Интервю на информационна агенция "Фокус" със социолога и президент на световната Асоциация “Gallup International“ Кънчо Стойчев за вътрешнополитическата обстановка, третия мандат и вариантите за развитието му. Публикуваме го със съкращения.

Партиите в последните 48 часа се залутаха между "Титаник", Ноевия ковчег и коалицията "Вежди", особено след връщането на нереализирания втори мандат. Тревогата, която ги обхвана, е основателна, но още по-видно е объркването им. В мат обаче се оказа президентът, на когото някак всички с надцакване се опитват да прехвърлят, и на практика дори прехвърлиха горещия картоф на вината за предсрочните избори. В мат ли е президентът?

Не, президентът изобщо не е в мат и грешат онези, които го поставят на една и съща шахматна дъска така, както са политическите партии в страната. Президентът не е страна, той не е политическа партия и по никакъв начин не може да бъде третиран с еднакъв аршин. Неговата роля е съвършено друга, тя е регламентирана в Конституцията, и той я изпълнява точно така, както тя е разписана. Да, ще сме свидетели на опити той да бъде обвинен за случващото се в страната, но също така ще сме свидетели и на провала на тези опити, тъй като те са дълбоко безсмислени и лъжовни.

Г-н Стойчев, адекватно ли е поведението на политическите партии? Изведнъж се оказа, че последните, които не са минали през парламентарната рулетка, до една поискаха третия мандат.

Поведението им е напълно адекватно. Предполагам ще ви изненадам с подобен отговор и затова веднага ще поясня. Дали едно нещо е адекватно или не е адекватно зависи от гледната точка – адекватно за кого? Ако вземем на първи план интересите на България, на нашата родина, поведението безспорно е напълно неадекватно, защото лично аз не виждам партии, които изобщо да се интересуват от съдбата на България в тази ситуация. Но ако погледнем случващото се от гледна точка на техните тесни партийни интереси, те се държат напълно адекватно, т.е. те следват онази крива, която си представят, че е в техен интерес. За съжаление в главите им, в колективните органи и индивидуалните глави, темата за местните избори е много по-важна от темата за съдбата на България. А темата за местните избори действително е важна от партийна гледна точка, тъй като знаем, че това са най-важните избори, и те всъщност раздават реалната власт в България, тъй като местната власт е реалната власт в България.

При това положение вие какъв процент вероятност давате за сформиране на правителство с третия мандат?

Минимален е, процентът е минимален. Излишно е да назовавам конкретна стойност, наистина е минимален. Оставам така съвсем леко отворена врата, тъй като не считам, че все пак живеем в напълно предопределен свят и че всичко е предварително решено. Минимален шанс има. Даже ако погледнем и чисто случайността – живеем в много динамичен, ужасно кризисен свят, и драматични събития могат да станат във всяка секунда и момент, и това да промени картината и в България. Да, ние сме съставна част от този свят, от активната част на този свят, и зависим по принцип страшно много от този свят, а в тази криза, имам предвид и войната, която се води, ние изцяло зависим.

Очевидно е, че ако се стигне до изпълнение на проучвателния трети мандат, без компромиси няма да мине. Кой ще ги направи и какви могат да бъдат те?

Труден въпрос, тъй като изисква гадателство, изисква познания от отвъдното. Аз нямам достъп до отвъдното. Но все по-очевидно става, че без участието на първите две политически сили, а това са ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, без някакъв вид консенсус, не, не можем да говорим за консенсус, но за компромис във всички случаи, стабилно управление не може да се постигне. Всяка друга конструкция би била твърде уязвима. Така че пътят напред до голяма степен, напред имам предвид към възможност за съставяне на правителство, действително минава през отношенията между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“. Ако там нещо се промени, ако там се намери компромис, най-вероятно би могло да имаме правителство. Но трудно ми е да повярвам, че ще се случи.

А дали пътят за компромиса не минава и през главния прокурор Иван Гешев, т.е. през неговото отстраняване, или както на разговорен език се казва, простете на израза, през главата и с цената на главата на Иван Гешев?

