Г-н Грудев, едно писмо от Брюксел от 29 април предизвика много коментари относно Оперативната програма за земеделие. Нека най-напред уточним какво се казва в това писмо и какво означава?

29.04 е датата на английската версия на писмото. Официално то пристигна в България на 02.06. Знаете, че официалният текст е българският и от получаването му на български започват да текат сроковете за отговор на страната.

Писмото касае уравняване на сметките за финансова 2015 г. на Разплащателната агенция в България, която е Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

В писмото се казват няколко неща. На първо място, целта за получаване на това писмо е да бъдем информирани, че счетоводната заверка на сметките на ДФЗ няма да могат да бъдат заверени преди 31.05.2016 г., а ще останат за последваща заверка до края на финансовата година. Европейската комисия, в частност Главна дирекция „Земеделие“, има ангажимент всяка година до 31.05. да извърши съответния преглед на работата на Сертифициращия орган. Ако няма бележки, да приеме неговата работа, съответно да завери сметките на Фонд „Земеделие“. А ако има бележки, да ги изпрати и да уведоми страната членка, че до 31.05. няма да е в състояние да завери счетоводно тези сметки. Това се казва с писмото.

Следват описания на конкретните искания, които следва да бъдат изпълнени от страна на Сертифициращия орган. Касае се най-вече за предоставяне на допълнителна информация, увеличаване на част от извадката, върху която са извършени съответните счетоводни анализи и предоставяне на тази информация на Европейската комисия.

Голямото неразбиране дойде от включването в темата на 1,1 млрд. средства, които били под риск. Нямало да бъдат възстановени, дори вие казахте, че те са спрени, те остават за сметка на националния бюджет, което е абсолютно невярно.

Първо, не знам откъде тръгнаха 1,1 млрд. По смисъла на дедукцията толкова са плащанията по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, тоест частта програма. Но ние имаме и много други плащания. Имаме плащания по директните плащания на площ, които са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Затова първото неразбиране е откъде взехме сумата. Това не е конкретно. На второ място, тази заверка не касае тази сума. Тази заверка касае работата на Сертифициращия орган. Ако искате да говорим с числа, в съответния доклад има посочени две числа. Първото е едно намаление, което допълнително трябва да бъде извършено и то трябва да се докладва като такова. Става въпрос за 6,590 евро, които са неправилно отбелязани от страна на Сертифициращия орган и те следва да бъдат коригирани.

Второто число, което ако трябва да бъда напълно откровен с вас, е разковничето на това цялото писмо, което ние дискутираме в момента, и това е основната причина, поради която работата на Сертифициращия орган не е приета. Това е извършването на една екстраполация при отчитане на грешките, докладвани при прилагане на мярка 321, която е „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони“. С две думи, Сертифициращият орган установява една грешка от 2 783 081 евро.

При извършване на същата екстраполация одитиращите експерти в ЕК, на база на съответния статистически анализ, стъпвайки на същата грешка, която е изчислена от тях, казват, че тази сума не би трябвало да е толкова, а трябва да е 7 026 800 евро. Това са единствените числа, които фигурират в този доклад.

Това са тези 2% грешка, които са над допустимия процент на грешка.

Точно така. При всеки един доклад на сертификацията на разходите Сертифициращият орган издава една декларация, която декларация казва какво е нивото на грешка при двата фонда - Европейският фонд за гарантиране на замеделието и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. Вътре в тях мерките се разделят на ИСАК базирани и ИСАК не-базирани. Тоест ИСАК базираните са тези, които са площни мерки, те се управляват чрез Интегрираната система за администриране и контрол, ИСАК не-базираните са тези, които се управляват на проектна база, т.е. това са например проектите на общините, проектите на частниците бенефициенти.

Да ги наречем гарантирани плащания и проекти.

Приемам. В частта „Проекти“ имаме един чисто одиторски спор между сертифициращия орган и комисията, касаещ екстраполирането на установената грешка. Установената грешка в извадката, която е направена от Сертифициращия орган е 49 494 евро, която съответно трябва да бъде екстраполирана навсякъде. И точно в екстраполацията е методическият спор.

