Ивайло Панев, председател на СДС-София: Най-важното за един политик е да е предвидим

Ивайло Панев е председател на СДС-София и кмет на столичния район "Кремиковци". Разговаряме с него за случващото се в Реформаторския блок, в който СДС е една от петте партии.

Г-н Панев, как ще коментирате ставащото в последните дни в Реформаторския блок?

Ако трябва да коментирам ситуацията с горчив хумор, бих казал: „Традиционна ситуация в традиционната десница“. Ако трябва да коментирам с горчив разум - затруднявам се, защото нещата не се обясняват с разума.

Традиционна ситуация, позната от кои години?

Явно няма значение. Всъщност терминът „традиционна десница“ е българско откритие и е въведен от точно определени среди, за да може да се раздели десницата. Десницата навсякъде си десница. Може би има и крайна десница, но у нас се въведе терминът „традиционна“ десница, което е много учудващо. Европейските ни партньори не правят разлика, те твърдят „вие сте десница“, без да се питат дали традиционна или нетрадиционна.

Защо да не се обясняват нещата с разума? Не стои ли някаква политическа логика зад действията, които стават в последните дни?

Политическата логика трябва да лежи върху изпитани политически правила. И едно от тези политически правила гласи следното: „Когато ситуацията е относително добра, когато електоралните нагласи са положителни, преди избори не се правят неща, като тези, които в момента се случват в Реформаторския блок. Не виждам никаква политическа логика в тях.

А вие как тълкувате тези събития, започнали с оставката на Радан Кънев като говорител? Като разцепление на Реформаторския блок, като опит за преврат, като опит на една партия да вземе цялата власт?

Бих казал 3 в 1. Всяка една от тези причини има място в обяснението. Общо взето, каквато и да е причината, ставащото е твърде неразумно и твърде емоционално, не е присъщо за политици с класа. Макар че аз без да познавам много добре господин Кънев, твърдя, че той е човек с много качества. Може би му липсва известен житейски и политически опит, но качествата, необходими на един политик, при него са даденост.

В такъв случай спорът за личността, която ще води Реформаторския блок ли е, или за функциите, които ще има този председател?

В коалиционното споразумение за Реформаторския блок изобщо няма такава функция на председател. Оправданието, че е необходима такава функция, явно е за да я поеме определен човек.

ДСБ отдавна неофициално говорят, че те са силната партия в коалицията. Оттам ли идва цялата работа?

В състоянието, в което се намира Реформаторският блок и партиите, съставляващи блока, да се използват епитети като „силна партия“ и „голяма партия“ е неуместно. Когато сумарно всички партии, преди да влезем в коалицията имахме около 7-8 процента и тези проценти след обединението се запазват, трябва много внимателно да използваш думи, като „силна“ и „голяма“.

В писмото, с което Радан Кънев обяви, че подава оставка като говорител, основен акцент беше отношението към ГЕРБ. Той каза: „Аз не искам да съм говорител на Бойко Борисов“. Бойко Борисов ли е проблемът на Реформаторския блок?

Когато в една българска партия нещо не върви, първото нещо, което тя прави е да се обърне към външния враг, макар и той имагинерен. Бойко Борисов е факт в българското политическо пространство. Разбира се той може да прави коментари, за другите политически сили, както и те правят за него. Нямам наблюдения Бойко Борисов да е човекът, който се бърка директно в политическите дейности на Реформаторския блок. Казвам го съвсем отговорно, като човек, който добре го познава. Работейки като кмет на район Кремиковци, аз самият съм работил добре с него и с неговия екип. Аз съм един от малкото хора в Реформаторския блок, които е срещат с с него, без да ми се налага да се крия това. Оправданието, че някой отвън разрушава Реформаторския блок е много удобно. В същото време виждам, че се появяват сериозни различия вътре, в самия Реформаторски блок, което също не е ненормално.

Тези различния не са ли точно въз основа на отношението към ГЕРБ?

Не, различията са не само по отношение на ГЕРБ. Все пак ние сме пет политически формации, абсолютно нормално е да имаме различия по някои въпроси. Ако ние достигнем до етапа, в който мислим и говорим еднакво, ние със сигурност ще направим нов политически проект. След като нещата не са узрели до такъв момент, има един конгломерат от различни политически формации, но важното е те да гледат в една посока в бъдещето. И като казвам „бъдещето“ нямам в предвид утре, в вдругиден, 5-ти октомври или първи януари. Ние трябва да гледаме много по-напред в бъдещето, защото за добро или за лошо българският гласоподавател съвсем наскоро категорично заяви, че желае дясноцентриско управление.

Вярна ли е тезата, че една от тези пет партии в Реформаторския блок, а именно ДСБ категорично е против коалиция с ГЕРБ?