Чисто повърхностно погледнато изглежда логично това, което казвате, но всеки по-сериозен поглед върху ситуацията показва, че не от това зависи в момента сформирането на правителство в България. Някак си прекалено елементарно е да се мисли, че всъщност целият огромен, тежък, сложен, кризисен и критичен политически процес се крепи на раменете на една личност, пък която и да е била тя, и някак си като я махнем тази личност, ще стане много хубаво, или пък примерно като вземем друга личност, сложим някоя – историята не е изградена точно по този начин, независимо че доста филми и литература я представят в тази светлина. Не, не е построено всичко върху една личност.

Зададох ви този въпрос, стъпвайки върху думите на Асен Василев – един от съпредседателите на "Продължаваме промяната", според които ако Христо Иванов като бъдещ мандатоносител предложи приоритети като конституционна реформа с разследването на главния прокурор, ГЕРБ няма да го подкрепят, ако не направят това, "Продължаваме промяната" няма да го подкрепят. Зададох ви въпроса заради тези думи, които изобщо не звучат софистично.

Ако се стигне до мандат на "Демократична България“, аз не бих се учудил в зала ГЕРБ да подкрепи такъв мандат. След това обаче е трудно да си фантазираме. Но това напълно го считам за реалистично, да, Борисов да подкрепи Христо Иванов, и да каже: "Ето, ние правим всичко в името на България, дори и това го правим“. Но ако такъв мандат бъде реализиран и подкрепен, то съвсем ясно е, че ние сме преди всичко парламентарна република, и че всяко едно решение ще се взима в парламента, т.е. трудността ще бъде не пред Борисов, а пред г-н Христо Иванов или съответно екипа, посочен от него или тази партия, тъй като да се управлява не просто в малцинство, а да се управлява в много силно, много тежко малцинство, е изключително тънка работа, която не виждам кой може да го направи в България в този момент.

Понеже казвате, че нямате да бъдете изненадан ако ГЕРБ подкрепи в зала този мандат…

Изобщо няма да се изненадам.

Да, обаче Десислава Атанасов, която е председател на парламентарната им група, пуска студения душ: "ГЕРБ подкрепа няма да даде даром на никого".

Знаете ли, вече сме се нагледали на изказвания, които буквално през 4 часа могат да сменят посоката. Отново като контрааргумент на това, което вие цитирахте, да цитирам примерно, какво казва вчера ли беше, онзи ден ли, г-н Бойко Борисов, който каза, че Христо Иванов е един прекрасен човек, работил е с него, вярва му и той е честен човек.

Да, предложи го за премиер.

И го предложи за премиер. Така че вижте, сигурно човек ако е внимателен, може само за последните 24 часа да извади още 2-3 цитата, които също да са разнобойни, да са си противоречащи. Политиката и това съдържа – една такава позиционна война на думи. Много пъти подобни изказвания и тестови изказвания, нямат нищо общо с реални намерения, но пък това е единственият начин да се тества политическата обстановка, политическият опонент или политическият приятел, така да се каже. Не бива да се учудваме, никой няма да обидя надявам се, и никой няма да стресна с твърдението, че някак си да търсим истината в думите на политиците е наивно и глупаво. Там е друга играта.

Да, но хората съдят по техните думи. Те са избиратели, те са слушатели, те съдят по това, което им говорят, и се объркват.

Не бих определил българите като чак толкова жертви и наивни. Българинът е много здраво стъпило на земята същество. Българинът не се лъже чак толкова лесно и българинът не вярва чак толкова на думи. В крайна сметка българинът гледа и действията и делата. Проблемът с българския избирател, с нас, с всички българи и с нашите тези постоянни избори, които вече има в последно време, е, като че ли не си даваме достатъчно сметка за собствените си интереси и че не гласуваме според реалните си житейски и жизнени интереси, а много често робуваме на някакви други фантасмагории, принадлежности или често и просто житейски зависимости, които не винаги съвпадат с интереса на страната като такъв.

Който и лидер и да получи папката с третия мандат, ще получи и съответните негативи с нея. Допускам, че вие ще се съгласите, защото той и партията му ще бъдат тези, които ще предизвикат поредните пети избори за 2 години. Тогава как след това ще се разчете ходът на държавния глава?

Напълно съм съгласен с това твърдение, и даже бих оприличил този трети мандат като граната, на която ѝ е махнат предпазителя – който я вземе, тя ще избухне в неговите ръце. Това прави ситуацията и много интересна, и много рискована. Но ако съм прав, ако вие сте прави в тези разсъждения, то всичко това води към извода, че правителство няма да бъде съставено.