се явява „основател” на Москва. В началото е била Украйна, а после това, което сега се нарича Русия, Московско царство и т.н. Те фактически узурпират и крадат историята на украинците. Това е моето лично мнение.

Случващото се там е резултат от съветската пропаганда в началото, а сега – на московската. Още повече, ако се сравни тази история, която аз съм учил по времето на съветската власт в училище, със сегашната, която налагат руснаците, те се различават. Там всичко е изкривено. Как е създадена днешна Русия? В резултат на заговора на комунистите, които после какво направиха? Наложиха го навън и се опитваха да заставят други хора да живеят в комунизма.

При това много интересно е, че ако се вгледаме в идеите на комунизма, в тях няма нищо лошо. Те в голяма степен съвпадат със заповедите на Христос. Строителите на комунизма казват „Човек за човека е приятел и брат“. А първата заповед при Християнството е „Не убивай“. И тук има изкривяване. И в руските църкви според мен Бог няма. Аз преди войната бях в Черна гора, видях при тях църква, православна, от 12 век. Там има фреска, където хора, нарисувани като югославски комунисти с червени звезди на фуражките, горят в геената огнена.

Това, което Русия сега се опитва да наложи на всички, не е това, което например народът на България помни за руската армия като за своя освободителка от турското робство. Още по-интересно е, че България никога не е била в състава на Руската империя. Тя е била самостоятелна държава. Аз мисля, че ако България е била в състава на Руската империя, което са искали да направят тогавашните ръководители, отношението и настроението на българите към т.нар. руски освободители щеше да е коренно различно.

- В момента с какво се занимавате?

- Сега работя като адвокат, оказвам юридическа помощ на военни. Хората често се обръщат към адвокати, защото има много грешно тълкуване на законодателството, в това число и на военното. Очаква се хората, защитаващи нашата страна, да бъдат улеснени, да се радват на уважение и почитание, но се оказва, че не е така. Потвърждения за това има. Хората в Украйна вярват най-много на въоръжените сили, но у мен веднага възниква справедливият въпрос, как се обосновават тези акции, с които се занимават Териториалните центрове за комплектация (ТЦК – военкомати) по отношение на хората в мобилизационна възраст. Аз съм против това, защото е незаконно. Човек, когото са мобилизирали по принуда, който не е готов да изпълнява своя военен дълг. В армията той не е нужен. Не е нужен, защото, колкото и аз като командир да се старая да го подготвя, той няма да възприеме това обучение. Той ще остане безволев човек, и ако го изпратиш в окопите да изпълнява бойна задача, най-вероятно няма да се справи. В резултат на това други хора могат да загинат заради него. Той сам ще загине и други ще повлече със себе си. Затова основният въпрос за човека, гражданин на Украйна, без разлика мъж или жена, е „Защо ти си тук? За какво се бориш?“. И в зависимост от отговора да се взема решение. Ако човек не иска да служи, може да е полезен с друго. Има работни места в производството на снаряди, за ремонтиране на повредена техника. Могат да сглобяват дронове. В това отношение нашата държавна власт не си върши работата. Тя трябва да организира тези дейности. Не виждам да го прави.

- Какво трябва да се промени?

- У нас има добър закон, който се нуждае от малки корекции. И после да се прилага. Най-важното е да се обясни на хората, че ако сега ги мобилизират, няма веднага да ги пратят неподготвени на фронтовата линия. Че ще ги подготвят минимум 3-4 месеца, преди да заместят уморените войници на първа линия. Трябва да се разяснява, че армията е преди всичко жив организъм, който функционира, когато работят всички негови части. Ако човек го боли ръката или главата, той не може да живее нормално. Така и тук, ако например едни войници не обелят картофите, други не закарат гориво и боеприпаси на бойното поле, войниците на първа линия няма да могат да стрелят, защото ще бъдат гладни и без боеприпаси. Ако медик не евакуира ранения от първа линия, той ще умре. При нас е лошо, когато добър специалист с гражданска професия, го отправят на съвсем неподходящо за него място в армията, и то против желанието му. За да стане ясно, ще дам пример. Познавам пилот, който е командирован да служи в пехотата. И той година е служил в пехотата. Да, бил е полезен, изпълнявал е специфични задачи, свързани с навигацията, геодезията, топографията. Но аз мисля, че той щеше да е по-полезен, ако си беше пилот. Той няколко пъти е молил да го прехвърлят в авиационно подразделение. Казали му: „Пилоти имаме достатъчно, техника не ни достига“.

