Министър Минеков за скандалите, сигналите, наследството и стратегиите в родната култура

Венци Мицов Последна промяна на 05 юни 2021 в 18:00 5776 0

Снимка БТА/Цветомир Петров

Министър Минеков, споделихте, че напоследък усещате ситуацията в МК като „бюро жалби“. Аз вчера си направих експеримент. Анонсирах във фейсбук новината, че днес ще имам интервю с вас. Повярвайте ми, при мен също стана „бюро жалби“. Обещах да задам колкото успея от въпросите на хората, писали на стената ми. Та ето Ви първата порция от тях:

- защо няма прозрачна политика на работата на културните институти в чужбина (конкретно този в Берлин) с български частни организации;

- каква е стратегията за училищата по изкуства? В частност, има ли план за поне някакво обновяване на инструментариума (пианата, и не само, са в плачевно състояние, нова арфа в НМУ купиха с дарения от родители и общественост и т.н.);

- кога държавата ще инвестира в нови музикални инструменти (в цяла България например има само 3 контрафагота).

Появиха се много въпроси, на които дълго време не е отговаряно. И изглежда това оглушително мълчание е било много голям проблем.

Точно така. Но, от друга страна, такава „журналистическа атака“ има към мен, че не мога да насмогна. Днес (събота, 05.06.) до 15 часа имам интервюта. А във вторник давам пресконференция и сте добре дошли на нея. По темата за мълчанието – това е била „добра“ тактика и практика, като виждам, че никой не е бил смутен от това мълчание. Едва сега се отварят вратите. Отварят се усти, отварят се уши.

Миналата седмица в студиото на една телевизия ("Нова") „хвърлихте бомбата“ (да използвам любимия стил на любимата ни жълта преса). Там заговорихте за плачевното състояние на културните институти у нас и за това как не Ви се иска да си мислите, че могат да бъдат закрити. Това доведе до две Ваши срещи – с директорите на театри и с директорите на музикалните културни институти у нас. Какво произтече от тези срещи и какво е състоянието на институтите след една година локдаун и особена хибридна система на субсидиране – къде директно, къде по методиката?

Конкретно това, което казах в интервюто, беше подготвено и дори подпомогнато от човек, който е силно разпознаваем в тази общност. Той ми каза какви термини да използвам и как да ги използвам, ако искам да събера всички директори. Та, именно той ми каза – „ако не взривиш обществото, очаквай трима души с наведени глави, един логореен, който ще държи реч и това ще бъде цялата среща". В крайна сметка, моите думи в това интервю по Нова доведоха до страхотен успех – всички директори дойдоха...

Особено на театрите...

Да, така е.

Какво се случва там?

Ама какво има да Ви изненадва какво се случва там? Кое е изненадващо? То се случва години наред – и по отношение на бюджета, и по отношение на възможностите, и по отношение на подкрепата на всичките тези институти. То е пълно отчаяние. Говорите за музикални гимназии и за музикални инструменти. Вие сте музикант. Музикантът е човек с тъжна съдба. Аз съм заобиколен от музиканти – майка, брат, съпруга, тъща. Наследници сме на скъпоценни рояли от известни композитори. Съдбата на музиканта е ужасяваща, защото музикант означава човек без детство, който не е имал възможност да рита топка на двора. И си представете, че Вие сте достатъчно добър. Вие сте изключителен. И от другиден получавате място в някоя филхармония в България. Знаете ли каква е началната заплата?

Знам. В БНР е около 650...

Говорих с Найден Тодоров. В Софийска филхармония може да започнете със 700 лева. Добре, пак се връщаме към това детство. Кой да изхаби детството си по този начин, за да получи тези 650-700-1000 лева? Как очаквате да има музиканти? Кой да мине през Музикалната академия?

Затова в Академията се случват нулеви години за определени специалности...

Имат доста намален прием. Но това е щета, която е била наблюдавана и никой не се е включил, никой не я е разбрал. На втория ден след идването ми на този пост бях в зала "България". Имаше много хубав концерт на радиооркестъра. И тъй като се познавам с доста от музикантите, ние сме стари приятели, един от тях се обърна към диригента и каза – „Гледай бе! От 15 години тук не сме виждали министър!“. Но после Найден Тодорив внесе корекция – „Не е вярно! От 20 години!“.

И е така. Министрите сякаш изпълняват само някакви парадни функции. Режат ленти например... Но да се върнем към срещите Ви. Какво произтече от тях? Разбрах, че сте сформирали работни групи. Имаше ли конструктивност? Не винаги на подобни срещи се случват конструктивни неща.

Още в началото се започна с това – „ама ние сме различни, ама ние се опитвахме“... Да, де, ама какво точно направихте? Защо не потърсихте възможност да се съберете, да общувате, да кажете кое как да се случи, да кажете доволни ли сте от тази система с делегирания бюджет, която носи щети? И то най-вече щети върху високата култура.

Тази система стимулира това, на което викаме „халтура“.

Халтура, а понякога дори и кич. Аз съм свидетел какво е допускано в някои от тези институти и това си е кич наистина, но целта е да оцелеят. Не можеш да им търсиш вина.

Те работят по правилата, които са им зададени. А правилата бяха изработени по времето на първия мандат на ГЕРБ. Не от предишния, а от по-предишния Ваш предшественик (Вежди Рашидов).

В свое интервю той каза, че е много горд с това, което е сътворил. И освен това твърди, че всички са много доволни.

Заговорихме как културтрегерите не са се събирали, не са говорили помежду си... Намирам една порочна практика на предишните администрации на Министерство на културата. Те всъщност събираха някакви хора, но тези хора бяха постоянно едни и същи. Едни хора, с които администрацията е свикнала да си работи и които са винаги съгласни. Когато се правеха работни групи, за каквото и да е, никой извън тези „удобни“ представители на културата не припарваше в тази сграда. Смятате ли да промените това?

