Навални умря. Да живее Навални

Интервю с журналиста Даниел Ненчев по повод акцията му ''Арестувай или награди Христо Грозев''

Искра Ангелова 21 февруари 2024 в 09:40 6834 0

Даниел Ненчев получава наградата Човек на годината от името на Христо Грозев

Снимка Личен архив

Даниел Ненчев получава наградата Човек на годината от името на Христо Грозев

Новината за смъртта на Алексей Навални потресе света. Българинът Христо Грозев се заема с разследването ѝ. Филмът с участието на българския журналист Христо Грозев "Навални" е всъщност детайлно заснето негово журналистическо разследване, което трябваше да привлече вниманието в световен план към темата и по възможност да предотврати последвалия арест на Навални в Русия. И неговата смърт. Но не успя. В него Грозев заедно със самия Навални разкриват хората, които са се опитали да отровят опозиционера и правят това публично достояние. И докато филмът остана някак недооценен в България, Грозев получи Оскар за него. Междувременно, един друг български журналист направи акция за самия Христо Грозев. Още преди Навални да бъде убит.

Даниел Ненчев окичи София с интерактивни плакати с лика на Христо Грозев, които бяха неговият начин да направи обществен експеримент-проучване, за да разбере до каква степен хората изобщо знаят за българската следа в разследването за репресиите над Навални и как възприемат тази информация. И докато, затрупани с реалистично заснети полудокументални филми на ужасите и кримки, ние не осмислихме докрай информацията от филма "Навални" (може да се гледа по HBO, а в деня на смъртта му беше излъчен по bTV), днес, когато героят явно е убит след жестоки мъчения в карцера на един от най-тежките затвори в Русия, разговорът започна да става различен. И много сериозен.

Даниел Ненчев е връстник на НДК, но и на MTV. Завършил е Българска филология и Електронни медии в Софийския университет. От 20 години Даниел е журналист и продуцент в медии като БНТ, БНР, Дарик, България он ер, Дневник, Капитал. Масово популярна става работата му в “Денят започва с култура” по БНТ между 2010 и 2015-та. Днес отговаря за стратегическото развитие на БНР, където води и две предавания. Книгата на Даниел Ненчев “Идеи без граници - 30 интервюта със световни артисти от България” е номинирана за “Златен лъв” от Асоциация българска книга в категорията за издание с голяма обществена значимост и широк медиен интерес.

Кой е Навални? За света? За теб?

Даниел Ненчев: Навални е човекът, който доказа и за света, и за мен, че Руската федерация поддържа и управлява система за убийства. Физическото ликвидиране на Навални преди броени часове препотвърждава този факт. Навални се обади лично на хората, изпратени да го убият и ги разкри. Това е документирано във филма от 2022 г. на Даниел Роър “Навални”. А това, че руската федерация се управлява от убийци е известно и преди Навални. Убийството на рождения ден на диктатора Путин на журналистката Анна Политковская, разкрила военни престъпления на изпратените убийци от Русия в Чечения е също такова доказателство. Убийства като това на друг опозиционер Борис Немцов, терористичният акт в Театралния център на Дубровка, свалянето на малайзийския самолет с 298 души на борда от руснаци са също доказателства, че Руската федерация продуцира смърт.

Навални разследваше и корупция в огромни размери, като например наличието на т.нар. “Дворец на Путин”. Но преди всичко, Навални беше израз на индивидуалната човешка свобода - най-голямата обида за един диктаторски режим като този на Путлер.

Кога гледа филма на Христо Грозев и какво те смрази в него?

Гледах го още когато се появи. Смрази ме “баналността на злото” по Хана Аренд. Смразиха ме думите, които чух да изрича човешко същество, чиято работа е да убива друго човешко същество. Припомних си експеримента на Милграм. Изпитах страшна горчивина, че руснаците продължават да извършват зверства срещу свои хора. Че уроците от сталинизма не са научени. Че историите от Архипелаг ГУЛАГ на Солженицин сменят времето и пространството, но не и същността си. Тъжно и жалко.

Защо филмът не получи полагащото му се признание у нас, според теб?

