Юлия Христова: От саунда на администрацията зависи саундът на оркестъра

Нов симфоничен оркестър празнува своят 30 юбилей с концерт в зала България този петък

Венци Мицов Последна промяна на 07 юли 2021 в 13:57 2261 0

През 2021 година Нов симфоничен оркестър неусетно навърши 30 години. Създаден от музикалния критик Юлия Христова през далечната вече 1991 година, оркестърът е част от "новата вълна" в българската класическа музика. Отворен към младите музиканти, създаден по американски модел и разчитащ не на държавни субсидии, а на спонсори и публика, Нов симфоничен оркестър се превърна в запазена марка и в институция, която, освен на ефектни заглавия в афиша си, разчита и на премиери, на нова и авангардна музика.

Този петък, 09.07.2021, в зала "България" Нов симфоничен оркестър ще има голям концерт, с който ще отбележи своята 30 годишнина. Това е и повода да разговарям с президента и основател на оркестъра, госпожа Юлия Христова.

Г-жо Христова, най-напред - честит юбилей! 30 години от първия концерт на Нов симфоничен оркестър. Ще се хвана за програмата на юбилейния концерт, който ще се състои в петък, 09.07.2021 г., в зала "България". В програмата му е заложена Пета симфония от Чайковски. Чайковски е смятал тази симфония за неуспешна, но тя, противно на неговото мнение, се е превърнала в едно от най-великите произведения на композитора. Има ли някаква символика с включването именно на тази симфония в програмата на юбилейния концерт?

Не, няма символика. Макар че сега, като чувам въпроса Ви, започва да ми изглежда символично. Всъщност при нас едно от характерните неща за Нов симфоничен оркестър е, че някак си, без да ги мислим, нещата се развиват естествено и изведнъж се получава събитие, което може да е метафора.  Това се дължи на факта, че ние във всеки един от тези 30 сезона сме свирили много трудни неща. Разбира се, и достъпни за публиката. В Пета симфония на Чайковски аз виждам една голяма провокация, защото това е една от най-трудните симфонии изобщо в музиката. За това програмата е още по-интересна, защото пък във втората част свирим увертюра "Прилепът" от Йохан Щраус...

В по-лекия, така да се каже, стил...

Да. Еделина Кънева, тази великолепна певица, прима на Музикалния театър, ще изпее четири арии. Ще изпълним и "Медитация" от Жул Масне за соло цигулка и оркестър. Изобщо, след тази първа част на концерта с Чайковски много естествено дойде идеята за тази втора част.

Еделина Кънева е една от най-добрите Вагнерови певици. В годините назад тя е била солист в "Летящия холандец", в "Тристан и Изолда". Затова сега решихме да не отиваме към сериозния Вагнер, а да изпълним нещо много популярно... но отново много трудно за изпълнение.

Вашият оркестър в годините от създаването си никога не се е страхувал да посяга към произведения, към които сякаш все по-малко оркестри посягат. През 2017-а например присъствах на премиерата, осъществена от Нов симфоничен оркестър и маестро Герган Ценов, на Симфония №6 "Каскади" на Васил Казанджиев. Тук няма как да не направя тъжната констатация, че обикновено у нас подобни произведения рядко получават второ изпълнение.

Миналата година локдауна на 13 март ни попречи да направим премиерата и на Симфония №8 на акад. Казанджиев. Сега очакваме на 11 октомври 2021 всичко да е наред, за да можем да я изсвирим. Но не е само това - ние сме изсвирили много премиерни творби - творби от съвременната музика, които или са свирени много рядко, или въобще не са свирени. Например творбата на Арнолд Шьонберг "Gurre-Lieder". Или пък Трета симфония на Гурецки. Заедно с това и произведения, като "Шотландска симфония" на Менделсон, които се свирят веднъж на 10 години у нас.

Не мога да не споделя с Вас как преди 3 години присъствах на изпълнение на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Марин Големинов (солист бе Марио Хосен) и с ужас разбрах, че това е второто изпълнение на този концерт в България след написването му... Но да се върнем на Нов симфоничен оркестър. Вашият оркестър като че ли е пример за либертарианство в музикалното менажиране. През 1991 решавате, че ще направите оркестър, който няма да разчита на субсидии, а ще оцелява и ще съществува само благодарение на собствените си усилия. Как се оцелява 30 години по този начин - без субсидиране, само с дарителство и продажби на билети?

