Нишан Джингозян е роден във Варна, но вече повече от 20 години живее в Лондон. Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън юнивърсити в Лондон. В момента работи за две районни кметства в Лондон – в Брент и Енфийлд. Основната част от работата му е свързана с интеграцията на малцинствени общности в британското общество. А едно от малцинствата, които за съжаление се адаптират най-трудно в мегаполиса се оказват българите.

Ето разговора ни с него:

- Г-н Джингозян, българската общност бе идентифицирана от кмета на Лондон, г-н Садик Хан като една от шестте приоритетни общности в британската столица. Какво наложи това?

- Причините са комплексни, но са свързани основно със затруден достъп до услугите предоставяни от локалните кметства в Лондон, Националната здравна служба на Великобритания, както и други институции. В последните няколко години редица кметства в Лондон, основаха програми за подпомагане на българската общност и като цяло общностите от Източна Европа. Кметство Брент, Енфийлд и Хароу имат програми за социална интеграция на общности определени като hard-to-reach или общности, които изпитват определени затруднения в процеса на интеграция. Българската общност е една от тези приоритетни общности. В момента кметство Харингей също започва разработването на аналогична програма. На територията на това кметство живеят голям брой българи.

- Вие ръководите програма в Северен Лондон, която е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд. Какво представлява тя? Как подпомага българската общност?

- Програмата е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд, но преди няколко месеца получихме и финансиране от Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG), както и от още няколко други организации. Подпомагаме приоритетни за Министерството на вътрешните работи на Великобритания, Здравната служба на Великобритания и кмество Енфийлд общности. Българската общност е една от тях. Това е уникална по своята същност програма. 24 училища в Едмънтън, Северен Лондон и 15 партньорски организации се включиха в този проект. Не бих могъл да изброя всичките, но е необходимо да спомена поне няколко от тях: Settled, the Work Rights Centre, Healthwatch Enfield, the Metropolitan Police, Enfield Council, Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group, Посолство на Република България в Лондон, както и много други.

Предлагаме изключително широк кръг от услуги и подкрепа на българската общност в тази част на Лондон. От имиграционни услуги до индивидуална консултация с психолог. Работим активно с 24 училища в Енфийлд, в които учат над 8000 деца. Голяма част от тях са от България. По тази програма активно работим и с NHS – Националната здравна служба на Великобритания. Епидемията от Covid-19 имаше огромно отражение върху българската общност. Разработили сме специална програма конкретно за българите в Енфийлд.

16 000 човека в тази част на Лондон не са регистрирани с личен лекар. Една много голяма част от тях са от България. Достъп до услугите предоставяни от Националната здравна служба и ваксинация срещу Covid-19, са едни от приоритетите ни.

- Българската ромска общност в Лондон ли се интегрира най-трудно и правите ли целенасочени усилия точно към тези наши сънародници?

- Не бих казал, че българската ромска общност в Лондон се интегрира най-трудно, но ромската общност в Лондон е също една от приоритетните общности за работа. Кметство Енфийлд създаде GRT Board (Gypsy, Roma, Travellers). Това е работна група към кметството, в която участвам с участието на представители на кметството, полицията и партньорски организации. Основната цел на тази работна група е разработването на дългосрочна стратегия за работа с тази общност и разбира се по-бърза и ефективна интеграция в обществото тук.

- Ангажиран сте и с кампания на Националната здравна служба на Великобритания, насочена към ваксинацията на българската общност. Защо сънародниците ни не само у нас, но и в Лондон не искат да се ваксинират? Как смятате да ги убедите, че няма да ги чипират и проследяват, а че по този начин се спасяват животи?

- Аз съм член на Patient and Public Engagement and Equality Committee, North Central London Clinical Commissioning Group. Това е организация, която обединява 5 кметства в Северен и Централен Лондон и над 220 клиники и лични лекари в тази част на Лондон. Ваксинация срещу Covid-19 е основен приоритет за нас и съм щастлив да заявя, че до началото на октомври над 49 милиона във Великобритания са ваксинирани с първата доза. Малко над 45 милиона са получили и двете дози. Всъщност това е най-голямата ваксинационна кампания в историята на Обединеното кралство. Аз смятам, че това са отлични резултати и се дължат както и на успешната кампания, така и на това, че обществото тук има по-големи съпротивителни сили срещу лавината от фалшиви новини, което е за съжаление глобален феномен.

От 300 общности в Лондон, българската общност е на едно от последните места по ваксинация. През последните месеци, Националната здравна служба на Великобритания започна масирана рекламна кампания на български език. Бих искал да подчертая, че Великобритания е родината на може би най-добрите изследователски центрове, както и университети в света, които работят в областта на общественото здраве, микробиология и инфекциозни заболявания. Немислимо е това, което се случи в България – да се дава платформа в средствата за масова информация на хора, които отричат научни данни и буквално саботират кампанията в България.

- Вие ръководите и the Eastern European Forum. Каква организация е това?

- Идеята за създаването на тази платформа възникна преди около 4 години. Тогава ръководех програма в кметство Брент и една от задачите, която си бяхме поставили бе да създадем неформална платформа на организации, които представляват гражданите на ЕС и основно тези от Източна Европа. В момента над 50 организации, депутати, общински съветници, 6 кметства в Лондон, почти 30 училища и много други са в мейлинг листата ни. Работим активно с голяма част от тях. Имаме и българска организация – Български център за социална интеграция и култура. Това е малка организация в Енфийлд, в която и аз имам активно участие.

- Професионалният Ви живот е в голяма степен свързан с България. Какво е необходимо е да направи България за да работи активно с големите български общности в чужбина?

- Аз многократно съм заявявал, че България се нуждае от адекватна на времето си Национална стратегия за работа с големите новосформирани български общности в чужбина. Според данни на МВнР над 2,5 милиона граждани на България живеят в чужбина. 300 000 от тях са във Великобритания. Демографската криза в България е огромно предизвикателство, но и възможност за нас. Ние имаме 2,5 милиона посланици на България по света. Това са българи, които говорят поне два езика, голяма част от тях са добре интегрирани в държавите, в които живеят. Десетки хиляди българи са завършили едни от топ-университетите в Европа. Работят в големи компании, държавни структури. Това е национален капитал. Трябва да се научим да виждаме полу-пълната чаша, а не полу-празната!

- Какво ще пожелаете на читателите ни?

- Животът в Лондон ме научи да преследвам целите си упорито, системно и методично. Бих желал да им пожелая преди всичко здраве и вяра в собствените им сили. Няма невъзможни неща!