Ние каква военна техника имахме? Само артилерийски системи и миномети. Автомати и картечници, произведени по времето на Втората световна война. От западното въоръжение имаше само джавелини. А всичко останало – граждански автобуси Зил и Камаз. Военна техника практически нямаше. Просто москалите ни превъзхождат в количеството техника, не в качество, а именно в количеството. А украинците благодарение на своето креативно мислене и отчитайки това, че ние защитаваме своята земя, своите семейства, своите деца, устояха без оглед на всичкото противодействие на нашите органи на държавна власт. И това го има в интернет.

- Какво имате предвид?

- Само погледнете изявленията на нашите украински ръководители в кавички, от януари 2022 г… Тогава целият свят казваше: „Копайте окопи. Трябва да увеличите финансирането на армията“, а министърът на отбраната Резников говореше: „На нас допълнителни пари не са ни нужни“. И в резултат Чонгар беше напълно оголен, войски там нямаше. А пътят там е добър. В резултат на това Херсон беше окупиран много бързо. И това е факт. И ако не беше активната отбрана на Миколаив, и активните действия на Вознесенско направление, можеше да бъде окупирана цяла Южна Украйна. И тогава щеше да има проблем. Най-лошото не се случва както благодарение на издръжливостта на украинските военни, така и заради невниманието на руското командване. Руснаците искаха да минат с парад. Те мислеха, че тук ще ги посрещат с цветя, хляб и сол. Но това не се случи. Посрещахме ги с автомати, противотанков огън и други подаръци.

- Какво мислите за събитията от 2014 г. – Майдана, Крим, началото на войната?

- Относно Майдана мога да кажа, че е спорно събитие. Някои смятат, че е преврат, други, че е провокация, според трети е революция. Общо взето Майданът у нас възникна в резултат на дългогодишното игнориране от страна на управляващи кръгове в Украйна на банални неща, такива като свобода на словото, права на човека, право на свободен бизнес, право на труд и т.н. Т.е. в Украйна за времето на Независимостта се е създала кланова система и с дълбоко съжаление, хората, които получиха независимост без кръв, без нищо, през 1991 г., малко се объркаха какво да правят с всичко това. А хората във властта, в това число и бивши комунисти, които рязко се пребоядисаха, започнаха да забогатяват. През 2004 г. у нас имаше Оранжева революция. През 2014 г. израсна поколение, което видя всичко това. Тези млади хора не искаха да живеят повече така. Защо? Защото, искаме или не, трябва да признаем, че младежите са по-активни, много от тях знаят английски, немски, пътуват по света. Т.е. те са видели как нещата се случват в другите страни.

Защо да си кривим душата, в Полша живеят по-добре, отколкото в Украйна. А през 90-те години поляците живееха по-лошо от украинците. Промишлеността в Украйна беше много по-развита, отколкото Полша. А къде е сега Полша, къде е Украйна? Тези причини се наслагваха, наслагваха, наслагваха. А поводът за всичко през 2014 г. беше боят над студентите. А украинският народ цени демокрацията. У нас, на тези земи, където сега е Украйна, крепостното право се е появило чак в края на 18 век. При нас е било казачество, свободни хора. А там, при москалите, крепостното право е просъществувало много дълго. В Русия крепостното право е отменено в 1861 година. Грубо казано преди 150 години. Т.е. преди 150 години в Русия още са били роби. В Украйна е било малко по-различно. Това свободолюбие е, защото у нас е нямало царе имало е гетмани, които са били избирани. И когато през 2014 г. се случи побоят над студентите, които бяха отишли на мирна демонстрация (а студентите на практика са деца), Киев не изтърпя това. И хората излязоха стихийно на улиците. После, да, после имаше организация някаква. Някакви хора застанаха начело. Нататък всичко се развиваше, както във всяка революция. Това, че в резултат на тази революция във властта дойдоха неособено честни хора, да, това също е факт. А това, че през 2014 г. бе окупиран Крим, се дължи на факта, че в Украйна министърът на отбраната тогава беше бивш гражданин на Русия, назначен от Янукович.