Всъщност основно на дарителство. Никъде по света не се печели от билети. Всеки, който се опитва да печели от билети, означава, че прави комерсиална музика и халтура. На практика ние въведохме американската система на финансиране, по която работи и Филаделфийската филхармония, и Нюйоркската, и Метрополитен.  Това означава сбор от индивидуални вноски на индивидуални личности и фамилии и на фирми. Понеже сега правим равносметка и се ровим в архивите, оттам излязоха имената на над 800 индивидуални дарители и корпоративни спонсори. Представете си каква работа означава това. Това са разговори - минимум един - с всеки един от тях. И то всяка година. 

Защо тръгнах към това чудо Нов симфоничен оркестър? Една година преди това работех в концертна къща, която правеше камерни концерти. По това време, освен камерна музика се свиреше и много джаз. Тогава изгряха Стунджи, Ангел Заберски-син, Георги Дончев. Те бяха част от нашия концертен афиш.

В края на този сезон, който беше само с камерни и джаз концерти, направихме конкурси за оркестъра. На практика аз бях само помолена да съдействам за организацията на тези конкурси от Алексей Измирлиев, Памела Никълсън и Васко Василев. След като конкурсите минаха, мненията ни някак се разделиха. Те решиха, че това не са достатъчно опитни музиканти (а конкурсът на практика бе за музиканти до 27-годишна възраст). Тогава аз направих нещо, което и до ден-днешен няма да мога да обясня. Оркестърът трябваше да бъде събран на 15 август - да им се каже какво става с договорите, репетициите, програмата. Аз на практика вече нямах подкрепа за него. И с колегите от администрацията бяхме решили да им кажем "Съжаляваме, но финансовият гарант го няма".

И тогава аз въобще не се усетих как изстрелях "Първата Ви репетиция е на 30 септември, първият концерт е на 13 октомври, програмата е Моцарт - концерт за флейта, концерт за пиано и концерт за кларинет и оркестър".

Тази дата (13 октомври) съвпадна с първото спечелване на изборите от СДС у нас. Концерта започна чак в 19:30, беше много вълнуващо, защото накрая всички скандирахме "СДС". Отвън имаше един голям транспарант - "Оркестър без комунизъм". За решението, което взех за 3 секунди - очите на музикантите бяха решаващи. Пред мен бяха всички млади хора, които знаех, че ми вярват.

Имате ли статистика колко млади музиканти минаха през Нов симфоничен оркестър през последните 30 години?

Няколко генерации. Може би над 1000. Даже по-скоро 1200-1300 музиканти. Те се разпръснаха навсякъде по света, а някой път, когато отида на концерт на Радиооркестъра или на концерт на Софийската филхармония, гледайки лицата в оркестрите се чудя дали не съм на концерт на Нов симфоничен оркестър. Ние направихме това, което например във футбола не стана. Имахме школа, обигравахме ги и ги пуснахме.

На прага сме на ново политическо управление на България. Епохата на ГЕРБ свършва след 11 години начело на страната. Какво според Вас трябва да се промени в културата и културната политика - тук можем да повторим втръсналите вече примери като закона за меценатството, малкото пари от БВП за култура...

Много пъти сам казвала, сега ще повторя една мисъл на един много голям диригент - Шарл Мюнш, който е казал "От саунда на администрацията зависи саундът на оркестъра". Тоест - проблемът не е в закона, а в "саунда" на администрацията на високите управленски нива, който определя "саунда", движението, звука на обществото. 

Какво да очакваме от Нов симфоничен оркестър след концерта този петък?

Юбилеят не минава само с един рожден ден. Нека да припомня, че на практика, въпреки че сега навършваме 30 години, ние започнахме 30-ия сезон по-рано. Тоест той предхождаше годишнината ни. На практика концертът в петък е нещо като край на 30-ия сезон на Нов симфоничен оркестър. На 13 октомври (рожденият ден на оркестъра) ще изпълним 8 симфония от Васил Казанджиев с диригент Герган Ценов. На 30 октомври отново ще имаме концерт с диригент Борислав Йоцов. Програмата ще се избира чрез допитване на всички спонсори на оркестъра. Впрочем, Борислав Йоцов беше първият солист на оркестъра, на 13 октомври 1991 година. Предстои ни и един концерт, в който ще отчетем и 30-годишнината на един от най-големите ни спонсори (една банка) - двете годишнини съвпадат. Този концерт ще бъде на 28 ноември. А през 2022 един от първите ни концертмайстори - Веселин Демирев - ще е солист и ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Дмитрий Шостакович. Концертът е юбилеен в друг смисъл - на 10 февруари 1992 г. се появи за първи път запазената марка на оркестъра - черните плакати с бели надписи. А след това продължаваме към следващите сезони.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови