Топли ръкавици за невидими ръце

Денят беше мразовит и до последно се чудихме дали да ходим на това събитие. Знаехме само, че ще бъде навън и едва ли ще бъде кратко. Нашата цел бе постановката „Което остава“, която е съвместен проект на Екологично сдружение „За Земята“ и студио за документален театър Vox Populi. Отправната точка беше Център за култура и дебат „Червената къща“ , а ние бяхме измръзнали още преди да потеглим.

Тръгнахме от там малко след 19 часа, като не знаехме какво точно ще видим. Любопитна група от около 10 души следваше млада дама с високоговорител и бомбе, която беше нашият пътеводител из софийските улици - домът на рециклаторите.

Малко след „Червената къща“, точно на ъгъла, подминахме една руска закусвалня. В този момент там влезе мъж със странно облекло и мрежеста торба с няколко празни бирени бутилки в нея:

- Бутилки приемате ли тука? - попита мъжът продавачката в магазина.

„Е, ти луд ли си в руска закусвалня да връщаш бири“. Той продължи, а ние го гледахме с лека почуда без да знаем какво точно се случва.

- А, имате ли от онези пирожки? Сега нямам пари, ама утре?

Това беше актьор. Ние бяхме на постановка. На улицата, на -10 градуса. Пред нас започна да се разкрива една истина, която знаят само онези, които я преживяват и виждат всеки ден.

Студът навън бе най-добрият декор за този спектакъл с четирима актьори, влезли в ролята на клошари а.к.а. рециклатори.

Първо беше момчето с бутилките, на следващата пряка спряхме пред една кофа. Този път жена събираше кашони. Продължихме и постановката ни срещна с момиче, което седи в кофа. Следваща спирка - вътрешен двор, а в него подземно складово помещение. От дупка насред плочките излезе мъж. Извади първо едно одеало с кашони, после още кашони. Това беше неговият дом и го извади от дупка. Погледна ни и отпи от едно патронче ракия.

Трудно би било да пресъздам техните монолози, не би било същото. Голяма част от репликите на актьорите бяха съвсем реални и дошли от итервюта на студентите по „Социология“ в СУ с рециклатори от улиците.

Въпросите след спекакъла по софийските улици бяха много. Отговори потърсихме от екипа на „За Земята“. Те ни разказаха повече за проекта и проблема и как можем ние като хора да помогнем: 

Разкажете ни малко повече за това, което гледахме?

Документалният театър-променада „Което остава“ е съвместен проект на Екологично сдружение За Земята и студио за документален театър Vox Populi. В пърформанса се обръщаме към един непопулярен, но значим въпрос в нашето общество - ролята, идентичността и обществения принос на събирачите на отпадъци“.

Документалният театър е все още слабо познат у нас. Той е много приобщаващ и въздействащ, когато искаш да покажеш на хората душата на един проблем, затова избрахме точно този жанр. Предложихме на Vox Pоpuli да работим заедно, тъй като те имат дългосрочен интерес в показването на лицето на маргинализираните в България общности чрез изкуство.

„Което остава“ представя всекидневните истории на неформалните събирачи на отпадъци, които често възприемаме като клошари или бездомници. Благодарение на екипа на Vox Populi и студенти по социология от Софийски университет имахме възможност да се запознаем и да научим повече за личността на тези хора. През лятото на 2017 година проведохме редица интервюта със събирачите на отпадъци. С откъси от интервютата бе създаден пърформанса. Това е една от най-ценните особености на документалния театър - той предава думите на протагонистите буквално, няма нищо измислено или нагласено. Всичко е истинско, живо и затова ангажира зрителя толкова силно.

Раздадохте събраните ръкавици от инициативата ви „Топли ръкавици за невидими ръце“, на колко хора успяхте да помогнете?

Успяхме да съберем над 100 чифта ръкавици и около 20 шапки и шалове, които разпределихме в пет пункта изкупуващи вторични суровини. В някои от пунктовете лично успяхме да се срещнем с рециклаторите. С този жест показваме, че ценим труда им и им благодарим от името на всички, които се включиха в кампанията. Надяваме се това да е малък принос за техния комфорт при тежките условия на труд в студените зимни дни.

