Доц. д-р Златогор Минчев: Ролята на службите и недържавните актьори в хибридната война е неотменна

Златогор Минчев е директор на Съвместния център по обучение, симулация и анализ към БАН. Той е част от екипа на секция „Информационни технологии в сигурността" в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Секцията се занимава с изучаване на взаимната връзка и зависимост между развитието на информационните технологии и новите предизвикателства пред сигурността през 21-ви век.

Покрай конфликта в Сирия станахме свидетели на истинска информационна война: Русия съобщава едни факти около офанзивата, а САЩ и НАТО – други. Как да се научим да отсяваме достоверната информация?

Въпросът ви наистина е актуален, но и доста сложен. Това, което научаваме за бойните действия срещу Ислямска държава в Сирия, се основава на официалните медии и Интернет пространството. Най-популярните източници на информация днес са социалните мрежи Facebook и Twitter. Един от начините да решим проблема с филтрирането на информацията е като ползваме идентифициращи решения, основаващи се на “big data”. Така можем да направим, донякъде, профилиране на стила на отделните автори в новините от глобалната мрежа, комбинирайки различни източници. Но в крайна сметка на изхода все още е човекът. Той решава доколко да се довери или не на дадена информация. Друга възможност за „отсяване“ на информацията е използването на различни източници на пряка и косвена информация. По този начин можем да правим сравнения по отношение на достоверността на основата на вероятностни семантични модели.

Чисто технологично, разбира се, решението не е универсално, но така или иначе профилирането на ниво биометрики – като стил на писане, оформление и т.н., дава една доста добра надеждност в оценката. Разбира се, срещу подобно решение насреща стои конкурентно интелигентно решение. Тук вече говорим за съревнование на технологии в семантичния уеб.
Очаква се генерирането на автоматични текстове, в т.ч и статии, в недалечното бъдеще да стане доста по-усъвършенствано. Тоест, трудно ще можем да различаваме един журналист дали е виртуален или реален.

Но в тази война, освен писмен текст, се използват видеокадри и снимки. Как можем да сме сигурни, че картината от бомбардировка над джихадиски складове например е достоверна?

Тук нещата вече са доста по-напреднали. Технологично ясно можете да видите, че голяма част от клиповете, които се публикуват в YouTube, например, не са достоверни, защото показват реално събитие, но не са от същото време или място. Един от елементарните начини, най-естествено е, да се провери датата, на която е заснето видеото. Най-сигурни са т.нар. „дигитални отпечатъци“, които позволяват да се прави проверка, до ниво марка и модел, на заснемащото устройство. За целта е необходим специален софтуер, който е свободно достъпен. Това е напълно изпълнима задача дори за средния потребител.

Големият проблем на пропагандата, когато говорим за съвременната хибридна война и заплахите, свързани с нея изобщо, е, че огласена веднъж публично, една информация става предмет на дискусии и, на практика, е свършила своята работа, придобивайки собствен дигитален живот. И тук стигаме до понятия като култура на дигитално възприятие, геополитическо разбиране на обстановка и лични предпочитания. Технологията не може да помогне за всичко и да изключи нас като субективен фактор.

Къде е мястото на социалния инженеринг в хибридната война, защото тук до голяма степен става въпрос именно за това?

Да, това е демонстрация „на живо“ на социалния инженеринг в действие. Вече съществуват прототипи на системи, които да разпознават доколко е модифицирана или манипулирана дадена мултимедия, като потребителят получава предупреждение за това. В тази посока нашият център също има постигнати доста интересни резултати за последните години. Те не са перфектни, но на ниво машина една такава модификация може да бъде разпозната надеждно и бързо. Когато говорим за това, трябва да сме наясно, че от другата страна, освен машина, имаме реално и жив интелект.

Доколко информационната война е решаваща за изхода на едни реални бойни действия?

Това е явление, което реално наблюдаваме в последните дни! Много ефектно НАТО се включи като контрапункт на ситуацията, защото едно от нещата, които не можем да отречем, е, че в момента в Сирия около проблема Ислямска държава има официални военни действия. Какви конкретно са тези действия е известно само на тези, които ги извършват или разполагат с надеждна сателитна информация. Самият факт обаче, че се сезира европейската и евроатлантическата общност означава, че недокрай сме информирани. Тук се налага да извличаме косвена информация. Една от разработките, върху които можем да акцентираме, е именно свързана с индиректното събиране на информация. Неотдавна Изследователската агенция по отбрана на САЩ – DARPA, официално обяви и дори временно предостави за свободно ползване система за търсене в т. нар. „дълбок интернет“, а именно – търсене от неофициални източници на информация, достъпна в глобалната мрежа.

