Христина Христова е председател на НДСВ, което се явява на изборите в Коалиция Център Свобода и достойнство с бюлетина №6.

Родена е на 21 януари 1954 г. в с. Попица, община Бяла Слатина. Завършва Философия в СУ “Св. Климент Охридски” и редовна докторантура по социология. Има множество специализации в областта на социалния мениджмънт, социалните услуги и управлението на социални и здравни фондове.  Преподава социален мениджмънт и социална работа в СУ “Св. Климент Охридски” и в Бургаския свободен университет. 

През 2001 г. става заместник-министър на труда и социалната политика. От юли 2003 г. до август 2005 г. Христина Христова е министър на труда и социалната политика.

През 2005 г. оглавява листата на НДСВ за Врачанска област. Избрана е за депутат в 40-ото Народно събрание. Зам.-председател е на Комисията по труда и социална политика и член на Комисията по околната среда и водите.

На 28 ноември 2009 г. Христина Христова е избрана за председател на Национално движение за стабилност и възход по време на Петия извънреден конгрес на партията.  

- Г-жо Христова, преди две седмици Бойко Борисов каза, че пенсионерите са изяли резерва. Вие бяхте социален министър, по ваше време пенсиите се увеличаваха. Може ли да ни обясните как точно пенсионери ядат резерва?

- Недопустимо да чуем това от устата на един политик, да не говорим за един министър-председател, чийто мандат току що е приключил, макар и по драстичен начин. Не може така да се говори. Ние имаме пенсионно-осигурителна система, хората внасят осигурителни вноски през целия си трудов живот, за да имат тези пенсии. Пенсиите са планирани в бюджета. Няма нужда да се говорят такива неща, че пенсионерите „изяли“ фискалния резерва.

- Може ли да обясните разликите между индексация и вдигане на пенсията?

- Индексацията цели да спомогне за вдигане на пенсията. Може да го наречем актуализация за по-коректно. Финансовите и икономически обстоятелства се променят, променя се процентът на инфлацията, променя се осигурителният доход. Ние бяхме договорили със социалните партньори  да има швейцарско правило за индексация на пенсиите, което всяка година от 1 април да покрива ръста на инфлацията - 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход. Така хората да си знаят за следващата година какво им предстои според тези показатели, какви пенсии ще получат. А не да останат в ръцете, да не кажа в лапите на политиците, които според емоцията си да преценяват как да променят пенсиите си. А именно това безумно нещо се случи – четири години нямаше актуализация на пенсиите на хората.

- По време на вашето управление колко актуализациии на пенсията имаше?

- За четири години бяха увеличени пенсиите с 53%, за периода 2001 г. - 2005 г. Имаше актуализация всяка година и така трябва да бъде. Това е голям проблем. Очевидно, че пенсионната реформа от 2001 г. не заработи. Не бяха прогнозирани по правилен начин сегашните величини на доходите, на работната заплата, на осигурителните вноски, демографската ситуация и делът на сивата икономика, която продължава да е висока. Демографската ситуация е катастрофална – един работещ към един пенсионер при положение, че най-доброто съотношение е 4 души работещи да внасят осигуровки за 1 пенсионер. Тогава се постига горе-долу някакъв баланс. Доходите са ниски и осигурителните вноски също. Делът на сивата икономика е голяма. Ако мога да обобщава в едно изречение – недопустимо е това, което каза министър-председателят.

- Какво се е променило толкова, че при вас увеличението за 4 години е 53%, а сега за последните 4 години увеличението е 9,3%?

- Аз ще кажа следното нещо – икономика, икономика и пак икономика. В икономиката се правят доходите. От доходите зависят осигурителните вноски, от осигурителните вноски и от данъците в бюджета, както виждаме, зависи размерът на пенсиите. Би трябвало от осигурителните вноски да се изплащат пенсиите, но от осигурителните вноски стигат само за 40% от размера на пенсиите. Останалите 60% идват от данъците - това, което изземаме от бизнеса и от хората – данъка на физическите лица и корпоративния данък.

