Навлизаме в нова фаза - от либерален към организиран капитализъм

Иво Алексиев - публицист

Що е то "организиран капитализъм" и има ли вероятност от нов фашизъм? Това попитах проф. д-р Андрес Ньолке, професор по международни отношения и международна политическа икономика от университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт на Майн. Поисках и мнението му дали въвеждане на еврото е изгодно за България.

Проф. Ньолке, Вашият анализ на ситуацията в много части на света показва, „…че понастоящем дългосрочно навлизаме във фаза на организиран капитализъм, сравнима с тази от 30-те години на миналия век.“ Какво е характерно за капитализма в организираната му фаза за разлика от неговата либерална фаза?

В либералната фаза на капитализма собствениците свободно се разпореждат с предприятията си. При организирания капитализъм на предприятията също е разрешено да осъществяват печалба, но трябва да се съобразяват със зададена висшестояща цел. Целите могат да бъдат различни: създаване на браншови картели; организиране на военновременна икономика; стартиране на догонващ процес за индустриално развитие; справяне с икономическа криза.

Изводите си правите на базата на теорията за дългосрочните цикли на капитализма. На кои настоящи политически и икономически признаци се базира заключението Ви, че влизаме в организиран капитализъм?

Наблюденията ми показват, че през последните 100 години закономерно се сменят фази на организиран и либерален капитализъм. След либералния капитализъм през 20-те години на 20-ти век настъпи фаза на организиран капитализъм. След края на 70-те години отново преминахме към фаза на либерален капитализъм. Фазите на организирания капитализъм обикновено завършват с продължителна стагнация, защото сравнително неефикасното разпределение на стоки и услуги спира да удовлетворява хората. Фазите на либерален капитализъм пък свършват с мащабни кризи като наблюдаваната в момента. Наличието на такава криза и на ред други признаци за организиран капитализъм ми показват, че сме в процес на преход.

Изборната победа на Тръмп и Брекзит според Вас са доказателства за нов национализъм, за отстъпление от глобализма. Като че ли готовността за международно политическо и икономическо сътрудничество намалява. Новата парадигма се състои в укрепване на националния политически и икономически суверенитет. Наблюдава се тенденция към реиндустриализация и национален контрол над икономиката. Това завръщането на силната – може би дори авторитарна – държава ли е?

До голяма степен съм убеден, че в момента наблюдаваме засилване на националната държава. Проличава в много индустриални държави, дори в особено либерални икономики като САЩ и Великобритания. Вижда се обаче и в Китай. Той е понастоящем най-яркият пример за организиран капитализъм. Дали процесът по засилване на националната държава ще протече авторитарно или прогресивно, още не е ясно. Спомнете си за 30-те години на 20-ти век. Тогава паралелно съществуваха и двете разновидности: прогресивната политика на Рузвелт, наречена New Deal, но и авторитарният организиран капитализъм под формата на фашизъм. Обръщането към националната държава не означава непременно край на международната кооперация. Тя просто ще протича чрез междуправителствени споразумения, а не на наднационално ниво.

Завръщането на национална държава въобще подходящо решение ли е за актуалните икономически проблеми на света? Тя ли, например, ще се справи по-добре с кризата COVID-19?

Според мен в случая завръщането на националната държава не е от такова значение, колкото темата либерален или организиран капитализъм. На фона на актуалните икономически проблеми, особено като се има предвид задаващата се много дълбока рецесия, която ще бъде следствие от кризата COVID-19, считам либералния капитализъм за крайно неподходящо решение. Крупни инвестиционни програми от страна на държавата са неизбежни.

Тръмп и Брекзит са симптоми и за страх от чужденци и чужди култури. Страх също така от външна конкуренция. В нея десните популисти виждат едва ли не единствена причина за деиндустриализацията и обедняването на широки слоеве от населението на Запад. Нарастват ксенофобията и расизма. Съществуват ли според Вас обективни икономически причини, изискващи разпад на „глобалното село/global village“ на „национални кланове“?

Аз също съм на мнение, че сме свидетели на неприятно нарастване на ксенофобията и расизма. Обръщането към организирания капитализъм и националната държава обаче в никакъв случай не предполагат такива последствия. При New Deal на Рузвелт нямаше такъв феномен за разлика от фашизма. Същевременно считам, че десният популизъм само би спечелил, ако на проблемите на деиндустриализацията и обедняването на големи слоеве от населението не се обърне нужното внимание. Наистина има част от населението, която притежава квалификация непревишаваща тази на мигрантите. Обясним е нейният интерес за ограничаване на миграцията, защото в противен случай на пазара на труда шансовете ѝ намаляват. Поради това не бива всяко ограничение на миграцията да се счита ксенофобия.

Възможно ли е въобще обратното разделение на глобализираната икономика?

Глобализацията със сигурност няма да бъде сведена до нула. В бъдеще обаче ще видим тенденции за скъсяване на географския обхват на веригата за добавена стойност. Освен това много производители ще престанат да купуват суровини и полуфабрикати само от един доставчик или само от една страна. Ще наблюдаваме тенденции към onshoring (обратно завръщане на изнесени в чужбина производства). Това ще намали икономическите зависимости в световен мащаб, особено зависимостите от далечни и нестабилни икономики.

Кристалина Георгиева, директор на Международния валутен фонд - и далеч не само тя - предупреждава: „Неравенството предизвиква кризи“. Има се предвид гигантското нарастване на разликата в доходите между бедни и богати по целия свят. Широки групи от населението вече не приемат това необосновано голямо неравенство. Странно, но проблемът с бързо растящото социално неравенство печели гласове не на леви партии, а на десни популисти като Тръмп, Борис Джонсън & Co. Няма ли Западът по-добра идея за справяне с дестабилизиращото социално неравенство от демагогията, с която десните популисти се възползват от темата?

Г-жа Георгиева е напълно права, че екстремният скок в разликата между доходите и притежанията на бедни и богати, както и недоволството от собственото материално състояние са важни причини за появата на популисти. Те получават най-вече подкрепа от долния слой на средната класа - не толкова от най-бедните. Ако обаче десни популисти станат част от управлението, кризата, породена от неравенството, ще се задълбочи. В сравнение с умерените политически сили, решенията, които те предлагат, залагат на още повече икономически либерализъм, който неминуемо увеличава, а не намалява неравенството. На десния популизъм могат да противодействат партии, които са готови да засилят социалната държава и предприемат мерки за урегулиране на споменатото неравенство.

Според Вас понастоящем противопоставянето ляво-дясно все повече бива изместено от противопоставяне космополитизъм-комунитаризъм. [Комунитаризмът е политическа философия, която възниква през 70-те и 80-те години на 20-ти век предимно в САЩ. Не бива да се бърка с комунизъм, социализъм, комунализъм, колективизъм или подобни политически концепции - б. а.]. Свидетели сме обаче на много поляризирана предизборна кампания в САЩ, която като че ли протича най-вече в старата схема ляво-дясно. Какво е Вашето мнение?

Комунитаризмът набляга на връзката на човека с кръговете от хора, от които произлиза, с които живее и с които си взаимодейства. Набляга и на опазването на тази връзка от страна на националната държава, която същевременно е и социална държава. Но да се върнем на предизборната борба в САЩ. Не смятам, че тя е еднозначно поляризирана в схемата ляво-дясно. За разлика от Бърни Сандърс, който не успя да стане кандидат за президент на Демократическата партия, печелившият Джо Байдън не стои непременно на леви позиции. Същевременно президентът Тръмп умело се възползва от някои схеми на комунитаризма, като се има предвид, че предимно залага на националната държава. За да се осуети победа на Тръмп, според мен по-комунитаристично настроен противник като Сандърс щеше да бъде по-подходящ.

Последната книга на проф. Ньолке, издадена през септември 2019 г. в съавторство с неговия екип

Вече споменахте, че настоящият преход между две фази на капитализма е сравним с този от 30-те години на миналия век. Тогава за съжаление надделя фашизмът. За задаващия се според Вас организиран капитализъм има две възможности. Ако протече подобно на политиката New Deal на Рузвелт след Голямата депресия, може да се случат полезни икономически и социални реформи, които да отстранят дефектите на неолиберализма. Фазата на организиран капитализъм, в която навлизаме, може обаче да протече и под формата на фашизъм. На авторитарни тенденции в САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Турция, Бразилия и на други места по света, може би трябва да гледаме като на предупредителни сигнали. Само 75 години след пагубната Втора световна война, в Европа фашизмът отново ли става възможна политическа алтернатива?

Аз наистина съм много разтревожен, че от предстоящото обръщане към организиран капитализъм подобно на ситуацията от 1930-те години се възползват предимно дяснопопулистки и дори фашистки сили. Основната причина според мен е тясната свързаност на леви политически сили с космополитизма и икономическия либерализъм. Според мен левите политически сили трябва безкомпромисно да осъзнаят предизвикателствата, водещи ни към организиран капитализъм, за да не се допусне завръщане на фашизъм.

Вие пишете: „В основата на концепцията за организиран капитализъм е въпросът, дали предприятията са просто частния бизнес на собствениците си или по-скоро вид обществени инфраструктури, чиито икономически решения следва да бъдат съобразени с институционално утвърдени колективни интереси.“ Да разбирам ли, че в Германия е възможно дори одържавяване на частни предприятия?

В Германия не протича процес на национализация, но държавата ще стане съакционер в редица частни компании, за да ги спаси от фалит поради корона-кризата. Все още доминира нагласата за икономически либерализъм. Поради това държавата няма да придобива контролни пакети от акции или дори дялове, даващи ѝ възможност за вето при важни решения на фирменото ръководство. В момента това много добре го виждаме в преговорите с Луфтханза, в която държавата се самоограничава да закупи само дял под процента, даващ ѝ право на вето. Считам това за грешка.

Описвате в изследванията си новите страни членки на ЕС от Източна Европа като „зависими пазарни икономики“. Какво означава това?

Наистина наричам най-вече вишеградските икономики зависими пазарни икономики. Това означава, че те са много зависими от решения в централите на мултинационални компании, които доминират тези икономики. Никога в новата история не е имало икономики, които да са били толкова зависими от мултинационални компании и чиято политика толкова едностранно да е била насочена към привличане на директни чужди инвестиции.

България е на път да се присъедини към валутния механизъм ERM II като последна стъпка преди въвеждане на еврото. Според Вас страната ни повече преимущества или недостатъци ще има от замяната на лева с евро?

Отчитайки опита на южноевропейските държави, но и на балтийските страни и Словения, категорично съветвам България да не въвежда еврото. Особено примерът на Южна Европа показва ясно, че икономики, които нямат конкурентноспособни институции сравними с тези в Германия, в общ валутен съюз с Германия дългосрочно попадат под значителен икономически натиск. При обща валута те нямат на разположение вентила на девалвацията, за да противодействат. В дългосрочен план това води до тяхната деиндустриализация (загуба на производства).

Накрая моля за Вашата прогноза: ще претърпи ли света структурна политическа и икономическа промяна поради пандемията-COVID-19?

Убеден съм, че настоящата рецесия, която е следствие на кризата от коронавируса, е толкова мащабна, че преходът от либерален към организиран капитализъм силно ще се ускори. Това означава структурна промяна на капитализма за поне едно-две десетилетия, но не непременно процес по премахването му.

А ЕС ще оцелее ли, въпреки тенденцията за засилване на националната държава?

Не мисля, че ЕС ще се разпадне под натиска на настоящата криза. Мога обаче да си представя, че Европа ще се въздържа от засилване на наднационалните си институции като Европейската комисия, Европейския съд по правата на човека, Европейската централна банка. През следващите години в ЕС повече тежест ще получи работата между отделните правителства и парламенти на държавите членки.

Следете новините ни в GoogleNews