Комисията счита, че грешката трябва да бъде екстраполирана на 7 млн. евро, сертифицизащият орган я е изчислил на 2,7 млн. евро, тъй като има различни спорове върху класификацията на определени пропуски. Това са двете числа, за които става въпрос в съответния доклад.

Оттук насетне този доклад не касае по никакъв начин спиране на средства, нито от стара, нито от нова програма. Първо, той касае само старата програма, защото става въпрос за 2015 г. Средствата, които България изплати до 31.12.2015 г. Вие знаете - средствата се плащат от националния бюджет и по различните фондове те се възстановяват на бюджета на различна периодика. Например за фонда за гарантиране нормалното възстановяване на тези средства е 45 дни, а що се касае за ПРСР, т.е. ЕЗФРСР, там срокът започва да тече 3 месеца от изпращане на отчетите на фонд „Земеделие“ за извършени плащания.

Да се върнем на тези суми, 1-1,1 млрд., която е горе-долу сумата, платена по ПРСР за миналата година, за цялата минала година. Тези суми за възстановени в държавния бюджет, като последният транш на изплащанията беше на 10.03.2016 г.

Значи тези 1,1 млрд. са възстановени от Европейската комисия към трежърито още преди писмото?

За да бягам от окрупняване на числата, не 100% от цялата сума е възстановена. Понеже вече съм много внимателен в изказа, Ви давам пример кое не е възстановено. Не са възстановени средства в размер на 182 636 901 евро. Само че тази сума представлява авансовото плащане, отпуснато на страната през първото тримесечие на 2008 г., когато старата ПРСР е одобрена. При одобрението на всяка една от програмите, в началото на нейното прилагане, Европейската комисия отпуска авансово една сума, която да бъде в сметките на Разплащателната агенция с цел първоначално покриване на някои части от авансовите плащания. Това е стандартна процедура. Същия аванс получихме сега и за новата програма. Та тези 182 млн. евро ние като паричен поток няма как да ги очакваме тази година, тъй като те са влезли 2008 г. и в момента те счетоводно се нулират. Така че, ако говорим за кеш флоу, тази сума няма да постъпи тази година, но тя на счетоводна основа вече е постъпила. Така че на бюджетна база сумата е постъпила още 2008 г., в момента става нейното нетиране.

Не сме получили и няколко удръжки от вече наложени санкции. Те вече са приспадат от последното плащане. С последното плащане е най-разумно да се прихванат всички суми, които някога са били дължими по програмата. Имаме едно плащане от 9 465 000 евро като наложена санкция през миналата година, която е удържана от това последно плащане, които също няма да получим сега.

За какво е тази финансова корекция?

Тук трябва да влезем в следващата тема, тя е наложени санкции по финансови корекции. Но нека да изчистим темата със спирането на парите.

Имаме още една удръжка от 316 957 евро, която е по една друга наложена глоба на страната, след малко ще говорим за тях. Като направим дедукция на всички тези суми, остатъчните плащания са възстановени вече в националния бюджет. Беше некорентно да се твърди, че имаме някаква сума, която остава да виси за сметка на националния бюджет. Защото това беше първоначалното нещо, което създаде несигурност, че видите ли, има едни пари, които сме платили и Брюксел отказал да ни ги възстанови, това беше некоректното разписване. Тези пари са платени от националния бюджет, възстановени са от Европейската комисия с тези изключения, които Ви казах сега. Просто съм внимателен и държа всичко да бъде точно.

Не е заверена от Комсията счетоводната заверка на държавен фонд „Земеделие“ заради няколко продължаващи бележки, които следва да бъдат изчистени до края на годината със Сертифициращия орган. Първо, никъде не споменаваме, нито има дума за 1-1,1 млрд. И на второ място – единсвените числа, които са в този доклад и които в момента са в етап на преговори, е дали нашият сертифициращ орган ще приеме забележката на Комисията за 7 млн. евро, това вече си е тяхна работа и те следва да го изчистят с Комисията. И другото е дали ще приемем бележката за налагане на допълнителни 6590 евро намаление за неспазване на сроковете за определени плащания, които, поне по мое мнение, смятам, че коректно са отбелязани от страна на Комисията. Това е темата с доклада и това е темата с възстановяването на средствата.

През настоящвата седмица, Вие знаете, занесохме и в Народното събрание последното платежно нареждане, за да се покаже, че програмата не е спряна, защото при спряна програма как ние да имаме трансфер от страна на Комисията. Дори вчера чух, че това платежно нареждане не е истинско.

Това платежно нареждане, което беше показано, според мен е от БНБ към Фонд „Земеделие“, но не може да се каже какви са средствата, които вече са били в БНБ.

Абсолютно е така. Това е последното нареждане. Знаете, че средства пристигат от ЕК към БНБ. БНБ после прави трансфер към сметките на Фонд „Земеделие“, където се разделят по различните приходоизточници. Помолих колегите да направят едно кратко обяснение за съответните плащания. При евентуално спряна програма ние няма как да имаме какъвто и да е трансфер от който и да било, защото спряна програма означава замразяване на плащанията, т.е. спиране на всякакви транзакции. Вие мислите ли, че може БНБ да преведе някаква сума към Фонд „Земеделие“, без тази сума да е постъпила от ЕК. Това чисто счетоводно няма как да се случи.

Тезата в статията на OFFNews беше друга. Не ставаше въпрос за спряна програма, ставаше въпрос за отказ за възстановяване на средства, които очаквахме, че трябва да постъпват сега, тази година.

Постъпиха, тези средства вече постъпиха. И тук е голямата разлика в интерпретацията. Средствата вече постъпиха в сметката на БНБ.

Така че да не създаваме такова кресчендо, каквото се получи, с липса на възстановяване на средства, тук се завъртя тезата, че видите ли затова се теглят някакви заеми, за да се покрие нещо, и това просто е абсолютно невярно. Средствата са постъпили по сметката на БНБ, БНБ ги е разпределила към сметката на Държавен фонд „Земеделие“, за да се изчистят вече извършените от тях плащания. Така че това е цялата тематика с работата на Сертифициращия орган.

През 2013 г. имаме идентичен случай, когато ЕК казва „Имаме допълнителни въпроси към вашия сертифициращ орган, докато те не бъдат изчистени, ние към 31 май няма да можем да заверим счетоводно вашите сметки. Следва да се извършат допънителни проверки“. И така се случва – извършва се тази допълнителна работа и впоследвие се заверяват счетоводно сметките. Искам да кажа, че това не е нещо чрезвичайно, а става въпрос за влизане в експертна дискусия между докладването от страна на счетоводните експерти на Комисията и счетоводните експерти на Сертифициращия орган. Тук в конкретния случай имаме две цифрови отражения, които в момента колегите трябва да изчислят със съвместна работа:
дали нашият сертифициращ орган ще приеме становището на Комисията за тези две суми – едната е 6000 евро и другата е екстраполация за 7 млн. евро, което евентуално да излезе грешка при популяцията на мярка 321. Ако се приемат тези 7 млн. евро, трябва да се види колко ще се вдигне грешката и ако тя надхвърли 2%, вече съответната разлика между тези 7 млн. и двата процента следва да бъде удържана и да бъде наложена като допълнителна санкция. Тук може да излезе нещо от порядъка на 3-4 млн. евро като потенциална грешка. Въпросът е дали ще имаме налагане на една допълнителна потенциална финансово корекция от порядъка на 3-4 млн. евро.

Това ли означава уравняване на сметките?

Да.

Аз мисля, че има едно друго тълкувание – че Сертифициращият орган не е успял да убеди ЕК в своята надеждност и те изобщо отказват да признават каквито и да е документи от този орган до срещата на 12 октомври, когато трябва ги убедим в надеждността на Сертифициращия орган.

Не, това абсолютно не е вярно. Това просто няма как да е вярно. Имам няколко бележки, които са разписани тук. Искам да Ви кажа, че по тези бележки Сертифициращият орган изготви съответния екшън план, защото така са се разбрали с Комисията. Екшън планът тази седмица, в понеделник и вторник, беше разгледан от ЕК. Има постигнато принципно съгласие върху екшън плана, който следва да бъде изготвен. Той ще бъде представен през месец юли на ЕК и срещата е октомври, защото знаете, че от края на месец юли до първите няколко дни на месец септември ЕК е няколко дни в лятна ваканция и всички официални срещи започват да се насрочват след този период. Колегите са сметнали, че няма нищо драматично и нищо спешно и затова предлагат октомври месец да направим тази последна среща, на която да бъдат приети коментарите на Сертифициращия орган.

Тук още веднъж Ви казвам – цялата дискусия се върти около екстраполацията на тази грешка от 7 млн. Дали тя ще бъде отчетена или няма да бъде отчетена. И ако бъде отчетена, да се види с нея колко се качва грешката, ако ще се качи над 2%, и ако е така, съответната сума да бъде предложена за финансова корекция.

Не се ли върти проблемът около методиката, по която е извършена извадката? Фактически не е ли това спорът - защо се проверяват проекти, които са избрани извън методиката?

Не, няма такава тематика. Има изискване за предоставяне на допълнително описание на методиката, по която се работи. Аз доколкото знам всички сертифицирани одитори работят по международно признати одиторски стандарти, които са приети навсякъде. И тук е вече въпрос да бъде представена в детайли тази методика. Но тук нямаме с тях такъв коментар. Аз и през изминалата седмица говорих с колегите от ЕК, които са издали този документ, които с учудване ме попитаха откъде се завърта тази тема. Бяха изненадани, даже си помислиха да не би нещо да се е случило, някакъв друг доклад да е бил представен някъде или нещо да е заменено по страниците от техния доклад. Всички се чудеха откъде е взета някаква сума от 1,1 млрд. лв. Тя нито фигурира някъде, нито става въпрос за такава сума.

Единствените числа, за които се говори в доклада, са тези две суми.

Защо се стигна до тези проблеми със Сертифициращия орган? Това е история, която продължава поне 7 години.

Така е. Историята е доста дълга, явно е свързана със самия бизнес на одитиращите компании. Явно се води някаква борба и между самите одитиращи компании и в страната, което понякога може да рефлектира върху подобни ситуации. В момента, ако трябва да съм честен с Вас, с конкретната тематика едва ли би съществувал проблем, по-скоро Министерството на земеделието и храните е имало проблеми със сертифициращия орган - с техния избор и с провеждането на съответните процедури. Това е нещо, с което Министерството се е сблъсквало в хода на годините. Почти непрекъснато с едни и същи проблематики. С процедурите по избор, с тяхното обжалване и с борбата между съответните одиторски компании.

Затова началото на тази година взехме решението, че това няма как да продължава по този начин и решихме да стабилизираме ситуацията със създаване на една независима изпълнителна агенция за одит на средствата от Европейските земеделски фондове, каквато беше създадена във всички други оперативни програми. Разходите се сертифицират от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ към Министерство на финансите. Ние направихме съответните консултации с Комисията. Имаше два варианта за такъв публичен орган. Единият беше да се натоварят допълнително колегите от Сметната палата, има и такава практика в ЕС.

Вторият вариант беше да се създаде нова агенция, което не става от днес за утре. Тук говорим за изключително технична счетоводна работа, която не може да се свърши току-така. Трябва да имаме достатъчно обучени кадри, трябва те да заработят нормално. Явно всички си даваме сметката, че единствения стабилен в бъдещето вариант е за създаването на такава агенция, която да не позволи непрестанни пускания на поръчки, обжалване на поръчки, чакане на произнасяне на съответните органи, докато времето тече и съкращава работата за съответния сертифициращ орган.

Тази агенция ще има ли капацитет до октомври и това има ли нещо общо със срещата на 12.10? И има ли спор дали не се нарушава принципа на разделението на властите, ако тя бъде част от Министерството на земеделието, а не към Сметната палата или Министерството на финансите?

Коректни са въпросите Ви. На първия въпрос: няма никаква връзка. Срещата през октомври е свързана с приемането на този доклад и работата на Сертифициращия орган. Нашата комуникация за изграждането на агенция върви регулярно и е по съвсем друга линия, отново с Главна дирекция „Земеделие“. Така че няма връзка с двете неща.

А що се касае до втория въпрос: Да, наистина, това са и наши опасения. Истината е, че последното нещо, което Министерството на земеделието иска, е отваряне на допълнителна тема, свързана със статута на агенцията. Поради тази причина - Вие ще видите по начина, по който е структурирана агенцията, независимостта е гарантирана по няколко начина. На първо място е назначаването на изпълнителен директор. Той ще се назначава от министър-председателя, т.е. тук няма да имаме колизия с потенциалното влияние на Министерството на земеделието при избора на изпълнителен директор. Всички служители надолу - одитори, които ще бъдат част от агенцията, ще се назначават от самия изпълнителен директор.

На второ място, в правилата за работа, и това беше основното искане на ЕК, всички доклади - одитни стратегии и проверки се изготвят независимо и се разписват единствено и само от служителите на агенцията. Ние нямаме по никакъв начин допир до работата на самата агенция и влияние от страна на Министерството на земеделието. Има една точка на потенциална колизия и тя е свързана с бюджетното осигуряване на дейността на тази агенция, защото като бюджетен разпоредител със средства под шапката на МЗХ, бюджетът ѝ се разпределя на годишна база. Тук имаме потенциална финансова връзка, но и тук колегите от Комисията правилно отбелязаха, че която и да е държавна структура, нейният бюджет се гласува от Министерския съвет. Тоест отново всички министри трябва да са съгласни с разписания бюджет, той трябва да бъде гласуван и отново имаме връзка с централния бюджет. Няма държавна структура, която да няма финансова зависимост от държавния бюджет. Затова и неслучайно в регламента е изписано, че независимостта трябва да бъде функционална. Това е единственото изискване на регламента - функционална независимост от разплащателна агенция. Това е най-важното, да не би да има връзка между самата агенция и разплащателната агенция. Това е най-опасният момент, който трябва да бъде избегнат, защото тази агенция проверява сметките на разплащателната агенция. Ако има някаква потенциална връзка между двете агенции, тогава би било опасно като функционална зависимост. Така че функционалната независимост е единственото изискване на регламентите.

Има една практика в ЕС, ще ви дам за пример Австрия. В Австрия работата на този сертифициращ орган се изпълнява от една от дирекциите на Министерството на земеделието на Австрия. Ние направихме среща и с тях, защото ни се струваше твърде явна колизията между интереса на компетентния орган и на самата агенция, и там колегите са се базирали изцяло на функционалната независимост на съответната дирекция, която издава самостоятелно своите актове. Това все пак би било твърде опасно за нас, да предприемем такива стъпки. Затова решихме с отделна агенция и осигурявайки независимостта на изпълнителния директор, както и на хората, които той ще назначава, както и функционирането независимо от Министерството на земеделието. За нас е важно да няма възможност един документ, който следва да бъде изготвен от тази агенция, да подлежи на съгласуване и преглед от страна на МЗХ. Затова те трябва да имат възможност сами да издават своите актове, което е заложено в тяхната структура.

С риск да задам един и същи въпрос за трети път, пак ще питам. Ако не бъдат заверени сметките, вие сте сигурен, че става въпрос за максимален риск от 3 или 4 млн. лв.? Или има риск от цялостно непризнаване на разходите и плоска финансова корекция?

Няма риск от плоска финансова корекция. Първо, хипотезата за неприемането на работата на сертифициращия орган е изключително драстична и аз не мисля, че се намираме в такава ситуация. Бихме се намирали в такава ситуация, ако нямаше избран Сертифициращ орган и ако нямаше доклад на този Сертифициращ орган, който да е легитимен.

А според вас това писмо не е ли изключително остро? Или това е нормалният тон в такава кореспонденция?

Аз не намирам нищо остро в писмото. Писмото от 2013 г. е подобно. Подобни писма са изпратени във Франция и Италия тази година. Три са агенциите, на които не са счетоводно заверени сметките. Чисто експертното ми становище е, че няма нещо, което да бъде притеснително в съответното писмо. Казвам Ви - единственият момент е дали тази сума от 7 млн. лв. ще бъде или няма да бъде приета от страна на Сертифициращия орган. Това вече са разговори, които те (б.р. - Сертифициращият орган) трябва да водят с комисията, за да се убедят за начина на екстраполация от съответните извадки. И това е работа между счетоводителите на двете агенции.

Но да се върнем на вашия въпрос, защото щом три пъти го задавате, значи не отговарям. Ако такъв доклад не бъде приет от страна на комисията, тогава ЕК ще изпрати своят пълен одит, който одит следва да припокрие работата на Сертифициращия орган. Да определи някакво ниво на грешка и след това да говорим за това ниво на грешка. С вашия въпрос - дали съществува глобален риск за тези суми, не си представяйте, че ние може да имаме 100-процентова грешка в дадена извадка. Това просто е абсолютно несъстоятелно и абсурдно, при положение че тук говорим дали средно ниво на грешките е под или над 2% и дали можем да говорим за достигане на потенциални 3%.

Не говорим за 100% корекция, това никой не го е твърдял никога.

Такова твърдение е несериозно. Така че, ако, говоря хипотетично, такъв доклад не бъде приет от ЕК, те съответно ще си извършат допълнителни одитни мисии, които да дойдат, да проверят съответната работа, да установят нивото на грешката. Разковничето в работата на доклада е нивото на грешка. Трябва да бъде определено нивото на грешка при различните популации. Дали то е под или над 2% и ако е над 2%, тогава вече може да търсим някакво финансово отражение на този доклад.

Струва ми се, че това трябва да го уточним - под 2% няма проблем.

Точно така.

Но ако е над 2%, - примерно ако е 3%, автоматично ли се вади разликата между 3 и 2 или се прави пълна мисия?

Не, автоматично се вади разликата и се предлага на страната членка да приеме тази финансова корекция. Ако ние не я приемем, тогава отиваме по процедури по помиряване, съдене и т.н., но давам Ви пример. Ако тук излезе тази грешка от 7 млн. евро и тя се насложи на процента на грешка, която е в момента, тук с тези 7 млн. може да стигнем до 2,1%, 2,2% - не знам точно, гадая в момента, нека предположим, че и 2,5% може да стигне. Та ако предположим, че стигне 2,5% например, тогава Комисията ни праща едно писмо, това се е случвало в годините много пъти. В него ще се казва, че на база на доклада на Сертифициращия орган грешката при дадена популация е 2,5%, следователно следва да има наложена финансова корекция от разликата между 2,5 и 2%. Когато става въпрос за малки числа, ние обикновено приемаме корекцията, за да може да се затвори темата. Ако не я приемаме, тогава те изпращат одитна мисия, която да направи пълен одит на тази част от популацията, върху която не сме съгласни с грешката. Например, ако тук не сме съгласни с това нещо, те биха изпратили N-тата поред мисия, която да провери мярка 321, въпреки че по нея вече имаме допълнителни одитни мисии, имаме наложени санкции по вече приключили одитни процедури, които ще дойдат може би до средата на следващата година, но говорим за два различни елемента.

За 2016 г. кой ще бъде Сертифициращият орган? Отново ли е същата фирма или Изпълнителната агенция, която сега се създава?

През 2016 г. Сертифициращия орган е Изпълнителната агенция, която се създаде.

Има ли проблем с постъпването на средства за 2016 г.?

Абсолютно никакъв.

Те не са в обхвата на това писмо?

Не са в обхвата на това писмо. Нещо повече, дори средствата, които ние сме изплатили по новата програма, започнаха частично да се възстановяват към страната. Под частично имам предвид поетапно, защото комисията поетапно ги възстановява в зависимост от източника на самите средства. Първата част от платежното, което вчера занесохме, касаеше извършените плащания по площните мерки по Програмата за развитие на селските райони, които извършихме преди два месеца.

Говорителят на Европейската комисия каза, че има спрени плащания по две мерки. Кои са те?

Като говорим за спрени плащания, говорим за временно невъзстановени до изчакване на различни решения. Първата е една много стара мярка. Става въпрос за извършените плащания за възобновяеми енергийни източници, финансирани от старата програма. Това са, най-често, малките фотоволтаични паркове, които се изградиха по старата „селска програма“.

