Войната в Украйна продължава повече от два месеца. Има толкова много спорове за личната вина - или отговорност - на руснаците за започването на тази война. И за това, че тя още не е приключила под натиска на масовите протести. Писателят Дмитрий Глуховски е един от онези, които последователно декларират , че случващото се в Украйна е война лична война на Владимир Путин и само той е виновен за нейното отприщване. Дмитрий Глуховски е руски журналист, радио и телевизионен водещ, и писател на бестселъри в жанра научна фантастика и трилър. Руското издание Медуза пита Дмитрий Алексеевич за ефективността на руската пропаганда, за носталгията на руснаците по СССР и прогнозите му за 2033 г.

- В интервю за Радио Свобода разказахте как след началото на войната сте се замислил дали си струва да бъде осъдена незабавно. И тази мисъл ви отнела 30 секунди. Какво точно обмисляхте тези 30 секунди? Какви сценарии за развой на нещата сложихте на кантара?

- Помислих си, че ето сега точно, точно в този момент, се обричам на истинска политическа емиграция. На това, вероятно, да не мога да живея в Русия, докато е жив Путин.

Толкова много ме свързва с Русия, с Москва. Приятелите, любовта, детството. Културата, въздухът, езикът. Работата, статусът, собствеността. Да се завърнеш у дома едва на прага на старостта, а може би и никога да не се върнеш - трудно е дори да си мисли човек за това.

От другата страна на везната - да се чувстваш страхливец и предател, да отчетливо да разбереш, че заставаш на страната на злото. Защото да подкрепяш братоубийствена завоевателна война, бомбардирането на мирни градове, където приятелите ти в този момент се е крият от ракети, е някаква свинщина. Особено когато си дадеш напълно сметка, че оправданията за тази война са изцяло фалшиви, а самата война е не само чудовищна, но и напълно безсмислена.

- Ако не бяхте успешен писател, а обикновен жител на обикновен руски град с обикновена заплата от 30 хиляди рубли, замислянето тогава щеше ли да ви отнеме повече от 30 секунди?

- Знам ли? Опитах се да изградя целия си зрял съзнателен живот по такъв начин, че да завися възможно най-малко от държавата, за да запазя свободата – включително свободата на мислене и говорене. И фактът, че сега имам тази свобода, че я използвам, че все още имам възможност да споря, да наричам войната война и да изисквам нейния край, е резултат от тази работа.

Като цяло, разбира се, битието определя съзнанието. Жителите на един обикновен руски град нямат искания за свобода, защото други, много по-основни искания не се удовлетворяват: първо за сигурност, после за храна, после за някакъв просперитет, за обикновено човешко достойнство, за основни права. Когато хората казват, че искат стабилност, те имат предвид, че се страхуват да не загубят и малкото, което имат. Може би имат проблеми дори с удовлетворяването на нуждите от храна.

За да започнат да ценят свободата, хората трябва да разберат, че без свобода никой не им гарантира спазването на техните права, а без гарантиране на правата им те никога не могат да бъдат сигурни, че утре ще имат просперитет, храна и сигурност. Мисля, че осъзнаването на тази връзка, съзряването на руския народ ще бъде основният резултат от катаклизма, който се разиграва в Русия пред очите ни. Този катаклизъм обаче все още може да коства на Русия целостта, а на хората – десетки, ако не и стотици хиляди животи.

- Допускате ли, че ако трябваше и вие да се замислите и за хляба си, нямаше да посмеете да осъдите публично войната?

- Има много хора, които осъдиха войната, не защото са защитени от право на пребиваване в Европа или откъм спестявания. Около 16 000 души в Русия бяха задържани на антивоенни митинги. Цялата ми емисия в Instagram на 24 февруари сутринта се състоеше от черни квадрати - хората протестираха срещу войната.

Първоначалният човешки импулс на милиони хора беше именно това – да се отрекат от тази война, да се разграничат от нея, да я осъдят. Независимо от богатството си и местоживеенето си. Мисля, че за точно за първото „Не на войната“ в първото утро на войната определено щях да имам заряд.

- В същото интервю казахте, че като цяло нямате много изисквания към хората и разбирате защо мнозина мълчат и сега. Имало ли е някакво събитие по време на войната, на което руското общество реагира конформистки, а вие да не можехте да си обясните такава реакция?

- Когато стана ясно, че от секретна специална операция, след свършен факт, пред който хората просто бяха поставени, тази авантюра се превръща в пълномащабна продължителна война, а нейното продължаване без съгласието на хората е невъзможно, народа - телевизионната аудитория - започнаха агресивно да го мацат с кръв, изтръгвайки от нея подкрепа.

Градусът на истерия в пропагандните предавания премина максимума. Стана ясно, че сега, ако не искаш да си ренегат в Русия, трябва активно да подкрепиш спецоперацията. Само мълчаливо съгласие не е достатъчно. Сега, ако се съмняваш на глас в истинността на сводките на Конашенков (ген. Иван Конашенков, говорител на министерството на отбраната), автоматично си считан за предател. А ако мълчиш, си под подозрение.

Русия прекрачи - досега риторично, по телевизията - в тоталитаризма. Но реалността, с нейните наказателни механизми, сега много малко изостава от телевизора. Хората го усещат. И те си забраняват да вярват на това, което би попаднало по удара на закона за военната цензура, който в съответствие с духа на военната цензура се нарича закон за дискредитиране на въоръжените сили на Руската федерация.

Така че реакциите - и да се скриете зад дънера, надявайки се да изчакате целия ужас, който се разгръща наоколо, и да кимате в съгласие, докато в същото време показвате среден пръст в джоба си – това може да бъде разбрано.

- Буча не се ли превърна в събитие за вас, когато престанахте да разбирате този конформизъм?

- Буча е друга история. Буча разклаща самата основа на мирогледа на руснака. Култът към победата във Великата отечествена война, на който се основава легитимността на последния мандат на Путин, се превърна в основата на самолегитимирането и самоуважението на телевизионната аудитория. Добре, нека се обърка всичко в живота, нека да е нищета и бедност, нека ме лишат от права и безсилен да променя каквото и да е, но аз съм все пак съм наследник на победителите и освободителите. Това ми позволява да почувствам, че принадлежа към някаква велика мисия, това изкупва безсмислеността и безполезността на ежедневното ми съществуване: това е страхотна терапия, близка на тази, предлагана от религията.

В телевизионната пропаганда като цяло има много религиозност: култът към паметта на предците, и някаква велика цел, и жертви в името на постигането на тази цел, и нетърпимост към други възгледи за световния ред. Той работи на фундаментално, кавернозно ниво, включвайки някои механизми, на които малцина успяват да устоят. И мнозинството не се съпротивлява: те вярват в Победата, в участието си в нея, образът на руския войник-освободител за тях е напълно идолоподобен, неговата святост е неоспорима.

Да вярваш, че руски войник може да извърши военни престъпления, да убива за забавление, да изнасилва непълнолетни, да екзекутира цивилни или просто да плячкосва, означава да изгубиш почва под краката си. На мястото, където се издигаше недодялана и безвкусна конструкция като Главния храм на въоръжените сили на РФ в парка "Патриот" (тук е Исус, ето ги воините-афганци, тука е квасът, ето го и Александър Невски, тук е стрелбището, ето ги и монахините в униформи, ето ги беляшите, татарски пържени пирожки с кайма, тук е Т-34 е вкопан в земята; и от всичко това ти е някак си понятно и надеждно на душата), - изведнъж в земята зейва пропаст, в която пада цяла Русия и ти заедно с нея.

И да, Русия пада, вестибуларният апарат ти го казва ясно, но не искаш да повярвате. И за утеха си включваш оср*аното „шапито“ на Соловьов с клоуни-убийци, а те уверяват, че не падаме, а излитаме и, че не 64-та самостоятелна мотострелкова бригада е извършила престъпленията в Буча, а Ник и Майк.

- Спомняте ли си първата си реакция за Буча?

- Спомням си. В душата ми имаше същия мрак, както и в първия ден на войната. След това две седмици изобщо не можех нито да спя, нито да се храня като хората, докато не стана ясно, че Украйна не се отказва. И след Буча стана същото. Аз самият не можех да повярвам, че нашите обикновени войници са способни на такова нещо. Четох статии, гледах репортажи, изучавах. Наложи се да повярвам.

От реакцията на руските власти много неща станаха ясни. Тя използва стандартната си тактика да говори, засипвайки истината с маса противоречиви и взаимоизключваши се версии, както беше в случая с отравянето на Навални и свалянето на малайзийския Боинг.

Е, присвояването на званието „гвардейска“ на 64-та моторизирана бригада, разбира се, беше точката над и. Само по действията на нашето правителство може да се определят намеренията му, да се установи истината, защото тя винаги лъже на глас.

- Вие доста разсъждавате за пропагандата и нейната отговорност. Тя изглежда безспорно огромна. Как си обяснявате, че същата пропаганда не успя да убеди хората да се ваксинират, но успя да ги убеди, че руснаците „освобождават“ украинците от нацистите?

- Защото хората се подготвят за Украйна от 20 години. Когато Путин дойде на власт, веднага щом осъзна, че Украйна е алтернативен цивилизационен модел, той се зае да я завладее или дестабилизира. Русия се намеси във всички украински избори и реагира бурно на Майданите. И култът към Победата за същите 20 години се подхранваше и развиваше. От украинците постепенно се създаваше образ на врага - някои са изобразявани като коварни, други жалки, а светоусещането на руснаците се основава върху наследството от Победата. Почвата беше готова.

Що се отнася до ваксинациите, трябва да се разбере, че през първата година на пандемията телевизията омаловажи опасността от covid, тъй като властите не искаха да харчат пари за изплащане на помощи на хора, които ще трябва да бъдат изпратени у дома, ако признаят, че пандемията наистина съществува. Мнозина не вярваха в болестта, докато сами не се разболяха. И правителството продължи да дава противоречиви съобщения за ваксините през последната година, вероятно защото ваксината просто не се произвеждаше в необходимите количества. Така че не видяхме истинска имунизационна кампания. Хората, както обикновено се случва, бяха оставени да се оправят сами.

- Може би пропагандата просто казва това, което искат да чуят от нея?

- Пропагандата не работи в интерес на хората. Пропагандата отклонява вниманието на хората от истинските проблеми в живота им, за които е виновна властта. Тя защитава властите от хората, криейки реалната картина на света с димна завеса от измислени конфликти и раздути теми.

Тя работи с психологическите, емоционални нужди на населението, като му предоставя услугите на адската психотерапия. Човек е унизен и безсилен в реалния живот – тогава му пробутват усещането за величието на нацията, сякаш има нещо общо с това. Той е разочарован и озлобен – сочат му обект, спрямо който може да насочи гнева си. Изпитва несигурност и тревога – разказват му за неговото участието както си е направо от дивана в някаква велика мисия, която ще оправдае страданията и лишенията му.

Ето защо пропагандата става толкова пристрастяваща: тя е истинска емоционална игла. Затова тези ужасни дебели самодоволни фалшиви оракули от „Първи“ и от „Русия“ (държавните телевизионни канали, б. р) се възприемат толкова топло от хората, като роднините от „451 по Фаренхайт“. В противен случай страхът, безпокойството, гневът биха глождили хората и биха ги изкарали на улицата. А великата и вечна война със Запада, предателство на братския народ, ставането от колене и неизбежният реванш на Русия – това е само домашният набор от тригери и щампи за тази терапия.

- Много интелектуалци, историци, политолози, социолози казват , че основната причина за войната е носталгията по съветското . На хората им липсва силна родина. Хората искат да покажат на Запада къде зимуват раците. Дори и онези, които не са живели под СССР. Съгласен ли сте с това?

- Противопоставянето на Запада и Украйна идва от постоянното сравняване на живота си с това как живеят хората там. И това противопоставяне не за хората интересно, не на хората е изгодно. Правителството е това, което разбира, че гражданите със сигурност ще сравняват своя си крехък живот с „а при тях“, докато желязната завеса херметически затвори всичко. И гражданите ще започнат да задават справедливи въпроси: защо нашият стандарт на живот е толкова нисък в сравнение не само със западния, но и с украинския? Защо не само на Запад, но и в Украйна населението може да сменя ръководството на страната си, а у нас, само само, ако си го помислите, ще ви потропат на вратата?

И тук на помощ се притичва противопоставянето. Защото ние – това не сме те. Защото те имат гейове, а ние имаме "мама-татко-аз". Защото нашите дядовци са воювали, а те са наследници на нацистите. Защото ние имаме балет и олимпиада. Ракети и ракети и ракети. Защото от нас всички ги е страх. Защото ние сме най-големите, затова. И всички искат да ни съсипят, да ни гепят нефта, абирвалг, направо (синоним за ужас, използван от Михаил Булгаков в „Кучешко сърце“ б. р. )! Защото Русия е държава не търговска, а военна, защото ние своите не ги изоставяме, нищо не чувам, нищо не чувам, не чувам нищо! Като цяло няма какво да сравняваме Океания с Остазия, защото тук живеят истинските хора, а те имат нечовеци.

Трябва по някакъв начин да обясниш бедността си, трябва да оправдаеш лишенията си. Как? Единствено с изключителността си. А лошият вкус, крадливият и неубедителен характер на днешната руска държава могат да бъдат изкупени сък стилистичната непогрешимост и страхотната репутация на Русия в миналото й въплъщение. Да, ние сме джуджета, но стоим на раменете на титаните, това е всичко.

- Доколко причините за това, което се случва може да се търсят именно в съветската епоха?

- Корените на случващото се трябва да се търсят в имперското минало и имперската същност на руската държава. Питали ли сте се как хора с портрети на Николай II и Йосиф Сталин маршируват в единен строй на ултрапатриотични демонстрации? Първият е условен тъмничар на втория, а вторият е палач на първия? И наистина няма никакво противоречие. И двамата, като личности за нашия човек представляват интерес дотолкова, доколкото истинското им значение за патриотичното движение е символно. И двамата символизират Руската империя на върха на своята мощ, дори и тази империя да бъде претапицирана, с болшевишко ребрандиране и насочена не към консерватизъм, а към модернизация, за болшинството това няма значение. Значение има с какви територии сме се увеличили, кого сме завладели, кого сме принудили да учи руски език в училище.

Защото всъщност това не е патриотично движение, а империалистическо. Защото, за разлика от Франция и Англия, ние едва доближаваме етапа на постколониализма. Защото нашите колонии граничат непосредствено с територията на метрополията, сраснали са се с нея и да ги изгубиш означава да разрушиш самата Русия; така че темата е табу, със седем печата, а Русия не може да признае на глас, че си остава имперска и до днес. Напротив, под знамето на борбата срещу империализма тя подкопава влиянието на Европа в бившите колонии. Но всички неприятности, и всички комплекси, и всички структурни болести идват от имперската й същност. И истерията около украинския случай, и желанието да се върне обратно я Грузия, я Казахстан, я Армения – същата работа.

Работата е там, че империите имат жизненост само докато растат. Веднага щом растежът спре, страстта отшумява: населението губи чувството за принадлежност към велик проект, който преобразява света. Хората започват да се отегчават, след това задават въпроси. Национално ориентираните елити, смачкани или опиянени от глобалната имперска идея, отново надигат глави и всичко започва да се пука по шевовете. Необходимостта от събиране на земи, необходимостта от растеж - това е екзистенциална потребност за Русия, защото по всички други фронтове властите са в очевиден фалит, няма абсолютно какво да представят на хората.
Щом люляковата мъгла на гордостта в империята се разсее, става ясно, че гордите силуети на циклопските съоръжения, които които мъглата е обвила са всъщност изгризани от времето скелети, в подножието на които се гушат гниещи колиби с неотопляеми нужници на двора. И това става ясно най-вече на обитателите на колибите, които дотогава можели мечтателно да гледат с вдигнат поглед и да не се разсейват от температурата в нужника.

- Пропагандата представя тази война като продължение на Великата отечествена война. Смятате ли, че култът към Победата през последните 10-15 години е подготовка на обществото за война? Или властите просто използват удобно повествование, за да обяснят действията си?

- Същото нещо. Властите трябва да вдъхват гордост на хората в Русия, в родината им; защото гордостта опиянява и обезболява. Правителството на Путин не даде на хората почти никакви поводи за гордост: само Крим и Олимпиадата в Сочи. Но победата на олимпиадата в крайна сметка се оказа измама, с миризма на изветряла урина. И Крим също е така средна хубост триумф: победата на Каин над Авел, по-малкият брат се разболя и ние му забихме нож в гърба. Преди това бяха чеченските войни, които като цяло бяха катастрофални и завършиха с неизвестно какво, преди това разпадането на СССР, преди това загуби и Афганистан. И нататък просто застой, безвремие.

Човек може да се гордее с полета на Гагарин - добра причина, положителна, вдъхновяваща, но не могат да бъдат избегнати сравненията с идиотизма на днешното ръководство на Роскосмос и тъжните размисли за причините за нелетенето на нашите ракети днес (с изключение на тези, които попадат в украинските жилищни блокове).

И това е. Остава само Великата Победа. Няма съмнение относно величието и, защото е свещена и е сакрализирана от кръвта на загиналите предци: жертвите са били чудовищни и в крайна сметка почти всяко семейство е загубило някого. Намери се циментът, който държеше последния мандат на Путин здраво. И както Шойгу се гизди в униформата на Жуков, така и властта се гизди по същия начин: тя говори и се държи все повече като престъпник, при това, разбира се, преживява личностна криза. Искат да се чувстват като избраници на съдбата и герои, а не като обикновени корумпирани служители. По същата пирамида от човешки потребности, изкачвайки се нагоре, нашият „елит” отдавна е задоволил всичките си основни нужди, напълнил е корема си с милиарди евро и е пожелал вече да бъде господар на морето.

Първо имаше криза на самоуважението, когато искаха от Европа и Щатите незабавно Русия да бъде призната за равна. И сега стигнаме, точно по Ейбрахам Маслоу, до темата за самоактуализацията, за осъществяване на собственото предназначение, а предназначението се оказа такова, каквото го разказваха на народа през последните 10 години. Игра на война. Уви, на Велика отечествена война. И всички тези неспокойни чревоугодници в годините на своя залез, латентно осъзнаващи се като просто отегчени бандити, повярваха в глупостите, с които натъпкаха народа. В това, че Великата отечествена война още не е свършила, че те са наследници на победителите, че фашизмът вдига глава, че трябва да довършат подвизите си за своите дядовци.

Някога всички тези глупости бяха измислени, за да отклонят хората от бедността и безнадеждността. Някога циниците смятаха, че могат да хранят всяка ерес през телевизионната копаня. Факт е обаче, че ние никакъв интелектуален или образователен ценз за влизане сред елита ние не използваме, а този „елит” е плът от плътта на лумпен пролетариата и партийната номенклатура, която е натоварена с имперските комплекси на лумпен пролетариата и неговия шовинизъм.

Затова самият елит повярва на телевизора. Извърши се кретинизиране на циниците. Елитът се настани във въображаемата реалност, в която вече живееха масите. И по-лошо, военната религиозност се превърна в знак за лоялност към Путин и официалните лица започнаха да се състезават в това. И все пак ми се струва, че реториката, свързана с Великата отечествена война, е просто PR съпровод на имперската завоевателна кампания, нейното избелване и опит да се предпази от критика, чрез поръсване със святост.

- Доколкото разбирам, вие се придържате към гледната точка, че тази война е война на Путин, но не на Русия и руския народ. Защо мислите, че мнозинството руснаци все пак не подкрепят тази война? Все пак подкрепата може да е в различни степени. Можете да пеете химни на Путин и Шойгу сутрин и вечер, но може и просто мълчаливо да сте съгласни.

- Както видяхме на заседанието на Съвета за сигурност, консенсус относно войната нямаше дори в най-близкото обкръжение на Путин. Решението беше взето тайно от хората, които не искаха тази война, и дори тайно от мнозинството от политическата класа. Всички бяха поставени пред свършен факт. И тогава, по-късно, за да се освободят от индивидуалната отговорност за войната и произтичащите от нея престъпления, хората, отговорни за вземането на решения, започнаха да покриват с кръв първо цялата политическа класа, след това обикновената бюрокрация и накрая чрез телевизионна пропаганда народа.

Сред народа, струва ми се, десет процента активно подкрепят войната - това е е мракобесният елемент на черносотниците, по същество фашистки, но наричащ себе си патриотичен. Останалите или прибягнаха до военна психотерапия, за да се отърват от депресията след COVID, като се съгласиха да вярват в мотора за продължаването на Великата отечествена война, или просто кимаха в съгласие, да им се разкарат от главата с проучвания на общественото мнение, защото понякога тези проучвания на общественото мнение ги провежда Федералната служба на Русия и точно така хората приемат всичко.

В крайна сметка се оказва, че всяка несъпротива срещу злото се оказва подкрепа на това зло. Но в личната стратегия за оцеляване на обикновения човек противопоставянето на злото означава риск от загуба на твърде много: минимум на работата, максимум – на свободата. А полученото е нееднозначно – прочистване на съвестта. Не е ли по-лесно да си кажеш „къщата ми на края, нищо не зная“, че нищо не зависи от мен, че всичко не е толкова просто, че украинците също са добри, че всичко това общо взето е дело на Америка, че ние бяхме въвлечени, че нямахме друг избор, че това не ме засяга и ще живея както преди? И ето - злото вече не е болка за очите, а когнитивният дисонанс е преодолян без излишни загуби.

Но ако утре дойде мирът, всички с изключение на 10-те процента черносотници ще въздъхнат с облекчение. Можете да обвиняваме нашия човек в пасивност и смирение, но трябва да помним, че властите целенасочено политически кастрират всяко ново поколение руснаци, внушавайки ни, че нищо не зависи от нас и че никакви протести никога няма да могат да постигнат целта, но пък със сигурност ще се превърнат в проблем за организаторите. Майданът спечели два пъти в Украйна - и украинският народ усети собствената си сила и правота. Нашите протести винаги са били потискани или издухвани от само себе си. Няма усещане, че нещо може да се промени. Хората протестират срещу войната, рискувайки свободата си, не защото се надяват да я спрат, а защото иначе ще се почувстват като колаборационисти, които не са направили нищо.

- Позицията „Виновен за това е единствено Путин. Хората нямат нищо общо с това”, много често се изразява от руските интелектуалци. Не ви ли се струва, че в действителност това може да се окаже такава инжектиране на самопропаганда? Нали е много по-добре да живееш в свят, в който има само един злодей, отколкото в такъв, в който са десетки милиони. Пък и всички те са жители на собствената ти страна.

- На десетките милиони хора в родната ни страна им е нужна терапия. Те живеят в бедност и безнадеждност, всеки ден са унижавани от властта си, правят ги на глупаци и ги насъскват. Да, те са нещастни и озлобени, но всъщност са огорчени от правителството, което им обещава по-добър живот от 20 години, угоява се, пръска милиарди по яхти и златни четки за тоалетни чинии и всъщност е изоставило хората на произвола на съдбата, и в чумата, и във войната. Но гневът ще промени посоката си към правилния адрес, както вече казвах, с пречупване на гръбнака. Безопасната емоционална стратегия сега е да мразят онези, които могат да бъдат мразени безнаказано. В този случай това са украинците и Западът.

Нашият човек трябва да бъде нахранен, утешен и просветен, а не да бъде обявяван за съучастник в престъпленията и да се води война за унижожаването му. Мярката за отговорност на германския народ в епохата на тотална военна мобилизация и масова истерия от 30-те години на миналия век не може да се сравнява с Z-лудостта и Z-мимикрията: слава Богу, и двете днес са диванни болести.

Сто и шестдесет хиляди войници и офицери участват във войната в Украйна. Но сто и четиридесет милиона руснаци все още не са успели все още да си изцапат ръцете с кръвта на украинците. Трябва да им дадем възможност да откажат съучастие в тази война – както реално, така и емоционално. Правителството на Путин се опитва да убеди целия свят и самите хора, че тази война е народна, че всеки е отговорен за нея и, че всички хора заедно трябва да изсърбат надробеното. И всеки, който не е безразличен към съдбата на Русия и иска тя да се сбогува с имперската матрица възможно най-скоро и да се превърне в здрава модерна държава, населена с щастливи хора, трябва да помисли как да свали черната магия от тези хора. Да ги раз-омагьоса, а не да ги обявява за тълпа от нечовеци и да се бори с тях до последно.

- Продължаване на темата за колективната отговорност. Западът, без да пита никого, вече възложи тази колективна отговорност на Русия под формата на санкции и ограничения. Разбирате ли логиката на подобни решения? Приемате ли ги?

- Режимът на Путин доста дълго си го търсеше. Той нахлуваше в съседни страни, сваляще граждански самолети, изнудваше хората с петролна, газова и ядрена война, тровеше хора в други страни и в същото време купуваше всичко, до което се докопа в Европа и САЩ. Първоначално Западът не разбра: „ху из мистър Путин?“ След това той разбра, но реши, че е възможно да се прави изгоден бизнес с него. Тогава разходите започнаха да надвишават печалбите - и накрая стана непоносимо да се издържи.

Руската външна политика от последните години е като къпане на пиян десантник в световния фонтан. Отначало беше смущаващо, после дразнеше – а сега се превърна от хулиганство в убийство. Сега е направен извод, че е невъзможно да се преговаря с Русия на Путин, което означава, че тя трябва да бъде отцепена и отслабена до такава степен, че поне да не може да води войни. Това, че страдат обикновените хора, не е цел, а съпътстващата вреда. Но няма вече как другояче да се действа с държава, която води кървави завоевателни войни през 21 век и унищожава цивилното население в Европа, вече няма как.

Само че хората, които се оплакват от блокиране на Apple Pay или от недостиг на части за автомобилите им, от покачване на цените или недостиг на стоки, трябва да помнят, че това е единствено вина на няколко души в Русия, а не на колективния Запад.

- Очевидно с налагането на подобни санкции Западът освен всичко друго се надява на някакъв мащабен протест срещу Путин. Мислите ли той реален ли е? Или отдавна го няма?

- Мисля, че първостепенната задача тук не е да се предизвиква народен протест в Русия, а просто да се отслаби икономически страната, за да й се попречи да провежда агресивна външна политика и преди всичко да спре войната с Украйна.

Що се отнася до протеста, само преди година десетки хиляди излязоха на улиците, протестирайки срещу ареста и присъдата на Алексей Навални. Но този протест беше смазан и деморализиран.

Феноменът на сплотяване около знамето обаче не е вечен, блицкригът се превърна в провал, кампанията се превърна в продължителна, кървава и изтощителна война, а гневът на населението може да си прокара друго русло.

Като цяло, вкарвайки народа в милитаристична мизантропна истерия, правителството поема голям риск. Войната премахва много критични табута - по-специално за братоубийството и убийствата. Немислимото вече стана възможно. Кой ще изгони демоните обратно в гърнетата? От вегетарианските времена хората са изпратени във времената на модерността, времената на огромна кръв, времената на разлом на епохите. И резервите за издръжливост на ерата на Путин не са толкова големи.

- Сега много се говори за отмяна на руската култура. Усетихте ли го по някакъв начин върху себе си? И вярвате ли нейната реалност? Възможна ли е по принцип - и справедлива ли е?

- Това е временна интонация, реклама и не е масова. Някъде някой казал нещо, някой някъде отменил нещо. Аз самият не го усетих.

Напротив, много е важно целият свят да види, че в руското общество, в рамките на културния слой, няма консенсус за тази война, че маса хора открито протестират и се противопоставят. Кои от културните дейци като цяло подкрепиха войната? Няколко посредствени опортюнисти, смучещи държавни бюджети, няколко пърхотни империалисти-алкохолици плюс герои от "Стари песни за главното" при това не всички.

Руската култура като цяло е единственото нещо, което съществува в Русия, освен руския империализъм. И тази култура в преобладаващото мнозинство от случаите – когато е жива, дива, а не е вързана за хранилка и кастрирана – се оказва точно в опозиция на бездушната бюрократична или нечовешка империалистическа същност на държавата. Тя винаги е била за народа и против властта. За просвещение и справедливост, срещу измамите и потисничеството. Тя е по-жива от всички живи и е невъзможно да й се забрани.

- Вие считате, че в много отношения това е колониална война. Сега вече публично се говори , че Приднестровието може да е следващата мишена на Русия. Смятате ли, че Путин наистина е обсебен от идеята за нов СССР? Или се опитва да реши някои от проблемите си с помощта на война? Да остане на власт по-дълго?

- Мисля, че Путин преди всичко се опитва да реши проблема си за усещането, че е случаен човек в историята на една велика страна. Както знаем, той много обича да изучава историята на Русия и, разбира се, трябва да се сравнява със своите предшественици - особено след като мандатът му вече е по-дълъг от този на мнзина от тях. Той решава въпроса за вписването на името си в историята на Русия.

Това е много личен въпрос, защото е свързан и с психологически комплекси, и с телесни заболявания, и с обстоятелствата около попадането му във властта – от вътрешни перспективи на Путин, абсолютно чудесни. И със съмнения относно собственото призвание. Путин, Горбачов, Хрушчов, Сталин, Ленин, Николай II, Александър III, Екатерина II, Петър I, а как ще ме запомнят и какво направих? Нека ме запомнят като човека, който събра изгубените от Горбачов земи. Човекът, който се опита да поправи най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век - разпадането на СССР!

Още повече, че и хората, жадуващи за съветско естетическо величие, комунистическа страстност и социалистически пакет, благодарение на две десетилетия идеализиране на Съветския съюз по централната телевизия, също мечтаят за такова нещо.

А елитът на Путин – назначените от назначения, измъчван от същите комплекси и съмнения – на склона на годините си грабва шанса да се запише в учебниците по история до суверена, макар и с по-малки букви. И за тях това е лично. Но това е и много социално значим въпрос, защото комплексът на самозванеца се преодолява в този случай не само с помощна построяването на грандиозен дворец , но и с помощта убийството на десетки хиляди украинци и десетки хиляди руснаци.

- Мнозина - дори много отдалечени от властта хора - след 24 февруари започнаха публично да казват , че и те чувстват своята отговорност за случващото се. Например на някакви избори не са били подкрепили опозиционен кандидат. Или са правили проекти с бюджетни пари. Или нещо друго. Ретроспективно чувствате ли нещо подобно? Намирате ли в своето минало моменти, когато бихте могли да постъпите другояче?

- Путинската власт доста време оставаше в сивата зона на морала. Тя не беше идеологизирана, тя умишлено избягваше ригидността, която дава идеологията на всяка държавна структура; нейните прагматизъм и семантичен аморфизъм и придаваха гъвкавост и стабилност.