Украйна физически не можеше да възпрепятства окупацията на Крим, защото още в началото президентът избяга. В интернет на украински сайтове има стенограми от Съвета по национална безопасност и отбрана, където може да се види, че много политици са говорили, че не трябва да се оказва въоръжена съпротива. Може би това да е било правилно. Може да са казвали тези неща, разбирайки, че ние нямаме сили да се противопоставим. Още повече, при нас в Украйна през 2014 г. имаше териториален принцип на групиране на войските. В преобладаващото мнозинство войскови части, дислоцирани в една или друга област, са служили местни. А Крим дълго време се е намирал под същото влияние на пропаганда на Руската федерация. В Крим са реализирани много инвестиционни проекти на Руската федерация, също така много руски туристи посещаваха Крим.

В този смисъл хората са били раздвоени. И ако военните части по някакъв начин бяха започнали да оказват съпротива, то щеше да се пролее много кръв, още повече, че не се знае дали това противопоставяне щеше да се окаже успешно. Интересен е и фактът, че 90% от сътрудниците на СБУ, милицията (тогава така се казваше) преминаха на страната на Русия. А от личния състав на Въоръжените сили на Украйна излязоха 30%, 70% предадоха клетвата си. И тогава, ако бяха започнали да оказват въоръжена съпротива срещу окупацията на Крим, можеше да стане гражданска война. Това не трябваше да се допуска.

По повод Майдана да допълня, че аз съм ходил в Киев по времето на Майдана в командировки. И мога да кажа, че част от хората бяха против Майдана. Но в същото време със собствените си очи съм видял как тези, така наречени антимайдановци, ги караха с автобуси. Също така обаче са возили с автобуси и майдановци. Но Майдана по същество беше гражданско противопоставяне. И после се получи това, което се получи. Същото е и с Крим. Правителството на Украйна, което тогава остана, по същество се отказа от Крим, но от друга страна, с какво можеше да го отбранява? Нямаше нито въоръжение, нито личен състав.

Да, там, в Крим, се противопоставиха кримските татари, но те, за съжаление, са малцинство. По мое мнение Украйна направи много голяма грешка в началото на своята независимост, след Съветския съюз, в началото на 90-те години, при приемането на Конституцията, когато ние приехме решение, че у нас има република Крим, автономна Кримска република. Общо взето, като се има предвид, че при Съветския съюз забраняваха на кримските татари да се върнат и те се върнаха вече по времето на независимостта на Украйна, то логично беше да направим и да приемем съответните закони и да я впишем като Кримско-татарска автономна република. И оттогава може би, вследствие на грамотна държавна политика спрямо кримските татари, можеше да се говори за нещо там. А в Крим, още в съветско време там стоеше съветският флот. А хората, свързани с флота, бяха много проруски настроени. Там стояха и военноморските сили на Украйна, но военнослужещите на флота на Руската федерация (РФ) бяха по-добре обезпечени във финансово отношение и в резултат у много наши украински военни се изгради впечатлението, че военните на РФ живеят по-добре. И в някакъв момент са си казали „Какво толкова? Ще сменим знамената“.