Тук имаме един голям отворен въпрос с Комисията - става въпрос за потенциално двойно финансиране. Между цената, която ние плащаме като субсидия на тези малки фотоволтаични паркове, и преференциалната цена, която те получаваха за изкупуването на зелената енергия. На база на тези два елемента, преди две години Комисията започна процедура, която приключи с първоначално предложение за финансова корекция в размер на 28 млн. евро поради наличието на двойно финансиране. Като двойното финансиране е точно това - акумулиране на помощта, която ние плащаме, и наслагването на преференциалната цена, която те получават. Знаете, че миналата година на тази база се измени и Законът за енергетиката, който намали изкупните цени за подобен тип централи. Съответно, ние това изменение в закона го комуникирахме с Комисията, за да може те да преразгледат тяхното решение. Те преразгледаха решението си и ни предложиха санкцията да бъде намалена, т.е. да отпадне всичко, което е за бъдещ период, защото те така начисляваха санкциите си и в момента тяхното предложение е за 4,7 млн. евро финансова корекция заради двойното финансиране. Тези 4,7 млн. евро ние ги приехме и изчакваме официалното решение, което да каже, че финансовата корекция ще бъде толкова. С Комисията имаме договорка, че докато не излезе това финално решение, те временно няма да възстановяват средствата, които ние декларираме, че сме извършили в последните три години за този тип централи. Истината е, че там не очакваме кой знае какво. Там невъзстановената сума възлиза на малко под 1 млн. евро. Тоест това е едното невъзстановяване.

Второто невъзстановяване е свързано с новата програма. Това е от едни извършени плащания в началото на годината за биологично производство. Тук говорим за временно задържани разходи, но забележете, не говорим за спрени програми. Говорим за задържане на сума в размер на 10 млн. евро и тя касае изплатените субсидии на биологичните производители. Тук причината за задържането е извършена една одитна мисия от Главна дирекция „Здравеопазване“, която има съответни бележки към контролиращите лица, които имат сключени договори с нашите биологични производители.

Според Главна дирекция „Здравеопазване“ има пропуски при взимането на почвените проби, при честотата на проверките като брой и изискаха от нас засилване на дейността на тези контролиращи лица, за да могат те да се произнесат за надеждността на тяхната работа. Тук говорим за сертификацията на биологичните продукти. Съответно Главна дирекция „Земеделие“ ни каза, че за да нямаме бъдещи спорове по тази тема, е хубаво те да приемат доклада в рамките на годината, след което ще ни възстановят средствата. Още повече, че ние нямаме забава за възстановяването на тези средства, просто имаме комуникация с тях. Това са двете мерки.

Защо е толкова недостъпна информацията за плащанията, които се получават от Европейския съюз за възстановяването на средствата? Националните плащания горе-долу могат да се проследят, но аз поне не намерих открит източник, в който да се следи какви средства се възстановяват от ЕК на България.

Ако трябва да съм честен с Вас, може би имаме пропуски при прозрачността на показването, не само на средствата, които постъпват. Аз лично съм голям привърженик на откриването на възможно най-много информация за това какво се случва по отделните проекти и на ниво бенефициент. Това е посока, в която наистина работим и аз ще държа на това ние да отворим повече системата на Фонд „Земеделие“. Истината е, че информацията, която е публично достъпна, не е достатъчна и може би това е също нещо, което дава хляб на опасения и спекулации. Така че тук напълно подкрепям Вашата теза и аз лично ще направя всичко, което зависи от Министерството на земеделието и храните, за да подобрим прозрачността в работата на Фонд „Земеделие“.

Още по темата

15/06/2016

Политика

ЕК потвърди за спрени пари по две мерки по ПРСР

15/06/2016

Политика

БСП след срещата с Грудев: Спрени пари няма, но опасността остава

15/06/2016

Политика

Танева емоционално в НС: Ние сме българи, бъдете отговорни към земеделието

15/06/2016

Политика

Танева към Нинова за спрените евросредства: Стига с тези филми