Идеята ви е по някакъв начин тези хора да станат официално част от системата за разделното събиране на боклука. Какви са стъпките, които трябва да се направят в тази посока?

Във всеки голям град на всеки континент има неформален сектор, работещ паралелно с официалните системи за управление на отпадъците. Това са събирачи, сортировачи, прекупвачи, вехтошари, които по собствена инициатива събират вторични суровини от домакинства, бизнеси, по улиците или от контейнери за смесени отпадъци. Тези хора помагат за разделянето на стойностните материали и предмети от боклука, като същевременно спестяват на обществото разходи за извозването и преработването им. В София с това се занимават поне 4-5 хиляди души, които предават за рециклиране близо 240 тона материали на ден, възлизащи на между 13%-18% от всички отпадъци, образувани от жителите на София.

Уменията и опитът на неформалните събирачи ще са полезни при едно цялостно разгръщане на потенциала на официалната система за разделно събиране в столицата. Това включва и специално внимание към запазване на стойността на материалите възможно най-дълго. За целта всяка етажна собственост, къща, офис, магазин или учреждение трябва да има собствен набор от кофи за разделно събиране на отпадъци и да плащат справедлива такса смет според изхвърляното количество. В такъв сценарии за събиране и преработване на разделения отпадък ще са необходими повече работници, една част от които биха могли да дойдат от неформалния сектор.

Каква трябва да бъде реакцията на властите?

До момента властите успешно упражняват пълна институционална „слепота“ към неформалния сектор, въпреки непренебрежимия му размер и роля в управлението на отпадъците. Има редица ограничителни и наказателни мерки за неправомерно придобиване на суровини, както е разглеждан труда на рециклаторите, записани в закони и наредби. Те не могат да изтрият съществуването на хиляди неформални събирачи, но биха могли да отнемат поминъка на най-уязвимите от тях и да свият количеството рециклирани отпадъци, които се връщат в икономиката. Подобни регулаторни инициативи са неприложими, тъй като не отразяват адекватно действителността, в която живеем.

Смислената реакция на институциите трябва да се фокусира върху използване на опита и уменията на тези хора с предложение за включването им в официалната система за управление на отпадъци. Като първа стъпка на властите виждаме инициирането на обществен дебат с всички заинтересовани страни, в който са представени и рецикалторите. Чрез него могат да се изследват настоящите конфликти и да се търсят решения с мисъл за хората, бизнеса и околната среда.

Какво може да направим ние като общество?

Докато общините не започнат да прилагат работещо разделно събиране, неформалната система ще продължава да играе важна роля в прехода към кръгова икономика, в която материалите и предметите остават максимално дълго или влизат многократно в икономиката. Ако искаме да няма неформален сектор с неговите нелицеприятни гледки на разпилени отпадъци и хора, ровещи в кофите, трябва ние самите да разделяме отпадъците си.

Едновременно с това общините и производителите на опаковани стоки и други масово разпространени отпадъци трябва да започнат прехода към кръгова икономика, като осигурят удобно и справедливо разделно събиране за всяко домакинство.

Какво следва оттук-нататък?

Очаква се от 2019 г. пунктовете за вторични суровини да се изнесат в промишлените зони на населените места, което ще затрудни достъпа. От 2020 г. се очаква и новата такса смет. Ние ще продължим да изследваме неформалния сектор и потоците на пари и отпадъци, а с данните и анализите ще търсим отговори от институциите - министерствата на труда и социалната политика, околната среда и водите, финансите и др. Целта е двойна: да се оптимизира разделното събиране чрез откриване на нови зелени работни места и да се смекчи удара от ограничаването на възможностите за предаване на рециклируеми материали срещу заплащане.

Източник: 1изречение/Мирослав Еленков, Николаос Цитиридис

Снимки: Studionota 

Следете новините ни в GoogleNews