Родителските срещи в сегашния им вид да отпаднат, предложи бившият заместник-министър на образованието и настоящ директор на 119. Средно училище "Академик Михаил Арнаудов" - София Диян Стаматов. Какви са мотивите му и как би могло да се осъществи адекватно общуването между учителите и родителите? Отговорите му вижте в интервюто за OFFNews.

Г-н Стаматов, какво Ви провокира да предложите отпадане на родителски срещи?

Тази идея ми хрумна преди доста време. С учителската колегия на училището, което ръководя, от няколко години – може би пет-шест – мислим в тази посока: че родителските срещи в този им вид, в който се събират големи групи хора на едно място и пред всички фронтално от учителя се очаква да изкаже за всеки ученик накратко нещата за неговото развитие, не се получават в правилната посока. И след всяка родителска среща, която обикновено продължава между два часа и два и половина, и двете страни не са удовлетворени, защото родителите очакват да се отдели повече време на всяко от децата, а учителят, преподавайки в 8-9 паралелки, препуска от клас в клас, за да изрази своето становище. Като прибавим факта, че електронната комуникация – не само електронният дневник – вече е силно напреднала, е видно, че в големите градове е изключително излишно събирането на родители и учители в този формат.

Но спирането на необходимостта от родителски срещи не означава спиране на срещи с родители. По-скоро е необходимо да излезем от това клише, че е необходимо да загубим задължително времето на една голяма група хора по едно и също време на дадено място. Това клише, може би от 50-те години на миналия век, днес е тотално безсмислено. Днес родителят иска да му се разреши проблемът сега, в момента, за което използва всички възможни съвременни електронни начини за комуникация – имейл, обаждане, SMS, Viber – и очаква бързо разрешаване. Почти никой вече не чака да се съберем на едно място, да поставим даден проблем и да чакаме неговото развитие. И това е нормално – всеки вече живее доста динамично и бързо. За мен родителските срещи са голяма отживелица в този си вид и трябва да подходим доста гъвкаво и съвременно към днешната комуникация с родителите.

В момента всеки класен ръководител и учител имат регламентирани часове за консултация – време, което все още родителите не използват ползотворно, за да се консултират с учителя или класния ръководител какви са плюсовете и какви са пропуските в подготовката на децата. Това време остава празно от работния ангажимент на учителя. Учителят е в училище, чака и много рядко са тези случаи, в които осъществява някакви контакти. А точно това е времето, в което всеки учител може да сподели много по-обстойно информацията за съответното дете или клас.

Как да се организира работата така, че евентуално при спиране на общите срещи родителите да не получават достатъчно информация? Какво да се направи, ако те не могат да стигнат до училището в часа за консултация?

Подобни фронтални конкретни срещи на родителя с учителя, които са всяка седмица в точно регламентирано време, са най-подходящото време за консултиране, защото в гимназиалния етап – имам предвид след седми клас – броят на родителите, които идват на родителска среща все повече намалява и се стига до почти нулево присъствие в 11. и 12. клас, а там също има какво да се каже и сподели с родителите.

Задължителният характер на сегашните родителски срещи вече не работи и не е ефективен. В същото време, трябва да се сподели напредъкът на всеки ученик и евентуалната необходимост от наблягане по даден предмет или за акцент в неговата подготовка. Избягвам от думата „изоставане“, защото допускам, че всеки ученик напредва в своето развитие.

Това, според мен и според много голяма група колеги, трябва да става в отделни дни от седмицата, но в никакъв случай при събиране на целия клас.

Как ще смогнат учителите? Това са много ученици.

Всеки учител има всяка седмица по един час. Това е така нареченият втори час на класа или час за консултация, който е регламентиран в неговото работно време. Още след 15 септември всеки учител изписва кой е този час, изнася се на видно място в училище, в сайта на училището и оттам достига до родителите, обикновено чрез електронния дневник веднага след началото на учебната година. На първата родителска среща винаги се споделя кога е този час за подобно консултиране и срещи. Това е времето, в което трябва да стане тази комуникация. В момента голяма част от родителите, които са силно заети – а бих казал, че те са 70-80% от хората в големите градове – са затруднени да присъстват на родителски срещи. Но пък при гъвкавост в консултациите по отношение на графика и съгласуване на свободното време на двете страни, нещата могат да се получат.

При нас, например, всеки учител има служебен телефон, с който осъществява връзка при необходимост с всеки родител. Това е основната цел на тези телефони, които са получили колегите. Обикновено каним онези родители, чиито деца имат повече проблеми. Това е регламентирано като необходимост: след направени три забележки да поканим родителя за разговор - и се документира в съответните дневници за комуникация с родителите. Прави се за по-голяма група деца, които по някаква причина не са до такава степен послушни. За едно училище – което и да е то – броят на подобни срещи е между 15 и 20%. Има училища, където броят на тези деца е много по-голям.

Споменахте липсата на интерес в 11. и 12. клас. В същото време, майка на ученик в начален клас ми сподели, че присъства на всички родителски срещи, но, уви, на тях не чува нищо за детето си, а за организационни въпроси и събиране на пари. Съгласете се, това дразни. Как срещите да не отблъскват родителите и те да не се чувстват използвани за покриване на различни нужди в училището?

При нас много отдавна спря да се говори за финансовия елемент на родителските срещи – може би от четири, пет години, даже и повече. Най-вероятно на много места продължава да го има това като казус и проблем.

При малките ученици – от първи до четвърти клас – необходимостта от родителска среща според мен е само в началото на учебната година. След това всеки ден родителят се среща с класния ръководител и с учителя в занималнята и получава ежедневна информация за подготовката на детето си. Сутрин оставя детето и за няколко минутки двете страни си казват това, което имат да си кажат, вечер е същото в другата група, в занималнята. Там комуникацията между родителя и учителя е до такава степен тясна и ежедневна, че наистина е излишно наличието на групови родителски срещи, на които родителите да се чувстват като на събрание на квартала, на входа или на каквото и да е.

Колкото до събирането на пари, това е, първо, отживяла, след това – изключително лоша система, в която на родителските срещи се говори за пари. Изключвам ситуацията, на която на родителите все пак им се налага да събират средства за помагала и за допълнителни учебници, защото не всички класове са на едно ниво и в определени училища за да си много по-напред, трябва да учиш не само по общообразователния учебник, но да имаш и друг, който е на далеч по-високо ниво.

Това ние сме го решили по следния начин: всеки клас има касиер и той осъществява с групата на класа тази необходима комуникация – за закупуване на помагала и учебници. Но това, мисля, че не е акцентът на майката, с която сте говорили. Въпреки всичко, подобни неща не трябва да бъдат тема на родителски срещи, а там да става дума за общността – какви потребности има даденият клас, какви са необходимостите от излизане извън училище, например за посещения на културни събития. В никакъв случай акцентът не бива да бъде насочен към пари.

Как да се направи тази реорганизация на родителските срещи – необходимо ли е Министерството на образованието да разпореди нещо, или всяко училище може да реши въпроса самостоятелно, като избере и приложи модела, който смята за най-добре работещ?

В момента няма регламент. И според мен не е добре да има регламент за сформиране на родителски срещи и тяхното провеждане. Всяко училище има свободата самò да създаде система, която да бъде най-ефективна за самото училище. Така че намесата на министерството би била изключително излишна. 

Това, което обаче министерството би могло да направи, е в посока квалификация на всички учители за съвременен разговор с родителите. Това е нещо, за което не е направено нищо във времето по различни причини. Обикновено винаги се говори за квалификация по отношение на методите на преподаване – да е по-интересно, да е по-интерактивно, но винаги остава на заден план комуникацията със самия родител. Това е доста специфично, защото едни са родителите в София, други са в едно малко селище с 1000 жители. Комуникацията и на двете места е важна, за да няма неудовлетвореност на родителите по отношение на представянето на развитието на детето. Тази комуникация трябва да бъде на съвременно, днешно ниво. Управлението на класа и управлението на комуникацията с родителите в много от случаите стои изостанала във времето, бих казал – 60-те, 70-те години на миналия век: поучителност, назидателност, авторитарност и нищо, нищо позитивно. А успешен е този класен ръководител, този учител, който успее да влезе в добрата комуникация с родителя и да не използва тези три негативни акцента.

Още по темата

16/10/2018

Общество

Родителските срещи да отпаднат, поиска бивш зам.-министър