Тук трябва да си зададем въпроса – какво се случи, че нямаме пари в държавата за нищо, че нямаме работеща икономика, че нямаме работни места. И то при положение, че имаме най-ниските данъци в Европейския съюз – 10% за хората, 10% за фирмите. При положение, че имаме най-ниската цена на труда, което не ме радва. Това означава, че имаме най-ниските заплати в Европейския съюз, но и бизнесът има най-малките разходи за труд. А нямаме инвестиции. Защо нямаме инвестиции? Защото липсва сигурност на инвестициите, липсва сигурност на капитала. За сметка на това има некомпетентно управление, лъкатушещо. Днес заявяват, че ще направят едно с ДДС-то, утре друго, на третия ден – трето. Защото има корупция при обществените поръчки, огромна контрабанда, непрозрачност на съдебната система. При тези условия, инвестиции няма как да дойдат. Трябва да има спокойствие за инвеститорите.

Когато това се промени, от там ще дойдат и работните места, от там ще дойдат повече приходи от акциз. Финансовите експерти на НДСВ казват, че годишно в българския държавен бюджет не влизат 2 милиарда лева заради това, че има контрабанда на цигари. Нали разбирате, че контрабанда в такива мащаби, не може да има без покровителството на висшата власт.

- Те, вероятно влизат в купуването на гласове?

- И това пък, което споменавате – темата за купуването на гласове. Това е много болезнено, защото освен икономически ръст, икономическо развитие, работни места, доходи, да останат младите в България и да имат доходи да раждат и отглеждат своите деца, другият голям проблем е за демократичните ценности. Когато има такава сива икономика, има контрабанда, което е нелоялна конкуренция и убива нормалния бизнес, има и сиви потоци пари, които никъде не се засичат и те отиват точно за купуването на гласове. Давам си сметка сега, от обиколките ми в страната, че освен купуването на гласове, за което навсякъде се говори, във всички избирателни райони съществува и друго нещо – ГЕРБ приложиха и за местните избори полицейщина, натиск на бизнеса, заплахи за хората, заплахи за държавните и общинските служители – да внимават за това как гласуват. Една среда, която не мога да кажа, че е европейска среда за правене на бизнес. Аз съм се опитвала с мои приятели от Белгия да разговарям за изборите и да казвам, че тук да речем дават 30 лева на някого, за да гласува за някой. Знаете ли, на тях години наред това не им стига до съзнанието. Те не могат да си представят, че някой ще ти даде 30 евро там на някого, за да гласува за определена политическа сила. Явно не е европейски начин на политически живот и политически действия. Явно си е наш български, балкански начин, който страшно много съсипва развитието на демократичните ценности в България.

Тъй като днес, когато разговаряме с вас е 25 април, би трябвало да отбележим 8 години от подписване на договора за присъединяването на България към Европейския съюз, който беше подписан от тогавашния премиер – Симеон Сакскуборгготски и външния министър Соломон Паси. Имахме голяма надежда тогава, да станем истинска част от европейската система – на ценности, на икономическо развитие, на демократични ценности. Нека и този въпрос да си го зададем днес – станахме ли истински европейци? Мисля, че към днешна дата надеждата ни не се осъществи – като качество на живот, икономическо развитие, доходи, работни места. Нито като прилагане широко на демократичните ценности. Ето днес, един от министрите от бившия кабинет на Бойко Борисов заяви, че министрите са знаели, че са подслушвани. Знаели са, че МВР начело с министъра на вътрешните работи ги подслушва, те са отивали в други стаи да оставят телефоните си, търсили са кътчета, където са сигурни, че няма да ги подслушват, за да водят своите разговори. Това е голям скандал. Впрочем, аз мисля, че цялата кампания на парламентарните избори 2013 г. протича под знака на скандала с подслушванията. Това е негово продължение. Страшни неща каза този бивш министър на земеделието. Той каза, че те толкова се страхуват, че много от министрите се подготвят да изпратят своите семейства в чужбина. Толкова ги е страх от подслушване, от нарушаване на тяхната неприкосновеност, от натиск, от полицейщина.

- Освен пенсионерите, макар и не толкова директно, другите, които излязоха виновни за лошия бюджет – са българските майки. Там обвиненията са директно към вас, че по ваше време майчинството стана 410 дни. Как ще коментирате?

- Това е тема, която за мен е много важна. Вече 10 години работя по въпроса за подкрепа на младите семейства, на майките, за раждаемостта, защото си давам сметка, че финансовата, икономическата, социалната, политическата криза, те трябва да отминат и ще отминат. Но остава една криза, която е много тежка – демографската криза. Тя е свързана със самото съществуване на България. Знаете доклада на ЦРУ от ноември миналата година. В него има едно изречение - че България е най-бързо топящата се държава в света и ни сравняват със Свазиленд, където 50% от населението е болно от СПИН. Ето защо ние трябва да направим цял пакет от демографски мерки. В предишния мандат, когато НДСВ участваше в тройната коалиция, лично аз внесох комплекс от мерки, които бяха за 410 дни на майчинството, по време на което се получава 90% от заплатата на работещата жена и втората година се получава минималната работна заплата, ако жената избере и втората година да бъде в майчинство. Много ми става мъчно, когато представители на предишното управление – на социалното министерство, на социалната комисия, казват – ами толкова имаме да дадем на майките. Това въобще не са пари на държавата. Това въобще не са пари на държавата. Това са осигурителни вноски на тези хора. Една жена и един мъж, обикновено се осигуряват около 40 години, а веднъж или два пъти за този период – 1 или 2 години употребяват тези осигуровки, когато е настъпил осигурителният риск – раждане и отглеждане на дете. Така че нека не говорим, че тези пари са от бюджета. Знаете, че и мъжете, и жените се осигуряват от бюджета за бременност и раждане. Всички, цялото население. Това не е социална помощ.

А защо втората година да е равна на минималната работна заплата?

Защото обезщетението замества дохода от труд на работещата жена. Тя не ходи на работа, не изпълнява трудовите си задължения, защото е останала вкъщи, за да отглежда своето дете. След като обезщетението замества доходите от труд, каква е най-ниската цена на труд в България – минималната работна заплата. Нека поне най-ниската цена на труда да получи през втората година, ако избере да остане да си гледа детето. При положение, че имаме такъв недостиг на детски заведения в големите градове и невъзможност на много от семействата да осигурят средства за бавачка вкъщи или за частна детска градина, искаме да ощетим жената през втората година от отглеждането на детето. Майките ли са ни най-големите врагове на държавата? Или пенсионерите?

Има ли изход от демографската криза?

Докато бях социален министър се направиха първите стъпки. Тогава за първи път започнаха да получават обезщетения майките студентки. Допълнителен бонус започнаха да получават тези, които имат близначета, въведе се данъчно облекчение за млади семейства. Те получиха данъчно облекчение при теглене на банков кредит за първото си жилище. Трябва да да продължим с мерките. Детски добавки трябва да се дават на всяко дете. Сега трябва човек да има под определен доход, за да получи 35 лева детска добавка. Не коментирам размера, той също трябва да се увеличи. Дори този размер, който е сега, може да се получи, само ако доходната граница на човек е 350 лева. Този, който е с 352 лева, вече го броят за богат и държавата не обръща внимание на неговото дете.

А всъщност детските добавки са малък жест на държавата към семействата, които отглеждат деца. То е очевидно, че това не са парите, с които ще си отгледаш детето. Затова незабавно трябва да се премине към детски добавки за всяко дете. Друг е въпросът, че държавата може да си позволи да толерира определен семеен модел на брой деца. Аз мисля, че за да я има България въобще, трябва да има поне две плюс две – двама родители и две деца. Оттам нататък вече може да не се дава детската добавка, да е по-малка, въпрос на обществен дебат.