Клаус Кенет: Днес не е по-зле от древния Рим

Весела Веселинова Последна промяна на 15 май 2021 в 15:41 4172 0

Клаус Кенет е музикант, проповедник, писател. Книгата му „2 млн. километра в търсене на любовта“ излезе на български език през 2008 г. В нея той разказва живота си в Тибет и Индия, търсенето на истината и щастието в екзотичните пътувания и духовни учения преди да срещне православието. Втората му книга, преведена на български, е „Богове, идоли, гурута“ – 2015 г. Той се е срещал с Майка Тереза в Индия, бил е будистки монах, практикувал е мистични умения, докато открие православието. В книгите си разказва откровено за своите травми, търсения и опита си с източните учения.

Уважаеми господин Кенет,
За втора поредна година посрещаме Великден по странен начин – роднини избягват да се събират, в някои държави отиването на черква става след разрешение с есемес, имаше спорове как да се дава причастието, в отделни страни има въведен вечерен час. В същото време различни професии са изправени пред въпроса дали ще продължат да съществуват, а мнозина остават без работа. Какъв е Вашият поглед към ситуацията?

Трябва да знаем, че „светът“ винаги е бил срещу Христос и Неговата Църква. Толкова много политици, чийто ум е ръководен от бесовете, се възползват в момента, за да „намалят“ Църквата и, когата е възможно, да я накарат да замълчи. Свещеник, който дава причастие – като римо-католически кардинал – от дупка през пластмасова защитна преграда и в ръцете на вярващия, за съжаление е сам жертва на светска политика, а не вярващ в Христа. Ако нас ни е страх, че истинското „тяло и кръв Христови“ биха ни заразили с Корона, тогава не сме достойни да служим на Христа като свещеник. Да, „тялото и кръвта Христови“ в причастието би трябвало да ни заразят: но с взаимна ЛЮБОВ. Какво друго значи причастие освен да ни обедини!
Относно изгубването на работата и бизнеса: времената не са по-лоши от „древните Римски времена“ с всичките мъченици. Бог винаги ще има решение за всеки индивид, понеже Той обича всеки. Дори грешниците. Но не и греха.

• Как Вие лично се справяте с пандемията? Бихте ли ни казали за последните събития в живота ви?

Опитвам се да бъда истински християнин, което не е толкова лесно, както всички знаем. Но като такъв, аз знам - Христос е моят личен приятел и винаги е до мен. Това означава: във всички обстоятелства аз разчитам, че Христос - Иисус е с мен. Неговият Свят Дух ме ръководи, също относно Ковид. Много пъти прочетох, че 99.7% от населението НЯМА Ковид. Така че вътрешно си казвам: да се хване този Вирус е почти като голяма печалба в лотарията – почти невъзможно. Но всъщност, то Е възможно, и аз срещнах няколко човека, също в църквата, които са прекарали вируса. Така че съм – само малко – внимателен, но аз НЯМАМ никакъв страх, понеже знам, Христос е с мен. Това означава също: нашата Велика и Света Църква ни дава в Своята Мъдрост словото: „помни смъртта“. Това е велико богатство. Всички ние ще умрем рано или късно, и двойната действителност на нашето време на ВЕЛИКИЯ ПОСТ плюс болестта Ковид (аз не смятам, че тя е „пандемия“. Пандемия е много по-разпространена и смъртоносна) много ми помага да се „откъсна“ от „света“, както Христос ни учи. Така че, ефектът е много положителен.

• Какви са промените, които стават неусетно с нас и около нас? Как тези промени ще се отразят на отношенията между хората?

Промените, които ние претърпяваме, зависят от всеки индивидуално и неговата вяра. Ако Христос е с нас, кой ще е срещу нас? Дори не смъртта! Да, нужно е да сме внимателни, но когато знаем, че не сме имали в миналото сериозни проблеми с дробовете си, можем да разчитаме, че „нашият час“ все още не е дошъл. Може би дори вече съм го прекарал без да знам, след като съм прегръщал и съм бил прегръщан от стотици хора от началото на заразата: аз съм в Божиите ръце. Бог ни е дал „здрав разум“. Ако ние се срещаме със семейството или с енориаши: когато знаем, че те не са заразени с Ковид, защо да не трябва да ги срещаме и целуваме? Това правя, и понякога сме повече от 10 души.

• След пандемията от коронавирус дали може да се изправим пред избор между страха и хляба?

Не съм сигурен, дали разбирам този въпрос. „Страх“ или „хляб“...?? Знам, че някой веднъж беше казал, че ако предадем свободата за сигурноста, ще загубим и двете накрая. Страхът, както всички знаем, е лош съветник. Страхът няма място в нашия живот и това ми каза Самият Христос: «Не се страхувай, в Мое име винаги ще бъдеш по-силен ». Откакто Той ми каза тези думи, аз живея без страх. Това са вече 40 години. Но е доста възможно, че след Корона ще има отново друг вирус.
Със сигурност, „вирусът на егоизма“ е много по-лош и разпространен и зъл отколкото ковид.

• Великден и дните след него са символ на обновление. Има скръб, но има и надежда. Говорим за промените и всяка промяна тръгва от човека, от сърцето. Ако болката е завладяла сърцето, какъв е пътят човек да даде пространство и на радостта?

Обновление е правилната дума. Когато казваме „Христос воскресе“ и отговаряме „Во истина воскресе“, трябва да се запитаме: сигурни ли сме? Аз сигурен ли съм? Той възкръснал ли е в сърцето ми, в ума ми? Моите дела свидетелстват ли за Възкръсналия Христос? Или всичко е само празна традиция? Рутина. Ако има мъка в нас – освен за нашите падения и грехове – тогава Благодатта на Светия Дух НЕ е в нас. Когато надеждата надделява, да, тогава духът Христов е с нас. Докато болката и страхът надделяват, ние можем да тичаме към НЕГО и да Го молим за помощ и мъдрост. Ние не трябва да го молим за по-лек товар, а по-скоро за по-силен гръб и рамене, за да носим товара си. Бог знае, колко много Той може да натовари на раменете ни. Той никога няма да ни даде повече от това, което бихме могли да носим. Иначе Бог не би бил Любов. Така че, ние наистина можем да Му се доверим.

• Какво е Вашето послание към българските Ви читатели?

Посланието ми е просто. Правете точно като мен, всяка сутрин, и казвайте: „Господи Иисусе Христе, Боже наш, смили се над България.“. Това значи, че ние отдаваме любовта и енергията си за нашата страна. Ние не трябва да очакваме, че другите ще се променят и така ще ни служат, а трябва – като Христос – първо да дойдем и да служим на другите. Това можем да направим, само когато се опитаме да бъдем истински християни. Не просто традиционни или чисто формални, а – както казва Св. Серафим Саровски – да спасим първо себе си, и така всички около нас също ще бъдат спасени. Нашата велика и Света Православна Църква ни дава средствата и мъдростта, необходими за това преобразяване. Църквата е болницата, свещениците са лекарите и Светото причастие е лекарството. Да, също срещу Ковид.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X