Юрий Косев е наполовина българин, наполовина украинец. Роден е в Киев и живее там от 2008 година. Преди войната е работил като помощник-нотариус. От началото на войната се занимава с доброволчество и помага на украинската армия.

- Здравейте! Разкажете за доброволческата дейност, с която се занимавате. От какво имат нужда на фронта?

- Фондът, в който работя, внася автомобили, предназначени за фронта. Носили сме сапьорни лопати, толповизионни камери, средства за радиоелектронна борба. Относно автомобилите, до момента сме осигурили 152 коли, голяма част от които са от България.

- Имате ли кампании за събиране на средства от българи?

- От българи не. Имаме украински източници. Ние сме около 10 души, които харчим парите, така да се каже. И повечето пари са наши собствени средства. Имаме и около 30-40 състоятелни лица. Те помагат с голяма част от сумите, които харчим за нуждите на ВСУ.

- Според Вас българската държава помага ли достатъчно на Украйна и на украинците в този военен период?

- Добре съм запознат с този въпрос. Като цяло безвъзмездната помощ от България е много малко, реално много малко. Но България помага като производител на оръжие и голяма част от оръжието, което се използва в Украйна, е българско. Голяма част. Поради факта, че България е един от най-големите производители на боеприпаси за старите съветски оръжия. Но като безвъзмездна помощ – практически нищо не сме получили от България.

- Вие имате и много познати в България. Как смятате, каква част от нашия народ адекватно оценява ситуацията тук, каква част е под влияние на руската пропаганда. И защо според Вас като човек, който е живял и в България, и в Украйна, това се случва?

- Не мога да преценя каква част от хората в България са адекватни или не. Най-добре го показват резултатите от изборите. Като се обърнем към парламентарните групи, се вижда кои са проевропейски и цивилизовани, кои не са… Има представители на партия „Възраждане“, които са абсолютно неадекватни. Има представители на БСП… Това са хора, които просто са лошо информирани според мен. Проевропейските партии също имат част от заблудения електорат. Но това е нормално, понеже много и огромни средства се влагат в пропаганда от страна на Русия. Лесно се купуват политици и т.н. Вярвам, че българският народ е адекватен като цяло. Във всеки народ има объркани или подведени хора, това е нормално.

- Какво бихте казали по отношение на Азов, тъй като към него е насочена голяма част от руската пропаганда в България, а Вие лично познавате хора оттам?

- Азов е едно от най-професионалните, едно от най-морално подготвените формирования в Украйна. Те са специални части. Те са добре екипирани и добре подготвени. Без идеология не можеш да си дотолкова готов да умреш. А реално войната е смърт. И войната печели този, който убие повече. Руските обвинения, че те били фашисти, са пълни глупости. Те са част от Националната гвардия, официално държавно формирование. Идеологията им е проукраинска, не е антируска. Ако беше ни нападнала Румъния, те по същия начин биха воювали срещу Румъния или примерно срещу Полша. Те са проукраински. И е нормално да са такива, както е нормално в българската армия подразделенията да са пробългарски. Това, че във всяко стадо има някаква мърша, също е нормално. Сигурно има 1% или половин процент от Азов, които имат някакви татуировки, но това не ги прави фашисти като цяло. Подвигът, който направиха в Мариупол, и трудностите на плена ги правят герои. Много малко българи и изобщо много малко хора в света биха издържали това, което те издържаха. И се върнаха на фронта, без да се пречупят.

- Украинската армия от какво има най-много нужда в момента? Можете ли да посочите някакви кампании за набиране на средства за армията, където българите могат да се включат?

- От повечето кампании са ми предлагали да участвам, но според мен не са съвсем целеви и не са за това, от което има нужда. Украйна има нужда от оръжия. Всичко останало можем да си осигурим сами. Украйна не е бедна държава, не е гладна държава. И тези бежанци, които ги виждат в Европа, те не са избягали заради лошата икономическа ситуация. Избягали са, защото ги е страх да не умрат. Населението в Украйна като цяло е доста добре образовано, а образованието естествено носи и материални блага. И повечето имаха възможност да реализират на практика това образование. Оръжие трябва. Има дребни неща, които постоянно са нужни, но не мисля, че има смисъл да се организира събирането им. Най-най-най-голямата необходимост, която има фронтът, са коли. Джипове трябват постоянно. Средният "живот" на автомобилите, които пращаме, е около два месеца. Имаме коли, които закарваме и след два дена колата вече не става. Особено с появата на FPV дроновете колите се унищожават много бързо. А те са необходими, защото екипировката на един войник е 40 килограма и много често се налага да ходят между позиции примерно по 7-8 километра, за да заменят хората на позициите. Да ходиш с 40 килограма 7 километра, при пристигане на позицията не просто не ти се воюва, а направо не ти се живее.

- Какво бихте казали на тези българи, които са по-скоро на страната на Украйна, но вече са уморени от темата за войната?

- Мога да ги поканя в прекрасните курорти в Авдеевка, в Бахмут и ще им мине умората. Какво да Ви кажа? И ние сме изморени. Няма по-изморени от нас в тази война. Не сме я искали, не сме нападали никого… Заради слабостта и мекушавостта на западния свят тя се проточи прекалено дълго. Българинът трябва да разбере, че ако падне Украйна, следваща е България. Путин преди тази война каза, че иска да възстанови соцлагера. А соцлагерът включва и България, не го забравяйте. И това, че сте в НАТО, не означава, че американец ще дойде да воюва в България, ако няма съпротива от страна на самата България.

- Как си представяте края на войната?

- За мен краят на войната е членството на Украйна в НАТО. Това е краят на войната, всичко друго е отлагане и нова война. Няма други гаранции в този свят освен ядрено оръжие и членството в НАТО. Това са единствените гаранции, които бихме възприели като истински, за да не оставяме тази война на децата си.

- В началото на войната Вие мислили ли сте да дойдете в България?

- Не. В началото евакуирахме децата. Живяха определено време в Испания при баба си. От миналото лято отново са в Украйна. Учат. В Киев е относително спокойно. Ако евентуално има отново опит за превземане на Киев, бихме се преместили от активните бойни действия, защото знам какво е… В началото на войната помагах, като освободихме Буча, като влязохме там… Товарил съм трупове и т.н., когато разчиствахме след руските войски. Видях какво е, така че не бих оставил семейството си под окупация, но ще воюваме, докогато можем.

- Разкажете, ако може, повече за това, което сте видели в Буча.

- Разрушенията всички са ги виждали по телевизията. Много трупове, много застреляни цивилни имаше. Местните разказваха ужасии. Примерно, буквално, че ако не си чул някоя команда, те застрелват. Разстрелвали са просто коли, които са се движили при опит за евакуация. Буча е градче около Киев, но беше окупирана голяма територия. Имаше един случай, който ми го е разказвал съученик на жена ми. Докато са били под окупация, са нямали и вода и са ходили да пълнят вода с туби. Двама човека, той и негов съсед. Убиват другото момче. И той пита руснаците: „Защо, каква е причината да го убиете? Той е цивилен, нищо не прави!“. Отговорили „За да ви е страх!“. Да лишиш човек от живот просто ей така… Видях мазетата, в които са измъчвали хора в Буча. Деца не съм виждал мъртви, виждал съм жени, възрастни жени на 60 години. На мой близък приятел дядо му убиха, защото искали да му вземат мобилния телефон. Дори не са позволили да го погребат в гробището. Погребан беше в градината си, в къщата. Такива изродщини, които няма как да не оставят незабравими спомени.

- За какво мечтаете за Вас и семейството Ви и за Украйна след края на войната?

- Искам мир за децата си. Това е най-важното, което искам. Мир. Имаме си всичко, освен мир.