Въпросът, който ми задавате, е изключително важен, защото е добре известно, че ако една армия получи информация за постигнати бойни успехи, категорично тя ще бъде по-мотивирана. И това е основната идея на изнасянето на такъв тип информация изобщо. Аналогичен е и ефектът от генерирането на информационни мултимедийни потоци в YouTube, публикувани официално от Москва за техните военни успехи, целящи да генерират социална и съответно идеологическа подкрепа. Това е част от социалния инженеринг, а неговото значение е въпрос на геополитически контекст. Но тук, по-скоро, говорим за „пропаганда“, защото думата „инженеринг“ е натоварена с по-позитивно звучене. Обикновено, тя се свързва с произвеждане на нещо реално, докато при пропагандата можем да говорим за манипулация.

Доколко е вярно твърдението, че една технологично развита нация е по-уязвима от кибервойна?

Това е една от манипулациите, които пропагандата раздухва в публичното пространство. Съгласно тази теза, трябва да останем да живеем в каменната ера, за да запазим сигурността на ниво. За съжаление обаче, тогава също е имало климатични промени, също е имало войни, също е имало завист и противопоставяне. Не мисля, че новите технологии на 21 век, по някакъв начин, намаляват или увеличават нашата уязвимост. Те са изобретения, които улесняват ежедневието ни и, естествено, с това генерират и нови заплахи, но и възможности. Задача на хората на информационния век е да се справят с тях, като техни автори и потребители.

Ще ви дам един пример: скоро колеги от Великобритания, в свое авторитетно изследване, посочиха, че следващата заплаха, която се очаква да бъде като фокус, отново е свързана с явление като Stuxnet и ядрената сигурност. С други думи – критичната електронна инфраструктура на ядрени обекти. Ясно е, че подобни послания, по своята същност, имат двойнствен характер и са важни за предотвратяването на бъдещи терористични атаки. От една страна, ядрените съоръжения са много добре защитени. От друга страна, с понятия като „вътрешен човек“ се определя една от основните техни уязвимости. Голям проблем при такъв тип анализи на Advanced Persistent Threats е, че те, очевидно, целят да дават послание и понякога са елемент на други интереси.

В това отношение, аз съм горд да заявя, че ние се стремим да бъдем аналитичен център, който дава многостранен и безпристрастен поглед на изследваните проблеми, като фокусираме както технологията, така и човека. Един от големите проблеми на съвременните социални медии е, че те ви профилират и така адресират определен тип информация и източници. И на практика, дори и да има друга гледна точка, вие не достигате до нея. А това вече е заслуга на интернет доставчиците и търсачките, които работят по темата, следвайки свои собствени цели, които е трудно ще бъдат ограничени в глобалната мрежа.

Светът влезе ли вече в епоха, в която войните ще се водят само в киберпространството? Може ли да очакваме кибератентат с мащаба на 11 септември например?

В някакъв смисъл той вече се случи. Спомнете си неотдавна срива на световните борси. Тук, големият проблем, е дали става въпрос за чиста технология или съчетание от фактори, тоест – хибридна заплаха. Така или иначе кибервойните ще бъдат един от проблемите в 21 век. Още повече, че с развитието на „интернет на обектите“, колкото по-електронен става нашият свят и минаваме към добавена и смесена реалност, все по-лесно ще могат да „хакват“ ежедневния ни живот. Но това не винаги е лошо, защото технологичните промени са интересни и способстват за дигиталната еволюция.

Ще ви дам и друг, по-реален пример за България. В момента много се говори за електронна здравна система и досиета. Какво ще стане, ако например тази информация се размести и данните на един потребител се дадат на друг? Или идеята за електронното гласуване – някой да вземе определен брой гласове от един кандидат и да ги пренасочи към друг кандидат, само като смени адресирането в системата. Това очевидно би представлявало проблем, водещ до социални промени и ако технологично този проблем би могло да се контролира условно, то човешкият фактор винаги ще поставя неизвестни.

В световен план, аналогът на „кибератентат“ от мащаба на 11 септември, например е прехвърляне на големи bitcoin авоари (електронни пари) от множество потребители или компании с цел манипулация на борсовите индекси. Това е реална заплаха, особено в съчетание с все още неособено защитените мобилни смартфони и безплатните електронни пощи, използвани от масовия потребител. Bitcoin валутата днес, на практика, е непроследима и в момента се използва от ъндърграунд света много активно.

Хибридната война не граничи ли до голяма степен с конспирацията? Зад нея невинаги можем да открием реален субект...

В моделите, които ние правим, ролята на службите и недържавните актьори е неотменна. Хибридната война има и манипулация, има и реална информация, има и частична информация, която се използва за тълкуване, има и технологии, но има и хора. Държа специално да подчертая хората, защото технологията все още не може да промени трайно нашия начин на мислене, за добро или лошо. Тоест, субективният човешки фактор е този, който взима решенията. Затова и „ядрените пултове“, се управляват от хора...

Още по темата

09/10/2015 Общество

Отбранителната политика на България: Вегетиране на войската и размити отговорности

13/02/2014 Offnews

„Кибердрога“ дебне тийнейджърите в мрежата

Следете новините ни в GoogleNews