Защото българите не получават добро образование. Четирима от всеки десет българи смятат, че Русия не е виновна за водената от нея агресивна война срещу Украйна - почти два пъти повече, отколкото в ЕС. А кой е виновен за войната? НАТО, ЕС, Сорос, Бандера, Байдън и баба ми, разбира се, според квадратните тикви, които не са способни на свои собствени разсъждения, а постсъветското им съзнание плува в евтина чорбица от лъжи, пропаганда, квазинационализъм, страхове, невежество и когнитивен дисонанс. Нашите сънародници са и най-податливи на фалшиви новини, дезинформация и манипулации в ЕС. Половината от децата на България, а вероятно и родителите им са функционално неграмотни - не разбират какво четат. Съчетай това с мързела на колегите, медийна автоцензура тип “да не си разваляме комфорта с политически теми, дай нещо шоу или социални проблеми” и факта, че повечето хора се “информират” през собствените си емоции в соцмрежите. И ето ти ситуация, в която българинът Христо Грозев печели Оскар за филм с журналистическо разследване, инициирано от него, но почти никой не се интересува. Или, хайде, не никой. 217 хиляди души са гледали филма “Навални” по bTV, пуснаха го в деня, в който се разбра, че е убит. Вярвам, че между тях са хората, които реално движат България напред.

Защо Навални избра сигурната смърт пред свободата?

Смъртта му е функция на свободата. Саможертвата му е в израз на личната му свобода. Смятам че аналогиите с Ботев и Левски тук няма да се пресилени. Човек способен на толкова голям жест като това да отидеш на сигурна смърт в името на свободата, достойнството и демокрацията - не може да бъде жертва. Той е морален победител.

Има ли шанс липсващото тяло да означава, че Навални е жив? Както намекна съпругата му?

Има някаква извратена логика да се тества обществената реакция от подобна новина, но аз не вярвам в нея. После Юлия каза, че знае защо е убит. По-важни са ето тези нейни думи - "Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която съпругът ми толкова мечтаеше. Това е, от което се нуждаем".

Мислиш ли, че убийството му ще нажежи дотолкова световната съвест, че най-сетне светът да порасне, да вземе и да сложи край на тази война? Какъв би бил цивилизованият изход от нея?

Не. “Светът да порасне” включва и възможността моралното джудже от КГБ да порасне над своя таван, който съдържа преди всичко кръвожадна стръв за смърт, разрушения и омраза, заради криворазбран исторически реваншизъм, мегаломания и психопатщина. Не виждам перспектива за израстване над този злобен бяс.

Цивилизованият изход от тази война е незабавно всички войски на Русия да се изтеглят от територията на Украйна, след което виновниците за това фатално и ужасяващо пропадане в човешката история, наречено война в 21-и век на територията на суверенна европейска държава - да бъдат осъдени. Понеже употребяваш думата “цивилизован”, да ти кажа, че Путин, Дугин и останалите побъркани убийци - претендират да оглавяват различна цивилизация от западноевропейската. Цитират Самюел Хънтингтън и вярват в техен, различен цивилизован ред, който е общо взето вертикален и включва - президента, военния елит, очевидно войната, колективизма подчинен на авторитарна власт, патриарха, а и патриархата, в който мъж може да бие жена си и децата си безнаказано. Този ред е обратен на, видиш ли, нашия, хоризонтален, който включва човешкото достойнство и правата на човека, свободата, мира, модерността, върховенството на правото, плурализма, демокрацията. Тоест, европейските ценности. Е, аз вярвам на Лех Валенса, който твърди, че цивилизоваността е достижение на цялото човечество. Просто защото най-големият маркер за цивилизоваността и нейният най-ярък измерител е човешкото щастие. А то, по обективни критерии, се среща, най-вече при хората и обществата, които използват европейските ценности, за да бъдат щастливи. Например, скандинавските общества, които са на водещите позиции в World Happines Report 2023, за разлика от обществата в Русия (70-о място, Китай - 64-о място или, за съжаление България - 77-о място)

Какво показа твоят социален експеримент с плакатите с лика на Христо? Масово хората не знаят кой е, предполагам…

Хората по улиците, пред МОЧА, в Дома на киното и онлайн имаха възможност символично да арестуват или да наградят Христо Грозев за неговата дейност, в този мой обществен експеримент. Той показа, че хората, които ходят на кино, например, са по-склонни да “наградят” Христо Грозев, а хората, които се въртят около мола, например, са склонни да скъсат целия плакат. Онлайн, тези които го награждават са значително повече.

Как се е добрал българският журналист Христо Грозев до Навални, как той го е допуснал толкова близо до себе си?

Христо Грозев вече беше доказал ефективността на своята работа с екипа на Bellingcat. Те революционизираха разследващата журналистика, като започнаха да работят с отворени дигитални данни, за да разкриват престъпления. Например, това със свалянето на малайзийския самолет. Или произхода на оръжия в Сирия. И ред други свързани с корупция в бившия СССР. Тоест, преди общата им работа, Навални вече е имал доказателства за успешната работа на Христо Грозев, Едуард Хигинс и компания. После Христо казва на Навални, че май е намерил хората, които са се опитали да го убият с отрова. След това заснемат и записват красноречивите телефонни разговори.

Разкажи ни кой е Христо Грозев?

Разследващ журналист. Работата му говори сама за себе си.

Цялото „инфлуенсърство“, начинът, по който Навални и всички около него се опияняват от броя гледания на разкритието как точно са опитали да го убият… навеждат на тъжната мисъл, че този истински символ на свободата на Русия стана жертва на социалните медии и мнимото влияние, което ние всички си въобразяваме, че имаме чрез и в тях? Или?

Не мисля че Навални е жертва. Познавам хора, които са били по улиците на Москва, за да протестират срещу агресивната диктатура, организирани в социалните мрежи. Навални е вдъхновител на много от хората, които се съпротивляват на режима и искат свобода, демокрация, мир. Тези хора днес са шансът за “Русия на бъдещето”, както я наричаше Навални.

Защо никой не опитва да го разубеди да се върне в Русия, където е ясно, че ще бъде вкаран в затвора и убит? Особено след този филм?

Повечето хора са го разубеждавали, доколкото знам. Жестът му е по-голям от времето, емоциите, сметките и собствените ни съжаления. И пак, ако позволиш, аналогия с България - ако нямаше дръзновението на апостолите на Априлското въстание и последвалите драматични събития, свидетелствата на Макгахан и т.н., България може би нямаше да бъде свободна днес. Свободата зависи и от подобни жертви.

Целият филм изглежда като постановка – сякаш ей сега ще свърши и ще излезем от историята, с ясното съзнание, че тя е измислена. За жалост не е. За жалост не е. Какво ще прави оттук нататък Христо Грозев? Имате ли контакт?

Христо Грозев продължава да се занимава с разследваща журналистика. За германски медии, например.

Ако може да се говори за грешен ход в цялото поведение на Навални, Христо, екипа на филма – не мислиш ли, че в крайна сметка Навални става жертва на този филм?

Не. Филмът и дейността на Навални целят да покажат достатъчно красноречиво уродливостта на една неофашистка, корупционна и убийствена диктатура. Какво следва от това показване - това е въпрос към всички, които имат достъп до тази информация.

Работата на журналистите е да дълбаят и да търсят истината. До край. Но дали трябва да го правят, ако залогът е нечий живот? Би ли се ровил в отравянето на Навални, ако знаеш, че има и 0.0001% вероятност това да предизвика истинското му убийство…

Навални участва със 100-процентова увереност в този филм. Той е и негов избор.

От друга страна, това е брилянтна журналистическа работа. А Навални е голям човек и той сам е направил всички последващи избори. Но да не се е подвел по медийния шум около случая и това да го е успокоило прекомерно…? Как мислиш?

С всяко свое действие Навални призоваваше към едно и също нещо - не се примирявайте с несвободата! Дали са имали смисъл неговите усилия - предстои да разберем.

Навални обаче е истински герой. Но е безразсъден. Дали не би бил много по-полезен на Русия жив?

Да, опитваме да вкараме героя в собствените ни мерни единици. Е, героите затова са герои, защото излизат от очакванията на хората за тях. Не мисля, че това е безразсъдство. И аз изпитвах гняв като гледах как се връща в Русия, тоест, на практика в затвора. Но кой съм аз, за да съдя този смел човек?

Какво следва сега? Как според теб трябва да реагира светът на това зверство?

Много е ясно как - като с всички сили помогне на украинците да защитят живота си, домовете си, семействата си и страната си. Ако Русия загуби войната, която създаде, шансът диктаторът да падне ще бъде по-голям, нали така? Тогава и руснаците, биха имали шанс да се върнат обратно на демократичния път, който, пак да кажа, прави хората щастливи.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице