Милена Дамянова, кандидат на ГЕРБ в 23 МИР: Време е да променим училището, а не децата

Милена Дамянова е народен представител от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов. По образование е филолог, владее английски, френски, руски, унгарски, китайски. Кандидат е за депутат от ГЕРБ-СДС в столичния 23 МИР.

- Госпожо Дамянова, няколко поредни мандата работите в сферата на образованието – като зам.-министър и народен представител. Кои са трите топ цели, които ще се стремите да постигнете в следващия мандат?

- Тези, по които работим и сега. Първо – мотивирани, квалифицирани и подкрепяни учители, за да имаме знаещи ученици.

Второ, реално образовани ученици и студенти, и то високообразовани. Децата са в училище, за да научават, да се развиват и да бъдат успешни. Затова искаме модел на образование, който е насочен към всеки ученик, подкрепя силните му страни и помага там, където е необходимо.

Трето, училището е част от общността и родителите са негови партньори, а не ползватели на услуга.

Това са реални цели. Имаме подкрепата за тях, имаме законите за това, имаме и финансирането. Предвиждаме повишаване на разходите за образование до 5 на сто от БВП и поддържане на средните учителски заплати на ниво над 125 % от средните за страната. Искаме функционално грамотни поколения и качествено, модерно образование.

- Коронакризата ускори реформата или забави реформата в образованието?

- Пандемията изненада всички ни, но учителите бяха на първа линия и в рамките на дни показаха защо те са най-важните в едно общество и защо интелигентността на това общество се мери по отношението към учителите. Българските учители доказаха, че могат да водят и да бъдат авторитети. И аз истински се гордея и съм благодарна за това.

Родителите влязоха и станаха участници в целия процес. За няколко дни те станаха съюзници, партньори на учителите и на цялото образование. За няколко седмици чрез няколко платформи, вайбър групи, електронни домашни родителят даде това, което учителите искаха и знаеха, че го заслужават – уважение. За труда, за усилията, за общата цел.

Пандемията ни промени. И още ни променя. Буквално ни разтърси и ни предизвика да бъдем различни. Ние все още искаме старите правила, предишното ни нормално, познатите модели. Но светът не е същият. И няма да бъде. Училището е разделено. Децата са извън класните стаи, спорим за вредите и ползите от дистанционното обучение. Истината е, че на този етап здравето е най-важно. И дисциплината. Всеки от нас, който заобикаля правилата, е реално отговорен за това децата да не са в класните стаи. Много са родителите и учителите, които са против дистанционното обучение. И аз разбирам техните мотиви. Много са и родителите и учителите, които искат дистанционно обучение. Разбирам също и техните мотиви и реално ги подкрепих, включително чрез законодателни промени. Това, което е важно сега, е здравето и гъвкавите решения. Едно не бива да забравяме. У нас образователният процес не е спирал.

Що се отнася до образователните реформи, не мисля, че пандемията има отношение към това дали са се забавили или не. Проблемът е друг – в промяната на нагласите, в желанието, а понякога и в страха да изберем друг път. Ние хем искаме децата да рецитират като в началото на 20. век, хем да имат нови умения за 21. век. Ние вярваме, че единият учебник е панацеята, но в същото време сме наясно, че светът като знания е далеч от събраното в него. Искаме да имаме по-образовани деца, но понеже те не искали да четат книги, така както ние сме го правили, следователно те „не стават“. Все още смятаме, че двойката за знание е наказателна мярка за поведение. Все още размахването на пръчката се счита за правилно. Готови сме за всичко да търсим някой друг да „ни оправи“ и някой друг да е виновен. В действителност реалността е друга. Добрите училища са тези, в които учителите са авторитети, преподават и изискват знания и в които учениците отиват с желание, а родителите знаят какво е да бъдат част от тази общност. И това е нормалното, и го има. Но ние доста често се фокусираме върху лошите примери и позволяваме те да определят ежедневието ни.

- Имате ли вече данни за натрупаните пропуски при дистанционното обучение? Драстични ли са те или са преодолими?

- Дебатите около дистанционното обучение продължават. Има много спорове, има взаимни обвинения кой колко се е справил, има въпроси, които още са без отговор. Но това е част от целия процес, а не същността му.

В момента има и дискусия относно външното оценяване след четвърти и десети клас. Миналата година те бяха отменени заради извънредното положение. Особено в ситуацията на COVID-19 обаче, измерването на придобитите умения, определянето на положителните страни и натрупаните дефицити е още по-важно и необходимо.

Време е да погледнем на тези оценявания като възможност да покажем добрите страни на българската образователна система, да променим учебните програми или средата, така че да станем по-можещи и по-успешни. Новото поколение учи чрез правене. Не можем да се правим, че не забелязваме дигитализацията, не можем да настояваме децата да имат знания за бъдещия живот и да се вкопчваме в моделите на обучение от преди 20 и повече години.

Нужни са много малко стъпки, за да имаме образованието, което като общество искаме за новите поколения. И нищо няма да променяме радикално. Промените са факт, просто трябва да извървим стъпките.

- В кой образователен етап според Вас реформите все още закъсняват чувствително?

- Тъй като често споменаваме финландската образователна система като една от най-успешните в света, наскоро се опитах да направя сравнение между нея и нашата система. И при двете се предвижда индивидуална подкрепа на всяко дете и ученик, подпомагане на силните му страни, екипна работа. Двойката и повтарянето на класа при малките ученици не са част от методите на обучение.

Разликите са в това, че финландската система изпълнява политиките си и е на челните места в международните класации за функционално грамотни поколения, а при нас все още има сериозно статукво, което се бори срещу промяната.

- Кой е първият приоритет, по който ще работите след вота?

- Да се върнем към философията на закона – всяко дете има право на индивидуална подкрепа и развитие на личните му способности. Функционалната грамотност не се постига с двойка за поведение или с един учебник. Учителят е авторитет. Родителят е част от процеса, а не потребител. Стартирах и дебат за поколението Z, като очакванията тук са да изработим краткосрочен и средносрочен екшън план, който да ни помогне да работим не за това колко изпита трябва да има, а как да подобрим поколенческата комуникация, така че училището да си върши работата. Също така работя и по създаването на програма за кариерни съветници и водещи професионалисти, които да подпомогнат и пряко да участват в кариерното ориентиране и придобиване на умения на учениците и студентите.

- Какво Ви казват граждани при срещите Ви по време на кампанията?

- Моите срещи с гражданите не са кампанийни. Да, пандемията малко промени начина ни на общуване, но дискутираме по различни теми –доходите, образованието, противоепидемичните мерки… В последните месеци все по-актуални са проблемите в район „Красно село”, в който живея.

- Трябва ли промяна в модела на издаване на учебниците, за които МОН плаща? Трябват ли по-строги критерии за качеството на съдържанието им? Печатат ли се излишно много помагала и учебници – като например учебници по изобразително изкуство, музика, технологии и предприемачество за най-малките ученици?

- Във време, в което целият цивилизован свят, включително и България, работи и разработва нови модели, нови методологии, нова комуникация за нови знания, при съществуващи отворени образователни ресурси и отворени онлайн курсове, дебатът за единия учебник е сериозен анахронизъм, както се изрази един учител и образователен експерт в профила ми във фейсбук.
В закона е разписана ясна и прозрачна процедура за одобряване и издаване на учебници. И сега децата учат по един учебник, държавата плаща за един учебник – тоест тя плаща на брой ученици, а не на брой създадени учебници. Зад всеки учебник стоят с имената си определени автори – учители и преподаватели. Той се одобрява от всички учители в страната, които преподават по съответния предмет. Преди да достигне до етапа на одобрение от учителите, по този проект на учебник се произнасят и БАН. Това, което може би трябва да се оптимизира, е гарантирането на достатъчно време за оценяване на проектите и за избор на самите учебници. Нека припомним, че резултатите от PISA и TIMMS са най-добри в държавите, които нямат ограничения при избора на учебници. Категорично обаче съм против да се принуждават родителите да купуват безброй много помагала.