Вербално - да. Макар че аз лично не съзирам сериозен разум в това. Очевидно нагласата на българина за следващия мандат е да бъде управляван от дясноцентриско управление. Прогнозите на социолозите към момента, които едва ли ще се разминат много драстично с резултатите, показват, че в България това може да се случи. И когато ти категорично казваш, че няма да участваш в това управление, вие си направете сметка доколко вашите действия кореспондират с желанието на масовия български гласоподавател.

В такъв случай коалицията с ГЕРБ е неизбежна. Битката не е ли кой да си говори с Бойко Борисов?

Ако е така, защо не го кажат? Не виждам нищо лошо някой да заяви това в прав текст. Не виждам нищо ненормално да кажеш това, което мислиш. Българският политик трябва да се научи, че е необходимо главно да бъде предвидим. Не може днес говориш едно, утре да правиш съвсем друго, а на третия ден отричаш и двете. За някои това може би е форма на висш политически пилотаж, но не е добър вариант. Най-важното за еднин политик е да бъде предвидим. Всичко друго е наивна и незряла политическа дейност.

Има ли опасност групата на Реформаторския блок в следващия парламент да се разцепи и част от депутатите й да станат независими или да се присъединят към ГЕРБ?

Директното присъединяване към ГЕРБ въобще не стои на дневен ред. Нито стои на дневен ред като коалиция, нито във формата, която Вие посочвате. Има вероятност да се получи разнобой относно това дали Реформаторския блок във формата, в който ще присъства в Народното събрание, иска да има дясно или дясноцентристко управление в България или не иска да има такова. Това е единствената сериозна разлика между формациите.

В края на краищата уважавам мнението на господин Кънев, който може би защитава идеята на голяма част от собствения си електорат, че не трябва да се влиза в такова управление. В същото време ние сме представители на партии, чийто електорат твърди, че подобно управление е добро. Ние не го крием и го казваме.

Познавам много млади, способни хора в редиците на ДСБ и няма нищо ненормално в това на тези хора да се даде възможност да реализират своя потенциал в управлението. Не можеш постоянно да държиш едни такива хора в дълбока опозиция и да ги караш да се упражняват за власт. Това не е почтено най-вече към тях, не е почтено и към българския народ, защото това наистина са много добри експерти, които биха направили много за собственото си развитие, разбира се в добрия смисъл на думата. Те биха направили много и за обществото, защото имат потенциала.

Нека направя една аналогия между футбола и позицията на ДСБ: Това е все едно да имаш едни много добри играчи. От сутрин до обяд да имаш с тях сериозна физическа подготовка, от следобед до късно вечер да имаш сериозна тактическа подготовка. Обучил си ги много добре как да играят. Но да не им даваш възможност да пипнат топката.

Има ли опасност да се разцепи Реформаторския блок, ако се окаже, че неговите гласове ще са решаващи за това дали да има дясноцентристко правителство?

Поне към днешна дата индикациите са такива, но виждате ли каква е причината за едно потенциално разцепване в бъдещето? Причината е дали искаме да участваме в едно дясноцентристкото управление, за което обществото настоява. какво трябва да направим? Трябва ли за пореден път да кажем на обществото, че не се вслушваме в това, което ни казва?

Вярно ли е, че целта на ставащото в Реформаторския блок е да се промени системата за реденето на листите и така да се увеличи ролята на Гражданския съвет?

Нека да се спра на тази формация, наречена Граждански съвет и да се опитам да обясня моето виждане. Ще се върна около една година назад, когато започнаха протестите миналото лято в столицата. Аз като един нормален човек реших да отида на тези протести, отидох сам със семейството ми. Без приятели и без колеги.

Там видях огромна група млади хора, които бяха страхотни, добре изглеждащи, уверени в себе си. Повечето от тях излъчват познание, сила и професионализъм в техните си области, които могат спокойно да изкарат собствената си прехрана, без да разчитат на политическата класи. Тези хора ясно казаха 2 неща.

Едното е, че политическата класа, която ги е изкарала на улицата, не ги заслужава и искат промени в нея. Второто, което беше много важно, те казаха така: всеки един от нас е добър в своята си област, ние нямаме намерение заради вас да се квалифицираме като политици, искаме да продължим да работим това, което можем най-добре, просто вие трябва да се явите на поправителен изпит пред нас.

Много малко от тези хора желаеха да влязат в политиката. Те просто искаха политиците да ги заслужават. И когато в един момент се получиха много граждански формации, които желаят да участват в политиката, това вече буди някакво съмнение у мен. Още повече лица като Мартин Димитров и Трайчо Трайков, няма как да се впишат в онова понятие за „гражданин“, което влагаме всички.

От там насетне манипулирането на обществото с идеята, че едни граждански лица, излезли от протестите, искат да влязат в управлението на държавата, е твърде грозно. Това е поредната подигравка с тези прекрасни хора, които бяха на улиците.

А хората въобще не се глупави и рано или късно ще покажат, че не бива да се злоупотребява с тях.

По сега действащата структура на РБ, кой е органът, който реди листите?

Изпълнителният съвет реди листата, а Гражданският съвет я одобрява. Гражданският може да може да върне цялата листа, но не може да я пренарежда. Той може да наложи единствено вето.

Има ли някакво споразумение как да се реди листата? На квотен принцип ли са местата?

Да, има подписано споразумение. В него пише всеки един участник в РБ с каква квота да участва в реденето на листите. Разбира се това се отнася главно за водачите на листите, но и за цялата листа надолу и нещата са наистина относително справедливи, даже повече от справедливи. Казвам го като член на СДС, който има около 16% квота. Аз твърдя, че нещата са справедливи.

Не се ли притеснявате, ако се наредят по този начин листите, че ДСБ ще правят същото, което направиха на евровота с Кунева и Малинов?

Ни най-малко не се притеснявам, тъй като нещата вече са ясни. Ние всички сме подготвени, че преференциалното гласуване си е един вид мажоритарен вот и всички ще направят всичко необходимо да гласуват за собствените си кандидати. Дори в момента ще бъде много по-почтено, защото предния път говорихме едно, а в последния момент гласувахме за друг кандидат.

Сега съвсем открито и откровено всеки ще играе за собствени си кандидат. И аз смятам, че СДС няма да получи най-много мандати. Аз съм реалист. Хората, които в момента предизвикват последните събития в РБ, със сигурност ще получат достатъчно мандати, отговарящи на тяхната тежест.

Затова аз нямам разумно обяснение, за това което правят.

Такива неща преди избори правят ли се?

Разбира се, че не се правят. А по-лошото е, че цялата тази енергия се използва за решаване на проблеми, които са с дългострочност 15 дни, 45 дни и така нататък. Много важно за нас е да започнем да мислим по-напред, да знаем какво ще оставим след нас. Принципът "след нас и потоп..." достатъчно много е експлоатиран от българската политика.

Нека най-после си дадем сметка, че това, което правим ние днес ще се отрази на това, което ще се случва в държавата в следващите 5-6 и повече години. Нашият кръгозор не бива да бъде 5-ти октомври или 20-ти август, до когато трябва да са наредени листите. Казвам го със съзнанието на човек, който не е кандидат за депутат. Заявил съм го достатъчно отдавна, че не съм номиниран за депутат.

Смятам, че участието на 3-ма, 4-ма или по 6-7 депутати от съответната партия в РБ не гарантира нищо на съответния политически проект, ако тези хора не работят така, че при изборите за следващи и по-следващи парламенти някой не се сети за тях.

Каква е прогнозата ви за Реформаторския блок след 5-ти октомври? Ще го има ли, ще се променя ли?

Надявам се РБ да продължи да го има и ние полагаме огромни усилия това да се случи. Този, когото в момента се опита да изгони някого от РБ или да го напусне, ще плати много висока политическа цена. Да не говорим за този, който би искал да взриви Блока. Всички сме наясно с цената. А дребните противоречия, които има между нас, са лесно преодолими. Просто се преекспонирани. Тежестта на дясното се качва и то без да е започнала кампания и въпреки сигналите, които излъчваме. Това означава, че обществото (или поне не малка част от него) очаква да го представляваме.

Имало ли е други такива ситуации за взривяване на Реформаторския блок?

Да, имаше по време на евроизборите. Вие знаете, че самият Реформаторски блок възникна главно като обединение между ДСБ и ДБГ с идеята, че госпожа Кунева ще бъде лицето ни пред Европа. С тази нагласа се започна предизборната кампания.  Тогава, без да я познавам, обикаляйки нашите структури, много често чувах, че нейното място не е в Реформаторския блок заради нейната биография.

С течение на времето, по време на самата кампания, госпожа Кунева показа, че може да се бори достойно, даде цялата си енергия и не само енергията и Реформаторския блок в края на краищата изпрати един евродепутат, който, за нейно съжаление, не беше тя. Човешко беше тя да се обиди, да поиска този блок да се разпадне. Но като изключим няколко много дребни искри, които прехвърчаха, тя продължи да работи със същата усърдност за бъдещето на Реформаторския блок. Това е доста респектиращо.

Така че ние сме били веднъж изправени пред една доста критична ситуация и я преодоляхме. И я преодоляхме главно с идеята, че имаме нужда един от друг.

Това ни даде увереност да продължим да работим и в момента ни дава увереност, въпреки тези сътресения, които се опитват да инспирират едни хора. Аз съм оптимист, че блокът наистина ще оцелее, запазвайки идентичността на участващите в него.

Следете новините ни в GoogleNews