А относно Донецк и Луганск, случи се, каквото се случи. Аз например говорих с един мой познат, някога учихме заедно, сега той живее в РФ. Аз му зададох въпрос: „Александър, това, което у вас в Русия се случи с Чечня, какво е“. Той ми отговори, че те там са възстановявали конституционният ред, защото чеченците са били сепаратисти и терористи. И аз казвам: "О, добре. Отговори ми на въпроса, украинската власт на своите територии Донецк и Луганск има ли право да възстановява конституционния ред, като се бори с донецките и луганските сепаратисти?" И той ми отговаря „Не. Те са донецки опълченци.“ И аз го питам как се получава така, че на едното място са били чеченски терористи, а на другото са донецки и лугански опълченци. Сам си противоречи. Затова говоря, че там гледат през криво огледало. Фактически той тогава на черното каза бяло. А общо взето, Чечня също искаше независимост, това беше чеченският народ, който беше на своята земя. А народ на Донбас няма. Няма народ на Луганска област. Там е украинският народ. Може някои от тях да са етнически руснаци. Но защо казах, че аз съм се родил в Ростов на Дон, на мене в армията ми викаха „бандеровски москал“. Работата е в това, че в паспорта на украинските граждани няма графа „националност“. Украинци не са само тези с такава национална принадлежност. Например и в България също живеят хора с турска националност, албанци сигурно, румънци, но те са също български граждани. И у нас е същото – тук има украинци, евреи, арменци, грузинци, чеченци. Но въпросът за националността на руснаците на мен ми е много интересен. Някога беше написано, в съветско време, че моята националност е руска. Но моята майка е от Кубан, а там са били кубанските казаци, там е била по време на Руската империя украиноезична територия. Моят прадядо живееше там и аз като малък съм ходил в Кубан, но руски език там не съм чувал. Там говореха украински език. А ако послушате песните на кубанските казаци, те също са украински. Ако се вземе по бащина линия, и там има моменти, свързани с Украйна. Аз имам далечен родственик, който е участвал в тази Руско-турска война, когато са освобождавали България. И затова националността руснак е събирателна, тя не съществува. Ако гледаме падежите на руския език, имаме украинец – кой, молдованин – кой, българин – кой, турчин – кой, сириец – кой, грузинец – кой, немец – кой, унгарец – кой, руснак – какъв – прилагателно. По отношение на този наш съсед аз съм привърженик на това, което казваше Елцин навремето за своите граждани – той ги наричаше "росияни", тоест там при тях има удмури, башкири, татари, чуваши, коми, карели, всякакви. Т.е всички тези националности са със същите падежи – башкир – кой, чуваш – кой, чеченец – кой, дагестанец – кой, а руснак – какъв? Всичко там е изкуствено създадено.

Може Хитлер навремето да е бил прав, когато е наричал Съветския съюз колос на глинени крака. А аз сега с моя жизнен опит смятам, че това понятие е било изкривено при съветската власт, когато през 1977 г. Леонид Леонидович Брежнев, който беше генерален секретар, е приел Конституция на Съветския съюз, където е било написано, че в резултат на строителството на комунизма, са се изтрили националните различия между народите и се е образувала велика човешка общност – "съветски народ". Сега те са това – съветски народ, тази глупост. А преди това, аз просто помня Одеса в началото на 70-те години. Тук в Одеса всички имена на улиците бяха на украински език. Т.е. не можем да говорим, че Одеса е руски град. Одеса като наименование – да, била е в указ на руската императрица, но преди това тук е имало турски град, турска крепост, а преди това са живели гърци. И спокойно през вековете са живели хората. Севастопол в Крим например, до него е Херсонес – гръцки град, а ако говорим кой го е отбранявал по време на Руско-турската война, там са били подразделения от Полтавска, Хмелницка, Житомирска област, затова не бих казал, че това са руснаци. Москалите не искат да признаят, че украинските земи, Киев, всичко това е отделна култура. А тя действително е отделна. Ако вземем за пример украинския език, той е много по-богат от руския. В украинския език има повече букви, и колкото повече букви, толкова повече думи могат да се построят.

- В края на 2021 г. и началото на 2022 г. какво мислехте по отношение на евентуална война с Русия?