Да, постоянно се извършваха злодеяния - от чеченските войни до терористичните атаки в Печатники , от убийствата на Политковская и Немцов до отравянето на Биков и Навални, от сваления Боинг до нахлуването в Донбас, но повечето от злодеянията бяха извършвани от властите хибридно, чрез прокси структури. Някакъв си там чеченски шофьор, някакъв православен олигарх, някакъв пенсиониран косплей, измислен герой.

Това позволяваше на много свестни хора да получават пари от такава държава за различни прилични проекти. Защото държавата ни е хидра и не е необходимо да си взаимодействаме с главата, която се плюнчи и крещи антифашистки лозунги. Можете да се срещнете в уютно кафене с другата глава, цивилизованата и добре облечена, и да получите от нея бюджет за театъра и да похарчите този бюджет за повишаване на нивото на култура и толерантността сред населението. Освен това самият факт на съществуването на цивилна глава поставяше под съмнение искреността на главата, бълваща проклятия и смрад. Всички просто си работят, не само ние имаме театър, и там имат, работете и вие. Още повече, че няма другаде откъде да се вземат повече пари, а мисията за отглеждане на населението сама няма да се изпълни.

Отговорността на интелигенцията за колаборационизма с властта не идва в онзи момент, в който интелигенцията взема пари от хибридния режим за образование на народа, а в момента, в който режимът се превръща от хибриден в открито канибалистичен и изисква всеки, който взеб пари срещу касова бележка, да отиде на площада и да се строи във формата на Z. Сега e време разделно. Онези, които сега подкрепят властта, осъзнавайки, че подкрепят една несправедлива, братоубийствена, грабителска война – те са на страната на злото.

Сега е дошъл моментът на истината. Трябва да наричаме нещата с имената им. Властта напусна сивата зона, властта потъна в чернота. И ако сега не я осъдиш, и не кажеш, че си против, тогава чернотата ще погълне и теб.

- Работил сте за телевизионния канал RT от 2005 до 2007 г. След 24 февруари как гледате на този период? Ясно е, че тогава каналът е бил различен, но сега асоциацията с RT е съвсем недвусмислена.

- RT се превърна в пропаганден инструмент в същото време, когато това се случи с всички други информационни телевизии - между Болотная (през 2012 г.) и Крим (през 2014 г.). Напуснах RT пет години преди Болотная и атмосферата там беше напълно различна, така че не напуснах поради редакционни различия. По това време RT се опитваше да бъде – или изглеждаше като да е – модерна западна медия, която разказва за това как Русия се опитва да бъде или изглежда съвременна западна държава.

Не съжалявам за това преживяване, защото ми даде възможност да надникна вътре в руските медии, да разбера структурата им, хората, които работят там, да опозная, да разбера какво им е в главата, в душите им. Едно е, когато гледаш механизма как работи отвън, а друго е, когато можеш да го разглобиш на винтчета. Същото важи и за разбирането за структурата на целия режим, който е скрит от хората от димна завеса, десетте периметъра с въоръжена охрана и кремълската стена.

Между другото, благодарение на RT за първи път отидох в Украйна на месечна командировка, за да отразявам поредната газова криза. Пристигнах там, напълно поразен от бацила на руския империализъм, с настроение, че „хохолите крадат газ“. И си тръгнах месец по-късно, напълно влюбен в Киев и жителите на Киев, уважавайки желанието на украинския народ за независимост и уверен, че гаранцията за нормални отношения между нашите страни в бъдеще се крие именно в това отношение.

- Ще изгуби ли Русия тази война?

- Русия вече загуби тази война. Швеция и Финландия ще се присъединят към НАТО, така че алиансът се доближава до Русия. САЩ и Европа отказват руски енергоносители. Икономиката на страната е силно засегната от санкциите.

Путин вкара Русия в цугцванг и самият е в цугцванг, защото когато учебниците по история на Русия започнат да се издават не от братята Ротенберг, а от независими издателства, те вече няма да пишат добри неща за управлението на Путин.

Големият ми страх е, че веднага щом Путин си тръгне, страната ще бъде разтърсена от такива тектонични процеси, които той стартира, че самата цялост и съществуване на страната може да бъде застрашена. И разбира се, това е война, в която народът ще загуби във всеки случай.

- В "Метро 2033" рисувате света след ядрена война. Сега изглежда, че сме на прага и. Ще живеем ли изобщо до 2033 г.?

- Да. Но не всички.


Павел Мерезликин, Медуза

Превод: Красимир Крумов