Ако си спомняте, аз започнах със заплаха това интервю. Мога да започна да вадя и цифри. А това е много опасно.

Дали тези цифри са свързани с хората, които са идвали да правят правилата, и хората, които после са печелили финансиране?

С цифрите нещата са неприятни.

Какво смятате, че ще постигнете като администрация в оставащите не много дни на служебния кабинет (а може и да са изненадващо много, кой знае). Какво ще родят работните групи? Как ще процедирате с всичко това?

Започваме голяма част от групите, за да подготвим изменения в действащи закони. Ще ги подарим на следващия парламент и ще настояваме, независимо дали сме граждани, служители или каквито и да било, да бъдат приети. Предложенията вече се трупат. Това са мечтите на много хора, които са зависими или са под шапката на министерството. Говорили сме много за промени в недействащи закони, за промени във финансирането. Този път имам чудесния шанс нещо да направя, не само да говоря.

Хайде да започнем оттук. Най-големият дразнител за всички, занимаващи се с култура, е ниският процент от БВП за култура. 0,6. Мен ако питате, е около и под 0,4%.

Да приемем, че е 0,6. Но той беше 1,3% преди 15 години. А сега е 0,6%. И какво да правим при тоя тежък финансов срив, който е бил пожелан, който не е бил проследен, не е бил забелязан? Започвам да работя изнудвач, рекетьор и започвам да изнудвам бъдещите кандидати за Народното събрание. Ще искам покачване с 0,2% всяка година. Няма нищо невъзможно. Нека достигнем 1,6% и после да мислиом какво да правим. Но това е малкият шанс да имаме нормалзация.

Какво е наследството Ви от Банов и от Рашидов? Слушах Ви в предаването на Сашо Диков, където отново стана въпрос за аферата „Ало, Банов“. Имате ли вече сигнали, които да предадете на Лаура Кьовеши? Казахте, че на нашата прокуратура няма да давате сигнали.

Така смятам да направя. Всичко, което е дошло като сигнали по европейски програми, си струва да бъде занесено при Кьовеши. Впрочем, госпожа Кьовеши отправи покана да започнем работа заедно с нея.

Можете ли да кажете конкретно какви сигнали предвиждате да ѝ занесете?

В момента сигналите са три. Единият вече е съществен от ОЛАФ. Няма да Ви кажа за какво точно става дума, защото мога да предуппредя по този начин някои от съучаствалите.

Ще Ви прехвърля към въпрос, който ми бе зададен от колеги от киното. Какво се случва в киното? От една страна, Националният филмов център е блокиран от 1 януари, договори не се сключват. От друга, има протест срещу приетия в 44 НС нов закон за киното. Какво трябва да се направи, щото хем продукции, които са спечелили финансиране да не загубят партньорите си, хем законът, който в действителност е калпав, да се промени?

Всичките тези въпроси се появиха още в ден пъви на моето присъствие в министерството. За съжаление, там има голямо разминаване в намеренията, в очакванията, както по отношение на закона, така и по отношение на правилника. Самият правилник към закона е силно критикуван. Това беше повод да свикам заинтересованите тук на една кратка среща. Тя беше проведена миналия петък струва ми се. Бе постигнато частично някакво съгласие, даже везните са натежали от една страна. Очаквам да се разберат помежду си, защото аз нямам право да заемам страна в този случай. Би било много грозно да заемам страна.

Следващият ми въпрос е свързан с нещо, за което музикалната гилдия се бори от години: квоти за българска музика в медиите.

Това е една от инициативите, които създадохме – за промяна в Закона за авторско право и в Закона за радио и телевизия. Вече имаме серия от предложения, готови са за работа и в най-скоро време ще ги дискутираме.

Какво мислите за неслучилата се вече толкова много пъти Стратегия за българската култура, за Закона за меценатството, Закона за читалищата? Ще опитате ли да направите работни групи в тази посока?

Тази стратегия беше започната с подобаващ шум. Наистина, за нея работеха много свестни хора...

...които започнаха да си тръгват един по един в един момент.

... Изведнъж нещата бяха прекратени. Не знам как е била финансирана тази стратегия, ще искам да проверя и това. Колкото до меценатството, то е в комична форма. Да не дава Господ да се опитате да дарите 2 лева някъде. Ще бъдете разкулачен. Всички служби ще Ви проверяват от сутрин до вечер откъде ги имате и защо сте ги дали... Това не е закон, това е някаква неясна формулировка.

Но хайде да видим какво става в НФК. Помните, че в един момент шумно обявиха, че ще има приходи от хазарт. Кой е този хазарт, който носи проходи, известно ли ви е? Държавният. Тоест, говорим за преместване на петолевка от левия в десния джоб. По-интересното обаче е да си отговорим на въпроса – защо в случая не бе посегнато на хазартните босове? Дали пък тези босове по някакъв начин не са били в добри отношения с някой министър? Дали не са купували произведения, работи от някой министър? Май трябва да проверим. Ето сега трябва да търсим асоциираните по закона „Магнитски“ и това ще бъде интересна проверка.

Последен въпрос. Личен, с елемент на драма. Миналата година на 8 март, когато вашият предшественик Банов затвори културата, зададох няколко въпроса, свързани със сценичните изкуства, по каналния ред към Министерство на културата. Днес е 5 юни 2021 година, а на тези въпроси още никой не е отговорил. Дали сега администрацията ще започне да работи малко по-бързо, отколкото по времето на Банов?

Започна, разбира се. Всъщност, бих казал, че администрацията е била принудена да забави своите движения и реакции и това е било напълно съзнателно.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X