- Каква е визията ви за развитие на висшите училища в следващите години? Много от тях загубиха доста от престижа и конкурентоспособността си, особено в сравнение със западните университети. Как дипломите от български вуз биха върнали своята тежест?

- И в света, и у нас се наблюдават процеси, които показват, че образованието често е заключено само в рамките на придобитата диплома. То не дава нужните умения и превръща професионалния и личен стандарт в неосъществена мечта. Бизнесът, който се развива в бързи и кратки срокове, иска отговори сега и веднага.

Именно поради това първата законова промяна, която направихме в този мандат, е регламентирането на участието на бизнеса в целия процес на обучението във висшите училища: от четенето на лекции до участие в изпитните комисии.

Две години по-късно приехме и още няколко важни неща: въвеждане на Национална карта, чиято основна цел е да представи много ясно приоритетите във висшето образование, съобразени с икономическото, академичното и научното развитие; гарантирахме държавния интерес чрез още един механизъм - министърът на образованието и науката вече сключва договор за управление с ректора и утвърждава политиката за развитие на съответното висше училище. Важен момент тук е, че неспазването им води до намаляване на държавната издръжка. Преподавателите вече участват в акредитацията само на един университет, а тези от тях, навършили 65 години, не могат да се кандидатират за ръководна длъжност. Увеличихме възнагражденията на академичния състав.

Много ясно искам да подчертая, че гореспоменатите промени няма да подобрят висшето образование толкова бързо, че след четири години броят на българските университетите в световните рейтингови класации рязко да се увеличи. Да не говорим за позиции. Това са промени, които обаче ще подредят системата в известна степен. Факт е, че за последните четири години висшите училища изградиха нови научни центрове и закупиха модерно оборудване. Инвестираха в дигитализация и провеждат добро електронно обучение, привлякоха много чуждестранни студенти, увеличиха международното сътрудничество и участието в международни образователни и научни програми. А това показва, че сме на прав път.

През следващ мандат се ангажираме да увеличим разходите за висше образование на 1 на сто от БВП. Необходимо е постигането на баланс между фундаменталното знание и практическите умения в учебните планове и програми, както и тяхното актуализиране с участието на бизнеса. Затова предвиждаме програма за финансиране на периодичното им обновяване. Предстои да завършим промените в акредитацията чрез подобряване на достоверността и взискателността на оценяването, извършвано от НАОА. Българските университети имат една задача – да привлекат най-добрите от най-добрите студенти да учат при тях. И няма кой друг да го направи по-добре от самите тях.

- Преди дни образователният синдикат към КТ „Подкрепа“ изреди приоритетни политики, които партиите да включат в предизборните си платформи. Как ще ги коментирате?

- Ще си позволя да цитирам част от мнението на един учител от дискусията за поколението Z: „Проблемът е в нас - родители, учители и общество. Ние трябва да намерим вярната пътечка до всяко едно дете, а не да го вкарваме в нашите норми и групи.” Време е да променим училището, а не децата.

Младите хора от това поколение, както и децата от поколението алфа - родените след 2010 г. - са различни и ако успеем да им дадем онези знания и умения, които са им нужни, всички ще живеем по-добре. Имаме добър диалог със социалните партньори, така че вярвам, че ще намерим правилните решения. Защото имаме нужда от визия за бъдещето, а не за миналото. Нищо, че ние от миналото вярваме, че сме по-образовани. Бъдещето е на другите, а ние трябва да живеем добре в него. Затова работим.

Парламентарни избори 2021

Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Следете новините ни в GoogleNews