- Не ми се искаше да мисля за това, но много външни признаци говореха, че такава война може да се случи, и че е много вероятна. Разговаряйки с много хора, и украиноезични, и рускоезични, видях, че всички говореха едно и също – че москали тук не са ни нужни и че ако те се доберат до тук, ние ще ги бием. Но някой от нашите политици очевидно е представил на Путин съвсем друга информация, че тук хората са готови, че всички са за Русия. Да, тук има много хора, които се възхищаваха на Русия. Аз съм говорил с мои съседи преди войната, които казваха, ето, там в Русия, едно, второ, пето, десето, но когато ги попитах къде в страната са били, оказа се, че никъде. Т.е. те знаят Русия, защото са гледали канал Русия24 например, и оттам са си създали впечатление. А аз съм бил там, моята тъща в живееше в Москва. Тъща ми и жена ми са от Урал, моята жена е рускиня, ако се гледа националност, но и нейните роднини оттук отиват там. Аз периодично съм ходил в Москва до 2020 година, когато тъща ми почина. А сестрата на жена ми живее и сега в Москва, племенниците ми – също. Сега не си общуваме, защото при тях всичко е обърнато. Моят племенник знае английски, знае китайски, доктор е по икономически науки, на 42 години е, умен човек. Занимава се с IT. Но защо при първа възможност отиде да пише дисертация в Америка? Питам го: „Вася, а къде е този див Запад, който загнива“. На въпрос в каква валута държи спестяванията си, казва в долари и в евро. Пак питам: "Как така, що не в рубли". Това е лицемерие. Няма величие на Русия. Говорят, че Путин е вдигнал Русия, която е била на колене. Нищо подобно! Нещата там се пооправиха благодарение на високите цени на нефтените продукти. И общо взето, ако тези приходи грамотно ги разпределяха, никаква война нямаше да има и сега щяха действително прекрасно да живеят. Да сравним Обединените арабски емирства и Русия… Нашите хора просто не искаха това. И когато започна този обстрел, аз се събудих в четири сутринта, от взривове на 24 февруари. След първия взрив се чудех какво е това, после имаше втори и трети и си казах „Това е, започна се“.

- Да, това е и моят следващ въпрос. Как за Вас започна войната и какво помните от първите месеци на войната?

- Войната започна в 4 часа сутринта, когато чух първите взривове. Отидох на улицата, банкоматите не работеха, да изтеглиш пари от картата си, беше невъзможно, курсът на долара се вдигна, кеш нямах, пари имах само на картата. Улиците бяха полупусти. В магазините имаше тълпи, особено в тези, където продаваха храна за животни. Никой не знаеше какво се случва. Аз свърших някои неща и на 25 февруари отидох във военкомата. Там, във военкомата, имаше изключително много хора. Меко казано, опашки. На 25-и ми взеха документите, казаха на 26-и да отида отново с вещите си, със всичко и на 26-и вече бях в бригадата. Виждаше се, че освен останалите и много военни бяха изненадани. И тази определена неподготвеност, при все че всички тези мобилизационни мероприятия можеха да се проведат значително по-рано. Можеше да се увеличи финансирането. Да се призоват резервистите. Да се проведат с тях обучения. Интересното е, че нашата бригада през лятото на 2021 г. премина обучение, но беше грешка, че хора, които провеждаха обучение на полигон и отработваха много неща през 2021 г., не попаднаха в тази част. Защо ли? И тук прехвърлиха от Кировоградска област, из Черкаска област… Искам да допълня, че ако в пункта, където се провеждаха мобилизационните мероприятия, беше прилетяла дори една ракета, жертвите щяха да са изключително много. На нас просто ни провървя, че не долетя ракета. Не разкривам мястото, където това се случваше, но общо взето ни се размина, просто защото на не са им достигали ракети. Отделни подразделения от нашата бригада започнаха да изпълняват бойни задачи фактически още през март месец. А мобилизационните мероприятия по формирането на щаб бригада завършиха в края на март, когато два наши батальона воюваха вече на Николаевското направление. Техника не достигаше. От Одеса трябваше да карат военна техника до Вознесенск, за да се подсили тази бригада, която воюваше там.

Ето с какво се започна. А после – служба непосредствено в тази бригада, определени действия, свързани с обучението на личния състав. И след това ход до зоната за изпълнение на бойни задачи по брега на река Ингулец. И след освобождението на Херсон от Ингулец отидохме на Днепър. Това, че те имаха превъзходство, е така. В началото имаше моменти, когато просто изстрелваха няколкостотин снаряда на ден, ние имахме 10-15 на оръдие. И за да компенсираме това, ние проявявахме креативност. В прекия смисъл на думата. Използвахме трофейни снаряди, които разузнавачите донасяха, даже и сами сме комплектовали снаряди, което по принцип е забранено. А на мен ми беше много болно да гледам това, защото, работейки във военната прокуратура до 2004 г., аз съм виждал по какъв начин и какви боеприпаси са бракувани. Хората, които бяха във властта, под претекст на бракуване крадяха боеприпаси и по документи оформяха, че са бракувани, а всъщност те отиваха в Африка. Украйна също е търгувала с оръжие, много е търгувала с оръжие. И много оръжие беше продадено от Украйна в Африка. И това е известна информация как кораб на един наш одески известен бизнесмен беше похитен от сомалийските пирати. А с каква цел това оръжие с танкер е отивало, къде е отивало? Украйна до началото на войната, до 24 февруари 2022 г. не е произвела за своите въоръжени сили нито един танк. В танковите заводи се ремонтираха стари машини от запаса. Нито един самолет Украйна не е поръчала. Кораб беше построен, но строителството му беше планирано още по време на съветската власт. Построиха го. Но как го построиха, е въпрос на оценка от правоохранителните органи. Знам как украинската армия се разваляше от 1995 г. и докато служих…

Който е служил във военната прокуратура знае как рушаха украинската армия, но за това не искам повече да говоря.

- А какво се е изменило заради мобилизацията? От това да има опашки пред военкоматите до положението, което е в момента?

- Въпросът е в това, че сега мобилизация в истинския смисъл на думата няма. От моя гледна точка най-голямата грешка на нашите власти е, че едновременно махнаха всички военкоми. След скандала с одеския военком, Зеленски се разпореди да сменят всички. Но извинете, какъвто и да е бил – корумпиран, некорумпиран, той беше специалист. Моля, ако той някъде взема някакви подкупи, има ДБР, има СБУ, има други органи. А как така под техните носове военкомите вземат пари? Сигурно някъде някой нещо вижда, нещо знае и меко казано, покровителства това. Т.е. военкомът с някого дели парите. И сега най-основното е, че въпросът с мобилизацията е провален, въпросът с подготовката на тези резервисти. И социалната реклама, комуникацията. Хората са в неведение. И когато в украинската армия средната възраст на войниците е 45+, това е неправилно. А най-вредното според мен е, че у нас човек под 27 години, млад човек, ако не е служил редовна служба в армията, той не подлежи на мобилизация, при все че от 18 до 60 години е възраст, в която могат да те призоват. Къде тогава отиват тези девет години от 18 до 27, ако човек не е преминал през редовна наборна служба. А те няма как да са били на срочна служба, защото до 2022 г. на срочна служба призоваваха много малко млади хора. И меко казано, да не отидеш на служба, беше много по-лесно, отколкото да отидеш. Получава се така, че хора, които не са били в казарма, не са получили статус подлежащ на мобилизация, защото не се считат за призоваеми. Юридически да ги призоват е сложно. И именно в това трябваше да се въведе ред още в първите дни на войната. А не го направиха. Даже сега, факт, в Украйна няма военни правови органи. В страна, която воюва, у нас, в Украйна, няма военна полиция, няма специализирани военни съдилища и няма военна прокуратура. Има някаква специализирана прокуратура, но там са цивилни. Дела за военни престъпления разглеждат цивилни съдии, които може да не са имали и никакъв досег с армията, не знаят спецификите на военната служба. А военната юридическа/правова служба, която имаме, нейните пълномощия са изключително за въоръжените сили, но нямат пълномощия за Националната гвардия, за граничните войски, за СБУ. И това не е правоохранителен орган, защото по отношение на военнослужещите углавни делата, в това число и по военни престъпления, разследва полицията. А престъпления понякога се извършват на фронта, където полиция не ходи. Имало е случаи, когато е трябвало полицията да отиде, а тя не е отивала, защото там стрелят. И най-важното, че депутатите през март месец, 2023 г. внесоха изменение в този закон, за да се създадат военни правоохранителни органи, а Зеленски не го е подписал. Още по-интересно е защо Зеленски не иска да внесе и измененията в закона за мобилизацията. Внесе го министерски съвет, а по закон и по Конституция президентът се явява върховен главнокомандващ, като за мобилизацията по закон отговаря изключително той. Не главнокомандващият сухопътните войски, не главнокомандващият въоръжените сили на Украйна, а президентът. На Запад може би някои граждани на Европа и на Америка, мислят, че Зеленски е такъв и такъв президент. Да, но ако се вгледате, той умело играе своя роля. Той е актьор. Написали са му реч, той я прочита красиво, емоционално, чест и похвала за което. Но, извинете, когато кореспондент започне да му задава въпроси, е обидно да слушаш, на мен ми е срамно.

