Извънредно положение с Ива Свещарова и Вили Прагер

Последна промяна на 19 април 2018 в 16:08 6540 0

Може би сте виждали Ива Свещарова и Вили Прагер в представлението Shamebox, което се играе успешно на сцената на ДНК и спечели Икар в категорията за съвременен танц и пърформанс. Ако не сте - загубили сте много.

Двамата са млади, ерудирани, с богат опит и множество европейски награди зад гърба си, а представлението им надниква в тайнствата на личността, където срамът се заражда. През 2015 г. двамата решават, че ще хванат понятието срам и ще го обяснят по-добре дори от философи, но не с думи, а с действия и жестове. Решават, че ще отворят нови пространства в изразяването на сцената и ще накарат зрителя да признае за всички пъти, в които се е изчервявал от самия себе си.

Освен че активно се занимават със сценична дейност, също така са си поставили за цел да превърнат страната ни в едно от най-разпознаваемите пространства за съвременен танц и пърформанс. И честно казано им се получава, защото вече 11 години, рамо до рамо със Стефан Щерев, организират един фестивал, който в рамките на 10 дни събира световния "каймак" на творците в сферата - Antistatic.

Съвременният танц и пърформанса за мнозинството у нас все още са непознати понятия, но Ива и Вили са решени с всички сили да покажат новите идеи в изкуството на българската публика, да внесат нови нюанси в сценичната обстановка тук и не на последно място - да помагат на българските артисти да излязат извън пределите на България и имената им да бъдат чути.

С Antistatic те създават цяла среда - за артистите, публиката и хората, които стоят зад едно представление. От утре - 20 април, до края на месеца ще видим и чуем спектакли от САЩ, Франция, Израел, Австралия, Германия и разбира се - България. Артистите ще имат възможност да почерпят от опита на колегите си от света, а публиката да - се докосне до нови усещания.

За това какво е да си съвременен артист в България, как се организира ежегоден фестивал и защо тук артистите работят в "извънредно положение" си поговорихме с Ива Свещарова и Вили Прагер:

Как се насочихте към съвременното изкуство? Двамата сте учили извън страната (Вили завършва магистърската програма “Соло/Танц/Авторство” в Университета за изкуства в Берлин, а Ива - „Хореография и пърформанс“ в Института за приложно театрознание в Гисен, Германия) - в България има ли възможност младите хора да се запознаят навътре със съвременните танц и изкуство?

Вили: Ние първо сме завършили тук, в България, в експериментаторските класове на Николай Георгиев и школата 4ХС. По някакъв начин той ни тласна към един друг театър и други изпълнителски изкуства. След това виждахме, че нещата през 90-те години в България не са такива, каквито си представяхме, че ще бъдат по-рано. Но вече имаше възможност да се пътува. Започнахме да посещаваме различни курсове, фестивали и уъркшопове в чужбина, където видяхме, че нещата седят по съвсем друг начин. Вече има възможности младите да се запознаят със съвременното изкуство, но доколко те са адекватни - това е друг въпрос. Има неформално обучение, което е факт тук, в София.

Ива: Изборът да учим в чужбина идва от посоката, в която искахме да се развиваме, и тя по някакъв начин ни подсказа кои университети биха подпомогнали бъдещото ни развитие. Програмите тук ни се виждаха по-ограничени, обстановката не беше достатъчно мотивираща и провокативна за нас като артисти и така решихме да направим тази крачка.

Вили, Ива и Стефан Щерев - тримата организатори на Antistatic

Вили: Почвайки да пътуваме преди 20 години по различни фестивали в Европа, започнахме да се съизмерваме с европейските артисти и това ни накара да потърсим друга среда за развитие.

Ива: Тук по някакъв начин изкуството е още затворено, когато искаш да експериментираш или да се вдъхновяваш от другите изкуства, някак си не се получава. Когато учих в Германия, получавах информация от много различни артистични сфери, наблюдавах желание да се провокира мисленето на хората, да върви към различни посоки. В момента, в който излезеш от сферата, която познаваш, и започнеш да работиш с други форми, пространството, което се получава от този силен артистичен сблъсък, е търсеното развитие.

Като заговорихме за разликите между Европа и България - как ви се струва публиката тук? Достатъчно отворена ли е за съвременото изкуство, танца и пърформанса?

Вили: Публиката има нужда да гледа, трябва да и се предлагат различни форми на съвременното изкуство, за да се откриват в него. Познавам ужасно много хора, които не искаха да стъпват на театър, защото им е скучно. Ние трябваше да убедим тези млади хора да пробват това нещо и на голяма част от тях им хареса, публиката абсолютно се развива. Пърформанс звучеше дори като лоша дума, но ето, развиват се нещата - имаме Икар, имаме ДНК, нещата са много по-отворени - и интернет, и пътуването - това дава възможност на хората да видят, че има и други неща.

Ина: Разширяването на публиката тук, в София, идва от постоянството на артистите - на нас и хората, които се занимават с подобно изкуство активно. В началото наистина беше много трудно, особено да бъде артикулирано по най-достъпен начин що е то съвременен танц, смяташе се, че това е изкуство само за интелигентни хора, смяташе се, че това изкуство е твърде абстрактно, неразбираемо - твърдения, които нямат общо с истината. Хората в тази сфера наистина експериментират, пробват нови форми, но това не значи, че е трудно да се комуникира с тях, напротив - използват се език и теми, които са доста актуални и дават възможност на зрителя да бъде активен, съпричастен на това, което се случва. Като казвам активен, имам предвид, че структурата на този тип представления дават възможност за един мисловен процес, където човекът може да бъде активен в съжденията си.

Спечелихте Икар за представлението Shamebox. Как разбирате срама, коя е кутията на срама?

Вили: Срамът е една тема, с която започнахме да се занимаваме преди 2 години - когато стартирахме работата по Shamebox, тъй като общо се смята, че на сцената артиста няма срам, на сцената не се показва срам, че артистите са безсрамни хора. Ние намерихме нещо преформативно и сценично в срама, което с развитието на представлението решихме, че можем да вкараме в онлайн пространството, искахме да излезем от театъра, от сцената, като пробвахме първо с по-безобидни сайтове - като Фейсбук и т.н. По-нататък решехме, че в един порно чат можем също постоянно да изпитваме срам, не да играем, а да сме в ситуацията на срам, бидейки там.

Ива и Вили в предствлението Shamebox

Ива: Започнахме да работим по проекта с идеята да развием нещо, което е свързано с публичното унижение. Размишлявайки дълго време върху публичното унижение, си казахме: "Добре, но къде е нашето място в този проект, имало ли е време, в което сме били унижени, как е рефлектирало върху нас" и постепенно стигнахме до момента, в който говорихме за срам. Възстановихме лични истории, които са свързани със ситуации, в които сме изпитвали срам, събрахме доста материал, който преработвахме безкрайно дълго. Беше трудно да преформатираме срама в телата си, той не е чак толкова видим. Едно от основните неща при срама е изчервяването като реакция. Тези процеси няма как толкова лесно да бъдат пресъздадени на сцена. Решихме да използваме навеждането на глава - един от основните актове, когато човек не издържа на контакта с другите, когато изпитва срам. Превърнахме го в механично движение и върху него насложихме другите ситуации.

11 години Antistatic - това е много време. Лесно ли се организира такъв фестивал? На каква подкрепа разчитате за него?

Вили: Много пъти ни се е искало да се откажем, тъй като трудностите са огромни, много е трудно да продължава всяка година, изисква се огромен инат, защото финансовата ситуация е тежка. Получаваме подкрепа от институциите, както и от програма "Европа" на ЕС. България вече не се смята за нещо толкова екзотично. Някога световните имена идваха, просто защото България беше екзотика. Страната ни е част от Европейския съюз, хонорарите са европейски, ние не можем да избягаме от тези неща. Дълго време съществувахме благодарение на чужди организации. Институциите трябва по-сериозно да приемат партньорството с нас, артистите, тъй като ние наистина създаваме културен контекст, за което искаме по-сериозен финансов ангажимент от държавата. Трябва да се вникне в нуждите и необходимостите, това ще бъде добре за всички ни.

Ина: Интересно е, че фестивалът вече е доста видим и разпознат извън нашия български контекст. За всяко поредно издание получаваме огромно количество имейли от артисти, които си предлагат работите, от друга страна, ни пишат и продуценти на артисти на световно ниво, което много ни радва. Това показва, че за 11 години сме си свършили работата и това е едно от нещата, които ни вдъхват надежда, че трябва да издържим на този финансов натиск, който имаме всяка година.

Ясно е, че има нужда от такъв тип фестивал - разпознат е навън, има интерес, нужен е за местната среда, защото благодарение на него развиваме публиката за този тип изкуство. Не може да си представим, че можем да разширим зрителския кръг само с българските представления, които излизат за една календарна година. Събития като Antistatic са генератор на разширение на културното поле.

Тази година сте отделили специално внимание на българските представления, които ще бъдат видени от цял свят. Разкажете ни повече за платформата.

Ива: Тази година най-накрая осъществихме българската танцова платформа. Работим по нея две години. Тя стана факт от голямото ни желание да отворим полето към нашите чуждестранни партньори. Поканили сме директори и куратори от различи международни институции, театри и фестивали, за да видят българските представления. Международните имена имат възможност да видят цели 13 български спектакъла в рамките на 4 дни.

Вили: Идеята е България да не бъде в опашката, да не бъде в периферията на Европа, а да е в центъра на събитията. Години наред показвахме много международни представления, сега решихме да обърнем фокуса. Преди години имаше балканска танцова платформа, тя изигра важна роля в развитието на много артисти.

За поредна година в България ще дойдат артисти и трупи от цял свят. Кои са основните акценти в програмата?

Вили: Постарали сме се да покажем почти всички активни артисти в сферата на танца и пърформанса с продукциите им от последните 2 години. От българска страна поканихме цялото поле, което да покаже какво се случва тук. Поканили сме утвърдени имена като Иво Димчев, Станислав Генадиев, Живко Желязков, Мирослава Захова, театър "Атом", както и много млади и прохождащи колеги.

Всеки ден ще бъде маратон с 4 представления, като билетите са на символична цена от 8 лева. Между 20 и 30 април обявяваме извънредно положение, за да може изпълнителските изкуства да бъдат на фокус.

Ще отрием фестивала с представлението на легендарния Марк Томкинс "В почит към..." - едно голямо име в съвременния танц, на около 70 години е, ще представи представление в почит на великите артисти от сцената, а също така ще даде майсторски клас в нашата образователна програма "Без дистанция". Невероятно е това, което се случи с тези три уъркшопа, които организирахме. Младите артисти ще имат възможност да се докоснат до опита на утвърдените си колеги от света.

"Жените чудо"

Ина: Артистие, които сме поканили, са активни, почти всички са част от независимата сцена, изключение е само "Арабеск" като институция. Международната програма ще включва само 5 заглавия, а едно от най-интересните е "Жените чудо". Намирам го за доста любопитно, защото ни дава възможност да проникнем в атлетизма, женствеността и уязвимостта през двете невероятни тела на изпълнителките, които са шампиони по бодибилдинг. Представлението ще покаже много интересен сценичен език, който на места изглежда изглежда силов, а в същото време се вижда интересната поетика, която създават силните женски тела.

Тази година мотото на фестивала е "Извънредно положение". Защо?

Вили: Защото всички работим в едно извънредно положение. Постоянно трябва да надграждаме нашите възможности и желания в едно извънредно положение. От друга страна, не става въпрос за бомби, в цялата международна ситуация, в която се намира света, искаме да обявим едно извънредно положение чрез изкуството.

И накрая - защо хората трябва да дойдат и видят представленията по време на Antistatic, защо изобщо хората трябва да се интересуват от изкуство? За много от читателите ни думите съвременен танц и пърформанс звучат непознато.

Вили: Преди години, когато видях за първи път суши, ми изглеждаше много странно. След като го пробвах, много го харесах. Хора, бъдете любопитни, Antistatic е нещо ново и различно, опитайте и ще разберете дали ще се пристрастите, или просто ще искате да вкусвате съвременното изкуство от време на време.

Ива: Живеем в забързан свят, на ден трябва да влизаме в различни роли и да се нагърбваме с много работа, така вече е устроен светът. Заради всички ангажименти ни остава все по-малко време за нас самите, аз винаги се плаша от моментите, в които не мога да си дам нещо, което да ме нахрани душевно. Смятам, че Antistatic може да накара публиката да забрави за напрежението и ангажиментите. Това е за душата, един по-различен час.

Представленията от фестивала ще се играят на сцената на ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК, както и в Младежки театър „Н. Бинев“, City Stage и Национален музикален театър „Стефан Македонски“, Червената къща, сцена "Дерида" и галерия "Етюд".

Информарция за билети ще откриете тук.