Лично на мен ми е обидно. Аз уважавам институцията президентство, да, той е президент, но аз не уважавам него като човек. Аз като гражданин за периода на независимостта на Украйна нито един президент не съм уважавал – нито Янукович, нито Юшченко, нито Кучма, нито Кравчук. Да, навремето аз допуснах грешка, когато гласувах, но това беше последствие от съветското възпитание. Вместо да гласувам за Черновол, аз гласувах за Кравчук. А трябваше да гласувам за Черновол. Аз тази грешка признавам и се разкайвам. И на децата си казвам, че да, и аз в това число съм виновен, че сега това се случва. Моето поколение, това е лично мнение, е виновно за много от случващото се в Украйна. Това също е една от причините на 25 (февруари 2022) да отида във военкомата. Да, на мен ми провървя, върнах се жив, всичко е нормално, но имам много добри познати, побратими, които вече загинаха.

- А какво мислите за тези украински мъже, които избягаха?

- Да кажем така – тези, които са заминали законно… Заминал – заминал, щом е имал законно основание, да го направи. Ако не се е върнал – това е също негово право. Аз не мога да го съдя по простата причина, че има различни категории хора – има войни, има земеделци, затова, ако човек не е готов – не е готов. Отрицателно се отнасям към тези, които бягат нелегално. Плащат огромни пари някак някъде да преминат границата… А тези, които са заминали на законни основания и са решили да не се връщат... Случва се. Зависи дали иска, или не да си промени гражданството, или само местожителството. Това с гражданството е двустранно. Понятието гражданство не означава само моите задължения към държавата, а и задълженията на държавата към мен. Затова, ако има такива хора, и те са много, държавните органи не са си свършили работата, по патриотичното възпитание, което у нас, в Украйна, беше много, много слабо. Аз в Америка не съм бил, но ако съдим от техните филми, там има къща и до нея знамето. В Украйна дълго време нямаше такова нещо. Сега има. Между другото, когато отидохме на окупираните около Днепър села през есента на 22-ра година, местните хора казваха: „Като видите украински флаг в двора – там живее колаборационист“. И разказваха как са сътрудничили, какво са правили, но това не е проблем на военните, а на СБУ, нека те се занимават с това. А тези, които незаконно са преминали границата, трябва да си изтърпят последствията. Когато към мен се обръщат хора, аз ги съветвам, ако не искат да служат, да го кажат на военкомата.

Работата е в това, че ако се гледа от юридическа гледна точка, религиозният човек, без значение каква религия, християнска, мюсюлманска, не би трябвало да се заставя да убива. Ако човек е например християнин и има заповед на Христос – Не убивай – трябва да каже, че не е готов да се сражава. Може да каже, че ще помага с други дейности. Такива хора трябва да се подготвят постепенно и внимателно, защото армията е преди всичко много тежък труд, труд, мръсотия, кръв… Това е, никаква романтика няма. И меко казано, да се героизира… Да, на фронта в много случаи има място подвигът, съгласен съм, много такива примери има. Но как да кажа, това не възниква от нищото, а човек го търси. Човекът е същество, което може да свикне с всяка ситуация. При животните е същото, всяка майка ще защитава своето кутре, всяко животно ще се бори за своя живот докрай. Т.е. човек, поставен в екстремна ситуация, сражавайки се с врага, ще воюва до края, защото разбира, че иначе ще го убият. Всички хора рано или късно умират, вечен живот няма, кой по-рано, кой по-късно, но на всички им се иска по-късно.

В Украйна действа закон за алтернативна невоенна служба, но защо той не се прилага. При нас всички събират с една метла и възниква въпросът, ако е така, то с какво се различаваме от москалите? Понякога методите, които прилагат ТЦК приличат на методите, които прилагат те. Но ние все пак сме по-различна страна. А това, което понякога нашата власт говори, че там Полша, Балтийските страни, ще върнат нашите ухилянти (хора, които избягват от службата)... Извинете, но на какво правно основание? Ако човек се намира на законно основание например в България. Пристигнал е, обърнал се е към органите, казал е например „Аз се боя, дайте ми статус на бежанец“ и го е получил. Тогава той се намира в България на законни основания. Ако не извършва никакви престъпления, работи, как България да го върне? Т.е. в света правилата работят по друг начин, не така, както им се иска на нашите власти.

- Какво бихте казали на европейците, които започват да забравят за войната?

- Бих казал, че трябва да се помнят уроците на историята. Според мен това, което се случва сега в Украйна, прилича на това, което се е станало през 1939 г. в Полша. Сталин и Хитлер са се договорили да си поделят полската държава. А преди това Хитлер е окупирал една страна, втора страна, трета страна. И тогава не са се намесили. Просто не са искали да има война. Донякъде е разбираемо защо европейците са постъпили така. Защото през Първата световна война основният театър на бойните действия, в това число и при използването на химически оръжия, е бил в Европа, между Германия и Франция. Там досега има места, непригодни за земеделие. Затова на европейците не им се е искало да воюват. И какъв е резултатът? От това, че първоначалните действия на Хитлер са останали безнаказани, пламва Втората световна война. В Украйна още през 2014 г., Путин развали световния ред. Тоест Украйна е била призната в определени граници от цялото световно общество. Още повече сред основателите на ООН са били Украйна, Беларус и Съветският съюз. Русия не е била сред тях. През 2014 г. Русия наруши и договора за мир, сътрудничество и граници. Путин още през 2014 г. счупи световния ред. Как другите държави се отнесоха към това? Членовете на Съвета за сигурност към ООН? Всички помним. А после се случи пълномащабната война. Лошото е, че много хора зад граница се отнасят като към нещо, което е много далече. И ако след началото на тази агресивна война международното общество беше се договорило и се беше отвърнало от Руската федерация, вероятно войната нямаше да продължи толкова дълго. А сега, като някои страни търгуват с руснаците, купуват нефт и газ, заради икономически интереси, Русия печели, и влага средствата в убийства на украинци, вместо да осигури нормален живот на собствените си граждани.

- Какво за Вас означава победа?

- Лично за мен победата е Украйна да остане независима държава. Относно границите, в зависимост от средствата, силите, оръжията и всичко останало, допускам, че могат да останат някои временно окупирани територии, но временно. Разбирам, че този въпрос не е лесен. Не трябва да се лъжат стотици хиляди украинци, ако трябва да отвоюваме тези земи, украинците просто ще свършат. А ние не искаме това. Т.е., общо взето, врагът е спрян, трябва да го изтискваме, пречупваме, да го изгоним зад границите на нашата територия. По-далече не искаме да отидем. Едновременно с това е нужно да се предприемат определени мерки, за да се дестабилизира страната им. Защото в този вид, в който съществува, може да има само временно прекратяване на огъня. Но временно примирие ще се използва за прегрупиране, натрупване на сили и средства и после обратно ще дойдат в Украйна. Победа ще бъде, когато съществува като държава, със свои хора. Даже сега мога да кажа, че Украйна е победила, но ситуацията се променя, аз не мога да дам 100% гаранция, че няма да се наложи отново да отида в армията, да взема оръжие в ръце и отново да се занимавам с това, с което се занимавах преди година. Реална опасност има, защото сега руснаците засилват действията си на фронта. Да, нашите защитници отбиват техните атаки, но това е с цената на жертви.